Our Island
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Our Island

RPG for all
 
ИндексПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Заявки за приятелства ....
Приказната къщичка на дърво EmptyСъб Ное 05, 2011 7:15 am by Cooper

» Ресторант
Приказната къщичка на дърво EmptyВто Сеп 06, 2011 12:58 pm by Дарая дьо Лерт

» Парка
Приказната къщичка на дърво EmptyНед Сеп 04, 2011 12:34 pm by Клаудия Дитрих

» Магична зала
Приказната къщичка на дърво EmptyНед Сеп 04, 2011 8:11 am by Строгия учител

» Обяви от една не съвсем обикновена жителка на острова...
Приказната къщичка на дърво EmptyНед Сеп 04, 2011 6:55 am by Клаудия Дитрих

» Лондон, Англия (1645, по време на Английската революция)
Приказната къщичка на дърво EmptyСъб Сеп 03, 2011 8:27 pm by Неро Ровиан

» Плажа
Приказната къщичка на дърво EmptyПет Сеп 02, 2011 3:34 pm by Екатерина Блейк

» Общата стая
Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Сеп 01, 2011 2:06 pm by Дом Аманте

» Никол Андерсън
Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Сеп 01, 2011 1:51 pm by Admin

Our Friends
Приказната къщичка на дърво Ourfriends
winners
Приказната къщичка на дърво Bestwrittennotice

 

 Приказната къщичка на дърво

Go down 
2 posters
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Авг 04, 2011 9:24 am

Приказната къщичка на дърво Washington-rain-forest

Алекс стисна здраво ръката й, усещайки че малчото има нужда от някаква упора и подкрепа, не физическа, по скоро емоционална ... Май детето бе много стресирано от вида си и не му обърна никакво внимание, като й каза, че ще й омагьоса купа със сладкиши и май не се досети, че и той не е съвсем обикновен, така че не би трябвало да се учудва на вида и способностите й. Така почти в мълчание, стиснали здраво ръцете си стигнаха до края на града и навлезеха в гората. Алекс вдигна куфара, защото колелцата вече затъваха в меката почва и продължи да върви. Още и още по-навътре. Най-накрая спря до едни от на големите дървета и ги огледа оценяващо. Мъничето също се оглеждаше любопитно.
- Е, мъниче, какво ще кажеш, да се установим тук, ще построим къщата между тези най-големи дървета - показа той с ръка, сочещ група дървета в най-гъстата част на гората.
Харесваше му, как всичко изглеждаше безкрайно зелено на слънчевата светлина, смяташе че тук в спокойната обстановка на дърветата, той щеше спокойно да може да се занимава с магии и да експериментира със способностите си далеч от чужди очи, а и малката щеше да се чувства спокойна, дори му хрумна да й направи люлка, катерушка или нещо друго такова детско, едва ли бе имала такива неща в краткото си детство и сигурно би се зарадвала да си има нейна собствена площадка за игра. Обърна се към нея да види дали мястото й харесва толкова много, колкото и на нея. Пусна куфара и сака на земята и зачака.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Авг 04, 2011 10:07 am

Дори не изчака да довърши изречението си. Докато Александър се бе обърнал, Екатерина вече се бе отскубнала от ръката му и затърчала към пространството между дърветата. Не можеше да си представи нещо по- зелено, нещо по- успокояващо от това място. Обожаваше зеленото и в момента се чувстваше сякаш попаднала в рая съвсем случайно и никой не може да я изкара от там, ако тя не пожелае. Спря се за малко до ствола на падналото дърво. Събу сандалите си и ги захвърли настрани. Съблече тъмната тениска, макар че усещаше все още влажния плат на роклята си в момента не намираше същество, от което да се притеснява особено много. Скочи на полянката между дърветата и се завъртя отново с разперени ръце. Краката й докосваха земята напълно, но сякаш дори там да имаше стъкла, те не биха могли да наранят нежната кожа по стъпалата й.
Обиколи цялото пространство и докосна всяко едно от дърветата с върха на пръстите си, помириса въздуха, пое си дълбоко въздух, сякаш се опитваше да улови енергията на това място, да я запази в себе си... просто да я усети и като че успяваше, но въпреки това не спря докато не усети всяко едно дърво с пръстите си. Накрая тупна по дупе по средата на поляната и се замисли, опирайки брадичка на кокалчетата на пръстите си. Сякаш вече измисляше план за действие и може би правеше точно това... но кой би могъл да каже какво се въртеше в главата на една малка пораснала. Мислите й щяха да си останат пълна загадка, докато не решеше да ги сподели, но сякаш не смяташе да направи точно това.
- А как ще я построим?- попита Катето сякаш питаше за нещо всекидневно.- Знаеш ли, аз мога да накарам всеки да ни я построи.- лицето й грейна, че може да помогне поне така.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Авг 04, 2011 10:22 am

Алекс се разсмя весело, докато я наблюдаваше, как не може да си намери място. Когато накрая се успокой и седна на земята той последва пример й и изрита маратонките си на страна. Нямаше съмнение, че е приятно да усещаш горския мъх по ходилата си, сякаш гората влива своята сила в теб, и тази сила минава от пръстите на краката ти, чак до темето на главата ... Приближи се бавно до нея и седна по турски до мъника.
- Мисля, че не е много удачен вариант да даваме на някой друг достъп до нашата си къща, не мислиш ли - бръкна в задния си джоб на дънките и в ръката му се появи сгънат бял лист и молив, започна бързо да скицира нещо, рисуваше със сигурна ръка, та нали с това си изкарваше прехраната за пред хората, усмихна се, когато сложи финалните щрихи и подаде листа към Катенцето.
- Така харесва ли ти, мъниче? - на листа се бе появила къщичка, така както той си я представяше, но нямаше нищо против ако Катето имаше някакви други идеи, да ги допълни и да изпълни къщата, така както на нея би й харесало - а, за построяването не се притеснявай аз пък мога да накарам дърветата да се самопостроят, така както аз искам - смигна й весело.
Огледа се още веднъж, да, тук щеше да е перфектно да се установят, щеше да е толкова забавно и спокойно да не чуват шума от града и никой да не ги притеснява с присъствието си. Във зеленината на гората освен тишината се чуваше само шепота на листата и звука на разбиващите се вълни в близкия прибой, когато построяха къщата щяха да се поразходят и да разгледат какви други тайнства предлага гората.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Авг 04, 2011 11:01 am

Погледа й зашари по скицата, оглеждайки я подробно- всеки един детайл и чертичка. Не можеше да пропусне онези малки неща, които бяха някак незабележими, но в същото време играеха най- важна роля, не, че разбираше от скици и конструкции, но си струваше да се вгледа повече и да осъзнае, че нямаше дори точка, която да не й харесва къде е. Всичко беше така изящно скицирано и изглеждаше прекрасно дори така- на един обикновен лист, просто като скица, че Катето беше сигурна, че ще живеят в най- приказната къщурка и всички щяха да им завиждат. А Екатерина щеше да излиза гордо- гордо сутрин на терасата и да помахва на завистливите физиономии. Тази мисъл накара усмивката да се появи на лицето й и да я накара да закима одобрително.
- Определено това е къщата- щастливо се засмя Катето.- Искам да е много, много цветна с най- различни шарении по нея.
Екатерина обожаваше шарените неща, радваха я и бяха заредени с толкова много щастие и красота, че я караха да се усмихва постоянно и да бъде чисто олицетворение на спокойствието, отхвърляйки всякакви негативни емоции, които се опитваха да нахлуят в главата й.
- Наистина ли можеш да накараш дърветата да се самопостроят?- ахна Екатерина, осъзнала какво е чула.- Но, тогава значи и ти си като мен! Е, не точно като мен, но не си като ужасните хора!
Поредната радост я заля и я накара да се смее щастливо и да плесне с ръце, както й бе станало навик да прави. Нима имаше нещо по- прекрасно от това новият познат, който ти предложи да живее с теб е не нормален като самият теб??
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Авг 04, 2011 11:24 am

Алекс пое скицата от ръцете й и вълна от щастие го заля, че мъника хареса къщичката им. Загледа се в топло кафявите й очи и потъна в тях, определено в тях живееше едно седем годишно дете, независимо от тялото й. На нея й трябваше време да порасне и той някак си стигна до заключението, че той ще направи всичко възможно да й осигури това време, за да изживее откраднатото от съдбата детство. На всичкото отгоре, когато беше с нея и той се чувстваше дете и това му харесваше изключително много. Стана и я придърпа със себе си, за да се отдалечат от там където след малко щеше да се появи строителната площадка. Почти я занесе до багажа й и я настани да седне върху големия куфар, изглеждаше точно като малко объркано дете, което чака да се качи на влака, но не знае точно на кой и къде ще я отведе този влак. Алекс отдели поглед от нея и се загледа в скицата, започвайки да произнася неразбираеми древни думички ... Миг след това дърветата, почнаха да се накланят, ненужните дръвчета бързо се самоотсичаха и рендосваха на дъски от някакви невидими инструменти, летейки във въздуха се подреждаха, точно както бяха скицирани и невидим чук ги заковаваше, за да стоят стройно по местата си. В крайна сметка се получи къщичка точно, като на картинката.
Приказната къщичка на дърво 12456_191
Нищо, че вече бе започнало да се смрачава, пред тях се разкри приказна къщичка на дърво, съвсем подходяща за тях двамата. Алекс най-накрая фокусира погледа си и огледа това, което бе успял да сътвори кимна малко уморено, но одобрително.
- Та даааааам, харесва ли ти? - погледна към мъничето, след дългите часове на чакане, в които тя сякаш бе притихнала, чакайки да види какво ще се случи накрая и той реши да отговори най-накрая на въпроса - Всъщност, да, не съм обикновен, но много се изморявам, когато толкова дълго съм използвам магията, така че се надявам сега да се качим и да си почна за мъничко - Гласа му наистина звучеше изтощено ...


Последната промяна е направена от Александър Владимир на Пон Авг 22, 2011 7:59 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyПет Авг 05, 2011 9:01 am

- Прелестно е!- почти изписка Екатерина и се хвърли на врата на Александър.
Ръцете й се обвиха около него, демонстрирайки силната си прегръдка, която в интерес на истината може би не беше толкова силна, колкото на Катето й се искаше, за да изрази внезапният си порив на обич към Александър, който беше направил толкова много за нея и за него, разбира се, но все пак й се струваше достатъчно, че да се окаже, че е направил за нея повече, отколкото всички събрани заедно същества от живота й са направили.
- Толкова много ти благодаря, Алекс, разбира се, разбира се, влизаме веднага!- изкикоти се Катето и стъпи на краката си, прекъсвайки прегръдката.
Затича се нагоре по стълбите като нескопосано се спъна още на втората. Залитна лекичко, но успя да се задържи в последния момент за парапета, разплитайки краката си продължи да се изкачва нагоре, без да спира и да се опита да запази първо равновесието си. Беше досущ малко дете, което нямаше търпение да влезе в новата си стая и да подреди всички кукли, а Екатерина носеше и това! Беше убедена, че Лили и Мери ще харесат новият си дом, както и всички останали плюшени играчки и кукли, които всъщност запълваха сака и половината й куфар. Да не си мислите, че носеше толкова дрехи? В никакъв случай!
Изгуби се от поглед навътре в къщурката и миг по- късно отново се затича надолу, а лицето й грееше по- щастливо и от това на дете, получило шоколада си.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyПет Авг 05, 2011 12:23 pm

Вълнението на мъничето му подейства някак ободряващо. Все още се чувстваше изморен от дългото действие на магията извираща от тялото му, но сякаш имаше чувство че има достатъчно сили, че да се порадва заедно с нея на новата им придобивка, вместо да се трупяса мигновено на най близкото легло и да заспи. Усмихна се на несръчността й и припирането да се качи колкото може по-бързо, наведе се и взе куфара, сака и забравената й чанта и тръгна към стълбичката и точно тогава мъничето се появи наново. Изглеждаше му, че всеки момент ще се хвърли към него, за това пусна багажа на земята и разпери ръце в знак на очакване ... Замисли се за момент, че сякаш се бе сдобил с дете ей тъй неочаквано, но пък му идваше отвътре, да се грижи за някой, а това мъниче предизвикваше цялата му грижовност и нежност. Харесваше му щастливата й усмивка и как подскача насам натам като малка фея.
- Хайде скачай, Катенце - извика подканящо към нея и се разсмя с боботещия си алтов глас.
Определено щяха да си живеят щастливо, двамата тук, а сега можеше да я подпита точно какви са й способностите и да измисли начин да й помогне да ги развие и подобри. Поклати одобрително глава на смътния си план за идващите дни.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyПет Авг 05, 2011 2:28 pm

- Няма да скачам, защото ще паднеем- засмя се Екатерина и се врътна отново, изкачвайки последните стъпала към къщата.
Влезе вътре, а пред ощите й отново се разкри прелестната гледка на малката дървена постройка от вътре. Затича се по малкото коридорче което отделяше няколко врати, които на пръв поглед Катето регистрира като пет. В интерес на истината къщичката изглеждаше много по- голяма, отколкото беше отвън. Това се хареса на малката пораснала, карайки я да се смее, щастлива да стъпи в новият си дом. За първи път имаше нещо, което делеше с някой друг, без да управлява този друг... без дори да се опитва да вниква в съзнанието му по какъвто и да е начин... просто всичко беше естествено очарователно.
Вмъкна се през едната врата и се метна направо на разкрилото се пред нея дървено легло с мек матрак и възглавници с гъши пера. В мига, в който тялото й докосна леглото навсякъде се разхвърчаха разноцветни пера, които бързо изчезнаха във въздуха, сякаш беха просто видение. Често й се случваше да предизвиква подобни странни неща, но никога не бе проявявала същински магьоснически способности.
- Толкова е меко тук!- провикна се Катето и все пак отида да посрещне Алекс, взимайки дамската си торбеста чанта от ръцете му.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyПет Авг 05, 2011 4:59 pm

Алекс най-накрая пристъпи прага на новия си дом и се усмихна, харесваше му ... и как нямаше нали той го бе измагьосал точно такъв, но сега имаше и едно допълнение, чуваше се кикотещия се глас на мъника, което някак си допълваше обстановката и той се зачуди за момент дали къщата би била същата без този звук, нем, не би била, тя бе създадена, за да се оглася от това малко, сладко същество ... Той се усмихна и точно да я попита "къде е това тук", за което говори тя изскочи от едната спалня, подскачайки както обикновено ... колко различна бе тази подкачаща походка от онази едва влачещата се, с която се приближи до него за първи път, подскоците определено повече й отиваха .. той се усмихна и реши, че малката без това вече си е избрала спалня, хубаво е да занесе багажа й в нея и се запъти натам, застана на рамката на вратата и се облегна изморено, стоварвайки куфара и сака пред себе си.
- Е, малчо, ще ми кажеш ли какво си помъкнала толкова, че това тежи сякаш влача слон - той се разсмя на шегата си и къщата вече се огласяше и от неговия дълбок смях.
Преди да е забравил и заспал в новия си дом, той произнесе няколко от онези неразбираеми думички и 3 големи куфара и два сака се стовариха на пода до багажа на Катето, Алекс направи свъсена физиономия, че багажа му се бе настанил не в неговата спалня, ама щеше да го премести, не беше чак такъв проблем, че да го мисли в този момент. Той го заобиколи и приседна на крайчето на леглото на мъника, радвайки й се как гледа багажа му с широко отворени очи.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyПет Авг 05, 2011 7:39 pm

- О!- възкликна Екатерина и се загледа в Александър.- Ти си досущ като майка. Тя можеше подобни неща, беше вещица.- някак замислено каза малката.
Определено се бе възхищавала на способностите на майка си, но тя беше съществото, което се опита да спре Катето да създаде свое нормалносемейство, контролирайки членовете му, затова и тя попадна под умствения контрол на своята прелестна дъщеря, която хич не си поплюваше в използването на тези си способности. Като се замисли може би беше по- добре да остави майка си и скрито от нея да действа както само тя си знае, обаче рано или късно щеше да бъде наказана, а Екатерина мразеше, когато някой налагаше мнението си върху й по подобен начин.
-... но аз не мога, никога и не съм могла де.- засмя се и се пресегна.
Събори куфара си, за да не се разсипе всичко наведнъж и го отвори. Започна да изважда една по една парцалените си кукли, които бяха прекалено изящна изработка, за да ги нарече човек безполезни или пък дори парцалени. Започна да ги подрежда на леглото пред Александър, представяйки му ги.
- Това е Лу- Лу, Мери Ан, Топчо... - почна, изреждайки го най- последната играчка.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyПет Авг 05, 2011 8:06 pm

- Значи, мама е вещица? - повдигна вежди АЛекс, но не продължи с темата, защото явно малката се разсея от куклите си, които той дори не се постара да преброй, камо ли да запомни имената им, имаше адски проблем със запомняне на имена, но кимаше на всяка кукла, сякаш се запознаваше с нея. Когато леглото бе почти пълно с кукли и плюшки и все възможни играчки Алекс вдигна лице към Катенцето и се усмихна широко.
- Ами, малчо, може ли един въпрос, ти къде точно ще спиш, след като всичките ти приятели се настаниха на леглото ти? - Алекс я гледаше съвсем сериозно, макар че бе усмихнат, можеше да прецени, че играчките бяха важни, що ги бе помъкнала през половината свят, за да ги довлече до тук. Предполагаше, че трябва да измагьоса малко разширение на стаята, където да се сложи още едно легло, защото малчото нямаше да остави играчките извън леглото в никакъв случай.
- Искаш ли да ти покажа, моето най-ценно притежание, което също като твоите кукли влача навсякъде по целия свят? - Алекс стана и клекна до един от куфарите си, загледа се в Катето, да види дали ще прояви любопитство ...
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyНед Авг 07, 2011 12:32 pm

- О, да, мама е вещица... или поне беше, не зная какво става в момента с нея и останалите, спорно е дали успяват да живеят без някой да ги управлява... предполагам, че след близо шест години мозъците им са изключили и не могат да възстановят нормалните си дейности, заради контрола ми.- обясни съвсем нехайно теорията си Екатерина, сякаш му обясняваше точно как предпочита яйцата си за закуска, но за жалост говореше за живи същества и то достатъчно безмилостно, че човек да я помисли за някоя зла особа.
За изненада на много, Катето беше доста спокойна личност, когато не я закачаха и не се опитваха да й налагат чужди разбирания. Това можеше да стане май само и единствено с нейно съгласие и ничие друго... и въпреки това, реалната й възраст я правеше крайно невинна и по детски много жестока спрямо неприятелите й, за каквито смяташе всеки, който на пръв поглед не целеше доброто й според нейните разбирания.
- Покажи ми, покажи ми!- изпляска с ръце и се покачи на кревата, разбутвайки скъпоценните си играчки, без които не отиваше никъде за дълго време.
Облегна гръден кош на таблата на леглото и се провеси напред, загледана с чисто любопитство в очите, Катето в куфара и ръцете на Алекс.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyНед Авг 07, 2011 12:52 pm

Алекс извади една много дебела книга с кожена подвързия и метална обшивка по ъглите.
Приказната къщичка на дърво Old-book
Показа й как изглежда отвън и я разтвори, вътре бе пълна с рисунки на дракони, растения, казани и ситен почерк, който описваше как точно се правят магиите ...
- Искаш ли някой ден да се пробваш да направиш, някоя от тях? - попита я, сякаш я питаше дали иска шоколадов или ванилов сладолед. Предполагаше, че има заложби за магия, щом майка й бе вещица и сигурно щеше да й е интересно, както на него му беше интересно, когато бе на седем и баба му го въвеждаше в магичния свят.
- А, виждаш ли тук в края има бели страници, за да запишем магиите, които ние сами измислим или случайно открием, искаш ли да ми помогнеш да допишем книгата, фъстъче?
Очите на Катенцето шареха по книгата с някакво страхопочитание и Алекс се усмихна мило. Надяваше се наистина да е привлякъл вниманието на мъничето. На нея толкова би й отивала магията с тази червена коса си бе точно идеалната магьосница.
- Искаш ли да разгледаш сама - подаде книгата, за да я хване сама и да усети със собствените си ръце материята на стария пергамент, от който бяха изработени страниците.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 12:42 pm

-O, но, магията е опасна- поклати глава Екатерина сякаш, за да демонстрира колко беше убедена в себе си.
Не веднъж майка й бе повтаряла, че магията е крайно опасна и понякога можеше да стане лоша, превръщайки се в нещо ужасяващо, което вредеше на всички... макар да бе странно как същество като Рина, което си бе позволило да унищожи по достастранен начин човешки същества, превръщайки ги в свои роднини по принуда, можеше да бъде токова предпазливо към останалите унищожителни видове способности. Толкова убедено, че могат да навредят на някого закима с глава, че чоек наистина би се замислил.
Но въпреки това посегна и пое книгата в ръцете си. Оказа се обаче, че не очакваше такава тежест и книгата тупна на леглото, сякаш минала между ръцете й. Катето се покатери хубаво на леглото и седна на петичките си, нежните й бледи пръсти разгърнаха страниците, докато любопитните й очи шареха по картинките..
-Еха, всичко ти ли си го писал?- изумено попита Екатерина продължаваща да гледа всеки ред букви, всяка чертичка и рисунка..
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 12:55 pm

- Опасна е само ако не я познаваш добре и се опитваш да я използваш, а когато я опознаеш дали ще правиш добро или лошо зависи само и единствено от теб - Алекс говореше спокойно и усмихнато, сякаш й разказваше някаква приказка. Качи се на леглото до нея и легна по корем подпирайки брадичката на дланите си, загледан в страниците, които мъничето разгръщаше. Разсмя се на глас, когато чу въпроса.
- Всъщност книгата е на хиляди години, всякакви магьосници от моята фамилия са записвали своя опит в нея, рисували са картинки и са донаписали някоя стара магия, когато са открили как да я усъвършенстват... - замисли се за момент и продължи сякаш някак тайнствено - всъщност не са го писали те, а омагьосаната химикалка, която си е комплект с книгата - започна да произнася пак неразбираеми думички и от куфара изскочи едно позлатено перо, което се понесе право към отворените страници, които от само себе си се отлистиха на празните бели листи в края на книгата. Перото се изправи и започна да се движи бързо изписвайки със същия равен четлив почерк, като на останалите страници, датата и после "Днес се запознах Екатерина Джеймс Персивал, едно невероятно същество, което има дарба за магия и смятам да я обуча" после перото изписа името на Алекс и тупна на леглото до магическата книга.
- Виждаш ли, когато е призовано перото изписва мислите на магьосника - Алек се разсмя на смаяния й поглед и й се изплези.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 1:12 pm

Екатерина беше удивенаа от изписването на думите и още по- удивена беше от факта, че Александър бе запомнил цялото й име, а не го бъркаше както много други или такива, които въобще не си го спомняха... дори Екатерина не можеха да запомнят... ама какво сложно имаше в това име? На всичкото отгоре не ги затрудняваше цялото, а една единствена буквичка, едно единствено Е, но нейното си. Прочете поне пет пъти думите докато повярва, че бяха изписани от перото, което очевидно беше достатъчно умно, за да пише само домашните й, които всъщност нямаше.
Извърна се към Александър с усмивка и му се хвърли, обвивайки с ръце врата му, гушвайки го колкото силно може. Беше изключително щастлива, че имаше поне едно същество, което доброволно желаеше да се грижи за нея и дори да я обучава... нещо, което друг не бе пожелавал и не й бе давал преди..
- Запомнил си името ми, Алекс, това е толкова мило, ще бъда толкова старателна ученичка, обещавам, обещавам... какво ще учим първо?- започна разпалено да пита Екатерина.- О, но ти трябва да починеш, но после ще учим, нали?
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 1:27 pm

Алекс е разсмя И я гушна, така както се гушка малко дете, за да се успокой.
- Дам, първо и двамата ще поспим - пророни, галейки я по косата нежно. Катенцето имаше способността, точно като малките деца да се впечатляват и превъзбуждат от на вид елементарни и нормални неща, но Алекс усещаше, че и за нея деня е бил дълъг и уморителен, така че трябваше да я успокой и да я преспи.
- Сега ще си легнем, но обещавам утре да те науча да правиш дракон от искрите на огъня, звучи ли ти интересно!?! - Алекс се чудеше, коя от магиите би й харесала най-много, за да я заинтригува още повече, накрая стигна до заключението, че мъничката красива магия, да се изобразяват фигурки от пламъците и искрите на огъня ще и хареса, най-много. Все пак тя бе огнено и експлозивно същество също, като огъня.
Загледа се с интерес в замислената физиономия на Катето, явно обмисляше предложението му и то доста сериозно, което някак си му се стори забавно, защото въпреки замислеността си имаше детско изражение. Изглеждаше точно като дете замислено над въпроса, дали обича повече червените или зелените бонбони. Дам, това същество бе напълно невинно и чисто, така вдъхващо доверие и определено имаше нужда някой да я закриля и обича. И този някой щеше да е той. Усмихна се, чакайки отговора й ...
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 1:39 pm

Екатерина обмисли предложението му добре, беше прав, магията можеше да е лоша само когато бъде използвана за лоши действия, но пък един дракон от искрите на огъня не можеше да бъде нещо толкова лошо, а и определено в галвата й излезе образа на малък по размери огнен дракон, а не адски огромен и опасен за дърветата и горските животни. Щеше да е съвсем мъничък и не опасен. Моментално закима одобрително с глава, сигурна, че иска да се научи да прави така каквото и да й коства, а едва ли щеше да й коства много... вече й се бе случвало, когато е прекалено развълнувана да кара малки пеперудки да се появяват за секунди, сякаш пуснати от невидими малки комфети, както по анимационните филмчета, когато героят е щастлив или развълнуван от някакво специално събитие.
-Тогава трябва да си легнем веднага, за да дойде много по- бързо сутринта и да станем рано, рано и да се учим и да закусваме, и да се забавляваме, и да направим всииичкоо- разприказва се отново Катето така, сякаш никой не можеше да я спре.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 1:56 pm

- Добре, добре ще правим всичкооооооооооооо, но утре, а сега ще спим - Алекс я гушна по силно, сякаш да я успокой и се усмихна на детския й ентусиазъм. Знаеше, че ако я остави, още сега щеше да хукне да се учи да прави огнени дракони и други такива, докато не заспи просто от изтощение, така както си бъбри.
- Сама ли искаш да спиш или да остана тук? - попита Алекс, не сигурен дали не е свикнала да бъде самичка, все пак си имаше много плюшки и сигрно предпочиташе да си гушка тях вместо някой, почти непознат ... макар че се бяха сближили изключително бързо, сякаш съдбата ги бе събрала, за да се грижат един за друг. Мислите му станаха леко объркани, но това се дължеше на изтощението му и сякаш мозъка му заспиваше преди тялото му. Прозя се широко и се накани да стане от леглото, но изчакваше все пак да чуе какво иска мъничето. Нямаше нищо против да остане тук, ако тя имаше нужда да се чувства закрилена и защитена. Щеше да се погрижи за това мъниче, каквото и да му костваше в това бе убеден. Чувстваше се сякаш си имаше мъничка сестричка, която го възприемаше за големия и умен батко. Мислите му май наистина се объркаха съвсем и той примигана, за да се разсъни поне мъничко ...
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 6:19 pm

Екатерина се прозя сънено, слагайки ръка пред устата си, както като малка я бяха учили... всъщност ще да е било преди няколко години, но й изглеждаха толкова далечни в момента, че нямаше как да си ги спомня всичко така, както бе било. В момента се чувстваше толкова добре и сякаш напълно на мястото си, за разлика от родният си дом. Александър й предлагаше присъствието, което й бе липсвало и което се опита да пресъздаде, превръщайки близките си в кукли, управлявани от самата нея.
Мислеше доста време над отговора си, а със сигурност това не й бе любимо занимание. Смяташе, че мисленето разваля момента на изненадата дори за създателя на изненадата, хората правеха толкова по- прекрасни неща, когато действаха напълно импулсивно, но и със същият успех разваляха въпросните случки. Докато бе изпаднала в свои размишления, толкова далечни и несвързани с питането на Алекс тялото й малко по малко отпусна тежестта си върху Алекс, известявайки го за внезапното заспиване на малката пораснала. Дишането на Катето стана напълно равномерно, а прегръдката й се отпусна леко, но ръцете й все още обвиваха Александър в прегръдката, в която бяха останали.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСря Авг 17, 2011 6:40 pm

Мъничето заспа почти не усетно и не му даде никакъв отговор на въпроса, но все пак реши, че би я събудил ако тръгне да става и затвори най-накрая доволно очи. Замисли се за изминалия ден, но както си мислеше така и пред очите му се занизаха картини на огнени дракони гонещи Катето, а тя бяга боса по зелената трева на гората и крещи весело, че само да пипне дракона и ще й стане само на дракони. Странни сънища имат хората понякога, сънуват толкова откачени и нереални неща, а в същото време мозъка им ги приема за реални и случващи се в действителност. Алекс се усмихна в съня си, наблюдаващ, как мъничето се заканва с пръст на дракона срещу нея и колко сериозна изглеждаше малката пораснала ... Нещо го дразнеше, ръката му се вдигна и се стовари върху очите му. Дракона му светеше право в очите, толкова неприятно. Опита се да премигне, но не успя ... Отвори объркано очи, един слънчев лъч се процеждаше между, малките сладки перденца на пеперудки ... Пеперудки? Алекс си примигна доста объркано и се подпря на лакти оглеждайки стаята, докато вчерашния ден му изплува в съзнанието и той разбра къде се намира.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyЧет Авг 18, 2011 9:42 am

Измънка недоволно, когато усети как някой се надига до нея. В първия момент не можа да се сети кой е и щеше да се стресне, но уви- домързя я и реши, че й се спи прекалено много, за да се уплаши и да стане мигновено от леглото. Щеше да остави въпросния някой, за който в момента не можешеда се сети. Извъртя се недоволно на другата страна, пускайки Алекс от прегръдката си и в следващия момент- ТУП!
Едната й ръка и крак увиснаха през ръба на леглото, а секунди след това тялото й срещна пода доста болезнено и фатално. Но дори не успя да изпищи, когато се чу и гадния звук от счупването на кост, нито болката можеше да я изкара от съненото й състояние, но все пак се насили да се изправи. Надигна глава и срещна притесненият и объркан поглед. Направи кисела физиономия и се опита да се изправи без обаче да се опира на дясната си ръка, ограничавайки някак несъзнателно движенията й. Тялото й бе изпаднало в някакъв странен шок, който не й позволяваше да изпитва болката от счупването на ръката си.
- Много е раноо.- измрънка Екатерина недоволно и се понацупи.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyПет Авг 19, 2011 9:11 am

Алекс прекара ръце през косата си, сякаш за да я преглади и да проясни мислите си, но единственото, което постигна бе да се разроши още повече и кичурите му да щръкнат на всички посоки. Очите му се фокусираха върху червнокоската, а мозъка му бързо искаше да намери решение какво да направи. Някак инстинктивно подаде ръце към нея и я придърпа на леглото, галейки я нежно. Явно малката пораснала бе в някакъв шок и не усещаше болката от деформираната си ръка. Седна на леглото и я настани в скута си с гръб към него. Хвана ръката й и я опъна леко, галейки я същевременно.
- Май ще трябва да ти сложим детски прегради на леглото, за да не се случва това отново - пошегува се, още сънено Алекс, галейки все още малката й ръчичка, за да усети точно къде е счупването - Внимавай сега ще те погъделичка - предупреди я с нисък глас и започна да шепти нещо. Около ръката й се появи някаква светлина и магията бързо започна да намества и заздравява счупената й кост. Явно не бе сериозно счупване, защото само след миг, ръчичката й изглеждаше досущ, като другата.
- Е, мисля че сме готови с този проблем, сега трябва да разрешим проблема със закуската, нали ... Какво ти се яде - погледана я любопитно в очите, които изглеждаха все още сънени.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

Екатерина Джеймс Персивал


Брой мнения : 124

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСъб Авг 20, 2011 2:37 pm

Екатерина все още не беше съвсем наясно какво й е, но си замълча, решила да не пита. Щом Алекс смяташе, че ръката й има проблем беше напълно съгласна да се остави в ръцете му, както направи и определено след това не чувстваше онози липса на движение в ръката й, което всъщност съвсем съзнателно отлагаше. Въздъхна някак все още сънена и се извърна напълно към Алекс, който явно беше доста по- бодър от нея, а тя скоро нямаше да се събуди качествено.
Наклони се на една страна, облягайки глава на гърдите на Александър и отново затвори очи, измрънквайки недоволно, както преди малко. Затвори очи и почна отново да се унася, но понеже знаеше, че е малко вероятно да я оставят да си доспи въздъхна и отговори съвсем тихо на Алекс:
- Аз не ям такава храна.- измърмори Катето.- Храня се с енергия, не съм гладна точно сегаа.
Беше малко недоволна от факта, че е събудена толкова рано, но щеше да свикне съвсем скоро и да не мрънка толкова. И в три след обяд да заспеше си беше нещо като правило да не се буди преди 12 на обяд. Просто не се наспиваше преди толкова часа.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

Александър Владимир


Брой мнения : 73

Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво EmptyСъб Авг 20, 2011 4:36 pm

Алекс за известно време постоя така без да мърда и усети как малчото пак се унесе в съня си. Реши че може да я изненада малко и я вдигна на ръце изнасяйки я неусетно навън в гората. За няколко секунди едно платнище послушно се завърза между две дървета и се преобрази в красив шарен хамак. АлексВлади се усмихна и положи червенокската в него, залюлявайки го леко. Катенцето се усмихна във съня си, а той се отдалечи, за да набере необходимите му билки ... докато разглеждаше тревичките и листенцата, няколко камъка се наредиха в кръг в близост до хамака, а съчки от гората се стъкнаха в кипро огънче, голям черен казан излетя от вътрешността на къщичката и се натъкми върху червените пламъци. АлексВлади се върна със снопче зелени растения и ги пусна в бълбукащия казан. Промърмори си нещо и от къщата долетя голям дървен куфар, който се разположи точно до сами краката му, отвори си капака ... Цялото му съдържани се състоеше от стотици стъкленици пълни с какви ли не неща, като люспи от различен вид дракони, пера от феникси, лунен прах, нокти и зъби от най-страните същества пребивавали някога на земята. АлексВлади разгледа подробно съдържанието на няколко стъкленици и си избра капки роса от магическата гора и люспа от златокрил дракон, тези две неща се водеха, като най-големите енергоносители и той реши, че е напълно достатъчно да направи закуска на Катето. Добави ги в къкрещия казан и започна да бърка, повтарящ едни и същи странни думички, от казана като дим започна да се издига златиста мъгла, Мага я погледна доволно и се почеса по главата, чудейки се как да я оформи изведнъж лицето му грейна и той промърви нещо неразбрано, златистата мъгла се преобразува като захарен памук и се настани точно до лицето на спящата червенокоска, сякаш примамваща я да я опита. Толкова енергия би трябвало да й стигне за доста време ... АлексВлади седна на тревата и протегна ръка, в която се появи една ябълка, той отхапа някак разсеяно и се вгледа в спящото мъниче ....
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Приказната къщичка на дърво Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Приказната къщичка на дърво Empty

Върнете се в началото Go down
 
Приказната къщичка на дърво
Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Тук и сега (РП) :: Места за живеене :: Гората-
Идете на: