Our Island
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Our Island

RPG for all
 
ИндексПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Заявки за приятелства ....
Дом Аманте EmptyСъб Ное 05, 2011 7:15 am by Cooper

» Ресторант
Дом Аманте EmptyВто Сеп 06, 2011 12:58 pm by Дарая дьо Лерт

» Парка
Дом Аманте EmptyНед Сеп 04, 2011 12:34 pm by Клаудия Дитрих

» Магична зала
Дом Аманте EmptyНед Сеп 04, 2011 8:11 am by Строгия учител

» Обяви от една не съвсем обикновена жителка на острова...
Дом Аманте EmptyНед Сеп 04, 2011 6:55 am by Клаудия Дитрих

» Лондон, Англия (1645, по време на Английската революция)
Дом Аманте EmptyСъб Сеп 03, 2011 8:27 pm by Неро Ровиан

» Плажа
Дом Аманте EmptyПет Сеп 02, 2011 3:34 pm by Екатерина Блейк

» Общата стая
Дом Аманте EmptyЧет Сеп 01, 2011 2:06 pm by Дом Аманте

» Никол Андерсън
Дом Аманте EmptyЧет Сеп 01, 2011 1:51 pm by Admin

Our Friends
Дом Аманте Ourfriends
winners
Дом Аманте Bestwrittennotice

 

 Дом Аманте

Go down 
3 posters
АвторСъобщение
Дом Аманте

Дом Аманте


Брой мнения : 33

Дом Аманте Empty
ПисанеЗаглавие: Дом Аманте   Дом Аманте EmptyНед Авг 21, 2011 8:12 pm

Име: Дом Аманте
Раса: Бог
Способност: Контролира и манипулира чувствата на околните
Желана способност (такава, която мислите, че героя Ви иска да има): Да умее да материализира всичко, което му е необходимо в дадения момент.
Най-голям страх: Клаустрофобията, мрази малките затворени пространства, чувства се като в клетка.
Любима ситуация, в която героя Ви се чувства най-способен да пише РП: Запознанство
Ситуация в която имате най-малко опит в писането на РП: Бой
Какво желаете да постигнете посещавайки това училище: Усъвършенстване в рол плея и забавление.
Върнете се в началото Go down
Директорката

Директорката


Брой мнения : 12

Дом Аманте Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дом Аманте   Дом Аманте EmptyПон Авг 22, 2011 11:37 am

Здравей, Дом! Ти обичаш да се запознаваш, предполагам и да се забавляваш и аз имам точната задача за теб!

Дом Аманте P_104179

Това е Рапунцел, ако не си я познал. Тя живее в кулата си съвсем самичка и притежава универсалното оръжие, наречено тиган. Задачата ти е да се запознаеш с нея и да я накараш да се забавлява, за да не те халоса с тигана набързо.
А, когато я позабавляваш достатъчно, Рапунцел ще бъде добра и ще те пусне да си тръгнеш от кулата.


(краен срок за изпълнение на задачата 27.08.2011г. 00.00 h)
Върнете се в началото Go down
Дом Аманте

Дом Аманте


Брой мнения : 33

Дом Аманте Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дом Аманте   Дом Аманте EmptyСъб Авг 27, 2011 8:34 am

Дом последва Директорката на училището, вървяха през горите, а той разглеждаше с интерес вековните дървета, които криеха в големите си коренища малки нежни цветчета, пътеката свършваше до голяма каменна кула ... Директорката наистина ли щеше да го накара да се катери, той се усмихна, можеше да не изглежда в най-добрата форма, но определено можеше да се покатери на това нещо, не му изглеждаше като задача за напреднали, за какъвто се мислеше ... тогава стилната жена заговори и му обясни каква е задачата му ... през главата на Ама премина мисълтта, че са го объркали с онова момче – Неро, все пак той не обичаше да забавлява, а да се запознава, но реши че не е особено приемливо да се заяжда още първия ден и то с най-височайшата особа в училище ... Усмихна се и то доста самодоволно, г-жа директорката явно бе забравила за специалните му умения и задачата в главата му се оформяше, като изключително елементарна. Главата му сякаш сама кимаше в знак, че разбира задачата и потърка дланите си една в друг, като показваше нетърпение да започне...

***************************************************************************

Стоеше пред високата каменна стена, гледайки я от долу на горе и мислено преценяше точно в кои процепи ще ползва като стъпало или ръкохватка, за да успее да се изкачи до малкото прозорче на върха. За жалост на Ама вече отдавна не притежаваше онази сила на боговете, която им даваше право да се материализират, където си поискат. Ако това се бе случило преди няколко хилядолетия, той просто щеше да затвори очи и след секунди да бъде вътре в кулата, но какво да се направи хората бяха непостоянни същества и вярваха в каквото си поискат, а определено бяха спрели да вярват в него, устните му се нацупиха леко, като на недоволно хлапе, което си спомняше със съжаление за последната беля която е направило, бяха останали малцина, които си спомняха Любовника на Слънцето, но все пак бяха достатъчно на брой, че да го поддържат жив ... и това беше нещо все пак. Ама тръсна глава не му бе сега времето, нито място да обмисля окаяната си съдба на почти забравен бог. Пък и той бе весел по природа, щом все още бе жив, значи имаше за какво да се усмихва ... Свали якето си и нави ръкавите на снежно бялата си риза, щеше да го направи, като обикновен човек, не изглеждаше чак толкова трудно, пък и щом един разбойник можеше, нямаше как той да не успее. Прилепи се до стария зид и започна да се катери с примерени движения, бе обмислил всяка своя стъпка ... не бе преценил, че някои от камъните са ронливи и това го затрудни до някъде, като на няколко пъти се оказа висейки само на ръцете си ... но успя да се справи с „лекото” затруднение и след десет-петнадесет минути доволно положи длани на перваза на прозореца (които в действителност не бе чак толкова малък, колкото изглеждаше от долу). Набра се на мускули и положи и лакти на каменния перваз, надникна любопитно и огледа помещението разкриващо се пред очите му. Беше не особено добре осветена стая, изглеждаше му леко мрачна за неговия вкус, но какво пък, нямаше да се пренася да живее тук все пак бе дошъл просто да изпълни една задача и да си ходи след това, а не да оценява обстановката ... Вече бе преметнал единия си крак вътре, когато се сети, че никъде из стята не се виждаше живо същество, да не говорим за бойна мадама, дали пък Директорката не се бе объркала и не му бе поставила грешна задача ... Скочи от перваза на пода и пак огледа цялото помещение, стари мебели, паяжини по ъглите, прах ... Прокара пръст по ръба на старата масивна маса и врътна неодобрително глава, изглеждаше му необитаемо, но способността му усещаше нечии старх и то тук в помещението, някой изпитваше неконтролируем страх. Разля способността си из цялото помещение и зареди въздуха с добро настроение. Усети как въпросния страх се поуспокоява и започна да наднича под мебелите, за да намери притежателя му ... Отвори един стар скрин, надникна дори зад едно огледало, но не откри никой, остана само големия двукрил гардероб, ето там трябваше да е източника на страх в стаята. Сложи ръка на месинговата дръжка и се приготви да отвори вратата, незабравяйки какво каза директорката за младата дама, с която трябваше да се запознае ... тя имаше тиган, който явно използваше като оръжие. Точно като отваряше врата на гардероба, засили доброто настроение в помещението и за всеки случай отскочи назад, вдигайки ръка пред лицето си, готов да отбие всеки удар ... Пред погледа му се разкри безумна гледка, твърде много коса и твърде малко момиче. Разкиска се неконтрелиумо и несъзнателно седна на един оръфан фотьойл, който се намираше точно зад него. Момиченцето увито в косата си, се усмихна плахо срещу него. Дам, определено задачата за забавлвяне на някой бе елементарна за него, дори не бяха подбрали персонаж, който да успява да избегне способностите му. Той вдигна няколко пъти вежди, наблюдавайки златокоска и тя се разкикоти ... ето сега задачата му бе напълно изпълнена, май истинското препятствие се оказа наистина онази каменна стена отвън, това тук бе фасулска работа. За всеки случай, Ама я погледна смигна й усмихнато и с най-дружелюбния си глас произнесе.
- Здравей, аз съм Дом, Дом Аманте, бог ... на вашите услуги – стана на крака и се поклони тривиално. Девойката се завъртя с разперени ръце, смейки се (май Аманте бе прекалил с повдигането на настроението) и си оплете краката в един кичур от собствената си коса, падна на земята, но не спря да се смее. Пуф, определено я бе дрогирал с приятни емоции, трябваше да е по-внимателен следващия път ... Златокоска седна по турски на пода загледа се в него и започва да си барабани върху прословутия тиган. Ама отвори уста, после я затвори, почеса се по главата в знак на объркване и реши да рискува ...
- Всъшност се чудех дали бих могъл да използвам косата ти, за да слезна до долу? – наведе се и хвана края на русата грива. Момичето само закима одобрително с глава, продължавайки да си барабани и да си тананика нещо нейно си, което бога не разбираше особено добре.
Отиде до перваза спускайки плитката й надолу, обърна се още веднъж към нея искаше да й благодари за услугата, но тя изглеждаше в пълен транс, така че се отказа ... отбеляза на ум, че след ден два трябва да намине, за да й се извини, че е попрекалил, важното в момента беше, че задачата му бе почти изпълнена. Бавно, гледайки да не й причини болка той се заспуска надолу, това му отне тройно по-малко време от качването, косата й бе мека като коприна и сякаш сама го държеше, дори не бе необходимо да ходи, тя го спусна, като с люлка, в момета в който Ама стъпна на краката си на твърда земя, плитката се отви от него, докосна нежно с крайчицата лицето му, сякаш за довиждане и се прибра мигновено в кулата.
Дом примигна няколко пъти, бе виждал какво ли не, но дори и на него това му се стори сюрреалистично, но изключително приятно. Усмихна се и се огледа наоколо да види къде е директорката. Разпери ръце в страни и се завъртя точно като русокоска горе ...
- Готоооооооов съм! Чакам си оценката! – плътния глас на бога, премесен с нежния му смях се разнесе из цялата гора.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

Строгия учител


Брой мнения : 22

Дом Аманте Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дом Аманте   Дом Аманте EmptyНед Авг 28, 2011 8:29 am

*1. Дължина и смисленост - 9 (губи се смисъла от време на време)
*2. Правопис - 9 (има леки правописни и пунктуационни грешки)
*3. Описание, тази оценка ще следи за повторения и богатството на речника Ви, както и дали описвате мястото и героя си, достатъчно добре - 9 (описанията не са особено добре структурирани)
*4. Изпълнение на задачата - 20 (твърде много си се отдалечил от задачата да забавляваш Рапунцел)

Обща оценка: 47 т.
Върнете се в началото Go down
Директорката

Директорката


Брой мнения : 12

Дом Аманте Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дом Аманте   Дом Аманте EmptyНед Авг 28, 2011 9:22 am

*1. Дължина и смисленост: 10
*2. Правопис: 9 (незначителни грешки в правопис и пунктуация)
*3.
Описание, тази оценка ще следи за повторения и богатството на речника
Ви, както и дали описвате мястото и героя си, достатъчно добре: 9 (леки неточности в описанията)
*4. Изпълнение на задачата: 28 (Ще обясня защо... показваш креативност и съобразителност като се възползваш от способностите си, за да постигнеш желаният ефект, но на места сякаш се разсейваш от цялостната идея)

Общ брой точки: 56
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

Строгия учител


Брой мнения : 22

Дом Аманте Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дом Аманте   Дом Аманте EmptyНед Авг 28, 2011 9:44 am

Има предоставена задача в "Магичната зала"!
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Дом Аманте Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дом Аманте   Дом Аманте Empty

Върнете се в началото Go down
 
Дом Аманте
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Дом Аманте

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Задачки закачки (планирано РП) :: Даскалото :: I Семестър-
Идете на: