Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Увеселителен парк

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 140

ПисанеЗаглавие: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 10:19 am

Върнете се в началото Go down
http://rpworld.bulgarianforum.net
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 10:30 am

Ним сложи голямата си усмивка на лицето и стана от леглото, изглеждаше леко неглиже със смачкания си ленен панталон и само по тениска. Изтича от спалнята и завъртя Дафне във въздуха, което накара малката да се разпищи весело в ръцете му. Вдигна я и я сложи на врата си, за да не мрънка, че се е изморила или че пък е стъпила на криво, или нещо друго, което би измислила ... Обърна се и погледна дали Дарая идва след тях, зачуди се дали да й подаде ръка, но реши, да я остави малко със собствените й мисли.
Излезнаха от дома си и тръгнаха по крайокеанската алея. Дафне не спираше да намила и да вика "виж птичката", "гледай какво голямо дърво", "харесва ми тук", "къде отиваме". Родителите и точно започваха да отговарят на единия въпрос, когато тя рязко сменяше темата и започваше да дърдори за тотално различно нещо. В края на Алеята съзряха нещо като увеселителен парка, Дафне изпадна в лека истерия "НА ТАМ, НА ТАМ", крещеше тя седнала на врата на баща си с изпъната напред ръка, като някой капитан на кораб, който викаше "Атаааааааааака".
Стигнаха до парка и пред тях се откри изключителна гледка от какви ли не влакчета, люлки, пързалки и всичко останало, което е характерно за един увеселителен парк. Бе огласено от гласовете на забавляващите се хора.
- Е, мъниче, нека да оставим мама да избере първото забавление - елфа се опита да извърни глава нагоре и да погледне дъщеря си, но не му се получи. въпреки това явно Дафне се съгласи с идеята.
- Мамо, на кое да се качим първо? - чу я да пита нетърпеливо.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 11:01 am

Пристъпвах бавно след двамата, като си бях позволила дори да не ги слушам, просто ги следвах и се понацупвах, но въпреки това стигнахме до ... Увеселителен парк?! Всичко блестеше, въпреки че бе ден, и имаше адски много хора, които се бутаха да се качват на атракциите или пък да си купуват захарен памук, пуканки и какво ли още не. По принцип не бих се намърдвала на такова място, но пък за всичко си имаше първи път, а и малката мрънкаше за атракции, така че нищо не ми пречеше да пробвам нещо. Завъртях се бавно иии ... да. От много време не се бях качвала на Виенско колело, ето поради тази причина това щеше да ни е първата дестинация.
- Мама иска първо там, а после и захарен памук. - усмихнах се едва, едва и тръгнах напред, за да изглеждам ентусиазирана, поне малко. Вярно, че все още му бях бясна, но пък не исках да разстройвам Дафне, а и кой знае може и да си изкарам добре тук. - Хайде красавице, сега може да видим цели остров от това място. - завъртях си главата назад, а свободните кичури проследиха движението на главата ми и сякаш подчертаваха усмивката, която вече блесна на лицето ми. Трябваше да изглеждам по - жизнерадостна, защото ако аз все още бях в лошо настроение, не исках и другите да са.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 11:50 am

Елфа свали дъщеря си от раменете си и я остави да тича след майка си, размахвайки ръцете си и крещейки от превъзбуда.
- Аз предлагам да съчетаем виенското колело със захарния памук, така че вие докато чакате на колелото, аз ще изтичам за памук - подвикна след тях Ним и се запъти към една сергия със сладкото изкушение. Беше потънал в мислите си и малко не забелязваше блъсканицата около себе си, което хич не бе нормално за него. Той по принцип обичаше да наблюдава околните и да ги преценява. Някаква жена се блъсна в него или пък той се блъсна в нея, май не разбра точно, бе доста разсеян. Докато й се извиняваше, тя успя някак си да го покани на среща и той примигна объркано срещу лицето й, подавайки й разпилените вещи от чантата й, които бе успял да събере от земята. Огледа се, но не видя къде са Дафне и Дарая, посечи тълпата пред виенското колело с ръка твърде общо и смотолеви:
- Дъщеря ми и приятелката ми ме чакат - наистина му стана леко странно и неудобно, до сега не му се беше случвало, да не знае какво да каже на една жена, било то отказ или потвърждение ...
- Няма нищо, готин, ето телефония ми номер, като успееш да се отскубнеш ми се обади - още преди да успее да реагира по какъвто и да е начин в ръката му се озова малко листче с цифри по него, а жената бе изчезнала из навалицата. Механично прибра листа в джоба си и поръча, три захарни памука по един от всеки цвят, розов, син и жълт, защото не знаеше какво ще искат двете му момичета. Взе памуците и се приближи до опашката за колелото, бързо съзря двете си червенокоски и отиде при тях.
- Хей, коя какъв памук иска?
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 5:53 pm

Хванах малката ръчичка на Дафне в своята, като продължихме да вървим напред към колелото, докато не се оказахме на една доста дълга опашка. Ужас, никак не ми се стоеше тука с часове, за да чакам, но пък малкото червенокосо същество беше толкова развълнувано, че можеше ли някой да му откаже и да си тръгне без да го качи. Една съвсем невинна усмивка се появи на лицето ми, докато наблюдавах с обожание малката си дъщеричка, която ми обясняваше някакви си нейни дивотии. Това момиче много обичаше да говори.... Също като баща си или пък мен.
Та, като заговорихме на за Ним. Завъртях се няколко пъти, за да го видя в голямата навалица, но нищо. Нямаше го никакъв докато не забелязах как една ръка сочеше в моята посока и не установих, че всъщност ми е точно в полезрението. Сигурно обясняваше на някой къде е колелото или пък е видял познат и го канеше да дойде с нас.... КАКВО?!?! Ноздрите ми се разшириха от гняв, а едната ми вежда заигра нервно все едно получавах тикове. Направо изтръпнах когато видях как му подава листчето, че той го взе. Разтреперих се леко, но гледах да запазя самообладание, защото не ми трябваше Дафне да ме разпитва какво ми има и защо така реагирам, а не обичах да я лъжа.
- Мамо, мамо, мамоооооо .... ?! Мамо! - тръснах леко глава и погледнах надолу, където червенокосата ме дърпаше за ръката, че да ѝ обърна внимание. Май много се бях отнесла, защото малката имаше нацупена физиономия и гневно пламъче в очите, каквото и аз притежавах когато не става на моето ил бъда пренебрегната.
- Кажи, красавице. - измънках аз и обърнах глава отново в посоката на елфа, но той липсваше.
- Кога ще се качваме? - измърмори съкровището ми, докато продължаваше да цупи физиономия, а аз се оглеждах, че да видя тъмнокоското, който в същия момент се озова до мен със захарния памук.
- Избирай си захарен памук и се качваме. - изчуруликах аз на Дафне, която веднага се развесели в момента, в който видя баща си с вкусотията в ръка, докато аз го гледах някак изпитателно.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 6:20 pm

Елфа се освободи от памуците, подавайки ги всички на дъщеря си. Прехвърли някак си по навик ръка през кръста на Дарая и я гушна, забравил за момент неразбирателството им от снощи ... Кабинката се отвори пред тях и той побутна Дафне по главата да се качва пред тях.
- Хайде, мъник няма да ни чакат цял ден - момиченцето заподскача с трите си захарни памука към кабинката и се настани с усилие на седалката, Ним забеляза как розовия памук се лепна на бялата й рокличка и се зачуди, как ли псува на ум в момента Дарая, че е взел толкова памуци ... знаеше, колко държи на външния вид и дрехите. С полу-усмивка я побутна и нея към кабината.
- Мило нищо не е станало, без това тази рокля ще й е малка след 2-3 седмици, не се цупи за глупости - бе забелязал леко смръщената й физиономия, но не бе преценил правилно за какво е изникнала на лицето й ... Е, нали съм ви казвал, че елфа е леко далеко разсеян и малко му бе трудно да вниква във всички настроения на самодивата, макар че се стараеше, но не винаги му се получаваше.
Вече и двамата се бяха настанили на седалката срещу Дафне и Ним рязко дръпна вратичката на кабинката, без да изчака тя да се напълни. Разпоредителя му се намръщи и се опита да отвори, но елфа само си показа кучешките зъби в доста злокобна усмивка и му направи знак, че не му се спори точно в момента. Разпоредителя се примери със ситуацията и завъртя колелото, така че следващата кабинка да започне да се пълни.
- Ето че тръгнахме и сме си само ние - ухили се той обръщайки се към Дафне и Дарая.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 7:19 pm

Нацупих леко физиономия и облегнах глава на рамото на Ним, като ръката ми най - непринудено се пусна по корема на тъмнокоското и бръкна в джоба му, като моментално докопа листчето хартия. Моментално го разгърнах, за да прочета какво толкова имаше на него. Всъщност знаех какво ще открия там, но все пак исках да се уверя дали не бях сгрешила. Явно не. Номерът на онази беше на листчето, което бе в джоба на елфа. Ето сега беше времето за злобния ми поглед. Присвих леко очи, а главата ми бавно се завъртя в негова посока, за да види, че не само той имаше правото да ревнува. Всъщност ...
- Квит сме. - измърморих сякаш на себе си и се пресегнах, за да си взема малко захарен памук, защото сега определено имах нужда от сладко. Денят ми за сега бе кисел, така че трябваше да го подсладя по - старателно, че да се избавя от негативни мисли, които опитваха да навлязат в главата ми.
- Ей, няма да ми остане от памука. - едно друго мрънкащо гласче се обади и си присвои бързо сладкиша, така че само тя да си го яде и да не дава на останалите. От малко егоистче относно вкусотиите. Кой можеше да го съди?
- Мъник, едната пръчица трябва да е за мен, а ти не трябва да ядеш толкова сладко. - смених физиономията щом говорех с Дафне и бързо набутах листчето хартия в джоба на късите си панталонки и отново посегнах към захарния памук. Ама дъщеричката не даваше и това ме накара да направя една тъжна, кучешка, физиономия и се обърнах към Ним. - Кажи ѝ, че една от пръчиците е моятааа. - проплаках тихичко и продължих да клепам на парцали.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Нед Авг 07, 2011 7:52 pm

- Дафне дай на мама единия памук - Ним използваше уж строгия си глас, но знаеше че дъщеря му не му се връзваше особено - ако изядеш и трите, после няма да ти купя сладолед - реши, че изнудването е по-добрия вариант, който би довел до успех на мисията, да не изяде и трите памука сама.
Докато говореше на Дафне, която в крайна сметка реши да се раздели със жълтия памук и си придърпа розовия и синия максимално до себе си, сякаш някой щеше да й ги открадне, той се чудеше какво й бе на Дарая, че се смръщи така изведнъж, не направи забележка на малката, за роклята, значи не беше това ... Виенското колело се заиздига още по на високо и Дафне залепи лице на стъклото, сочейки с пръст, къде на острова трябва да идат после и след това ... Май малката се бе заела да прави планове за целия си безсмъртен живот, къде ще ходи, какво ще види и т.н. Ним се придърпа по седалката към Дар и се наведе към ухото й, като устните му почти го докоснаха.
- Какво стана, мило? - наистина не му даваше мира тази смръщена физиономия, имаше чувството, че е сгафил някъде, а идея нямаше къде ...
И все пак в мозъка му пак се просмука идеята за Дмитрий и Дарая и някак си лицето му придоби мрачно изражение. И както имаше навик напоследък направо изтърси въпроса без въобще да го обмисля:
- Ще ни зарежиш ли? - знаеше, че вече не става дума само за него, а и за Дафне, едва ли онзи бог щеше да е въодушевен да гледа дете ..
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пон Авг 08, 2011 7:42 am

Думите му ... стъписаха ме отвсякъде! Той наистина ли си мислеше, че бих го направила? Стиснах здраво зъби и се извъртях към него, като тотално бях игнорирала приказките на дъщеря си, която само сочеше с пръстче и обясняваше къде иска да ходи какво ѝ се яде, а след това и що ще прави, когато слезе от тази атракция. Определено обичаше да си прави планове, но сега нямах време да я слушам.
- Продължаваш с противната вълна въпроси, а? - изсъсках тихичко, така че да не правя впечатление на Дафне, защото исках днес да се забавлява, а не да се занимава с дразгите на родителите си. Ето за това беше по - добре да си шушукаме, докато тя се занимава с нейни си работи, така всички щяхме да бъдем щастливи... някой от нас, всъщност.
- Значи, нека обобщим. Първо, вярваш на Артемида, след това ми задаваш неприятен въпрос веднага след като едва не ме уби, а сега ме питаш дали ще те зарежа?!?! - очите ми шареха по лицето на Ним някак необезпокоявани и побъркани. Започвах отново да се изпълвам с гняв, а всички знаеха, че това като стане започвах да крещя, а това едва ли щеше да е приятна гледка, така че си поех дълбоко въздух преди да кажа каквото и да било. - Така, а ти през това време се запознаваш някакви ... - за момент си замълчах, защото щях да използвам една доста обидна дума, която нямах желания дъщеря ми да чуе съвсем случайно.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пон Авг 08, 2011 10:05 am

Елфа примигна когато тя го обвини ... какво беше това, от къде дойде ... наистина бе разсеян и за момент бе забравил за случката от преди малко. Дарая го беше видяла? Или говореше по принцип? Мозъка му прещракваше, сякаш малка машинка се опитваше да заработи в главата му, но й липсваше смазка и само стържеше, без да върши никаква работа. Тръсна глава и огледа кабинката, мъника още блееше през прозореца и си правеше нейните си планове, без да им обръща кой знае какво внимание, лицето на Дар обаче изглеждаше, сякаш всеки момент ще избухне. Инстинктивно я придърпа към себе си и прокара ръка по гърба й, някак си успокоително.
- Първо не съм повярвал на Ада, за това те попитах дали е истина, второ ухапах нея, а не теб, много съжалявам, но тя наистина ми ходи по нервната система, трето ти не ми говориш и аз си правя някакви откачени изводи по държанието ти ... - четвърто, не ми е ясно за какво говориш, но ако е за онази особа до захарния памук, просто се блъснах в нея, а тя ми даде телефония си номер ... аз какво да направя по въпроса!? - всичко това бе изречено с такъв яростен и бърз шепот, че Ним се страхуваше дали Дарая въобще бе разбрала нещо от думите му, защото ако го накараше да повтори, можеше и да не успее съвсем, бе минал на автоматичен режим, по някакъв начин и си изливаше всичко що му е на душата ....
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пон Авг 08, 2011 10:28 am

Устните ми се изпънаха в една тънка линия, докато шепотът му се носеше към ушите ми, а очите ми шареха нервно по лицето му. Не можех да се фокусирам точно сега върху една точка, така че само потрепвах от време на време и наблюдавах изражението му, което стоеше някак каменно през цялото време, докато изричаше всичко това. И все още не можех да повярвам, че не можех да му се разкрещя. Какъв скандал беше въобще това?! Двамата стояхме един до друг, гледахме се ядовито и си шептяхме. Супер, няма що. Не можех да си излея всичките емоции, които ме побъркваха до толкова, че имах някакви малки съмнения, че можех пак да съм бременна, а това ме накара да потреперя и да хапя нервно устни, за да не започна да крещя и да не видя онези тъжни малки очички, които все още бяха насочени към гледката, която се откриваше през прозорчето на кабинката.
- Не си ѝ повярвал ли, тогава защо реши, че веднага трябва да ме питаш вместо да ме оставиш да ти споделя, когато си мисля, че е точното време, защото и на мен не ми е лесно, че се преместихме тук, а сега "той" отново е там, където съм аз и има някаква налудничава идея да си ме върне, нещо което си го мисли от много време, а след това ме обвинява и че съм опитвала да го превъзпитавам и едва ли не съм го наранила повече от колкото той мен, което е най - тъпото нещо, което някога съм чувала през живото си!!! - изсъсках всичко достатъчно бързо, че да се разбирам какво казвам и същевременно въобще да не мисля какво говоря, защото след малко имах чувството, че Ним ще полудее заради всичко, което му казах. Добре че бях пропуснала частта с това, че Дмитирй си беше позволил да ме прегръща, да ми шепне и въобще да прави опити да му съблазнява. Да, това поне му спестих, което бе най - умната ми постъпка.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Вто Авг 09, 2011 8:08 am

- И все пак значи е тук и той ти е развалил настроението? - Ним шептеше усилено, макар че му се искаше да крещи в този момент, но нямаше как да стане с крайчето на очите си наблюдаваше Дафне, която сега бе запленена от факта, че ги бяха спрели на върха на виенското колело и си тананикаше нещо, че е на "върха на света", елфа дори намери сили да се усмихне на фантазиите на дъщеря си, но не изпускаше от поглед всяка мимика на Дарая. Не знаеше, защо се вбесява толкова от факта, че бога е тук, нали преди бе и в Лондон и нищо лошо не се бе случило, може би трябваше да има малко повече доверие на самодивата си ... но винаги изплуваше в съзнанието, какъв наранен бе духът й, като се срещнаха, заради този измислен бог и това го вбесяваше. Не искаше тя да страда ... но пък като се замислеше, май в момента той самия я е измъчваше с глупостите си. И от къде по дяволите се бе появила тази ревност у него, той винаги бе арогантен и никога до сега не се бе съмнявал, че като иска една жена, то ще я има ... явно за всичко си имаше първи път. Тръсна глава, защото май разсейването му този път бе твърде дълго и трябваше все пак да каже нещо ...
- Извинявай, не знам какво ми става - сведе поглед и се отдръпна от Дар, очите му се загледаха в далечния хоризонт, все още вглъбен в размисли, защо по дяволите се държеше толкова идиотски и не намираше обяснение за това си държани ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Вто Авг 09, 2011 8:52 am

Дори не си направих да труда да слушам извинението му, което така или иначе щях да го пренебрегна, защото щом искаше скандал ... е вече щеше да го получи. Някой хора са казали внимавай какво си пожелаваш, а явно Ним винаги върви точно срещу това правило, което винаги ни води двамата до караница. Жалко, че този път имах толкова голямо желание да му забърша шамар, или пък да му се развикам, въобще това шептене не вършеше никаква работа.
- Дори не си и помисляй да ми се измъкваш. - думите ми бяха остри и дори вече не се съобразявах с това, че Дафне е в кабинката, където и бяхме ние. Може би прекалено много ми кипна, за да се чува по - силно шепотът ми, който след малко сигурно щеше да привлече вниманието на дъщеря ни, но в момента ми беше толкова мъгляво всичко, че не едвам мислех. Проклетия гняв винаги ми замъгляваше съзнанието и вършех глупости, когато бях бясна.
- И да тук е, но не мога да разбера какъв е шибания проблем, като знаеш, че аз съм с теб и обичам теб! - едвам вече си поемах въздух, ноздрите ми се разширяваха и събираха адски бързо, а обърканият ми поглед шареше по лицето на Ним. Все още не можех да го разбера какво още толкова го тревожеше?! Аз живеех с него, имах дете от него и въпреки всичко това, елфът продължаваше да има проклети съмнения, които не можех да разбера.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Вто Авг 09, 2011 9:34 am

Бързо придърпа Дарая върху краката си и притисна главата й към рамото си. Не му трябваше Дафне да се разплаче, ако ги чуеше да се карат ....
- Шшшшшшшт, тихо, тихо мило! - шептеше минал в напълно противоположно настроение от преди малко, сега можеше да обърне света, само и само да чуе отново "обичам те" от устата на Дар. Ръцете му се разхождаха свободно по тялото ...
- И аз те обичам, мило - успя да каже преди Дафне да се обърне и да зичурулика:
- Какво правите, защо не ме слушате? - червените й устнички се свъсиха срещу него, а той продължаваше да гали гърба на майка й, давайки й време да се успокой преди да се обърне към дъщеря им.
- Слушаме те, мъник, просто говориш твърде бързо и не разбрахме последното, което каза - опита се да замаже положението Ним и се усмихна широко срещу премигващите очи на дъщеря си.
Надяваше се и Дар всеки момент да се успокой и да покаже една заслепителна усмивка, защото наистина щеше да му дойде в повече, ако малката се разплачеше, на където отиваха работите без съменени.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Вто Авг 09, 2011 10:12 am

За миг затворих очи и опрях челото си на рамото на елфа, като си поемах дълбоко въздух, за да направя някакъв опита да се успокоя. Топлата му кожа ми вдъхваше малко доверие, което сякаш отмиваше онази ярост от мен и ме караше да се чувствам по - спокойна от всякога. Така и не можех да си обясня как Ним можеше да ме кара да беснея в един момент, а в друг да съм толкова спокойна, че да не е просто реално.
- Мамоо, какво ти има? - онов треперещо гласче, което бе пред рев се приближи до мен и големите кафеви очи започнаха да изучават лицето ми, за да разбере какво става. Ето сега трябваше отново да влезе в сила лъжата, защото нямах намерение да я разстройвам с караниците си между мен и баща ѝ.
- Нищо, съкровище, просто на мама ѝ падна малко кръвното и ми прилоша. - измърморих тихичко и прокарах пръсти през малкото кичури, които висяха край лицето ми. Успокояващо беше да разресвам косата си, та заради това щом исках да се почувствам по - добре правех точно това, защото поне знаех, че има ефект. Поех си също и дълбоко въздух, за да усмиря дишането си, за да не приличам отстрани на разярен бик. - Та какво казваше? Къде искаш да се разхождаш? - надигнах леко глава от рамото на елфа и се вгледах в големите очи на Дафне, която току що получи една от ослепителните ми усмивки.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Сря Авг 10, 2011 8:13 am

- Искам братче - изръси малката, а баща й изведнъж замръзна на мястото си, май бе забравил как се диша за минута или пък две. Зави му се свят май дъщеря му бе наследила неговата способност да изръсва най-неподходящото нещо в най-неподходящото време. Сега какво се очакваше да каже или да направи, това не го предвиждал никога, нямаше готов отговор ... не можеше и да измисли нищо ... нищо закачливо, нищо даже и сериозно. Просто сякаш бе блокирал, единственото нещо, което се движеше в тялото му, бяха ръцете, които се движеха по гърба на Дар и я притискаха някак защитнически към себе си. Определено въздуха в тази кабинка не достигаше или той изведнъж бе придобил нужда да вдишва четворно повече количество кислород ... Устата му се отвори сякаш да отговори на Дафне, но единственото, което се чу бе свистенето на въздуха, който той поглъщаше в големи количества, а после го издишаше по същия шумен начин. Големите кафяви очи на Дафне не го изпускаха от поглед, а той дори нямаше сила да се усмихне, физиономията му бе замръзнала, като на восъчна статуя и всъщност единственото, за което мислеше, че Дарая ще се стресне и ще избяга, за това и продължаваше да я притиска към себе си, не допускайки тя да изчезне на някъде ... главата му даже не успяваше да отчете факта, че са на огромна височина и самодивата нямаше къде да изчезне, дори и да решеше.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Сря Авг 10, 2011 6:50 pm

Т-т-т-т-тя какво каза?!?! Бях започнала да клепам на парцали, докато веждите ми се бяха вдигнали толкова високо, че още малко щяха да се слеят с косата ми, а мандибулата ми увисна почти до коленете. Е, добре де, образно казано, но въпреки това физиономията ми беше фрапираща и крайно неадекватна, но ми трябваха няколко секунди, за да разтърся глава, да преглътна и да отворя очи, че да се съвзема. Поне се надявах така да си помислят и двамата, докато сърцето ми туптеше бясно из гърдите. Не можех да асимилирам все още да асимилирам казаното от Дафне, но май трябваше да направя нещо, защото елфът беше в прекалено голям шок, за да каже или направи каквото и да било.
- Ъмм, ... ще си помислим, миличка. - насила лепнах усмивка на лицето си, защото не исках малкото червенокосо същество да се разплаче. Просто нямаше да мога да понеса да видя тъгата по физиономията ѝ, но точно сега ми идеше да я удуша. Тя луда ли беше?!?! Аз едвам изтраех времето, когато тя ми беше в корема, а да не говорим това да се повтори. Просто нямаше да мога да преживея това - хормоните ми да бушуват, да ям като прасе и да съм с огромен корем, от който няма да мога да си виждам стъпалата. Не! Това определено нямаше да бъде повторено при никакви обстоятелства!
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Чет Авг 11, 2011 8:54 am

- Тя какво иска? - прошепна Ним, все още пристискайки силно самодивата към себе си. Все още не можеше да осъзнае странността на ситуацията, те до преди малко се караха и се чудеха дали се разделят, а дъщеря им си поръчваше братче!?! Това. това бе абсурдно, наистина, не че имаше против да има и хиляди деца от Дар, но си спомняше добре, колко я убеждаваше за Дафне, второ не се и надяваше да успее да я убеди ... Ухили се по най-идиотския начин при мисълта, как ще го пребие Дарая, само при опита му да повдигне въпрос за второ дете, а сега тя седеше и се усмихваше по най-милия начин на Дъщеря си, която изръси това съвсем в неподходящ момент. Явно и Дар не можеше да отказва на сладкия червенокос мъник, колкото и абсурдни да й бяха исканията. И изведнъж го заля смеха. Кабинката се огласи цялата от неистовия му висок смях, чак го заболяха коремните мускули. Отдели едната си ръка от самодивата ии я протегна към Дафне, тя това и чакаше и се хвърли в прегръдките на мама и тате, свивайки се между двамата и смеейки се с високото си детско гласче.
-Обичам ви и двете, смятам че още едно момче, само ще наруши баланса между нас и ще ми открадне любовта ви, дам тате определено би ревнувал - пак се разкикоти, когато Дафне го погледна с големите си кафяви очи ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Чет Авг 11, 2011 11:06 am

Когато чух въпроса на Ним леко завъртях главата си към него, за да не вижда Дафне бясната физиономия, която реших за малко да покажа, защото ако това не се случеше сигурно щях да експлодирам отвътре. Та, устните ми бяха изпънати в една тънка линия, очите присвити, а веждите вдигнати нагоре, за да направят физиономията ми още по - заплашителна.
- Какво иска ли? - изсъсках тихо и за момент преплетох пръсти, а след това ги разкърших, за да се чуе пукането на ставите ми. Когато бях нервна обичах да правя и това, макар че този навик би отивал повече на някой боксьор или пък борец, но няма значение. - Иска нещо, което дори само докато си го помислиш вече ще бъдеш с два сини фара и счупен нос.
Имах намерението да продължа със заплахите, но елфът се разхили идиотски, като за момент си помислих, че ще падна от него заради начина, по който се тресеше от смях. Поне това бързо стихна и тъкмо да кажа още нещо, което би му се случило, ако дори си помисли за второ лапе ... Дафне се гушна между нас и честно казано и да шептях и да не шептях щеше да ме чуе, а после не исках да ме пита: "Мамо, какво е скопяване?!". Та, за това бързо оправих физиономията си и реших за сега да се прилично, че червенокосото същество до мен да не се разплаче.
- Мисля, че е време да слизаме. - измъкнах се от общата прегръдка и минах през вратата на кабинката, която бе така любезно отворена от един тъмнокос мъж, който отговаряше за тази атракция. Чак сега бях забелязала колко съсредоточено ме зяпаше. Всъщност не беше само той. Почти всички ме наблюдаваха, нещо, на което не бях обръщала внимание от доста време. Явно се бях променила ... от вътре, защото външно продължавах да приличам на онази повърхностна самодива, която би била готова да се предложи на всеки. Начина ми на обличане не се беше променил, а дори не бях забелязала, че все още бях заглеждана. Мислих си, че всичко това бе изчезнало от както съм с Ним, но май просто не съм обръщала внимание на останалите, колкото на елфа до мен.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пет Авг 12, 2011 8:59 am

Дарая се разхождаше, като на модно ревю и Ним тръсна леко глава, за да не се ядоса на всички тези мъже отвън и да направи кървава баня в увеселителния парк. Взе Дафне на ръце и я настани на едната си ръка, а тя се гушна във врата му, определено обичаше повече да я носят от колкото да ходи сама, а така не и се налагаше да се надига, за да види на къде отива. Излезнаха двамата от кабинката и тръгнаха след мама ... но този определено прекали със заглеждането, твърде дълго си задържа погледа на секси дупето на Дар ... дам, струваше си гледането, като се замисли човек и пипането не бе за изпускане, Ним се ухили доволно, изведнъж очите му помътняха,когато съзря, че мъжа все още не отделяше очи от Дари и следеше всяко нейно движение ... усмивката му се разтегна още малко, така че да се видят и зъбите му и той тихо изръмжа, колкото да привлече вниманието на непознатия, който побърза да отвърне поглед от елфа и да сведе глава надолу.
- Тате защо си ядосан? - Дафне разпозна тихото ръмжене, което сякаш идваше от вътрешността на тялото му и явно се притесни ... В синхрон със сутрешното си решение да й казва истината или поне по-голямата част от истината, той тихо й прошепна.
- Ето този там иска да ни открадне мама - очичките на малката заблестяха ядосано и се чу доста по детско ръмжене, като на разгневено малко коте, Ним се разкиска осъзнавайки, че в борбата за Дарая, той си имаше незаменим помощник ... Побърза да я настигне и прехвърли свободната си ръка през раменете й.
- Та къде искат да ходят сега моите момичета?
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пет Авг 12, 2011 9:58 am

Дори не усетих кога елфът сложи ръката си на раменете ми, защото бях прекалено захласната по зялото това внимание. От доста време не де бях наслаждавала на него, а нещо вътре в мен ми подсказваше, че днес трябваше да се поотпусна. Да, това гласче навяваше нежен шепот в главата ми и смятах да го послушам. Все пак какво щеше да стане ако пак се порадвах, дори и за малко, на вниманието, което преди получавах в изобилие
- Всъщност, вие отидете на някоя друга атракция, а аз след малко ще дойда. - лепнах една бърза целувка на Ним по устните, а след това целунах Дафне по челото и се завъртях. Нямах си представа къде смятах да ходя, но пък, за да не будя съмнение трябваше да кажа къде ще съм. Така де, не исках да будя съмнения у елфа си, защото точно сега ми трябваше спокойствие. - Отивам до тоалетната. - завъртях за момент главата си в посоката на елфа и малко поизлъгах, но какво пък толкова. Нямаше да правя кой знае какво.
Както и да е, докато вървях през тълпата отново забелязах погледа на мъжа от преди малко, но този път очите ми не се отделиха от неговите, докато не показах прекрасната си усмивка. Май бързо беше разбрал намека ми и тръгна след мен. Ето сега вече наистина тръгнах към тоалетната, поне там нямаше как да ме притеснява който и да било. Пуснах дългата си червена грива и се вмъкнах в една от кабинките, а малко след това влетя и непознатия.
Усетих ръцете му по тялото си и как диша във врата ми, но това не ми допадаше. Имаше нещо друго, което исках да сторя и заради това май бях пуснала косата си и заради това в ръката ми бе останала клечката, с която си бях направила кока. Е, не беше достатъчно остра, но пък бе перфектна, за да я ....
- Ним! - беше единственото нещо, което успях да кажа, когато осъзнах, че целите ми дрехи бяха на пръски, както лицето и кожата ми, дори по косата ми си личаха капките, а това ме стъписа. Не знаех какво да правя. Преди винаги имах идеи, когато убивах, но сега .... Бях като в капан.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пет Авг 12, 2011 10:23 am

Стори му се странно това поведение на Дар, но реши че за днес спореха достатъчно, че да оспорва и желанието й, че иска да е за малко сама. Извъртя се по посоката, в която тръгна самодивата и я проследи с поглед, не пропускайки да отбележи, че мъжа тръгна след нея, сякаш получил покана, мускулите му леко се стегнаха, но си наложи да запази лицето си спокойно, държейки Дафне в обятията си с лице, към него, за да не вижда какви ги вижда майка й ...
Тръгна с бавни крачки след самодивата, слушайки разсеяно какво бъбри дъщеря му, която надълго и нашироко му обясняваше, как онзи чичко ще бъде убит и накъсан на парчета от нея самата, ако пак закачи мама. Елфа на ум отбеляза, че явно и двамата бяха предали способността си да се ядосват от нищото на малката си дъщеричка, може би като се приберяха, трябваше да я научат как да владее гнева си .... Така неусетно стигнаха пред тоалетните, където се бе скрила Дар с непознатия и тогава Ним, чу името си, определено различаваше паниката в гласа на Дарая и тази паника не му хареса ... За част от секундата, се почуди, какво да направи с малката червенокоска увиснала на врата му, но определено нямаше да я остави сама сред множеството, погледна я в очите ....
- Сега слушай и изпълнявай - Ним използва най-строгия си глас, незнаейки какво го очаква като отвори врата, той сложи Дафне на гърба си и нареди - затвори очи и не ги отваряй, докато не ти кажа аз или мама, ясно! - още преди да получи отговор, знаеше че Дфне го е послушала, свила се на гърба му и скрила лице във врата му. Малката бързо се бе научила, кога да слуша и кога да спори с родителите си ... Отвори вратата на кабинката и мириса на кръв го удари право в носа. Приближи се до замръзналата Дар ...
- Ти наранена ли си, мило? - не получи отговор, но бързо опипа цялото и тяло и лице и установи, че е добре. Загледа се в свлечения труп на земята, непознатия просто си го просеше, ако Дар не го бе убила, то той щеше да го стори, така че не бе огромна загуба. С невероятната си скорост щеше да измъкне трупа от тук и щеше да го зарови някъде из горите, но първо трябваше да се погрижи за момичета си. Бутна вратата на кабинката, така че ничии любопитни очи да не ги притесняват. Съблече потника на Дар и избърса капчиците кръв от лицето и ръцете й, хвърли го върху трупа и свали Дафне от гърба си, давайки й да гушне крака на майка си и да не отваря все още очи. Съблече тениската си и я навлече на Дар. Стоеше й като рокличка, закривайки почти изцяло късите й панталонки. Самодивата все още стоеше като парализирана и той я хвана за раменете разтърсвайки я.
- Мило, мило - гласа му бе настоятелен - ще успееш ли да гушнеш Дафне и да се приберете, а аз да се погрижа за бъркотията тук!?
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пет Авг 12, 2011 10:52 am

Бях като препарирана, когато елфът започна да бърше лицето ми или когато ми сложи тениската си, а всичките неща които бърбореше .... трябваше ми огромна концентрация, за да разбера какво казваше в момента. Все още бях втрещена от това, което бях направила, но пък трябваше да го преодолея, защото ако не се мръднех сега и тримата щяхме да го загазим, а аз определено не исках да се случва. Поех си дълбоко въздух, а след това пуснах върху непознатия клечката, с който си бях направила кока преди малко и това, с което го бях убила. Не беше много лесно, като се замисля, защото се съпротивляваше, но пък не бе успял да ми го върне, а и сякаш всичко което сторих беше някак нереално. Все едно друг движеше тялото ми.
- Ще се справя. - измърморих аз и взех Дафне на ръце, а псле излязох рязко през вратата и тръгнах бързо през навалицата, за да се прибера вкъщи. Малкото същество в ръцете ми притискаше главата си към рамото ми, докато Ним ми оправяше бъркотиите. Знаех, че не трябваше да върша тази простотия, но нещо в мен го искаше, а сякаш беше мое задължение да изпълня желанието си. Всъщност желанието на тялото ми, защото всъщност то искаше това, а аз просто му угодих.
- Мамо, мога ли да отворя очи? - измрънка тихо дъщеричката ми и стисна здраво в шепичките си тениската на баща си. Звучеше притеснено, а това никак не ми харесваше и мен кара за малко да спра. Не можех да оставя Ним, поне щях да го изчакам пред парка, защото както се беше случило това преди малко .... не исках да се повтаря и трябваше да има някой, който да ме спре да направя следващата простотия.
- Да миличко. Сега ще изчакаме тати. - въздъхнах тихичко и я притиснах силно към ме, докато се въртях пред входа на увеселителния парк.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пет Авг 12, 2011 11:14 am

Ним се стегна, съблече ризата на непознатия и забърса пода и стените, поне на пръв поглед да нямаше следи от кървавата баня, която се бе състояла тук преди малко ... През това време си мислеше за Дарая, какво ли й ставаше, не я бе виждала чак толкова бясна, че да убива непознати, може би вместо да спорят и да се карат трябваше да седнат да поговорят спокойно, съжаляваше, че този перверзник си го бе отнесъл от части заради него, от части заради онзи разгонен бог, най-голямата вина носеше Ада, това бе без съмнение, избягваше да мисли, че този човек може да има семейство и приятели, които го обичат, не му трябваха угризения на съвестта точно в момента ... Метна трупа през раменете си, огледа тоалетната и пое дълбоко дъх, включи наблюдаването на духовете на околните, трябваше да избягва всякакви видове вампири и други свръхестествени същества, не искаше някой да забележи какви ги върши ... отвори вратата с ритник и хукна към горите, които бе забелязал от виенското колело. Всичко мина по план и никой не наруши целеустремеността му ... Зарови непознатия и хукна към дома им, странното бе че не усещаше духа нито на Дафне, нито на Дарая ... не изключвайки скоростта си, взе душ и набута окървавения си панталон в камината, запалвайки го, така изтърквайки и последното доказателство за онова, което се бе случило в увеселителния парк. Навлече дънки и риза и пак хукна на там, момичетата му твърде много се бавеха, макар и да нямаха неговата скорост, то вече трябваше да са се прибрали. Една натрапчива мисъл, че нещо им се е случило го глождеше от вътре ... за всеки случай взе една рокля за Дарая и хукна да ги търси. Успокоението го заля, когато ги видя да се въртят в кръг пред входа на увеселителния парк, приближи се с нормалната си скорост и се усмихна.
- Как са момичета ми? - прошепна до ухото на Дар, която явно го очакваше да дойде от вътрешността на парка и се бе загледала на там, пропускайки приближаването му.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   Пет Авг 12, 2011 2:45 pm

Бях готова да изпискам, когато усетих нечие присъствие зад гърба си. Мразех да се промъкват зад мен, но когато чух гласа на Ним ... се успокоих, въпреки че сърцето ми продължаваше да бие така бясно. Не можех още да повярвам какво бях направила. От много време не бях такава, а сега какво по дяволите ми ставаше?!?! Сякаш някой опитваше да подбуди тази стара част от мен, която съблазняваше, а след това убиваше. Не. Не. Не. Просто не можех да приема, че пак се превръщах в онова чудовище от преди. Дори не можех да проумея как бе възможно това да ми се случи това.
- Няма ли да се качим на друга атракция? - проплака тихото гласче. Ето това не исках да се случи. Не исках малкото ми съкровище да се разстройва и цяла сутрин мотаех лъжи, а най - накрая съсипах всичко. Направо не можех да си го простя това.
- Ами, ако на баща ти му се остава .... може и да отидете. - измърморих тихо и я погалих по главата, когато тя се притискаше още по - силно към мен. Не исках да я пускам, всъщност сега исках вкъщи, да си взема един душ или пък вана и да си легна. Определено не исках повече неприятности, а вкъщи имаше най - малък шанс да се случи нещо, за което след това да съжалявам толкова много, колкото в момента.
- Е, какво ще правим? - отправих погледа си за малко към елфа, докато продължавах леко да полюшвам Дафне все едно беше малко цирикащо бебе, което се опитвах да приспя. Правех го съвсем несъзнателно, всъщност това по някакъв начин ме успокояваше, а аз определено имах нужда от точно това сега.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Увеселителен парк   

Върнете се в началото Go down
 
Увеселителен парк
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Тук и сега (РП) :: Места за разходки, пийване, хапване и всичко останало-
Идете на: