Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Архив на Крайбрежното кафене

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 12:09 pm

Мразеше брега. Действаше й крайно зле и нетипично от тази гледна точка, че самия мириз на морска вода караше стомаха й да се разбонтува и да се опита да се освободи от храната в него, въпреки че нямаше такава. Вече дори не си спомняше последния път, в който си позволи да погълне нещо, каквото и да бе то. О, може би беше едно парченце шоколад преди около две години, но беше сигурна, че отдавна не се намира в стомаха й, а сигурно бе изразходвано като енергия.
С огромно отвращение мина на пръсти по пясъка, запътила се към близкото кафене, което като че бе единственото обитаемо нещо по плажната ивица в момента докадето й стигаше погледа. Стъпи с облекчение на пода на кафенето и си отдъхна, доволна че е преминала пясъчното си препядствие, което определено затрудняваше живота й. Мразеше, мразеше, мразеше морето, океана или каквото беше там това около острова! Не знаеше с кой акъл се бе навила да се установи някъде толкова близо до вода, но щеше да свикне с нея, рано или късно. Хората са казали "по- добре късно, отколкото никога", ала в случая на Екатерина някак си й се прииска да е рано, отколкото късно или никога. Нямаше намерение да се връща в онази гадна Европа и да продължава да поддържа роботизираното си семейство. Не, че не я изкушаваше тази мисъл, но щеше да пропусне поне този път.
-Ехо?- провикна се Катето, забелязала отсъствието на каквото и да е присъствие в прохладното помещение на заведението.
Върнете се в началото Go down
Bartender

avatar

Брой мнения : 18

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 12:19 pm

Едно червенокосо миньонче се бе настанило на една от външните маси и викаше, май не бе забелязала, че заведението е на самообслужване ... Е, нищо де! Бармана нямаше нищо против да се поразтъпче малко. Без това нямаше никакви други клиенти, нямаше да се затрудни кой знае колко много, ако се направеше и на сервитьор. Взе една бяла кърпа и я метна върху ръката си, запътвайки се към масата, която момичето бе решило да заеме. Приближавайки се тихо, я огледа добре, приличаше на малко нацупено дете, на което света му е крив, защото примерно слънцето свети по-силно, от колкото на нея й се иска. На устните му се появи усмивка, нямаше да й прави проблеми, щом иска да се цупи, нека се цупи, нали заведението бе известно точно с това ... Всеки бе добре дошъл, в каквото и настроение на духа да се намира. Приближи се с лек реверанс и попита с най-спокойния глас:
- Какво ще желаете, млада госпожице? В заведението не се предлагат менюта, но за това пък, можете да си поръчате, каквото ви душа иска и то ще бъде доставено и поднесено, както подобава - усмихна се лъчезарно и се загледа право в очите й.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 12:44 pm

-Ъъ... - Екатерина зацепи още на първата думичка.
Първо- не бе очаквала да се държат толкова добре с нея, въпреки че нямаше да търпи обратното отношение. Кат държеше към нея да се отнасят подобаващо и една неправилна постъпка можеше да я подразни изключително много. Бармана като че знаеше това и определено се държеше подобаващо с червенокосата. Второ- да кажем, че бармана беше първото хубаво нещо, което намираше на този привидно безлюден остров. Не толкова безлюден, колкото може би факта, че Екатерина не се стараеше да намери кой да е на него, пък и точно на тази крайбрежна улица, толкова близо до морската вода не мислеше, че някой ще стъпи. Да не са луди? Да вземат да се натровят само от мириса й или пък да я пипнат? Ужас! Толкова недопустимо и противопоказателно за Екатерина.
- Предлагате ли места с по- малко мириз на солена вода и много по- далеч от океана?- попита Катя, сякаш питаше за нещо свръх секретно, което никой не трябваше да знае.
Върнете се в началото Go down
Bartender

avatar

Брой мнения : 18

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 12:54 pm

Бармана вдигна многозначително вежди, значи не беше слънцето, а водата ... Въпреки всичко беше близко с предположението си, че мъничето се е подразнило от нещо незначително. Постара се гласа му да звучи спокойно, без присмехулни и саркастични нотки и проговори.
- Нали разбирате, че сме на остров нищо не е кой знае колко далече от водата - Бармана се усмихна, но преди да се разсмее, прехапа долната си устна и бързо продължи - но все пак, можем да влезем вътре, ако седнете на бара, миризмата би трябвало да се смени с тази на кафе, алкохол и други подобни неща с които изобилства барплота. - мина леко зад стола й с идеята да й помогне да стане и да я въведе в леко сумрачното помещение, там бе доста по хладно и приятно през горещите часове на деня, какъвто бе и настоящия случай.
Върнете се в началото Go down
Клаудия Дитрих

avatar

Брой мнения : 14

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 5:57 pm

Някой би я помислил за странна, каквато и бе, но Клаудия се чувстваше перфектно във всяка форма на своето съществуване. Вярно, че да бъдеш змия или сова си имаше недостатъци, но пък така бе способна да всява паника, а Дитрих обожаваше това. Като човек й бе прекалено трудно да докаже, че може да бъде зла, тъй като външността й бе прекалено добро прикритие и често й изграваше тази лоша шега. И ето, че сега Клауд бе решила да се възползва от спосбностите си и спокойно пропълзаваше по горещия пясък към близкото кафене. Как ли щяха да реагират всички там? Навън бяха насядали няколко нищо неподозиращи хора, което веднага я предизвика да се оплете около глезените им, но щом те надникнеха под масата, тя вече бе изчезнала. Така разиграва хората няколко минути, когато не продължи напред към заведението. Почти веднага бе забелязана и една жена се развика толкова силно, че Клаудия побърза да пропълзи към най-близкия ъгъл, където прие човешката си форма. Винаги се измъкваше на косъм, но точно това харесваше в тези опасни действия, които винаги предприемаше. Кло се огледа, но нямаше намерение да си поръчва каквото и да било за това просто постоя още няколко секунди и тръгна из заведението, докато паниката не стихна и можеше отново да пропълзи край нечии крака и да вдигне цялото кафене на крака за втори път.
Върнете се в началото Go down
Bartender

avatar

Брой мнения : 18

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 6:18 pm

Бармана дръпна стола на Екатерина, подавайки й ръка, за да стане. Поведе я навътре, за да я спаси от жегата и непоносимите за нея обстоятелства. Когато жената с детинско поведение пое ръката му, а той тръгна пред нея в полезрението му попадна нещо не толкова обичайно. Дългото люспесто тяло се увиваше и разхождаше из кафенето не възпрепятствано от каквото и да е, карайки няколкото клиента да подскачат като попарени, но в края на краищата да не осъзнават станалото. Бе запознат с такива странни явления. Сякаш през целия остров минаваха някакви странни същества, непонятни за него самия.
Отвърна поглед от змията, която бе видял за секунди и се върна на вдетинената си клиентка, която очевидно не харесваше много- много острова като за начало.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 6:45 pm

Катя, не забелязала абсолютно нищо, се шмугна вътре в заведението и с надежда се затича с малки крачки към бара, където я очакваше нейната скъпочеценна миризма, която щеше да успокои сетивата й и да я накара да се отпусне напълно. Все пак, може би не беше лоша идея да си остане у дома и да играе със своите живи марионетки, които често забравяше да храни и може би затова баба й и дядо й често влизаха в болница със заболявания, водени от липсата на редовни хранения и някакъв здравословен живот. Знаеше, че й трябват още година и половина, за да ги вкара на два метра под земята без да й пука особено много за това. Ами, така де... щеше да си намери нови играчки, които да контролира и използва за собствено забавление, не й беше за два дърти индивида, които отказаха да я приемат и тя трябваше да действа насилствено спрямо тях, за да я заобичат. Такива хора заслужаваха единствено смърт!
Всичко вървеше добре, от прекрасния бар със скъпоценно ухаещото кафе я далехя четири метра, когато усети нещо крайно нетипично за обувките си. Беше сигурна, че не са с дебели каишки и определено не се плъзгаха по глезените й. Това я накара да спре и да погледне на долу. В следващия момент оглушителния й писък се разходи из стаята, сякаш удряйки се в стените и при първа възможност щеше да ги разруши. Вика й спря почти веднага, а паникьосаната й физиономия се смени с напълно спокойна.
- Не мислех, че в менюто Ви присъстват змии.- гласът й обаче трепереше, което караше думите й да се накъсват на места, а някои букви просто да бъдат пропуснати.
Върнете се в началото Go down
Клаудия Дитрих

avatar

Брой мнения : 14

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 6:59 pm

Клаудия се зачуди как все още никой не я бе подгонил наново. Дори барманът, който бе сигурна, че я бе забелязал, но явно бе решил да си премълчи. Дали пък не смяташе да се превърне във верния защитник на клиентката си или просто нямаше нервите на останалите и бе свикнал с подобни изпълнения в кафенето. Е, Клауд не бе идвала тук преди или пък бе, но никога преди в подобен вид. Сега отново имаше две възможности - да продължи да се разхожда из заведението или да се възползва от услугите, които предлагаха. Съвсем непринудено змията се уви още малко около глезените на момичето, след което е плъзна към нов ъгъг, въпреки че тук бе доста по-тъмно от началото на кафенето и едва ли щеше да има проблем, ако приемеше обичайния си вид където и да било. Въпреки това Клаудия предпочете дискретността и щом излезе иззад ъгъла, пооправи малко косата си, сякаш доказваше колко нормална бе, такава, каквато не бе. Точно това харесваше на тези места, можеше да се появиш от всякъде и нямаше да те питат откъде си дошъл, защото в едно кафене винаги можеше да не си видял някого. Клаудия заобиколи двамата души, до които бе преди секунди, а те дори не го подозираха, и седна на бара, замисляйки се какво точно можеше да си поръча.
- Няма да е зле, ако не предприемат мерки за тези змии... - поклати тя глава, но тонът й бе тих, сякаш говореше на себе си и не очакваше някой да обърне внимание на думите й.
Върнете се в началото Go down
Bartender

avatar

Брой мнения : 18

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 7:11 pm

Бармана се бе наведен, замахнал с ръка, за да изгони змията, но тя изчезна преди той дори да се докосне до нея. Хвана червенокосата госпожица под ръка, разбрал, че може да не издържи да премине няколкото метра сама без чужда помощ. Олюляването й го притесни, затова реши, че е по- сигурно ако я заведе сам до там. Крачка по крачка и я доведе до най- близкия стол, помагайки й да седне. Извърна се на другата страна, където се намираше русокоса жена с добре сложено тяло, която бе изникнала сякаш от никъде, но точно с тези изниквания бе свикнал той.
- Мога ли да предложа на Вас нещо, госпожице?- попита учтиво той, заемайки се с лъскането на оставените зад плота чаши, за които не се бе погрижил, а имаше работа и нямаше намерения да се размотава много, много.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 7:24 pm

Екатерина се добра с триста зора до бара и се настани с още повече усилия на един от столовете. Адреналина й бе скочил неимоверно много, карайки сърцето й да забие лудо, искащо да изскочи от гърдите й. Предчувстваше, че този остров нямаше да е много по вкуса на й, обаче тя беше инат и щеше да се пригоди, ако ще това да й коства падане на косата, на която държеше изключително много. Нямаше никакво намерение да се отказва от търсенето на местоживеене тук. Както вече бе установила, няма нищо, за което да се върне вкъщи... освен може би за кученцето си Дейвид, обаче то беше вече толкова старо, че докато намери как да се върне и се върне, щеше да е ритнало попа отзад и наистина да няма за какво да се върне. Дейвид определено щеше да се оправи и без нея, въпреки че сигурно му беше скучно с дъртаците и проклетата й майчица, която също не долюбваше особено много.
До слуха й достигнаха думите на жената до нея. Накараха я да се извърне и да вдигне пръст, сякаш за да привлече вниманието й. Преглътна трудно преди да намери думи, с които да отговори, но след секунда те излетяха от устата й, звучейки някак напълно естествено и невъзпрепядствано от шока от станалото.
-Определено трябва да се направи нещо... нещо драстично, могат да докарат на човек сърдечен удар.- потресено отбеляза Катя и облегна лакти на плота, загледана в непознатата жена, която бе минала покрай тях преди секунди.
Върнете се в началото Go down
Клаудия Дитрих

avatar

Брой мнения : 14

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 7:41 pm

Русокоската се обърна към момичето и я погледна. Определено някой можеше да получи сърдечен удар и Клаудия си помисли, че непознатата също не бе в много добро състояние след по-ранната им среща, което от своя страна я накара да се усмихне леко, но съвсем за кратко. Нямаше как да се набива на очи, дори и ако не й пукаше особенно дали бе така или не.
- Едно дълго експресо с повече захар? - поръча си Клауд, но поръчката й прозвуча повече като въпрос, след като не бе много сигурна, че тук знаеха какво точно се изискаваше. Нито за миг не би се усъмнила в способностите на бармана, но пък вече веднъж й се бе случвало да си поръча нещо толкова обикновено и всички да я гледат като паднала от друга планета.
- Но Вие май не сте в много добри отношения с подобни същества? - обърна се и към червенокоската. Може би за Клаудия това не бе проблем, но като се замисли, тя и преди това подминаваше всякакви влечуги и просто констатираше, че мястото им не бе там. В даден момент Дитрих просто се обърна към бара, надзиравайки какво точно правеше бармана, все още преследвана от лошите си минали спомени, но отново се обърна към непозната и зачака отговор, който дори не очакваше да получи или поне не се надяваше, че ще получи.
Върнете се в началото Go down
Bartender

avatar

Брой мнения : 18

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Сря Юли 20, 2011 8:01 pm

Бармана се зае с поръчката на дамата. Запъти се към кафе машината и пусна дългото и еспресо, докато подаваше ухо в разговора на жените, макар да не бе негова работа. Често чуваше интересни истории сред клиентите си, които после разказваше на други, изваждайки поуката от тях. В тази тук, обаче, нямаше абсолютно нищо толкова интересно.
Взе готовото кафе, намиращо се в елегантна, висока порцеланова чаша с тясно гърло, която бе взел от един от рафтовете с чаши, намиращ се точно зад него. Пресегна се за чинийка, която взе от същото място, положи я пред русокосата, а после постави и чашата.
- Заповядайте, ако искате още нещо съм на Ваше разположение.- учтиво каза бармана и се оттегли към другия край на бара, алавяйки се за работата си, оставил дамите на спокойствие.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Пет Юли 22, 2011 10:00 am

- Просто смятам, че мястото им не е тук, иначе нямам против влечугите. Намирам ги за стряскащо красиви и някак прекрасни питомници.- обясни Екатери махвайки вяло, но и някак елегантно с ръка, демонстрирайки нежното си отношение към самият вид, но и факта, че определено я стряска от време на време.
Загледа се след бармана, който явно бе решил да ги остави на мира, връщайки се към предишната си работа. Замисли се дали всъщност мястото й наистина бе тук. Да, тук беше! Щом тя бе казала, значи щеше да бъде, ако това означаваше да преобърне целия остров и да го пренаправи по свой вкус, разбивайки представите на останалите същества. Смяташе, че ще се справи, каквото и да й костваше... всъщност, каквото и да костваше на останалите.
Въздъхна и се обърна отново към жената, на която преди минути бе поднесена поръчката. От чашата й се разнасяше приятен аромат на силно кафе с лека сладост, заради захарта. Кат предпочиташе кафето си чисто... макар да не успяваше да го изпива цялото, когато бе без захар, го предпочиташе силно, отровно и без примеси.
- Искате ли да се преместим на някое място, което не е толкова близо до водата?- попита Рина, потръпвайки при мисълта за водата.
Върнете се в началото Go down
Christian Kane

avatar

Брой мнения : 89

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Пет Юли 22, 2011 10:49 am

Започнаха да се чуват стъпки от тежки обувки. Кафевите ботуши на Крис издаваха звук по дъските към крайбрежното кафене. Дългокоското се приближаваше и се забелязваше от далече с китарата, която държеше. Приближи се до кафенето и се огледа. Забеляза създанията, който бяха тук и реши да се настани. Избраси една маса и след като стъпа на пясъка стъпките му утихнаха. С тихи.. по-скоро безшумни движения се приближи до една маса, която си беше избрал. Седна на нея и прокара ръка през костата си, като леко я отметна назад. Постави китарата си до себе си, подпряна на масата и започна да разглежда менюто. Хареса си един разхладителен коктейл "Секс на плажа" и си го поръча, само като изрече името му. Докато чакаше сервитьора се огледа, подпря се с ръце на масата и загледа морето. Намрази го, след толкова време в него.. но то излъчваше същото спокойствие, като преди.. Усмихна се и остана замислен с поглед втренчен в безкрайната гледка на водата.
Върнете се в началото Go down
Клаудия Дитрих

avatar

Брой мнения : 14

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Пет Юли 22, 2011 12:40 pm

Клаудия познаваше момичето едва от няколко минути, но вече започваше да я харесва. Рядко се откриваше някой с подобни на нейните странни интереси и понякога при появата на такива хора, тя можеше да бъде изключително егоистична. Винаги ги приемаше за своя собственост, въпреки че те имаха свободата да вършат каквото си пожелаят и да си тръгнат, когато си решат, но това не пречеше на Клауд да ревнува, ако някой от тези хора внезапно загубеше интерес към нея. Какво да се прави... Не веднъж бе чувала, че страда от приятелска ревност. Е, това не й пречеше да води напълно нормален живот, а и нима бе единствената, която толкова отчаяно се впускаше в подобно приятелство, след като виждаше толкова общи теми на разговори с някога. Докато допускаше подобни мислите да се носят из главата й, русокоската допи кафето си и остана очарована, че захарта бе достатъчна за вкуса й. Още една рядкост, която й се случваше. Наистина рядко някой успяваше да улучи този й каприз, кафето й винаги бе или прекалено сладко, или липсваше всякакъв досег до подобно нещо.
- Наистина ми допада вашата идея. Предполагам, че имате добри идеи за място. - усмихна се Клаудия и се обърна към червенокоската. Остави една банкнота до празната си чаша без въобще да се заинтересува колко точно плащаше. Тя си бе прахосница. Като малка нямаше пари, които да харчи, затова сега си наваксваше и нямаше ден, в който да не пропилее част от тези така жизненоважни хартийки за различни глупости, от които след това нямаше нужда.
- Извинете ме за неучтивостта, аз съм Клаудия. - със същата невинна усмивка Клауд подаде ръка към непознатата, щом бе станала от стола си и се бе приближила до нея.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Пет Юли 22, 2011 5:56 pm

-Екатерина Персивал- отговори сладко Катето, поемайки ръката на Клаудия, която се оказа доста по- топла от тази на Екатерина, която бе с някак мъртвешка телесна температура, поради липсата на приемане на енергия през последните няколко дни.- Вие сте първата, с която се запознавам на този остров и определно пребиваването ми започва добре.
Изправи се от мястото си и тръгна с бавна крачка към изхода. Нямаше ясна представа къде могат да отидат, но в последствие определено щеше да избере някое изключително подходящо място за тях. За сега сякаш поддържаха еднакви интереси и това допадаше на седем годишата пораснала, която бе навлязла с пълна скорост в света на големите. Прекоси половината помещение, а всяко потракване на токчетата й по пода, оповестяваше новата крачка. мина някак вяло покрай една от масите, заета от един единствен мъж, привлякъл вниманието й в последния момент. Спря се някак рязко, което може би предизвика странна реакция в новата й приятелка.
Наведе се леко напред, опирайки длани в повърхността на масата. Впи поглед в очите на дългокосия мъж с тъмна коса и същият цвят очи. Изглеждаше й смътно познат... или пък прекалено познат, за да не го забележи и въпреки това не беше сигурна в нищо.
- Извинете ме, господине... имам чувството, че съм Ви виждала и преди.- отчетливо, бавно и някак феерично каза Екатерина, обръщайки вниманието си към мъжа.
Върнете се в началото Go down
Christian Kane

avatar

Брой мнения : 89

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Пет Юли 22, 2011 9:21 pm

Той отпиваше от коктейла, който му бяха донесли. Усмихна се и светлина озари лицето му. Той поклати отрицателно глава и каза:
-Съмнявам се... не съм много известен - след тези думи я погледна право в очите. Беше сигурен, че не е виждал момиче като нея. Усмивката изчезна от лицето му и каза:
-Сигурно ме бъркате с някого - след тези думи се загледа в масата. Извади една тетрадка и започна да пише текстове на нея. Пишеше песните си..и да.. беше готов да използва тези песни някъде. Кънтрито беше в кръвта му, но не беше много известен. Та той преди няколко часа стъпа на този остров. Сега отпи отново и продължи да преглежда редовете на тетрадката си.
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Съб Юли 23, 2011 8:32 am

- Но, аз съм убедена, че Ви познавам от някъде.- настоя Екатерина и се настани на стола срещу него.
Напомняше й на някого, но дори не можеше да се сети на кого. Беше й смътно познат, сякаш го бе виждала веднъж или два пъти, но не го бе запомнила напълно, поради липсата му на постоянно присъствие... пък и тя бе едва на седем години, макар да изглеждаше поне на двадесет. Акъла й беше достатъчно не зрял, за да се припознае, но в момента Катето бе напълно убедена, че познава този мъж от някъде... не знаеше обаче от къде.
Загледа се в очите му изпитателно и зачака отговор, докато от време на време поглеждаше към Клаудия с молба за още пет минутки преди да тръгнат. Въпреки че бе отрязана веднъж от мъжа, нямаше да се откаже толкова лесно. Беше някак си убедена, че няма да го срещне само веднъж, колкото и да му се иска или пък на нея.
Върнете се в началото Go down
Клаудия Дитрих

avatar

Брой мнения : 14

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Съб Юли 23, 2011 9:18 am

Клаудия стоеше отстрани и наблюдаваше. Тя рядко се припознаваше, затова и рядко изпадаше в подоби ситуации като Екатерина, но пък никога не се месеше в грешките на някого. Замисли се дали сега бе удачния момент да я дръпне и да продължат към неясната си цел или да я остави сама да открие, че наистиа този човек не я познаваше. Може би се бяха срещали в някой минал живот, което бе крайно нелогична мисъл за Клауд, след като тя е вярваше в миналите животи, не само защото знаеше, че имаше такива като нея, които никога не умират, но и защото бе израстнала в страна, където нямаше такива свръхестествени явления.
- Извинете ни господине, моята приятелка е доста лош физиономист. - усмихна се нежно Дитрих и се приближи към масата, дръпвайки леко Екатерина за ръката. Дори не се замисли преди да изрече думата "приятелка". Това съвсем не означаваше, че Клаудия вече я приемаше като част от живота си. За нея това бе просто дума и нямаше да бъде нищо друго, докато Екатерина не си заслужеше това право, а и не познаваше стоящия на масата мъж, така че не се притесняваше, че можеше да изрече една толкова благородна и невинна лъжа.
- Пожелавам ви успех с това, което пишете в момента. - допълни тя и отстъпи няколко крачки назад, дръпвайки и червенокоската назад. Клаудия дълбоко уважаваше хората на изкуството и се радваше, когато срещне някой такъв, но знаеше колко им бе нужно спокойствие и хармония, за да превърнат таланта си в нещо специално, затова не обичаше да се натрапва и винаги отстъпваше.
Върнете се в началото Go down
Christian Kane

avatar

Брой мнения : 89

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Съб Юли 23, 2011 9:56 am

Той ги загледа и каза:
-Moже би съм те срещал някъде - като на лицето му се появи лъчезарна усмивка.. но секунди по-късно тя изчезна. Той я загледа сериозно и допълни със строг поглед:
-Но със сигурност не е било в този живот, защото щях да го запомня - след тези думи той ги загледа и каза:
-Аз съм Кристия Кейн... приятно ми е - след това се изправи и културно целуна ръцете и на двете момичета. Усмихна се и каза:
-Пиша песен.. искате ли да я чуете?
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Съб Юли 23, 2011 10:12 am

-Добра физиономистка съм.- възпротиви се тихичко Екатерина, но все пак се бе оставила на Клаудия да я повлече и въпреки това се спря рязко, когато мъжът се представи.
На лицето на малката пораснала се изписа очарователна усмивка, подсказваща колко доволна бе от развоя на събитията. Държа да отбележа, че когато не й се огаждаше, Катето оставаше изключително разочарована и сърдита. Затова в момента беше щастлива. Подаде ръката си като истинска дама от старите времена и остана още по- доволна, че ръката й бе целуната нежно от мъжа.
-Екатерина Джеймс Персивал.- представи се тя. Винаги използваше и трите си имена, беше горда с тях и ги харесваше неимоверно много, макар да й се искаше да ги промени на няколко пъти и все пак, държеше да задържи Джейм и Персивал, ако не Екатерина, което значеше пречистена май... е, нашата Кате определено не можеше да влезе в клуба на невинните същества, затова щеше да си помисли дали да не го смени това.
Върнете се в началото Go down
Клаудия Дитрих

avatar

Брой мнения : 14

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Съб Юли 23, 2011 12:29 pm

- Клаудия Дитрих. - промълви и Клауд, след като бе заставена да остане в това кафене и да се представи, което не успя да развали настроението й. Малко нови приятелства из острова нямаше да са и в излишък. Не, че можеше да се похвали като изключително дружелюбна личност. Клаудия изгледа с интерес мъжът, когато той им предложи да чуят песента, която пишеше. Всъщност тя по начало си имаше навика да оглежда от главата до петите всеки нов срещнат, така че тази нейна реакция можеше да се приеме и като затвърдяване на този й навик.
- С удоволствие бихме чули песента. - кимна тя без дори да се обърне към Екатерина. Сега май повече угаждаше повече на своите капризи, отколкото да се интересува дали червенокоската предпочиташе да чуе песента или повече желаеше да поговори с мъжът, за да разбере защо той й се струваше толкова познат. Е, може пък и за всичко да си имаше време. Все пак какво друго можеха да правят на един остров, освен да си пропиляват времето в безсмилени занимания, още повече, че Клаудия времето най-малко я притесняваше, след като разполагаше с цялата вечност на света.
Върнете се в началото Go down
Christian Kane

avatar

Брой мнения : 89

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Съб Юли 23, 2011 12:45 pm

Той повдигна китарата си заедно с калъфа. Бавно го отвори и там се видя бежавия стратокастър на Крис. Той го постави в ръцете си, като с дясната нежно прегърна тялото на китарата, а с лявата плавно плъзна пръсти по струните. Той се дъжеше с предмета си, все едно е красиво момиче, което има нужта от ласки. Пръстите на лявата му ръка застанаха в акорд и той задрънча с дясната по струните. Започнаха да се чуват нежни звуци от това малко предметче, но.. достатъжно силни за да ги чуят. Музиката беше лека и нежна и тогава твърдият глас на Кейн се чу... той запя, но.. не беше нищо диво и зловещо, а по-скоро... беше като песен, в която гласът му беше невероятно висок, а тоновете излизаха толкова нежно от устните му. Тогава се чу и текста на песента, която беше стил кънтри и му отиваше:
-[url="http://www.youtube.com/watch?v=xYaR8cEE7Y4"]Well, I know they say all of the good things, must come to some kind of ending....[/url] - след като засвири се виждаше чувството, което той влагаше в това.. личеше си, че му се отдава, а и чувствата в тази песен имаха смисъл. Гласът му изпълваше кафенето, а краят на песента беше феноменален:
-That's just me.. Thinking of you!! - той остави китарата да дрънчи. Погледна ги и попита:
-Е? Как беше?
Върнете се в началото Go down
Екатерина Джеймс Персивал

avatar

Брой мнения : 124

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Пон Юли 25, 2011 7:02 am

Екатерина плесна с ръце няколко пъти, обявявайки факта, колко й хареса. До някаква степен остана запленена от изпълнението и може би щеше да поиска то да се повтори още на момента, ако въздуха не бе донесъл мирис на морска вода, който я лъхна гадно и я накара да сбръчи нос. Обонянието й бе крайно подразнено от това морско ухание, което я влудяваше и я караше да се чувства отвратително зле. Усети как корема й се разбонтува, но стисна зъби и си придаде нормален вид, до колкото това бе възможно, преди да пребледнее още повече и да заприлича съвсем на мъртвец, излязъл от подземното царство без разрешение.
- Изпълнението беше прекрасно, но имам чувството, че ако не се разкара бързо от тук ще си изповръщам червата.- изтананика Катя.
Наистина нямаше какво друго да повръща, съмняваше се онзи шоколад от преди пет години да го имаше още в стомаха й... изключително невъзможно! Затова предпочиташе да си пази здравето и да не си играе с това коя поръчка ще върне и от преди колко време. Предпочиташе да бъде възможно най- далеч от водата.
-Не монасям мириса на морска вода!- поясни пред новите си познати, които я гледаха доста странно и неразбиращо.
Върнете се в началото Go down
Christian Kane

avatar

Брой мнения : 89

ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   Пон Юли 25, 2011 11:10 am

Крис нежно хвана китарата си и я постави в калъфа. Постави я до себе си и каза:
-Еми.. аз мисля да поостана тук. Вие ако искате вървете на друго място, нямам нищо против. - след тези думи отвори тетрадката си и отново започна да драска нещо. Искаше да измисли песента, с която щеше да направи най-големия си хит.. Щеше да открадне добре охраняван предмет. Просто никой не знаеше как.. Той продължи да пише и да мисли думи. Повтаряше си нещо от рода на "Уйски" "ум" и т.н. Беше се задълбочил в тетрадката и не обръщаше внимание на момичетата до него. Почесваше се с химикалката си и търсеше точните думи. Все едно беше навлязъл в друг свят... Изведнъж той затвори рязко тетратката и каза:
-О не.. трябва да нахраня животните - прибра я в калъфа и хвана китарата си. Изправи се и каза:
-Извинете ме.. отивам си към ранчото..
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Архив на Крайбрежното кафене   

Върнете се в началото Go down
 
Архив на Крайбрежното кафене
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 4Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Архив :: Старите книжа-
Идете на: