Our Island
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Our Island

RPG for all
 
ИндексПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Заявки за приятелства ....
Някъде из Франция, 1875 година EmptyСъб Ное 05, 2011 7:15 am by Cooper

» Ресторант
Някъде из Франция, 1875 година EmptyВто Сеп 06, 2011 12:58 pm by Дарая дьо Лерт

» Парка
Някъде из Франция, 1875 година EmptyНед Сеп 04, 2011 12:34 pm by Клаудия Дитрих

» Магична зала
Някъде из Франция, 1875 година EmptyНед Сеп 04, 2011 8:11 am by Строгия учител

» Обяви от една не съвсем обикновена жителка на острова...
Някъде из Франция, 1875 година EmptyНед Сеп 04, 2011 6:55 am by Клаудия Дитрих

» Лондон, Англия (1645, по време на Английската революция)
Някъде из Франция, 1875 година EmptyСъб Сеп 03, 2011 8:27 pm by Неро Ровиан

» Плажа
Някъде из Франция, 1875 година EmptyПет Сеп 02, 2011 3:34 pm by Екатерина Блейк

» Общата стая
Някъде из Франция, 1875 година EmptyЧет Сеп 01, 2011 2:06 pm by Дом Аманте

» Никол Андерсън
Някъде из Франция, 1875 година EmptyЧет Сеп 01, 2011 1:51 pm by Admin

Our Friends
Някъде из Франция, 1875 година Ourfriends
winners
Някъде из Франция, 1875 година Bestwrittennotice

 

 Някъде из Франция, 1875 година

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
Винсънт Ривера

Винсънт Ривера


Брой мнения : 5

Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година EmptyНед Юли 24, 2011 4:35 pm

Нямаше особена причина за внезапното пристигане на Винсънт във Франция. Просто бе тук. Вече абсолютно нищо не го задържаше в Италия, след като и последния човек, който бе познавал си отиде по същия нелеп начин като баща му, но това дори за миг не го трогваше. Беше привикнал с мисълта, че щом съдбата решеше, че е време някой да изчезне от света на живите, то това бе като закон за него, въпреки че щом бе покровител на съдбата се очакваше, че той трябва да я контролира. И така без ясна причина един хубав ден тъмнокосият мъж просто пристигна във Франция. Поради липсата на някои важни дела или познати, които да посети, Винсънт реши да отдели малко време, за да се запознае с културата, която се съмняваше да е много по-различна от тази в Италия. Вярно, откриваше някои разлики между двете страни, но все пак бяха близо една до друга и рано или късно щеше да открие прилика. Първото, което привлече вниманието му още с пристигането бяха малките улички, които винаги криеха някаква очарователност според него, но преди да се потопи сред тях, нещо друго успя да привлече вниманието му. Една дълга червена грива, принадлежаща на не по-малко привлекателна млада дама. Ривера се зачуди какво ли можеше да правя тя съвсем сама дори и посред бял ден из улиците на Франция, при това в такава близост до тези малки улички, които прикриваха толкова много неща, повечето, от които, ужасяващи.
- Простете, но може ли да попитам какво прави една млада госпожица като вас на такова място? - попита той щом се приближи до нея и една съвсем потайна усмивка се изписа върху лицето му. Колкото и арогантен да бе по природа, Винсънт винаги подхождаше мило в подобни случаи, а и за всяка ситуация той си имаше изграден начин на поведение.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

Дарая дьо Лерт


Брой мнения : 80

Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година EmptyНед Юли 24, 2011 6:34 pm

Време беше да се завърна отново на това място, където бях отраснала, защото за толкова много години се лутах из други страни, та май беше време да видя и колко се бе променила добрата стара Франция. За съжаление промяната беше драстична, защото не можех да се ориентирам в началото къде се намирам, но пък големите градски улици не изглеждаха много различно, така че моя гениален ум реши да мине по тъмните, мрачни улички, защото там винаги имаше нещо интересно, въпреки че беше опасно да се лута там сама жена. Добре, че не бях просто обикновен човек. Имах си дарби, които да ме предпазват, а и кой би наранил една пленителна самодива.
Самодоволната усмивка се разля по лицето ми, защото точно на такива места се намираха лесни хора, които можеха да бъдат заблудени и убити, а моята създателка щеше да е доволна от мен. Всъщност в последно време си вършех толкова добре работата, че май имах нещо като повишение, а това караше наперената ми походка и високомерното ми изражение бяха в пълния си блясък.
Като цялото това вглъбяване беше прекъснато от викането на просяци по уличките, но нещо нещо по - специфично привлече вниманието ми. Гласът беше особен, някак аристократски, така че бързо се обърнах и видях мъж. Висок, със светли очи, а сега дори ми говореше. Май ме очакваше нещо забавно, може би и заради това самодивското в мен проговори и ме накара да се приближа към него.
- Просто се разхожда и любопитства, защото от доста време не е била на това място. Ами Вие? Защо се разхождате по тези страшни улички? Може някой да ви обере. - което си беше чистата истина, защото джебчиите бяха в повече, а да не говорим за места като тези.
Върнете се в началото Go down
Винсънт Ривера

Винсънт Ривера


Брой мнения : 5

Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година EmptyНед Юли 24, 2011 6:52 pm

Някой да го обере? Това не бе проблем за него. Във всеки един момент можеше да промени това, можеше да измести това събитие в близкото бъдеще или да прехвърли подобна чест на някой друг случаен миувач. Всъщност вариантите бяха повече от тези двата, но тези бяха най-лесните. Вместо да сподели тези си мисли, Винсънт просто се засмя на остроумието й.
- Няма защо да се притеснявате за мен. Никой не би пожелал да обере някой, който току-що е пристигнал и едва ли в момента носи нещо в себе си. - каза съвсем тихо. Реално той наистина нямаше нещо ценно у себе си в този момент. Може би затова и подобни заплахи не можеха да вкарат дори малко тревога в ежедневието му.
- Простете невежеството ми, аз съм Винсънт Ривера. - представи се мъжът и подаде ръката си към младата жена, очаквайки да поеме нейната. Колкото и странно да бе, той бе запазил приличните си маниери. Във времето, когато научаваше всичко от баща си се очакваше да се държи точно така, но след това постепенно откри, че вече нищо не го задължаваше, но му харесваше да си запази този навик, а и поне докато времената не се сменяха, той нямаше да отстъпи, а дори и след това не бе сигурно, че щеше. Докато изчакваше да чуе нейното име, което бе сигурен, че щеше да бъде също толкова красиво колкото самата нея, си позволи да я огледа. Не изглеждаше като французойка, може би имаше някои сходни маниери с тях, а също и някои бледи прилики, но определено не можеше да каже, че тя бе точно като тях, защото в такъв случай щеше да излъже.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

Дарая дьо Лерт


Брой мнения : 80

Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година EmptyНед Юли 24, 2011 10:06 pm

Да се надяваме, че наистина е така и няма нищо ценно в себе си, защото по тези улици определено имаше все по някой, който щеше да си умре да пребърка минувачи като нас. Все пас на фона на всичко, ние двамата - аз и господин Ривера - бяхме като две цветни петънца на фона на мръсотията, която ни заобикаляше. Това може би трябваше да ме трогне. Не, определено, все пак бях същество, което бе създадено, за да е надменно и да обича предимно и по възможност само себе си, защото това, което бях го изискваше. Не трябваше да изпускам и частта с пленяването на невинните мъжки сърца, но нека да не подхващаме точно тази тема, защото паяжините ми скоро щяха да започнат да се пускат, а тогава щях да имам достатъчно време да мисля над това колко добре си върших работата, за която бе създадена моята скромна особа.
- Дарая дьо Лерт. - прекъснах с гласът си, огледа който мъжът ми правеше и подадох бавно нежната си ръка напред и я поставих в неговата, в очакване да допре устни до опакото на дланта ми. Бих казала безсмислен етикет, но пък едва ли скоро ще го имаше, което се надявах да се случи. Обаче, така и така ме бяха обучавали да се държа прилично и да спазвам всякакви обществени норми, та реших да се представя като истинска благородничка. Каквато си и бях де.
- Между другото, никога не бъдете толкова сигурен, защото съдбата умее да изненадва малките си марионетки. - каза моя милост тихичко, а след което нещо като лукаво плъмъче се прояви в очите ми. Имах странно предчувствие за нещата и честно казано се изкушавах да надникна в главата, но моооже би щях да почакам още малко, за да видя дали поне ще си струва. Все пак имаше доста хора на тази планета, а ако се ровех в умовете на всички, сигурно щях да се побъркам до краен предел от толкова много чужди мисли.
Върнете се в началото Go down
Винсънт Ривера

Винсънт Ривера


Брой мнения : 5

Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година EmptyПон Юли 25, 2011 7:00 pm

Естествено Винсънт спази традицията на запознанствата и леко наведе глава надолу, докосвайки съвсем нежно ръката й. Вътрешно все още ликуваше от дребната си победа. Да, тя наистина имаше хубаво име и колкото несъществено да бе за другите това негово добро предположение, Ривера имаше навика да бъде много горделив и винаги се гордееше с някое свое постижение, дори и толкова нищожно.
- Не вярвам, че съдбата решава какво ще стане, госпожице дьо Лерт. - поклати глава Винсънт и в него отново се надигна онази самоувереност, с която бе решил, че се е разделил отдавна, но пък май арогантността, горделивостта и самоувереността вървяха ръка за ръка, така че не можеше да притежава две от тези качества и да се надява, че ще успее да се отърве от третото.
- А и вие не трябва да вярвате в това, което казват другите. Съдбата ни е такава, каквато решим ние. Тя не е живо същество, за да си играе с нас. - заключи философски Винсънт, въпреки че знаеше, че думите му бяха толкова празни и безсмилени. Съдбата беше такава, каквато той решеше и ако той сметнеше, че желае да го оберат, то щеше да заповяда това, но нямаше как да разкрие цялата тази истина пред младата дама, така че предпочиташе да се прави на дървен философ, а и имаше дар-слово, което винаги можеше да използва в такива случаи.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

Дарая дьо Лерт


Брой мнения : 80

Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година EmptyПон Юли 25, 2011 7:30 pm

Звучеше някак твърде убеден в думите си, въпреки че мненията ни не съвпадаха, защото за мен съдбата направляваше нас, а не ние тя, но пък всеки си имаше гледна точка, а и не бях от хората, които държаха да спорят, така че просто реших да оставя тема, евентуално, за после. Просто се усмихнах на странник и се отдръпнах малко назад, за да мога да свободно да ходя без да имам пречки. Та, започнах да го обикалям, като очите ми не си отклоняха от фигурата около която се въртях.
- Добре, да приемем, че съм се примирила с това ваше твърдение, но нещо, вероятно малко, ми подсказва, че не сте оттук. Права ли съм? - повдигнах за момент едната си вежда, като спрях точно пред него, за да не губя контакт с очите му. Идея си нямах кога щеше да ме изненада с някоя своя реплика или действие и ще се поблазня да нахълтам в главата му, за да се поразровя малко. Любопитството понякога направо ме съсипваше.
- Между другото искате ли да ме придружите? Тръгнала съм на разузнавателна разходка и си търся компания. - подсмихнах се някак лукаво, като бях напълно сигурна в думите си. Рядко се намираше някой да отказва на поканите ми, така че едва ли днес точно някой ще направи изключение. Може би прекалявах с цялото това самочувствие. Добре, че не ми е за пръв път, та бях свикнала.
Върнете се в началото Go down
Винсънт Ривера

Винсънт Ривера


Брой мнения : 5

Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година EmptyСря Юли 27, 2011 5:51 am

- За мен ще бъде удоволствие да ви придружа, а и определено аз съм тук със същата цел. - отговори Винсънт и се огледа. Франция не бе едно от любимите му места, но с всяка измината минута май шансовете й ставаха все по-големи, защото бавно тази страна бе започнала да се изкачва в стълбицата с предпочитаните от него страни. След минута върна поглед върху Дарая и тръгна напред, защото не бе нужно повече да се задържат на едно място, а и Ривера не бе от хора, които могат да стоят по цял ден на едно място, особено щом се намираше на непознато място.
- Правилно разсъждавате... - заключи той и тотално обори съмненията й, но той дори се гордееше от факта, че не местен. Където и да отидеше винаги акцентираше върху нещо, което да издаде неговата чуждестранност, освен в своята страна, където нямаше как да бъде объркан с друга народност.
- Почти целия си живот съм прекарал в Италия. - продължи след кратка пауза и щом изрече тези думи се замисли колко глупаво звучаха, след като времето вече не го застрашаваше.
- Но за разлика от мен вие ми изглеждате като местна. - последните му думи бяха изречени с леко съмнения, но колкото и да се отличаваше тя от останалите, нямаше как да приеме, че бе от друго място, след като Франция толкова добре прилягаше на нейна особа, а и Дарая вървеше смело, сякаш познаваше улиците и по-скоро бе тук, за да види промените, а не за да се запознае с непознатото.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Някъде из Франция, 1875 година Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някъде из Франция, 1875 година   Някъде из Франция, 1875 година Empty

Върнете се в началото Go down
 
Някъде из Франция, 1875 година
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Далас, Тексас 1969 година.
» Кайро, Египет преди година

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: В друго време ... (РП) :: 11-20 век-
Идете на: