Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Приказната къщичка на дърво

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 12:48 pm

До обонянието й достигна странна миризма, но определено приятна миризма на нещо вкусно или вкусно поне за нея... сякаш беше топъл шоколад, но не напълно, а притежаваше нещо друго. И всъщност не миришеше изобщо на топъл шоколад, просто това беше първото обяснение, което изплува в ума на малката пораснала, а той определено вече беше разсънен достатъчно от мисълта за храна или същество от което да се нахрани, защото можеше и да е това, а не огромна чаша с шоколад.
Отвори очи и първото което видя доста я озадачи. Огромно нещо със златист цвят и вид на захарен памук бе виснало над главата й, а тя определено не беше в стаята си в къщурката, За миг си помисли, че бе сънувала срещата с Александър Владимир, но дочу сладкото му хрупане на ябълка. Взе захарния памук и се изправи до седнало положение в хамака. Прозя се сънено и разтърка очи с едната си ръка, защото другата бе заета да държи закуската й. Усмихна се на Алек и скочи на земята от външното си легло. Приближи се до магьосника, сядайки на земята до него и облегна глава на краката му, загледана в спокойното му лице по детски заинтересувана от нещо необяснимо.
-Толкова е мило, че си го направил за меен!- възкликна изведнъж Катето сякаш от нищото.- Какво има в негоо?- прояви любопитството си тя.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 1:06 pm

АлексВлади се ухили и я погали по главата приглаждайки немирните й кичури, сякаш искаха да се отделят от главата й и да заподскачат наоколо сами. Разсмя се на идеята за подскачащи буклички по полянката и й се изплези.
- Какво има ли, ами има хиляди неща, но най-важните май че са ... - той се почеса по брадичката, сякаш измисляше точно определение на това, което бе сложил - да речем, люспа от златокрил дракон, за да си силна и смела като него и капка, роса от магическата гора, за да си все така загадъчна и тайнствена - смигна й с видимо доволна физиономия. Наистина обичаше да украсява думите си с такива малки красиви и завъртени епитечета.
- Не знаех каква форма предпочиташ, ако искаш мога да го сложа в чаша и да го пиеш като шейк - той боцна "памука" с пръст и няколко златисти искри енергия се посипаха по лицето на малката пораснала - хайде, папай малчо, ще ти трябват сили за днешния ден - АлексВлади промърмори нещо и от къщата долетя един апетитен сандвич, той го хвана още във въздуха и отхапа лакомо сякаш, за да й покаже как се прави.
Погледна към огъня и зарецетира умерено и спокойно някаква старокелстска поема, изведнъж пламъците излезе малко симпатично драконче и допълзя до нея, разглеждайки с интерес лицето й ...
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 1:49 pm

Екатерина някак предпазливо, за да не се омаже цялата, заяде захарното изкушение, приготвено от нейният защитник Акелс, който в интерес на истината и се грижеше за нея, а това я караше да се чувства по- специална от когато и да е. Беше помислил дори за нейната закуска, която едва ли беше толкова важна, след като можеше да излезе по- късно и да си хване някой нищо не подозиращ човек и да изпие енергията му до последната капка, оставяйки го да поспи в някой ъгъл или на някоя пейка.
Когато дракончето се приближи, Катето се наведе напред протягайки ръка към него съвсем непредпазливо и сякаш забравила, че то е просто огън и да го погали не би било най- умного, което може да направи, но тя си беше такава... не се замисляше много и поставяше ръце в огъня, а момента, това се случи съвсем буквално. Дори не искаше да го погали. С два пръста се опита да хване опашката му и да го вдигне, поставяйки го на другата си длан, но в момента, в който пръстите й попаднаха в малките пламъчета Катето изписка и дръпна ръката си, приближавайки опарените си пръсти към устните си, издишайки студен въздух по тях.
- То ме опарииии!- зажалва се тя, гледайки жално Алекс.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 2:03 pm

Мага се разхили с гръмогласния си смях, протегна се и хвана малката й длан и я вдигна към устните си и целуна опарените пръстчета.
- Сега ще мине по-бързо, не се притеснявай, то е просто любопитно като теб, но щом те ядосва не се притеснявай, ей сега дракончето ще си замине - АлексВлади зарицитира отново и от близкото поточе се надигна голям воден Змей. За пристъпя към тях с големите си крака вперил поглед в малкото огнено драконче, което започна лекичко да трепери сякаш от страх и се опита да се скрие някъде между АлексВлади и Катенцето, но мага му махна разсеяно с ръка и това образува някакъв щит около тях, за да не могат драконите да ги докосват. Големия воден змей ги достигна пръскайки навсякъде водни капки. Вдигна високо единия си огромен крак и настъпи със злоба малкото огнено драконче, което изчезна с писъци, които по скоро приличаха на свистена на загасен огън. Водното туловеще се огледа, като не видя други огнени заплахи, се излегна на земята доволно, като голям санбернар и затвори лениво очи.
- Видя ли, вече го няма и няма да те пари - каза някак замислено АлексВлади продължавайки да издухва струйки студен въздух върху малките пръстчета на Кантецето.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 2:34 pm

Гледаше с някакъв ужас в очите си как малкото драконче се опитва да се скрие от огромния змей и остана още по- учудена и натъжена, че Александър остави лошото водно чудовище да убие или по- скоро изгаси, по- малкото. Сърцето на Катето заби толкова бързо, сякаш беше сърчице на птичка, когато дима се вдигна във въздуха, известявайки изчезването на малкото огнено същество, което бе проявило просто малко любопитство, а събрано с нейното я бе опарило и сега го нямаше вече. А Алекс Влади говореше толкова спокойно за това, сякаш току що не бе дал на голямото водно нещо да убие малкото огнено драконче.
Долната й устна се разтрепери, нацупвайки се лекичко, а очите й се напълниха със сълзи, наводнявайки рекрасния им кафяв цвят, карайки го да изглежда толкова размит, а първата сълзичка се търкулна секунди по- късно, известявайки Алекс, че Екатерина не бе искала това и в момента тъжеше за мъничкото същество. Скри лицето си в длани изпускайки памука от ръцете си и захлипа в тях неудържимо. Понякога имаше подобни изблици и макар това да зомбираш семейството си да беше много по- лошо от случилото се току що, някои неща я травмираха много повече.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 2:49 pm

АлексВлади излезе от унеса си, когато чу хлипащите звуци и малката си дръпна ръчичката, за да скрие с нея лицето си. Погледан я учудено и я погали по рошавата главица.
- Хей, хей мъник, защо плачеш? - гласа му звучеше толкова тъжно загрижен ... - не плачи Катенце, ей сега ще се научиш да си го правиш и то пак ще дойде да те разглежда, просто това пламъче угасна, но виж там в огъня има още много от тях могат да станат цяло ято дракончета, които да те парят ... колко си ми мъчничко и сладичко, не е истина, дракончето не го заболя наистина, давам ти честна дума, пък и ако го бяхме оставили не загасено все някога щеше да подпали нещо. Това е урок, който трябва да научиш, колкото и да ти харесва дадена магия в края на краищата трябва да успееш да й сложиш край, защото иначе можеш да си навлечеш неприятности. - АлексВлади говореше тихо и спокойно спомняйки си, как той на 4-5 годишна възраст бе плакал за първия си създаден дракон, който баба му бе ударила с метлата и той се бе разхвърчал на хиляди изкрици из въздуха загубвайки формата си. Май наистина първо трябваше да предупреди дребчото какво смята да прави, за да не се разстройва толкова.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 5:08 pm

Катето вдигна глава и впи тъжния си, но и някак обнадежден поглед, че отново ще го има малкото драконче и на него нищо няма да му има, а големия змей няма да го унищожава пак. Изведнъж стана толкова нетърпелива и щастлива, че ще може самичка да си направи дракончето и то да живее повече от минута и няколко секунди, преди да бъде обито от огромна, ходеща топка, с крака и криле, вода.
Избърса сълзите си набързо, погледна на кръв големия змей и демонстративно му врътна глава, показвайки неодобрението си към постъпката му, както и към тази на Алекс, но в момента не можеше да му се сърди, щом разбра че дракончето не го е боляло и ще могат да го създадат пак от огъня.
- И ще направим много дракончета, нали? Поне за известно време и няма да ги убиваме толкова жестоко, налиии?- започна да претенциозничи в известна степен Катето, както когато нещо й се струваше прекалено неправилно.- Варварско е да се държим така с живи същества.- допълни съвсем тихичко малката пораснала.
Придвижи се на колене до огъня и се загледа в него очаквателно и с някакъв вид странно любопитство, което трудно можеше да бъде определено.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 7:46 pm

Водния змей се разсмя или по-точно отвори уста и показа, големи водни зъби и от някъде от там започна да излиза клокочещ звук, наподобяващ кънтящ водопад, но и странно приличащ на смях. Тръсна глава и няколко капки се посипаха по червенокоската и по огъня пред нея, изпарявайки се от там със свистене. Мага махна с ръка и змея се отдалечи на около десетина големи крачки и пак се сви лениво, покривайки главата си с крило. Да се начуди човек как една огромна водна топка може да изглежда толкова мързеливо. АлексВлади се приближи зад гърба на Катенцето и седна и той на колене, зад нея, обви раменете й с ръце, прошепна успокоително:
- Ще направиш колкото искаш, но ако случайно изпуснеш някое в гората, водния ще го последва и ще го загаси, за да не изпепелим всичко живо на острова, а и не се притеснявай, те не са живи, някой ден може да те заведа в шотландските планини, там има истински дракони, ще ти харесат - целуна я по върха на главата и попита - сега готова ли си, да започваме ... съсредоточи се в огъня, представи си как искаш да изглеждат пламъците, ама си го представи детайлно, не затваряй очи, гледай в пламъците и повтаряй след мен - от устата му започнаха много бавно да излизат странни думи, но ги произнасяше отчетливо, за да може мъника да повтаря точно и на него му бе интересно какво ще се получи накрая ...
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 8:40 pm

Екатерина някак си остана учудена, някои думи й бяха познати, но беше сигурна, че майка й използваше съвсем различен език от този и въпреки това успяваше да произнася думите доста по- отчетливо, отколкото се предполагаше, че ще може. ИЗговаряше ги бавно, но ясно, вперила погледа си в пламъците, съсредоточено, а те се отразяваха, карайки кафявото им да изглежда не достатъчно приветливо, но пък примамващо. Сякаш очакваше своите мухи, да се вплетат в мрежите й.
Тази мисъл успя да я разсее и без мъничко да изгуби концентрация, но отново насочи вниманието си изцяло към това, което си представяше. В ума й бе изплувало ято огнени пеперуди, които само чакат да бъдат създадени и освободени от ума й, превръщайки се в някакъв вид реалност, която би изглеждала прекалено сюреалистична за нормален човек. Малко по малко от искрите на пламъците започнаха да се оформят съвсем малки фигурки с крилца, малко по малко превръщайки се в пеперуди с размера на врабче, доста големи, красиви, но и определено опасни.
В мига, в който изрече и последната дума, Катето беше толкова радостна, че изгуби всякаква концентрация, отмествайки вниманието си към самият факт, че бе успяла. Пеперудите се стрелнаха във въдуха със свистене сякаш нарочно в противоположни посоки, забивайки се една в друга, пръскайки искрите си над главите на Алекс и Катето. Тя моментално се сгуши в него и скри лицето си от огненото фиаско, което си спретнаха пеперудите й.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 8:54 pm

Алекс моментално разпери ръце над червенокосото мъниче, а водния змей с немислима на пръв поглед ловкост разпери огромните си криле и с един замах вече бе над тях двамата, а зиналата му уста улавяш огнените пеперудки с точността на изкусен ловджия. От самия змей се носеха свистящи звуци на изгаснали искри придружени със завидно количество пара, огъня бързо отнемаше и от неговата маса, но не достатъчно че да успее да го пребори. Водния с привидна лежерност долетя до старото си място и се сви отново на кълбо, но опитния поглед на АлексВлади, забеляза, че големия воден змей вече имаше дупчици по тялото си от изпарената от него вода, е няма нищо, ако беше необходимо щеше да създаде друг.
- Браво, много добър първи опит, мъниче - похвали той Катенцето - не се притеснявай ще успееш и да ги овладееш, не е необходимо да мислиш непрекъснато за тях, просто отдели едно кътче от мозъка си, което да си представя какво правят те, докато ти се занимаваш с нещо друго, така както моя мозък или по-точно едно малко кътче от него си представя, че водния змей си лежи и си почива без да пречи на никой, разбра ли ме!?! Ще опиташ ли отново, запомни ли думите или да помагам!? - Мага говореше меко и сладко сякаш говори на някое изключително мъничко дете, на което всичко трябва да му бъде надлежно обяснено.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 21, 2011 9:33 pm

- Ще подпаля цялата гора- първоначално някак плахо констатира Екатерина, а секунди по- късно се разсмя някак щастлива.
Измъкна се от ръцете на Алекс и се изправи на крака, разпери ръце и започна да се върти в кръг, танцувайки някакъв собствен, току що измислен танц на щастието, предизвикан от доста необясними причини. Не спря до последно, не можа да овладее нито смеха си, нито прилива на някаква странна и необяснима магичност, съпровождаща всичките й силни емоции без значение какви са. Около тялото й се въртяха цветове, проблясващи за части от секундата, колкото да известят, че са там и миг по- късно изчезваха напълно от поглед, сякаш никога не са съществували.
- И всичко ще притежава огнен отблясък, ще бъде красиво, красиво и топло!- викаше Катето, щастлива сякаш от самата представа за горящата околна среда, която харесваше, но въпреки това обожаваше блестящи нещица и отбляскващия огън през нощта. Смяташе тези неща за толкова нежни и красиви... някак първично прекрасни и нужни на ежедневието й.
Приближи се с подскоците на червената шапчица към Алекс и се наведе, облягайки за секунди брадичка на рамото му, само колкодо да изпее:
-Ауу, от глад умирам!
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Пон Авг 22, 2011 8:20 am

Мага гледаше някак объркано, не можеше да схване тази рязка смяна на настроението. Това дете страдаше от липса на концентрация определено. Какво и ставаше така изведнъж и каква беше тази мания да подпали гората. АлексВлади вдигна леко глава усмихвайки се на припева й и провлачи:
- Вземи огън запали ме, направи ме пепел - след като Катенцето премигна срещу него, той обясни - ако не внимаваш това ще стане действителност, нали не искаш да се превърнем в пепел и ние и нашата хубава къщичка!?! - погледна и поклати глава, големия воден змей поклати своята в синхрон с него и той като мага впери големите си водни очи в малкото развихрило се червенокосо вихърче, от полуотворената му уста започна отново да излиза онзи клокочещ звук приличащ на смях, а един голям воден език се показа и сякаш й се изплези, показвайки й че той няма да допусне тя да подпали и унищожи гората.
- Хайде, Катенце ще се опиташ ли да направиш нещо друго блестящо!?! - мага й подаде ръка, за да й помогне да седне и я зачака търпеливо.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Пон Авг 22, 2011 11:12 am

Екатерина пое ръката му и се строполи на земята с особена радост и маниакалност в очите, която отново бе трудно обяснима за сегашното й положение. Намести се на земята, сявайки по турси пред огъня, а после се замисли, прехвърляйки на ум всичките думички, които бе запомнила от заклинанието и осъзна, че пет- шест думи бяха избягали от ума й, а може би и доста повече, отколкото си мислеше, затова реши, че е най- удачно да помоли Алекс Влади за помощ в изричането и запомнянето им.
- Не ги запомних всичките, ще ми помогнеш ли?- попита го някак жално, сякаш не бе научила най- важното и беше разочарована от себе си и от своите умствении способности.
Не откъсна очи от Алекс, докато не видя одобрението в тях, а миг по- късно една крайно налудничева идея се завъртя в ума й.
Ами, вероятно можеше да успее и без да ползва думи, просто с ума си. Често бе виждала майка й да прави магии без да изрича каквото и да е. Значи, все пак имаше шанс да постигне същия ефект, но без да изрича сложните заклинания, от които не разбираше особено много или поне достатъчно. Извърна се отново към огъня и се загледа в пламъците, напрягайки всяка една от мозъчните си клетки в създаването на огнени лияни, изникнали като красива пареща картина в мозъка й.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Пон Авг 22, 2011 11:45 am

АлексВлади обгърна раменете й и затвори, както преди очи, за да не проектира собствените си мисли в огъня и започна бавно да изговаря думите, но на третата осъзна, че Катето не повтаря и отвори объркано очи. Големия воден змей пак се засмя, явно някоя част на съзнанието му намираше всичко това за доста забавно, а не за объркващо и точно тази част проектираше чувствата си върху водния, който вече се тресеше от неистов смях, клатейки глава по посока на червенокоската, която май си вярваше, че може да произведе фантазия без заклинание, но пък бе супер съсредоточена. Водния издаваше страховити бълбукащи звуци, докато подскачаше от крак на крак и се хилеше. Мага стисна рамото на Катето и я раздруса лекичко:
- Хей, мъниче, какво се опитваш да постигнеш ... така няма да стане, повярвай ми - АлексВлади се разсмя в съзвучие със змея и я разтърси още веднъж, за да я изкара от концентрацията й ... това дете го учудваше или беше супер разсеяно или изпадаше в нещо като транс от концентрация, все някога трябваше да намери средното положение, така не бе особено удобно да се общува с нея.
- Хайде де, дребчо, събуди се - разсмя се мага до ухото й ...
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Вто Авг 23, 2011 10:00 am

Катето отвори очи и се взря в Александър. Веднага се намръщи като разбра, че просто не може без думички и ще са й нужни години на практика, за да се научи, ако успее въобще, да прави безсловесните заклинания на майка си... или може би трябваше да се върне във Франция и да я накара да прехвърли всичките си способности върху нея, ако това въобще беше възможно, но предполагаше, че би трябвало да има магия за прехвърляне на способности.
-Защо не става? Мама хич не изричаше заклинания и правеше всико... аз защо не могаааа?- провлачи някак ядосана Катето.- Не ми се смей!
Изгледа ядосано водния змей и се извърна към огъня, скръсти ръце пред гърдите си, нацупвайки устни като малко дете, каквото всъщност беше, но в облика на доста по- голяма дама, отколкото всъщност беше. Беше много ядосана на лошия огън и смеещия се змей, който май си умираше да й се подигрва, а това лекичко я дразнеше до някаква степен.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Вто Авг 23, 2011 10:31 am

АлексВлади се ухили до уши и я дръпна към себе си, гушкайки я като малко сърдито дете, на което бе необходима утеха. Всъщност тя си беше такава, нали!?! Ръцете му утешително галеха косата и гърба й, едната му длан се вдигна за малко и махна на Водния и той моментално се сви на кълбо и утихна в своята любима поза на кълбо. Докато я притискаше към гърдите си и я утешаваше зашепна с плътния си глас.
- Мама не е правила магии без заклинание, просто е казвала думичките на ум. Била е наистина добра магьосница, щом е можела да отдели част от съзнанието си, което да произнася заклинанията вместо устните й. И аз мога, но не си заслужава, така черпиш много от енергията си, която можеш да ползваш за други магии - той се усмихна съзаклятнически, сякаш и споделяше някаква огромна тайна, до известна степен си беше така де, малко хора споделяха всичко, което знаеха за магията с някой друг, но той искаше тя да се научи и да бъде добра, знаеше че тя ще успее само трябваше да бъде достатъчно търпелив и да се научеше да обяснява мъничко по добре, за да може Катенцето да го разбира, какво й говори.
- Сега искаш ли да опитаме отново? - попита я, когато прецени, че вече е достатъчно спокойна, за да се концентрира ...
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Сря Авг 24, 2011 10:46 am

- И ще си играем на дракончета, нали?- попита го някак наивно Екатерина, сякаш някой я бе уверил, че ще правят точно това и нищо друго, след като си направят дракончетата, дори вече се завъртаха няколко идеи как могат да карат дракончетат си да сесъстезават или пък просто да се бият, но без да се стига до фатални краища.
Извърна се послушно към огъня и се заслуша в гласа на Алекс, който изговаряше заклинателните думи, повтаряше отново всяка като този път дори се опитваше да говори по- правилно, но осъзнаваше, че не й се отдава и не може да избие френския си акцент, който щеше да я преследва до живот. Не го харесваше, колкото и хора да й признаваха, че е изключително сладък изговора на думите й.
Загледа се в огъня, но този път си представи само и единствено едно малко драконче като това, което създаде Алекс Влади. Искаше да си има такова, толкова й бе харесало, макар и да я опари много подло. Както й каза той, отдели една част от съзнанието си, която да го управлява без да й се налага огромна концентрация, която определено губеше за секунди. Пред очите й, от искрите отново почна да се образуват фигурки, сливащи се в една, която обаче някак си изчезна веднага, дори още преди да стане, а това накара Катето да погледне огъня недоволно.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Сря Авг 24, 2011 11:31 am

- Беше добре, дечко - АлексВлади я погали по главата - но май се измори и за това така стана.
Той се загледа в огъня и изрецитира думите доста по-бързо и от там заприпка малкото огнено драконче, което тичаше в кръг около тях и ги гледаше закачливо.
- Ето поиграй си с това, докато си починеш, а после ще го приберем в огъня и ти ще се опиташ да го викнеш отново ... - АлексВлади се излегна назад и се загледа в дракончето, за да може на Катето да й е по-интересно. Огненото се изплези срещу малката пораснала и хукна да бяга на някъде, предизвиквайки я да го подгони ... протича няколко метра и извърна глава към червенокоската, която все още седеше на колене и гледаше ядосано огъня, дракончето запристъпва обратно към нея издавайки странни сладки звуци, като лек закачлив кикот, който по-скоро звучеше като пукане на цепеници в огъня. Като видя, че няма ефект разпери криле и литна правейки кръгчета около главата й, плезейки се нахално.
Мъничето най-накрая извърна глава и погледна доста ядно към нахалното огнено същество, което пък накара мага да се разхили и за момент да загуби контрол над дракона, който пльосна с разперени криле на земята, но миг след това надигна глава и се я завъртя недоволно ....
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Сря Авг 24, 2011 1:38 pm

Катето легна по корем, облягайки брадичка на дланите си, докато лактите й се опираха в земята. Наведе се напред, за да разгледа от по- близо дракончето, което недоволно пристъпваше в кръг, сякаш се оглеждаше хубаво дали му няма нещо. Беше едно такова мъничко, но някак изящно и в същото време изглеждаше зряло по някакъв си свой начин, макар и не толкова колкото водния змей, който си изглеждаше направо страшен, когато отвореше устата си или когато стъпка предното драконче и го изгаси по този начин.
Екатерина се отърси от мислите си за тъжната случка и посегна отново към дракончето, но на времме се спря и само доближи пръст, колкото да усеща топлината на огньовете му.
- Как успяваш да го котролираш дори докато се смееш?- попита Катето.- Смехът е разонцентррващ, но ти пак успяваш да управляваш дракончето.
Беше й някак любопитно какво правеше той, което тя май не можеше. Пеперудите й бяха станали на фойерверки, доста подпалващи фойерверки, само защото се бе зарадвала, че ги е създала, а Алекс Влади правеше всичко с такава лекота, че Катето се бе зачудила дали въобще са му нужни някакви усилия, за да върши всички заклинания.

Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Сря Авг 24, 2011 1:53 pm

АлесВлади пак се разкиска, този път не забравяйки да предаде тази емоция и на малкото огнено същество, което започна да се смее с неговия си пукащ звук. Мага се обърна към Катенцето и с все още смеещ се глас каза.
- Най-лесно е като им предаваш емоциите и на тях, така те се смеят с теб, но както виждаш и аз го изпуснах на земята, когато се разконцетрирах, важното е да не се шашакаш и като ги загубиш за малко веднага да ги потърсиш в съзнанието си и да приложиш контрол над тях, но това се постига с много тренировки, така че не се притеснявай, съвсем скоро ще се научиш ... знаеш ли че веднъж подпалих къщата на баба с един такъв - той кимна към дракончето и същевременно го накара да заподскача към Катето игриво ...
- На какво искаш да си играеш с него, хайде не го карай да чака, то е игриво и любопитно иска да те развесели, усмихни му се - мага говореше с примамващ глас, надяваше се червенокоска да спре да мисли за фиаското с пеперудите, на всеки се случваше в началото, нямаше защо да се тревожи, пък й ....
- Всъщност само хора с много голям талант успяват да извлекат форма още при първия си опит, така че знай ти ще станеш велика магьосница - реши че поощрението ще й дойде добре, а и наистина го мислеше, така че не му се наложи да лъже.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Сря Авг 24, 2011 5:08 pm

Лицето й моментално грейна, а на него моментално се изписа онази щастлива и горда усмивка, която притежаваше винаги, когато получеше подобен комплимент, който определено предвещаваше най- доброто настроение, на което беше способна. До сега, откакто бе на Острова, всъщност бе получила комплименти, които й допадаха единствено от Александър, който се държеше и толкова мило с нея, а ума й вече дори бе забравил за изгасеното предишно драконче.
Засмя се на историята с подпалването и се изправи на крака, за да й е по- лесно да играе с дракончето и чак сега осъзна колко дребничко изглеждаше то, но се сети и колко опасно можеше да се окаже, ако подпалеше нещо. Подгони го на мига, в който заподскача към нея, внимаваща да не го настъпи и така да види и неговия край или най- малкото да подпали края на роклята си от вчера, която май още не беше свалила, но тя определено бе изсъхнала вече.
Настигаше дракончето и го подгонваше в обратна посока, смееща се на странните пукащи звуци, които издаваше, когато се засмееше, а Катето, като всяко дете, макар и преждевременно пораснало, пищеше и се смееше, радостна, че има някой малък като нея. мина зад Алекс и се скри зад него, докато се кикотеше за пореден път. Метна се на врата му неочаквано и го попита:
- Няма ли да се включиш?
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Чет Авг 25, 2011 5:33 pm

- Вие децата си бягайте, аз ще си почивам и ще ви се радвам - АледксВлади я гушна за момент и накара дракончето да се препъне няколко пъти, за да не я настигне въпреки забавянето й. Огнения изпърха няколко пъти леко недоволен, че са го направили непохватен и разпери криле готов за полет, но мага не бе на мнение че трябва да му се разрешава да лети ей така, на където му скимне и му махна ядно с ръка, при което той се сви на огнена топка, досущ като голямата водна топка на змея, май това бе формата с която АлксВлади ги приспиваше, отделяйки им съвсем мъничка част от съзнанието си, колкото да им поддържа формата.
- Ела тук - мага я придърпа пред себе си и я залюля в прегръдките си, като малко детенце, което се нуждаеше от приспиване.
Идея нямаше, защо тя предизвикваше такова закрилническо поведение у него, все пак си бе нормално изглеждаща млада жена, но сякаш ако се загледаш в шоколадовите й очи виждаш онова детското, което винаги те кара да се усмихваш и да желаеш да задоволяваш нуждите на дадено същество.
- Какво ти се прави, малчо? - мага проявяваше жив интерес към нейните желания и си личеше, че би направил всичко, за да я направи щастлива.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Чет Авг 25, 2011 7:11 pm

Катето се настани доволна в бащинската или пък братската прегръдка на Алек, и тя не знаеше каква е точно, но беше загрижена и изпълнена с някакви странни, но прекрасни чувства на обич и загриженост, каквато притежаваха само родителите към детето си:
-прекрасни, защото преди не й се бе случвало да ги чувства у някого и в момента се чувстваше на седмото небе, че получава такава загриженост, че някой въобще изпитва подобни чувства към нея без причината за тях да е лична изгода или нейното собствено желание да бъдат породени.
-странни, защото се познаваха едва от вчера, а вече бе привързана към него, а явно и той към нея. Бе видяла своя спасител в Алекс, той беше този, който се погрижи тя да има покрив над главата си, да живее спокойно, да не носи багажа си сама. Дори в момента се съобразяваше с мнението й... нещо, което малко същества бяха правили доброволно до сега.
Замисли се както би й харесало да прави, какво й се прави в момента, наистина не беше сигурна. Ако зависеше изцяло от Катето точно в момента можеше да стои на едно място и да не прави абсолютно нищо, включително и да диша, но понеже бързо щеше да й омръзне започна да говори:
- Разкажи ми за вас... магьосниците... така де, предполагам, че имаш интересни истории, а аз обичам да слушам, дай храна на слушателя си.- подкани го Катето и облегна глава на рамото му, намествайки се по- удобно.
Върнете се в началото Go down
Александър Владимир

avatar

Брой мнения : 73

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Чет Авг 25, 2011 7:43 pm

АлексВлади я погали по косата и някак инстинктивно напъха няколко кичура зад ушенцето й, като я преглади. Залюля я още няколко пъти, замислен над това какво да й разкаже за маговете. Всъщност имаше толкова истории, че той се обърка, коя точно да избере. Гласа му се разнесе приглушен и нежен, сякаш й разказваше приказка:
- Всъщност като всички хора и всеки от нас е различен, всеки има различна история и различно предназначение. Маговете в миналото били първи съветници на човешките крале и царе, помагали им да вземат важни решения и давали вдъхновение на войските им да побеждават във важните битки. Пазели селата от зли сили и други натрапници. А, вещиците били най-почитаните жители сред съгражданите си. Ползва ли ги да правят лечебни отвари за малките деца, да помагат на родилките да раждат здрави и красиви бебета. После дошло време когато по политическите върхове на хората се възкачили, хора които така завиждали на магьосниците и вещиците, че ги обявили извън закона избивали всички хора, които имали даже наченки на някаква дарба. Магичния свят едва успял да оцелеле, тези които оживели отишли навътре в горите и живеели там, далеч от хората, предавайки знанията си от поколение на поколение, само избрани хора знаели за тях и способностите им, но сред човеците останали приказките и митовете за вещици и магьосници и за да оправдаят избиването им все говорили, колко грозни били вещиците и колко зли магьосниците, но както в света на хората така и при нас има и добри и зли и грозни красиви ... А, дори ние си имаме мит за най-добрата и красива вещица на света, тя имала невероятно червена коса, също като твоята - мага я погали - а, домашен любимец й било едно чисто черно коте, което се твърди че владеело магията почти колкото нея ... - гласа му замлъкна и погледа му се зарея в зеленината на гората.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   Нед Авг 28, 2011 2:12 pm

- Котките владеят магия?- учуди се малката пораснала, докато също рееше поглед на някъде.
Зрително не бе от най- съсредоточените, но в момента компенсираше това със способността си да запаметява всичко, което е чула и определено да задава въпроси. Така де, отдавна не беше на четири годинки, но все още изпитваше нуждата да пита и да пита, и да пита, а в момента се чувстваше толкова завладяна от разказите за магьосници, че можеше да стигне до там да накара Алекс да й разказва цял ден и цяла нощ или поне докато не заспи сладко сладко.
Погледна го с любопитство, в главата й веднага се зароди мисълта, че той сигурно е много стар и древен, но пие някакви отвари или ползва някакво вълшебно цвете за да живее вечно и да е винаги млад. Но пък до сега не го бе виждала да употребява каквито и да са магически храни и странности. Единственото, което изяде бяха ябълка и сандвич, които долетяха до него с магия, но беше сигурна, че са били напълно нормални храни.
- На колко си Алекс? Сигурно си много стар и опитен магьосник?!- въодушеви се Катето и го загледа с чисто детско любопитство.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Приказната къщичка на дърво   

Върнете се в началото Go down
 
Приказната къщичка на дърво
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Тук и сега (РП) :: Места за живеене :: Гората-
Идете на: