Име: Алексис Джойс
Възраст/ видима възраст: : 18
Раса: Ангел
Свръхспособност:Замразява с поглед
Начин на хранене: Храни се с душите на другите
Външен вид: :Косите й са руси,очите и са пъстри ,висока е един седемдесет и осем,но все пак носи токчета. Прихваща манията за обувки и най-различни красиви аксесоари,щом види някакъв веднага си го купува. Стилът й на обличане винаги е на ниво ,не обича да се облича прекалено цветно въпреки че има страшно разнообразие от цвете в гардероба й. Облича се като нормален тийн,за да не се набива на очи.
Характер: Тя е много щура глава. Обича винаги да е на ръба,обожава неприятностите,а за нея живота е един голям доставчик на адреналин. Обожава приятелите си и ненавижда тези които са я предали. Нейната омраза трае завинаги. " Извинявай " за нея не върши работа ако наистина си оплескал нещата. Може да не говори на някого в продължение на години. Никога не знаеш какво точно си мисли или какво ще направи.
История: :Тя е родена в Канарските острови. Майка й и баща й били много млади,за това я оставили там за осиновяване. Бебето растяло,а никой не бил така добър да осинови малкото ангелче докато един ден влиятелни туристи не видели малката Алекс да си играе на плажа съвсем сама,а самите те не можели все още да имат деца. Тогава тя била на една годинка. Осиновили я и я прибрали при себе си в покрайнините на Лос Анджелис където имали ранчо. Алекс растяла щастлива с илюзията че това е нейното семейство,получавала всичко което искала,разбрало се че е болна от левкемия,но родителите й никога не й казали. Обожавала ездата и всяка сутрин яздела на воля,но всичко хубаво си има край. Майка й забременяла и родила момче,Алекс била много щастлива че си има братче,но постепенно започнали да забравят за нея,тя прекарвала повече време сама,докато един ден майка й и баща й не провели разговор с нея,разказвайки й че е осиновена.
Александра тъкмо се прибирала от поредната езда,вървяла замислено,докато не чула гласът на майка си :
- Александра! Ела тук с баща ти трябва да поговорим с теб. – лицето й веднага придобило притеснена форма. Тръгнала бавно към големия хол и седнала внимателно на дивана :
- Какво има? – попитала с напрегнат глас. Погледнала първо майка си,а след това баща си,но и двамата мълчали. – Хайде де,изплюйте камъчето,какво съм направила? – добави след известно време погледи и мълчание.
- О,мила нищо не си направила.. – започна майка й с меден глас – Просто е време да ти кажем нещо.. важно. – поглеждайки към съпруга си.
- Да мила,виж.. ние много,много те обичаме,но.. Ти не си наша. – произнесе с видно спокоен тон баща й. Алекс остана безмълвна,а след това се засмя :
- Не съм ваша? Как така? – попита учудено. – Аз.. вие сте моите родители.. не разбирам. – започна да говори бързо,а гласът й трепереше,заради напиращите сълзи.
- Не мила,не си.. Тоест си,но.. не сме биологичните ти родители,осиновихме те. –допълни майка й. Алекс остана безмълвна за дълго,а след това без да отрони и дума тръгна към стаята си. По пътя Франки,нейния малък брат я пресрещна с топка в ръка :
- Лесии,хайде да иглаем.. – каза той със звънливия си,радостен глас. Алекс едвам сдържа сълзите си,наведе и целуна по челото малкото дете.
- Не мога сега,но.. но по-късно.. нали? – след това се затича по стълбите и се ски в своето убежище – нейната стая.
От този ден нататък тя станала по-затворена,по-мълчалива. Симптомите на левкемия започнали да се проявяват,но вече болестта била по-тежка,докато една нещо не видяла бяла светлина и много пера,не не умряла,Ангел я бил прегърнал,носел я към рая,за да я направи една от тях и така и станало. Причината за това било че и майка й някога била ангел,но след смъртта си заръчала да пазят момичето й. Тя не свикнала в рая за това отново слязла на земята.
Dianna Agron 
