Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Рейвън Скарсгåрд.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Raven Skarsgård.

avatar

Брой мнения : 9

ПисанеЗаглавие: Рейвън Скарсгåрд.   Сря Авг 24, 2011 1:29 pm

РЕЙВЪН- ЕВАНДЖЕЛИНА ДЕ ЛА СКАРСГÅРД.

Megan Fox.


Йонатан Скарсгåрд влезе в стаята, където седеше изтощената му, от раждането съпруга. Еванджелина Скарсгåрд, колкото и уморена да бе леко люшкаше дъщеря си Рейвън и й пееше шведска песничка.

Baka, baka liten kaka
Blinka lilla stjärna där
Blåsippor
Bonden Och Kråkan
Broder Jakob
Bä, Bä, Vita Lamm
Det kom en liten mus
Dinkeli dunkeli doja
En rallare, en rallare, på Roslagsgatan gick
Ensam går jag här och vankar...

Слабият глас на жената заглъхна посредата на песента, заедно с живота й. Последните й слова бяха старата детска песен. Йонатан взе кротко- спящата си дъщеря и я отведе от тялото на Еванджелина. Сълза се търкулна по бузата на мъжа, виждайки поразителната прилика между малкото детенце в ръцете му и съпругата му. Той отведе Рейвън в малката стаичка, предназначена за нея и я сложи в тясното, дървено легълце.
-Du kommer att vara en speciell dag, min dotter.*- прошепна Йонатан, преди да забие меча си, право в сърцето си. На сутринта прислугата намира господаря Скарсгåрд мъртъв, в локвичка кръв и новороденото момиченце, свило се до пръчките на легълцето си, с невъобразим ужас на лицето. Слугите решават да съобщят това на единственият й останал роднина- чичо й Евън. Изпращат я в имението му /което се намира в днешна Германия/. Там се налагат малко повече грижи и намеса на лекари, заради преместването на новородено...

*10 години по- късно*

Чернокосо момиченце слизаше по стълбите в имението на Евън Скарсгåрд. Беше мрачен октомврийски ден, което показваше, че рожденният ден на детето наближаваше. Брюнетката седна на огромната маса.
- Добро утро, чичо Евън.- поздрави вежливо то, отнесеният мъж, стоящ вдясно от нея.
- Добро утро, Рейвън.- отвърна той разсеяно и отново зачете вестника си. В този миг, Скарсгåрд се сети, че Рейвън има рожден ден след три дни. Решен да импровизира, сякаш го е обмислял много време той каза:
- Какво искаш да правим за рожденният ти ден, мъниче? Ставаш на десет годинки, този ден е важен. Какво ще кажеш да поканим приятелите ти, да извикаме клоун и да ангажираме понита за случая?
Малката Скарсгåрд впи студеният си сив поглед в глуповато- усмихнатото лице на чичо си. Въздъхна, все едно ще обяснява на малоумник, а не на възрастен и зрял мъж.
- Чичо Евън, не мисля, че ще се получи така. Първи признак- аз нямам приятели, ако не броим прислугата. Втори признак- мразя клоуни. Трети признак- понитата са прекалено бебешки, а аз предпочитам коне.
След тази реплика, Рейвън взе един обелен портокал от масата и излезе от стаята, с присъщата й плавна походка и изправено телце. Скарсгåрд пристъпи в огромната градина на имението. Заподскача напред играейки измислена от нея игра и броеше на немски.
- Едно, две, три четири, пет, ше.. ОХ!- писъкът от болка на хлапето се разнесе из цялото имение. Личната прислужница- Софи- Анн- на момиченцето пристигна веднага и сложи длан на устата си, за да предодврати писъка, който несъмнено щеше да последва. Рейвън Скарсгåрд лежеше на земята, с дълбок прорез в бялата си кожа, на лявата ръка. Кръвта шуртеше от там образувайки, неимоверно бързо червена локва около детето. Еванджелина губеше съзнание. Виждаше само откъслечета картини..
Софи- Анн.. Чичо Евън.. Непознат мъж.. Бяла престилка.. Спринцовка.. Звук.. Хапчета.. нищо.
Рейвън бавно направи опит да отвори очите си. Първо успя да зърне балдахина над леглото си, но очите й отново се отвориха. С неимоверни усилия Скарсгåрд се надигна и отвори широко очи. Стаята й беше тъмна и празна. Лунна светлина и студен бриз нахлуваха през открехнатия прозорец. Детето бавно стана от леглото си и отиде да затвори прозореца си. Изведнъж силна болка в гърба я поваля на земята, разбивайки брадичката й. Рейвън, запушва уста, за да не изкрещи и подпирайки се на различни предмети в стаята си, стига до голямата старинна тоалетка. Пуска устата си и избърсва кръвта от брадичката си в горнището на пижамата си. Втора силна болка в гърба я кара да сграбчи огледалото, за да не падне. Скарсгåрд внимателно сваля блузката си и опипва гърба си. Открива един.. не два огромни белега, от които започва да шурти кръв при допира й. Рейвън започва да се гърчи в конвулсии и, когато се изправя от пода изумено вижда в огледалото себе си, с две огромни гарваново- черни крила на гърба си. Пораснали от двете рани. На Скарсгåрд внезапно й става горещо и отваря широко прозореца си, миг след което през него влита едричък гарван. Рей го гледа с широко отворени очи, когато той пред очите й започва да расте и се превръща в млад непознат мъж.
- Кой си ти?- пита детето с пресипнал от страх глас.
- Това ли е въпросът, който те тревожи най- много сега?- пита непознатият с мек и успокояващ тон, който вдъхва доверие и смелост на Рейвън.
- Н-не. Знаеш ли какво съм аз?- пита плахо момиченцето, за да не засегне мъжът.. гарван или каквото беше там.
- Ти си гарван. Забавно нали? Все пак името ти е Рейвън.- усмихва се непознатият, сякаш очаква след тези думи на хлапето да му се изясни всичко.
- Съжалявам, но н-не р-разбирам. К-какво е това гарван?- пита несигурно Рейвън отстъпвайки една крачка назад.
Младият мъж въздъхва, сякаш му се налага да повтаря едно и също петдесет пъти.
- Ти си гарван. Това е раса, различна от човешката. Занапред ти ще бъдеш по- силна и по- бърза от останалите. По- гъвкава. Тези два огромни белега на гърба ти, ще стоят там доживот, че и след това. Внимавай да не ги докосва човешка или нечия друга ръка, тъй като веднага започва да ти тече кръв. Ти имаш три форми- нормална, полу- състояние и гарван. В нормалната ти изглеждаш като човек, разбира се с белезите, по- бърза и по- силна от нормалното. В полу- състоянието си ще бъде същото, само че ще имаш двете крила на гърба си. В състояние гарван, ще бъдеш гарван. Както аз, когато влетях тук. И най- важното ти си безсмъртна. Възможно е да получиш някоя и друга необичайна дарба.
След тези слова мъжът- гарван отново прие формата на птица и излетя от прозореца. Рейвън седеше и гледаше със зяпнала уста след него. Отново получи спазми и, когато се погледна в огледалото изглеждаше нормално. Но знаеше, че от тук- нататък нищо няма да е същото. Не и след тази случка.

*В наши дни*


Рейвън Скарсгåрд слизаше по стълбите на голямата си къща, с обичайното си студено и неразгадаемо изражение. Седна на масата за закуска, където няколко слуги и поднесоха закуската и побързоха да се изнесат бързичко, но без особен резултат. Господарката им имаше по- бърз и по- виждащ всичко поглед от всеки друг на тази земя. Освен това беше доста сприхава и слугите не обичаха да седят задълго с нея.
- Нима смятахте да ме оставите да закусвам така? Сама?
- Н- не, не госпожице Скарсгåрд.- отвърна й с треперещ глас Рене.
- Сядай!- каза заповеднически Рейвън, говорещо много повече за злобният й характер, от колкото мислите на прислугата. С неудържимо треперещи колене, въпросният Рене седна до необръщащата му внимание, вече госпожица. Скарсгåрд пиеше кафе и гледаше вестника, клатейки ядосано глава от време- на време.
- Как е възможно такива ИДИОТИ, да са министри и тем подобни при положение, че са пълни тъпаци?- възкликна тя и метна вестника с повечко сила от колкото е необходима и той се заби в другия край на стаята. Рене отново се разтрепери- беше чувал какви ли не истории по адрес на царствената жена, стояща до него, но не беше повярвал на нито една. А тази за това, че е страшно силна му се струваше абсурдна. Но след това.. вече не му се струваше съвсем невъзможно. Никой не би могъл да метне така вестник из километричната стая. Той плахо надигна глава, за да каже нещо:
- Г-госпожице Рейвън...
- Скарсгåрд.- поправи го с леден глас Рейвън.
- Д- да. Госпожице Скарсгåрд, само да ви напомня, че вдругиден е погребението на чичо ви То..
- Рене, мислиш ли, че ще забравя така лесно погребението на чичо си Томас? Кажи, наистина ли ме мислиш за толкова глупава?!- попита ядно Рейвън и втренчи сивия си поглед в слугата си, карайки го да потръпва. Единственото, което Рене всъщност не знаеше, бе че Скарсгåрд е доста по- стара от Томас и той всъщност й е пра-пра-пра-праплеменник или нещо от този род. Рейвън Скарсгåрд живееше на тази земя от около стотина години. От тогава си беше все същата- сприхава, зловеща, злопаметна, страшна, плашеща и естествено всичко, което започваше със "зло". Най- зловещото у нея, бе дарбата й да взривява всичко щом си пожелае. С една дума- пирокинеза. Скарсгåрд не се страхуваше от нищо на този свят, което я бе направило студена млада жена, с аристократично излъчване.

*На острова*

Рейвън стоеше на острова и с присвити очи наблюдаваше обстановката. Според твърденията тук живееха още такива като нея. Е може би не беше съвсем лъжа и тук щеше да й хареса. "Глупости. Аз не харесвам никое място."- рече си Скарсгåрд и направи стъпка напред към новия си живот.


Последната промяна е направена от Raven Skarsgård. на Сря Авг 24, 2011 2:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 140

ПисанеЗаглавие: Re: Рейвън Скарсгåрд.   Сря Авг 24, 2011 1:38 pm

Прекрасна история! Добре дошла, само ако не те затруднявам, не може да живееш на Острова от 100 години, защото до сега той е бил необитаем, така че само едно изречение, как си дошла тук ...
Иначе добре дошла и приятно забавление на Острова!


Върнете се в началото Go down
http://rpworld.bulgarianforum.net
Raven Skarsgård.

avatar

Брой мнения : 9

ПисанеЗаглавие: Re: Рейвън Скарсгåрд.   Сря Авг 24, 2011 2:03 pm

Готово. ^^
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Рейвън Скарсгåрд.   

Върнете се в началото Go down
 
Рейвън Скарсгåрд.
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: В началото :: Герои-
Идете на: