Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Къщурката на Дарая, Ним и Дафне

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Чет Авг 04, 2011 8:31 pm

Противно на всякакви мои очаквания не беше чак толкова неприятно или пък странно, дори ми харесваше, което вече беше малко необичайно. Но какво пък. Харесваше ми, а и на него също, поне до колкото можех да преценя по начина, по който ме притискаше, за да продължавам с това, което вършех. Аз нямах нищо против, но сякаш започваше все повече и повече да ме привлича тази червена течност, която се стичаше в устата ми. Вкусът започваше да става сладникав, а това ми харесваше, при това адски много.
Не исках да спирам, а и сякаш вече не можех. Опитах се на няколко пъти да отдръпна устните си от врата му, но единственото нещо, което вършех бе да забивам зъбите си все по - дълбоко и по - дълбоко, въпреки че чувах гласът му. Вероятно ми казваше да спра или пък ме караше да продължавам?! ... Щях да приема второто като вариант, защото повече ми допадаше, а и дори да се противеше вече не бях много сигурна дали исках или пък, по - важното, дали можех да спра.
Прилепих тялото си плътно към неговото, а пръстите ми през това време се увиха бързо, като душащи змии, около китките му, притискайки ги за бюрото. Точно сега не ми трябваше да мърда, защото не исках да го нараня. Всъщност, не ми пукаше особено щом продължавах да преглъщам така жадно кръвта му. Забих зъбите си още по здраво, като усещах как пулсът ми се увеличава, а мозъкът ми бавно, но на сто процента сигурно, започваше да отказва да работи. Чувствах се като дрогирана, защото дори главата ми беше замаена и се чувствах толкова неадекватно, че търсих само и единствено "нещото", което ме караше да се чувстват едновременно толкова добре и толкова зле. Жалко, че точно сега отказвах да чувствам и всичко ми беше една мъгла и просто зависимост от кръвта на елфа, която не спирах да поглъщам все така жадно.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Чет Авг 04, 2011 9:23 pm

Ним леко се стресира когато тя се опита да го прикове към бюрото и впи зъбите си още по надълбоко. Мозъка му започна да осъзнава, че май беше грешка да настоява за този експеримент ... Без да има ни най-малка представа как ще се отрази елфическата кръв на самодивата хич не трябваше и да си помисля да й дава да пие от него ... Но сега трябваше скорострелно да измисли начин, как да я отлепи от себе си, без да и нанася тежки физически наранявания, защото все пак кръвта му си имаше край и той не искаше да я губи всичката ... Престани да се разсейваш елфе, а мисли, преди да ти се е замаяла главата и не си изпаднал в безсъзнание от кръвозагуба ... Зави му се леко свят, това последното може би щеше да се случи съвсем скоро, така че, действа инстинктивно, успя да си извърти ръцете и да се освободи, не чу пукане на кости, което бе добре, не искаше да я чупи ... вдигна ръка и я хвана за гърлото прилагайки натиск, така че да спре притока както на кръв така и на въздух ... Предполагаше че съвсем скоро тя ще се отдели от него борейки се за глътка въздух и тогава щеше да спре да й стиска гърлото ... Но това сякаш не се случваше и започна искрено да се притеснява, да не я задуши. За това я дръпна рязко, знаеше че така откъсва част от кожата си, но не го интересуваше. Дръпна ръката от врата й и я прихвана, защото му изглеждаше, че сякаш ще изпадне в несвяст всеки момент. Гушна я и я положи на леглото, слагайки едната си длан на раната на врата си а другата на челото.
- Мило, мило ... какво ти е? - едва шептеше, докато галеше челото й ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 7:58 am

Дообре, чудя се дали беше нормално да виждам размазано и единственото нещо, което усещах беше мирисът на кръвта, както и останалият ѝ вкус в устата ми. Облизах се. Някак лакомо или пък хищнически, нямам идея, но сякаш движенията спираха да бъдат мои, което май никак не бе нормално. Ама никак даже. Продължавах да чувствам допира на Ним, както и притеснението, което се надигаше в мен, но имаше друг необичаен фактор, който ми пречеше да кажа или пък сторя нещо ... адекватно. Просто се поизправих и прокарах пръст там, където елфа бе сложил ръка, за да прикрие раната си. Та, червената течност бе пробила през пролуките, от което аз се възползвах. Приближих пръстите си към устата и ги облизах лакомо, като сякаш това бе последната капка, която ми трябваше, за да изгубя контрол над тялото си.
- Добре съм. - някой друг вече движеше тялото ми, но пък се справеше, което ме наведе на мисълта, че ме познаваше, а много малко хора имаха силата да навлизат до толкова в чуждото "пространство". Опитах се да мръдна пръстчето на крака си, но сякаш бях затворена в клетка, за която нямах ключа и колкото и да виках и да блъсках, едва ли някой щеше да ме чуе.
- Извинявай, за това преди малко, но мисля, че се поувлякох. - измърмори тялото ми и посегна към раната на любимия ми. Само да разбера кое беше това същество щях да му счупя всичките крайници, докато пищи от болка заради това, че си позволява да го докосва. - Да знаеш обаче ... че си много вкусен. - съществото се изкикоти и се сви в обятията му, като си позволи и .... и .... ДА ГО ЦЕЛУНЕ?!?! Вече наистина крещях и блъсках и направо ми идеше да изкормя проклетата гадина, която си мислеше, че може да завзема тялото ми и да се възползва от него.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 12:54 pm

Добрееееееееееее, каквото и да бе виждал в хилядолетния си живот, това водеше класациите по странност до сега. Само преди секунди Дари изглеждаше неадекватна и в полусъзнание, а сега дори му се натискаше, да не говорим, че продължаваше да дири начини да достигне до кръвта му, което хич не му харесваше ... Дръпна се леко от нея и скъса парче от чаршафа така че да го завие около врата си и да спре изтичането на кръв, знаеше добре, че до пет-десет минути всичко щеше да е зараснало и нямаше да му остане дори белег, така че раната не го притесняваше особено ... Виж състоянието на самодивата бе друго нещо, не му изглеждаше хич нормално и за около минута даже се замисли над възможността да й удари два шамара, за да я върне в реалността но се отказа от идеята ... Беше го и страх да не вдигат прекалено много шум, най малко искаше малката да се събуди точно сега и да види баща си с разкървавен врат, а майка си в леко неадекватно състояние ... Върна се на леглото и я придърпа към себе си, сякаш нищо не беше станало ... Реши да действа според ситуацията, все пак още бе по силен от нея, ако започнеше да буйства, щеше да я върже докато се вразуми и готово, после щеше да му е бясна, ама какво да се направи .
- Заради това, че съм вкусен почти изгубих живота си, така че ми е известно, мило - смигна й закачливо и точно в този момент се сети как да я изпробва дали е тя или действията и са някакъв вид противодействие на дрогата в кръвта му.
Гушна я и я целуна силно и страстно сякаш въобще не обръщаше внимание на домогванията й до кръвта му.
- Мило какво ти се случи днес в града? - изръси неочаквано той и се загледа с любопитство в нея.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 3:29 pm

Противното създание, което го играеше мен, така се бе притиснало към моя елф, че ми се искаше да причиня невиждана болка за това, че се осмеляваше. Всъщност беше доста важен и въпросът кой по дяволите можеше да прави такива глупости и защо точно аз? Така де, аз си бях добричка, до някаква степен, и не разбирах с какво можех да провокирам някой, че да ми се намести в тялото. Какво нямаше какво да обитава ли, че ме използваше?! Поне имах малка надежда Ним да разбере какво става и да прекрати този противен цирк, който се играеше в момента.
- Хмм, мислех си, че не ти е до приказки. - измърка тихо ... тялото ми и се присламчи още повече към елфа, като пръстите започнаха бързичко да се спускат като малки гущерчета по кожата му. Само да разбера кой се възползваше от мен, щях да го пречукам без да ми мигне окото. Ама дори нямаше да ми пука, че убивах човешко същество. Все пак си позволяваше да докосва мъжът, който аз си обичах!
- Имам някакво странно предчувствие, че би предпочел да не знаеш какво съм правила днес. - отново чух гласът си, но излязъл не по моя воля от устата, която до преди малко можех да движа. То да беше само това. Някой ме извъртя, така че Ним да застане под мен, а краката ми най - невинно да го приклещват към леглото докато седя на корема му. - Е, права ли съм .... сладурче? - ето сега проклетата гадина се провали. Или пък не? Всъщност никога не наричах елфа така, но се надявах това да му направи впечатление, защото предизвикателния начин, по който се бях надвесила над него и начина по който разхождах едната си ръка по корема му, просто да се надяваме, че има достатъчно кръв мозъка си, че да може да разсъждава трезво.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 4:14 pm

Ним се отпусна под нежните пръсти на Даря, оставяйки се тя да го възседне. Бе хубаво усещане, дори прекрасно все пак това си бяха нейните пръсти, въпреки че не бе съвсем тя. Всъщност отпускането му даваше няколкото минути спокойствие, които му трябваха, за да асимилира чутото и да състави план за действие, както и да приспи бдителността на тази Дарая, която не му бе съвсем позната ... Неговата Дар никога не би се усмихнала на такъв въпрос от негова страна, не че не би се опитала да замаскира положението със секс, това сигурно би го направила, но мигновено би вперила поглед в него, за да разбере какво става в главата му и да измисли стратегия за отговорите си. Бе свикнал да си играят на лъженка, като най-накрая тя се престрашаваше и споделяше с него това, което я тревожеше, но никога не е била чак толкова добра в играта, че дори и за миг онова тъжно изражение да не пробяга по лицето й, като я попита, за нещо неприятно. Тази върху него повече приличаше на любимата дъщеря на Ада, безскрупулна, готова да търгува с тялото си за да се измъкне, но без да изразява никакви емоции точно като богинята, само гласа й бе мил, но изражението й сякаш бе празно, липсваха онези искрици, които бе свикнал да вижда в очите на своята самодива и това го тревожеше до полуда ... Сладурче, сладурче ... това обръщение отново го върна към мислите му за богинята, тя имаше навика да използва такива умалителни със сладкия си глас, за да приспи бдителността на противника ... Целия изтръпна, нима бе направил услуга на Ада и бе превърнал своята мила Дари в съществото, за което нейната мамичка така мечтаеше.
- Разбира се мило, хич не ме интересува какво си правила, нали сега си тук - каза с най-милия си и спокоен глас, ако бе истинската Дар би реагирала веднага, тя го познаваше и знаеше, че щом иска да знае нещо, няма да се откаже така лесно, но тази не реагира никак и това го убеди съвсем...
Ним направи няколко резки движения със светкавична скорост, чу се скъсване на още плат и той се озова седнал върху нея, вързващ китките й високо над главата за таблата на леглото. Надвеси лице над нейното вгледан в очите й ...
- Сега, мило, какво да те правя? - сякаш на себе си промърмори елфа ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 6:40 pm

Веждата ми се вдигна толкова високо, а онази нагла, ехидна усмивка не изчезваше от лицето ми, което трябваше да е крайно притеснително и явно на Ним му просветна лампата, защото ме върза за леглото. Това дали въобще щеше да ме задържи дълго на едно място? Нещо ме съмняваше, но пък не се съпротивлявах. Съществото май беше прекалено уверено, че да не опитва да се съпротивлява, за да може да се освободи. Вместо това ме накара, най - нагло да увия краката си около таза на елфа и да го придърпам по - близо към мен, че да мога, явно, да виждам по - добре очите му.
- Все още ме наричаш "мило". - физиономията ми се нацупи и краката ми придърпаха тъмнокоското още по - близо, така че устните ми имаха добър достъп до ухото му. Можех да дишам във врата му, а миризмата на кръвта караше сърцето ми да тупти по - бързо. Имаше нещо странно в тази миризма, което караше освен мен, а съществото в мен да полудява при това странно ухание. Усетих как устата ми пресъхна и започнах нервно да облизвам устните си, защото не можех да се добера до раничка, която бе започнала да зараства. Е, сега поне бяхме две, които искахме кръв и въпреки всичко платът успяваше все още да ни удържи. - Повече си харесвах прякора. - въздъхна едвам, едвам моя милост заради напрежението, което имаше между това в мен и желанието му за кръв.
- Между другото, до колкото виждам ръката ти се е оправила. - един противен смях се изплъзна от устата ми. Този противен звук можех да го чуя само от един човек.... По - скоро същество, ако трябваше да е най - точно определението - богиня. Една отвратителна русокоса гадина, която ми бе майка, но всъщност ме тероризираше до краен предел и въпреки че бях останала с надеждата, че ме е забравила. Явно съм се лъгала.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 7:08 pm

Ним се вдигна рязко нагоре, чувайки смеха, страховете му се потвърдиха, богинята бе оставила част от себе си в Дарая при създаването й и той бе събудил тази кръвожадна част с кръвта си ... Но той знаеше един много древен метод за справяне с богове и богини, който те самите смятаха за безопасен, но се лъжеха жестоко, защото бяха заслепени от своята божественост и бяха тъй високомерни, че кървавия елф колкото и да се опитваше, не можеше да достигне тяхното ниво на високомери и снобизъм. Той се усмихна леко злокобно показвайки острите си кучешки зъби и се изплези на Ада ...
- Зарастна благодарение на моята мила самодива - смигна й дори закачливо, но все пак докато си говореше, обхождаше с поглед възлите и преценяваше до колко ще издържат на силата на Ада, едва ли бе успяла да прехвърли цялата си сила в тази малка частица, но определено притежаваше повече физическа сила от крехката Дар. - Знаеш ли, аз не вярвам в теб, ти си плод на моето въображение, ти не съществуваш, едно божество не може да нарани никой, който не вярва в него, ти си силна само пред тези, които те приемат за богиня - гласа му бе спокоен произнасяйки думите, бе сигурен в метода, но щеше да отнеме време богинята да осъзнае какво става и да усети намалялата си сила върху него. Той огледа духовете в стаята, този на Ада не бе успял да превземе Дар, духа й витаеше някак си като пушек и не особено цялостен, сега трябваше само да я обиди, че никой в къщата не вярва в нея ... Духа му се обви около този на Дари, който сякаш се бе свил в едно от ъгълчетата на стаята и не смееше да мръдни ... Тялото му се надвеси отново над лицето на Дарая и той се загледа в очите й, търсейки частицата от неговата самодива ...
- Чуй ме мило, тя не е истинска, това е илюзия, просто затвори очи и спри да вярваш в нея, хайде Дар знам че можеш - в същото време дука му се увиваше около нейния защитнически, очаквайки някакъв мръсен номер от страна на Ада ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 7:29 pm

Пфф, нямаше да се откаже да ме тормози нали? Всъщност, естествено, че нямаше все пак и бях любима играчка, а тъкмо бе започнало да ѝ става интересно, а аз имах неблагоразумието да се преместя. Поне можеше да се добира до тялото ми, което първият път го бях разбрала по трудния начин, но сега сякаш беше по - добре. Нямаше болка, но пък начина по който се държеше с моя елф хич не ми харесваше, но пък не чувах маминка да ме е питала дали ми допада или пък не.
- Оу, опитваме се да настроим малката червенокоска срещу богинята ѝ. Казвали ли са ти, че понякога си много лош. - не знаех дали гласът ми можеше да звучи по - перверзно от сега, но явно зависеше от нагласата или пък от този, който управляваше тялото. Кофти и въпреки това нищо не можех да направя освен да стоя като един страничен наблюдател и да гледам неща, които не ми бяха особено приятни. Всъщност опитвах да се противя, да направя нещо, но сякаш това черпеше твърде много от силите ми и ме караше да се чувствам уморена, докато Ним ми говореше, че трябва да се боря срещу Артемида. Той да не се беше побъркал?! Ако дори направех опит нямах си никаква представа как би реагирала богинята, защото характерът ѝ беше ужасен и крайно предвидим, а ако трябваше да съм честна въобще, ама въобще не ми се рискуваше, защото освен мен сигурно можеше да нарани и елфа и ... Дафне.
- Ти май не схващащ, а? Дарая е добро момиче и повярвай ми точно на мен ... хмм не би се противила, за това мой сладък елфически принце, развържи ме. Все пак едва ли искаш да ядосаш една сприхава богиня, която в момента има власт над тялото на твоята любима. - ако можех сега щях да изтръпна от тези думи, защото тонът беше станал заповеден, а това май трябваше да е лош знак. Ако започнеше да се ядосва, това щеше да е пагубно не само за къщата, но и за всички ни. Обаче, до колкото си спомнях, предишният пък Ним беше този, който я надви, така че трябваше да имам малко вяра и в него, че ще може да се справи с тази гадина, която бе завзела тялото ми, докато аз просто си треперех от страх без никой да забелязва това.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 7:47 pm

Ним вече се вбеси, явно нито духа, нито съзнанието на Дари можеше да чуе гласа му, е какво пък щеше да се пробва сам. Възседна я съвсем спокойно и скръсти ръце на гърдите си, физиономията му зае каменното си изражение.
- Не вярвам в теб, ти си просто лошата страна на Дар, която се появява, когато е дрогирана или пияна, Ада не съществува по никакъв начин в нито едно измерение и за това съм спокоен, защото тя не може да ме нарани - усмивката му бе влудяваща, гласа му каменно спокоен, вече дори очите му не шареха. Ако някой го гледаше от страни би казал, че ей сега ще си легне и ще заспи напълно спокоен ... Всъщност спокойствието му идваше от там, че бе виждал как божества се разтварят във въздуха, когато се убедят, че хората пред които седят не вярват в тях. Всичко свързано с боговете и тяхната сила бе вярата на съществата, ако им отнемеш вярата им отнемаш силата. Бе си научил елфическите уроци, бе участвал във всякакви войни, включително и срещу армии предвождани от божества ... Бе сигурен в себе си, но искрено се притесняваше за Дар, дали съзнанието й щеше да се върне някога, духа му се уви още по-силно около нейния, ако не друго щеше да го запази цял и вечност да му отнемеше пак щеше да намери начин да го върне в тялото й. Не помръдваше, което очеизвадно дразнеше Ада, която се опитваше да се завърти под него, но не й се получаваше много ...
За секунди си позволи да пусне духа на Дарая и да навести този на Дафне, тя спеше спокойно, духа й се бе свил на възглавницата до нея, за нея нямаше опасност, тя никога не беше чувала за Артемида, така че нямаше начин да вярва в нея, от там пък следваше, че богинята не може да я докосне по никакъв начин ... Духа му бързо се върна в спалнята, която се бе оказала бойно поле и пак се уви покровителствено около този на самодивата.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 8:11 pm

Нещо не беше много наред. Усещах го с всяка една частичка в мен и това не ми харесваше. Гневът. По принцип тази емоция доста често участваше в ежедневията ми, но сега сякаш беше по - силна и завладяваше цялото ми тяло. Това не беше добре, защото аз е бях гневна, а по - скоро примирена, защото вярвах, че каквото и да стане Ним нямаше да остави русокосата богиня да прави с тялото ми каквото си поиска, а това не беше добра идея, защото до колкото я познавах беше бая нестабилна и ако нещо я подразнеше .. кой знае може да реши да ме заличи от лицето на земята. Всъщност, едва ли. До сега доста пъти и бая лазила по нервите, не мислех, че точно сега ще се реши.
- Самохвалко, в стаята вече има някой, който вярва в мен и не би ме пренебрегнал, така че тези ти усилия са ... как да го кажа - безполезни. Всъщност няма смисъл да се пъчиш, защото каквото и да направиш самодивата ти продължава да таи страх в себе си, а това е едно от най - големите оръжия, които някой може да притежава.. - въздъхна през прозявка богинята, която се бе загнездила под кожата ми. И все пак беше права. То оставаше да не ме е страх, въпреки че вече имах доста опити да ѝ се противопоставям, но когато е толкова близо до мен определено не смеех нищо да направя, а това май е лошо.
- Е, готов ли си да поговорим вече, защото не съм дошла просто, за да ти кажа здрасти и да се фукам с това, че мога да използвам тялото на червенокоската. - измърмори тихо Артемида и за няколко секунди се бе озовала върху елфа?! Това беше странно. Дори аз, която наблюдавах всичко през нейните очи, не успях да уловя движенията ѝ. Не можах да разбера кога бе успяла да се развърже, да избута Ним, че и отново да се надвеси над него.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 8:36 pm

Ним не искаше да реагира, беше твърде убеден, че той е прав в случая и тя не може да му направи нищо, ако той не вярва, че тя може ... Мозъка му съвсем се обърка, реши да си лежи неподвижно и да я игнорира до край, може би гнева й щеше да я изпепели, кой знае, но бе по-добре да си пзаи силите, ако случайно лошата страна на Дарая й хрумнеше да се затича към стаята на Дафне, щеше да му е нужна цялата бързина и сила, да я изпревари. Така че просто се отпусна под нея, затвори очи и започна да се самоубеждава, че това е просто лошата Дар, тази която е била първоначално и после когато е израснала е заключила тази си част в себе си и тя се появява само, когато съзнанието й замъглено от някакъв вид наркотик или алкохол, да това беше, нямаше друго обяснение. Артемида не съществуваше, тя не беше негова богиня, не вярваше въобще някога да е съществувала. Тялото му бе съвсем отпуснато, ръцете му още бяха скръстени пред гърдите му, в някаква защитническа поза, клепачите му бяха съвсем леко отворени, беше сигурен, че никой не би забелязал, гледаше през дългите си мигли, единствения му страх бе, че ако лошата Дар събуди Дафне, тя ще я помисли за майка си и ще се хвърли в прегръдките й, така че трябваше да го предотврати по всякакъв възможен начин в това бе убеден, трябваше да задържи Дар в тази стая, докато отмине действието на наркотика (кръвта му) върху нея.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 9:09 pm

- Оу, най - после го дочаках този момент да спреш да правиш глупости и да ме изслушаш. - измърмори някак разсеяно богинята, докато се взираше в необезпокоеното му лице. Дали скоро тази жена нямаше да се разкара от мен и да ме остави на мира?! Може би, това щеше да си е малка мечта, която щях да продължавам да си я имам, макар сега да имаше нещо по - важно, което ме притесняваше. Чудех се дали въобще богинята бе наясно със съществуването на Дафне, защото ако това беше така ... нямах представа какво трябваше да направя, за да я държа далеч .Всъщност влиянието ѝ върху мен бе започнало да отслабва, което значеше, че кръвта, която бях поела не беше много, а това ме водеше до един щастлив факт - без Артемида след няколко минути.
- Реших най - после да оставя Дарая при теб, така и така се е запънала, искам да видя колко време ще издържи без да се опита да ти изневери, да ти разбие сърцето, да те продаде, предаде или пък да се върне при старата си любов. - ей, това не беше честно! Аз никога не бих си позволила да направя това и Ним го знаеше каква беше тази глупост. Никога не бих го наранила и би трябвало всички да го знаят, но какво пък - щях да съм свободна, а и нямаше да направя нито едно от посочените, което беше в моя полза. - С последния вариант, между другото, днес се срещна с него, така че внимавай, защото искам да ти предложа една проста сделка. Аз, няма да барвам самодивата ти, ако тя обаче се отрече от всичко, което е била до сега, което ще бъде доста забавно за мен. Направи ли обаче грешка ... - онази ехидна усмивка за пореден път се появи на лицето ми - ... ще взема дъщеря ти. Като се замисля това май няма да е сделка, а по - скоро предизвикателство или пък заплаха, както искаш го приемай, но ако не кажеш едно "да" да кажем, че и двете няма да ги видиш повече, защото иначе така ще провалиш любимата ми сапунка, а предполагам знаеш колко може да е скучен един живот, когато си безсмъртен.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 9:25 pm

Нем това нямаше да стане по тоя начин, тази не отслабваше достатъчно бързо, колкото му се искаше ... и дрънкаше пълни, тотални глупости ... но имаше едно хубаво нещо в цялата ситуация, усещаше че тя започва да отслабва и сега бе момента ... Преобърна я и я притисна с тялото си, нямаше да е сега момента, в който щеше да я победи напълно, но поне щеше да си излее цялата обзела го ярост с думи и тя не можеше да го спре ...
- Слушай какво малко разглезено Блонди, побеждавал съм много по силни богове, няма да си първата нито последната забравена богиня на тоя свят, дори и самодивите никога да не спрат да вярват в теб, ще си живееш там в техните съзнания, забравена от всички друг - носа му почти докосваше нейния, а очите му изразявах неподправения гняв, който изпитваше - няма да ми поставяш никакви условия, още по малко ще заплашваш дъщеря ми, може да си създала Дарая, но отдавна нямаш власт над нея и ако зависи от мен никога повече няма да имаш, а да какво да ти кажа, знам всичко за нея и оня бог и то от първоизточника, така че даже и да се върне при него, май и той е на същото мнение ... Няма да превръщам Дарая в затворник, тя има правото да си живее живота, ясно ли се изразих Ада - беса така го бе завладял, че неусетно лицето му бе придобило онова изражение на леко напукан гранит, което идваше когато изпитваше нужда да пие кръв ... и тогава се случи захапа я за врата вкарвайки зъбите си възможно най на дълбоко във врата й ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 9:46 pm

Това май я втрещи! Туууше! Сега беше времето ѝ за бягство, което оползотвори както трябваше, но пък ме прехвърли отново в тялото ми и можех да се закълна, че Ним тежеше тонове, а дробовете ми едвам си взимаха нужната доза въздух, която им се полагаше. Това май беше най - малкият ми проблем, защото на фона на всичко останало, защото писъкът ми сигурно бе събудил цялото крайбрежие, но пък и имаше защо. Болката, която бе обзела тялото ми, а всичко това тръгваше от врата, където усещах как нечий зъби се впиваха в кожата ми все по - ожесточено и настойчиво.
Харесвах топлината на кожата му, всъщност ми липсваше аз да го докосвам, а не някаква богиня, която все още ме заставяше какво да правя. Да, определено жадувах за него, както и за целувките му, но сега бях притисната към леглото с разранен врат и гадже, което се опитваше да ми изпие кръвта. Ето това не беше хич романтично. Абе, може и да беше, но сега не се намирах в някой вампирски филм и определено това никак, ама никак не ми харесваше, защото ми причиняваше болка, а не удоволствие.
- Ним, спри ... моля те. - прошепнах с малкото сили, които ми оставаха, а с тяхна помощ ноктите ми задраскаха по гърба на елфа, а тялото ми опитваше да се измъкне от хватката, която го правеше неподвижно. Точно сега исках да избягам от тъмнокосия, която се хранеше от мен. Нямаше нищо мило в жестовете му. Всичко бе чисто животински. Начина по който се хранеше, по който ме държеше грубо, за да не мърдам ... направо започвах да изпитвам страх, все едно бях малката плячка на хищника над мен, която най - необезпокоявано не спираше действията си.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Пет Авг 05, 2011 10:09 pm

Ним, най-накрая усети някакво дране по гърба си и тихия глас на самодивата. Мозъка му малко по малко започна да се прояснява и той надигна леко глава, спирайки да смуче кръвта й. Това вече трябваше да е тя, познаваше това дране, макар че му се случваше в моментите на екстаз, а не при самозащита ... но всичко си имаше първи път, нали так!?! Прехвърли тежестта си на единия лакът и се преобърна на леглото до нея. Кръвта й, както и преди си беше адски вкусна, но трябваше да се контролира, не му харесваше да напада така изневиделица, но не можеше да се отрече, че Ада го бе предизвикала до краен предел. Пое дълбоко дъх, за да прочисти главата си, но това доведе до нов спомен от разговора с Ада, можеше пред богинята да се направи на непукист, но не и пред Дарая ... Обърна само главата си към нея и я изгледа уж разсеяно:
- Значи него си срещнала? - всъщност не го бяха засегнали думите на Ада, че тя ще му изневери, не й бе искал клетви за вярност, нито очакваше тя да му ги даде, решението да бъдат заедно бе дошло спонтанно и предпочиташе да се наслаждава на това, което има без да го похабява в страхове да не би да го загуби някой ден. Но да премълчи, че е видяла голямата си любов, това наистина го нараняваше, не би я спрял даже и сега да му заяви, че обича повече него и го предпочита ... но не и да мълчи и да не споделя, можеше да прави каквото си искаше, но искаше да е наясно, какво и как ...
Май мозъка му бе твърде объркан, за да мисли за каквото и да е в момента ... След като Дар не отговори до минута, той просто завъртя глава и затвори очи ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 8:21 am

До преди секунди ме беше притиснал все едно бях негова храна, причиняваше ми болка с впитите си зъби, а сега вместо да ме пита как съм, започна да задава въпроси за Дмитрий. Ако не бях толкова изтощена сигурно щях да се поизправя и да му зашия един хубав шамар, а след това и да го изритам да спи на дивана. Ама не, трябваше сега да ми е зле и да се чувствам като парцал, за да нямам сили дори да го фрасна, за това, че намери най - подходящото време да ми се меси в живота.
- Донеси ми превързочни материали. - измънках тихо, като вече едвам си държах очите отворени. Освен, че бе започнало да ми се приспива, омайният ефекта на кръвта му също не беше преминал, въобще комбинацията не беше много хубава. И все пак пренебрегнах въпросът му, като се правех на по - заинтересована от раната си, че да не продължава да пита, защото нямаше и как да замаскирам нещата. Така де, трудно ми беше да се движа, а да не говорим за секс.
- Дафне, добре ли е? - нещата в главата ми бяха омешани до краен предел и бързо темите се сменяха, а сега едно от най- важните същества за мен бе дъщеричката ми. Все пак онзи писък от преди малко можеше да я събуди, а не исках да вижда как от врата на майка ѝ тече кръв, докато баща ѝ стои с окървавена превръзка ... отново на врата. Това щеше да се получи един доста травмиращ детски спомен. Ммм да, за който и двамата щяхме да бъдем виновни, но повече елфа. Той не знае ли как действа кръвта му на други същества, че ми позволяваше да пия?!
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 8:42 am

Елфа стана бавничко и се запъти към банята, погледна в огледалото сякаш не беше той, дълбоки тъмно сини кръгове очертавах очите му. Поне лицето му вече не бе в напукания си каменен вид. Вдигна ръка и махна превръзката от врата си, бе останала само лека драскотина, която щеше да изчезне съвсем скоро. Прокара пръст по драскотината и изпсува на ум безумната си идея, да я накара да пие от неговата кръв. Изми лицето си, взе бинтове и антисептични средства, занесе ги до спалнята и ги постави на нощното шкафче без да я поглежда.
- Ще ида да проверя Дафне и сигурно ще остана да спя при нея - гласа му бе просто информативен, без нито грам емоция в него.
Щом беше срещнала Дмитрий и не му беше казала, то със сигурност се двоумеше относно избора си и той нямаше да я насилва, щеше да я остави да размишлява на спокойствие и да вземе правилното за нея решение. Беше изморен, навлече направо на голо един широк панталон и излезе от стаята. Приближи се тихичко до стаята на Дафне и отвори вратата, малката не се бе събудила но спеше неспокойно въртейки се и мрънкайки нещо в съня си, Ним се приближи и се настани съвсем бавно до нея на леглото, гушкайки я. Дафне сякаш това чакаше, вкопчи се в него като някоя маймунка, обвила го с ръце и крака и продължи да си спи. А, той остана в тъмното размишлявайки за тази нощ и какво точно се беше случило...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 9:37 am

Не ми харесваше държанието му, нито тонът му, но реших да не се меся и да го оставя да мисли и прави каквото си иска, все пак не бяхме женене, че да му се меся до толкова, макар че все още не разбирах връзката си с него, но може би точно тома и беше чара. Нацупих се когато излезе от стаята и въпреки тома не го спрях, просто се поизправих и посегнах към бинтовете, като веднага се заех с врата си. Раната все още ми причиняваше болка, а да не споменавам и момента, когато трябваше да я промивам и спиртът колко щипеше, но просто стиснах зъби набързо дезинфекцирах и превързах, а след това се джаснах в леглото.
Надявах се на сутринта елфът да не пусне малката да дойде тук, защото чаршафите бяха изпокъсани и обагрени в червено, а аз лежах бинтова върху леглото. Все едно звяр е имало в стаята по - рано. Не трябваше да мисля за такива работи, защото него поне за баща го биваше, така че нямаше да направи тази грешка. Нацупих се още повече.
Защо все той трябваше да е по - добрият във всичко. По - силен е, по - бърз, по - добър готвач, по - добър баща ... мен всъщност за какво ме биваше освен да създавам неприятности и да лекувам хората?! Е да, можех и да чета мисли, но като цяло единственото нещо, в което ме биваше най - много е да продавам тялото си и след това да убивам, а сега не можех дори това да върша. И какво остана? След като съм на този остров - не работех, имах си приятел, за това не вършех нещата, за които бях създадена, тогава останаха само неприятностите, които винаги са ме следвали.
Тръснах глава и се сгуших под завивките, а след това стисна здраво очи, че да спра да мисля за такива неща. Сега ми беше нужен сън, за да си възстановя силите, а утре щях да умувам какво да правя с Ним, Артемида и .... Дмитрий.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 9:50 am

- Тате, тате, татееееееее - Ним, чуваше гласа на Дафне, но сякаш от много от далеч, усети как малките й ръчички му бият шамари, ухили се, но не отвори очи ...
- Мммммммммм, буден съм мъниче, какво искаш? - промърмори със сънен глас имаше чувството, че току що е заспал, но Дафне се бе наспала и си търсеше вниманието, което трябваше да й бъде предоставено.
- Като си буден, защо не ме пускаш, не мога да мърдам така - замърмори малката и се опита да отхлаби прегръдката на баща си, който явно я бе стиснал твърде силно в съня си - Хайде тате, да събудим мама - чу веселия, жизнерадостен глас на дъщеря си и набързо отвори очи. Трябваше да подреди спалнята преди малката да е изтичала натам. Седна автоматично в леглото и примигна срещу дневната светлина нахлуваща през големия прозорец. Явно не бе чак толкова рано.
- Слушай сега, ти изтичай да вземеш сок и бисквитки за мама, а аз ще проверя дали се е наспала - погледна към Дафне, надявайки се малката да не почне да спори срещу плана за действие - Сделка?
Мъника вече се измъкваше от леглото, шляпайки към кухнята доволна, че ще поднесе закуска на мама и то сама, без ничия помощ. Ним се втурна към тяхната спалня, Даря спеше свита в средата на голямото легло. Елфа измъкна една нощница от гардероба и я докосна по рамото.
- Дар, Дарииии - разтърси я нежно - хайде мило, Дафне идва след минута - набута нощницата в ръцете й и я сложи на един стол да се доразсънва, докато той сменяше чаршафите и завивките, за да заличи остатъците от бойното поле.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 10:12 am

Не можах да разбера кога успя да нахлуе в стаята ми, че и да ме събуди, да ми бутне една нощница в ръцете, че и да ме премести да седя на стол. Ама че събуждане. Ужас, от сутринта бях кисела, а това не е хубав старт на деня, защото сега всичко щеше да ми е на криво. Като не ме оставяха да си поспя така ставаше. Всъщност сега колко беше часът? Отправих главата си към часовника, а той показваше осем, което беше нормално време за ставане, но като се изключи факта, че снощи трудно заспах, защото имаше няколко фактора, които пречеха на съня ми.
Както и да е, бързо разбрах защо Ним се бе захванал с чаршафите, така че бързичко се прозях отново и сложих нощницата върху себе си, като се стремях да не заспя отново. Потърках вяло очички, като веднага щом ги отворих първото нещо, което видях бе една голяма усмивка, която принадлежеше на дъщеря ми.
- Мамооо, искаш ли бисквитка? - мъника приклепа няколко пъти и ми сложи в скута табличката с импровизираната закуска, която бе приготвила, а след това ме загледа любопитно. Всъщност странно беше, че все още не беше започнала да обикаля и да опитва да си играе с мен или баща си. Да, това определено беше необичайно в държанието ѝ да се задържи толкова дълго време на едно място.
- Какво има, красавице? - очите ми протестираха и искаха да стоят затворени, но бях прекалено упорита, за да им позволя такива своеволия, така че на пук на тях дори и усмивка се показа на лицето ми, докато не видях как едно малко пръстче се насочи към шията ми.
- Какво ти има на врата? Добре ли си, мамо? - ама каква тъжна физиономия направи това дете, направо моите кучешки очички пасти да я дадат. Дафне сякаш беше на границата да се разреве, а аз се чудех какво да ѝ кажа, но бях прекалено сънена, за да накарам мозъкът си да започне да работи. Вероятно заради това просто отправих един уплашен поглед в посока на елфа, за да ме измъкне от ситуацията, в която се намирах заради него.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 10:38 am

Ним вдигна глава леко объркан от въпроса на дъщеря си, мозъка му започна да щрака на бързи обороти, но някак си никоя лъжа не му се струваше достоверна, така че изведнъж избълва ...
- Нали знаеш острите зъби на тати, на които толкова се радваш? - погледна въпросително към Дафне и когато получи утвърдително кимване продължи - е, снощи без да иска тати ухапа мама малко по силно от необходимото - можеше да поеме вината, не го притесняваше, а и малката щеше да знае, когато види ядосаното изражение на баща си да се пази, все пак снощи бе загубил контрол може и да бе за 2-3 минути, но се случи, не искаше това да се повтори някой път с Дафне, така че може би щеше да се лиши от нейните прегръдки, но пък щеше да знае, че е в безопасност. Погледа му не издържа страха и паниката в очите на дъщеря му и той го отмести, загледан някъде далеч през прозореца. Е, най-веротно създание като него не заслужаваше нормално семейство и обичта на детето си. Инстинктивно вдигна пръст да усети раната на врата си, но нея вече я нямаше, за което бе благодарен. Малката нямаше да поне вида на още един разкървавен врат. Наведе се и довърши опъването на леглото, сякаш ако то бе добре опънато и всичко в живота му щеше да си намери правилното място и щеше да се подреди от само себе си. Най-накрая спря да придърпва чаршафа и погледна към самодивата и дъщеря си, която продължаваше да има това паникьосано изражение на лицето си.
- Е, аз такова, ще ви оставя да се ... гушкате - смотолеви някак объркано и тръгна да излиза от стаята ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 10:54 am

Той наистина май ѝ каза какво се беше случило, а това не беше най - доброто решение. Сега и тримата бяхме паникьосани. Аз и Ним от реакцията на Даафне, а тя от това какво може да се случи отново с мен или с нейното малко вратле. Сигурно и заради това прокара малака си ръчичка по шията си, сякаш се уверяваше, че няма нищо, което да я притеснява, но изражението ѝ никак не ми харесваше, а може би сега беше моя ред малко да замажа след изпълнението на елфа, така че да не оставяме трайна травма в тази малка главичка.
- Дафне, спокойно, миличката ми. Баща ти не ме е наранил, той ... ъмм ... не му беше много добре. Бе някак пребледнял снощи, за това аз реших, че това ще му помогне. - въздъхнах аз и благо се усмихнах на малкото червенокосо същество, което ме гледаше с голяма доза любопитство. Не обичах да лъжа, но пък сега се налагаше, а и дарбата ми не действаше върху нея, така че не можех да не послъжа малко.
- А боли ли те? - изхленчи дребосъчето, като побързах да оставя таблата на леглото и да я взема в скута си, че да се успокои, защото рано сутринта не ми се слушаха ревове и други подобни сцени.
- Не миличка, спокойно. Обаче сега искам нещо от теб. Искам да изтичаш да си измиеш зъбите, да си срешеш косата, да се облечеш и да те видя готова за разходка. - добре че си приличахме, че поне знаех какво би я зарадвало. Малката веднага скокна и се затича към стаята си, като аз побързах да стана преди Ним да е излетял от стаята. - Ей. - май това беше единственото, което успях да му кажа, когато ръката ми се озова на рамото му. Все още му бях бясна, че снощи толкова настояваше да разбере за глупавата ми среща с Дмитрий, но все пак не исках да се отбягваме цял ден.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 11:18 am

Ним изгледа подтичващата Дафне и се усмихна. Хвана ръката на Дарая, която го докосваше и преплете пръсти с нейните, но не я погледна ...
- Хей - прошепна и я дръпна към себе си, обвивайки я в прегръдките си - не трябваше да я лъжеш, тя трябва да е подготвена да се пази от мен, ако загубя контрол - каза замислено, облягайки брадичка върху главата на самодивата. Не искаше да плаши малката, но той изпадаше в безумен стрес, че може да загуби контрол и да я нарани ...
- Къде ще се разхождате? - смени рязко темата той и я гушна малко по-силно от нормалното сякаш, за да запамети за по-дълго усещането, какво е да бъде в прегръдките му. Вдиша аромата й, на горски плодове и се усмихна. Каквото и да станеше, те бяха изживели незабравими мигове заедно, така че не съжаляваше за нищо, пък и как би могъл да съжалява, щом имаше Дафне, това очарователно, прелестно създание, което го наричаше "тате".
Тръсна леко глава, за да прочисти главата си от леко депресивните си мисли и я отдръпна от себе си, оглеждайки я преценяващо.
- Хайде мило, Дафне ще се приготви преди теб и ще ти надуе главата, че закъсняваш - ухили се и й смигна весело.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   Съб Авг 06, 2011 12:18 pm

За малко се отпуснах в ръцете му, защото малко или много ме караше да се успокоявам всеки път, когато усещах топлината на кожата му. Вярно доста често ме караше и да се стряскам както беше станало снощи, когато ... сърцето ми заби по - бързо и ръката ми инстинктивно се вдигна към врата ми сякаш, за да го предпази. Онези очи и напуканата кожа, която имаше снощи ме караха да настръхвам. Тогава не можех да го позная. Сякаш друг тогава управляваше тялото му както се бе случило с мен. Тръснах бързо глава и лепнах една фалшива усмивка на лицето си.
- Прав си. - измърморих тихо и се заех да ровичкам из гардероба си, като от там бързо измъкнах чифт къси панталонки и един жълт потник, който смятах да съчетая с шалче, което да прикрива раните, които имах по кожата си. Вярно, че бяхме чули, че тук има доста свръхестествени същества, но както и в Лондон, явно и тук имаше също така и хора, които си нямаха понятие за съществуването ни. - И между другото вярвам, че покрай нея няма да изгубиш контрол. - извърнах само за секунда главата си, за да видя очите му след което се завъртях и започнах да надявам дрехите по себе си. Всъщност тези бързи движения бяха начин да замаскирам съмненията, които имах относно това дали няма да нападне Дафне. Винаги съм си мислела, че няма да посмее и покрай мен да загуби контрол, но ето, че се случи и това определено не беше никак приятно. Вярно и друг път ме беше хапал, но този път не изпитвах удоволствие.
- Ти, ще идваш ли, или искаш малко почивка от нас? - измърморих някак несигурно докато оправях резедавото копринено шалче, което щеше да крие раните по шията ми.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Къщурката на Дарая, Ним и Дафне   

Върнете се в началото Go down
 
Къщурката на Дарая, Ним и Дафне
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Тук и сега (РП) :: Места за живеене :: Къщите-
Идете на: