Скритите плажове

Между високите скали, имаше на пръв поглед скрити плажове, видими само от птичи поглед, предлагащи уединение, на всеки който го търсеше ...

Вървяха известно време лутайки се из незастроените части на острова, подминавайки големите, пренаселени плажове. Постоянното повтаряне: "Къде отиваме? Кога ще стигнем?" и други подобни въпроси от страна на Дафне, започваше леко да изнервя елфа и точно, когато почти се бе отказал и бе готов да предложи да се прибират и да излезнат на малкия им частен плаж, когато съзря точно това, което търсеше ... Малък плаж, обграден от скали, не видим за тези, които не го търсят.
- Стигнахме! - обяви гордо Ним и скочи от гористата пътека, където вървяха до преди минути върху ситния пясък, който стигаше до самата гора - Хайде, Дафне, виж какви са хубави вълните, иди да избереш място за замъка, а тате да види къде ще легне мама да си почине.
Малката се затича срещу бялата пяна на вълните, пищейки весело, когато водата достигаше босите й крачета.
Елфа подаде ръка на Дарая, за да слезе от пътеката на плажа и се усмихна към нея.
- Когато си готова ще поговрим, не искам повече да те притискам - продължи разговора им, сякаш не бяха прекарали последния час в мълчание, вървейки из острова.

През цялото време се чувствах просто като едно бездушно зомби, защото само вървях не казвах нищо, не правех нищо особено .. просто си мълчах. Всъщност дори и не мислех, което ме правеше тотално зомбирана от нормалното ми отвеяно състояние, което бе известно на всички. Сега случаят обаче беше по - специален, защото просто нямаше какво да кажа или пък не исках да говоря. И двете едновременно бих казала.
Та, бая време прекарах в мълчание и единственото нещо, което се чуваше през целия път бе бърборенето на Дафне. Нея май въобще не я интересуваше, че не я слушаме, важното бе да казва някакви неща, които да си ги обяснява, дори понякога се питаше и си отговаряше. Дано това дете да не се окаже лудо.... Всъщност с такива ненормалници за родители нямаше да се учудя много, много. Смръщих леко вежди и след малко съзрях морето. Заливът беше прекрасен, усамотен и морският бриз леко галеше лицето ми, а това ми действаше някак успокояващо. Поне нещо хубаво на фона на събитията от последните 24 часа.
- Кой е любимият ми цвят? - изтърсих изведнъж, като се обърнах към Ним, за да виждам ясно очите му, макар че знаех, че няма смисъл да се ровя из главата му. Той не лъжеше, но все пак обичах да се презастраховам, защото всичко можеше да се очаква.

Мозъка на Ним заработи сякаш на бързи обороти, Дар обичаше морето, можеше да е син, но пък обожаваше зелените гори, дали не беше зелен, в този момент му изникна пред погледа апартамента й в Лондон, преди ремонта онова цялото червено и веднага изръси ...
- Червено - очите му се съсредоточиха в нейните, нямаше нищо против тя да надникне в главата му, не си мислеше нищо лошо само за любимите й неща, може и да не знаеше любимия й цвят, но пък знаеше какво обича. Обичаше да се сгушва, когато е нервна, да си взема вана, когато е изморена, да тича с Дафне, когато е весела и определено не обичаше някой да й се бърка и да й нарежда какво да прави. Правеше се на сурова и строга, но бе нежна и гальовна. Лично той обожаваше онази спокойна и щастлива самодива, която излизаше на повърхността, когато около нея не се въртяха някакви луди откачени богове, било от мъжки или женски пол и не я тормозиха по никакъв физически или психически начин. Тя продължаваше да мълчи, което го накара да се замисли, че най-вероятно е объркал цвета, сега имаше право да му крещи и да му се сърди, нямаше да й се сърди наистина бе разсеян и някой подробности му бягаха от време на време.
- Май обърках, но и ти не знаеш моя любим цвят - изръси най-нехайно и сви рамене, чакащ тя да се развихри.

Беше прав, защото и аз не знаех неговият любим цвят, но това само показваше как двама непознати просто живееха заедно. Всъщност ние не знаехме прости неща за себе си, като се започне дори и от най - малоумното. Сякаш единственото, което ни свързваше бе Дафне, която се появи заради заплахите, че може да ме убият, ако направех аборт. Това беше просто смешно, дори направо абсурдно, защото едно същество, което не е било предвидено да се появи и не сме го искали ... изведнъж ни сплотява и това единствената връзка между нас.
- Така е, сгреши за любимият ми цвят и да, аз не знам кой е твоя любим, но не разбираш ли, че не в това е проблема. - започвах отново да повишавам тон и да се паля, но поне сега вятърът ни заглушаваше, а и Дафне беше достатъчно далеч, че да не ни чува какво си говорехме. Само това ми липсваше - тя да разбере. Ето тогава, наистина денят ми щеше да бъде съсипан и вече едва ли щях да знам какво да правя. Не, че сега знаех, но това беше съвсем отделна тема.
- Ти не ме познаваш. - измънках тихичко, като гласът ми рязко бе сменил тонът си, а с тези си думи се проснах на пясъка и се загледах в морето пред мен, а малко след това затворих очи и вдишах няколко пъти дълбоко влажният въздух. Вече дори и това не ме успокояваше. Бях под такова напрежение, че не знаех дори ако си излея всичко пред Ним дали ще ми олекне, но трябваше да пробвам.

Излегна се по корем до нея и се загледа в лицето й. Беше очаквал по-голям скандал, не му харесваше, че тя изглеждаше сякаш примерена с обстоятелствата. Не я бе виждал такава и определено не искаше това да продължава по този начин.
- Това са дребни неща, мило, които можем да научим един за друг за около двадесет минути, всъщност знам кога си нервна, познавам очите ти, кога си изплашена или пък щастлива, това не е ли по важно!?! - Ним се обърна, защото чу Дафне да крещи "Вижте ме, вижте ме", малката бе влезнала във водата направо с дрехите и прескачаше вълните, правейки пръски около себе си, забавлявайки се сама. Елфа й подвикна "браво" и я аплодира, не искаше тя да усеща, че нещо с родителите й не е на ред. Поизправи се на лакти и протегна ръка, за да отметне един от свободните кичури на Дари, които минаваха през лицето й.
- Кажи ми какво точно те тревожи и ще се опитам да ти помогна да оправим нещата - той се усмихна мило, искаше му се да я прегърне и да я нацелува, точно тук на плажа, да премахне тревогата от лицето й. Пръстите му нежно докоснаха скулата й, сякаш искаха да я накарат да се успокой - Мило имаме безкрайността, за да се опознаем, можем да почнем от сега, кажи ми какъв е любимия ти цвят!?! - в тъмните му очи сякаш заблестяха огънчета на любопитство и той смигна весело.

Думите му звучаха някак логично. Наистина имах предостатъчно време, за да се опознаем и да научим тези малки подробности един за друг. Но то друга страна се зачудих дали въобще през това време ще бъдем все още заедно. Ами ако нещата решиха да се прецакат и аз замина някъде или пък Ним реши, че не иска да бъде с мен? Дафне ще си я вземе, защото всичките елфически глупости, заради които ми даде да направя аборт явно имаха голямо значение. Не трябваше да мисля за такива работи, но с моята мания да си правя планове за бъдещето така ставаше, а и предпочитах да планирам какво ще се случва, въпреки че импулсивността ми понякога надделяваше. Та, сега трябваше просто да погледна оптимистично на нещата вместо да ги влошавам.
- Прав си ... за всичко. - въздъхнах тихичко, и крайчетата на устните ми бавно се дръпнаха, а от лицето ми сякаш с гумичка бяха изтрити негативните емоции, които ме тормозиха до преди малко. Имаше все още остатъци, над които щях да мисля по - късно, но сега определено се чувствах по - добре и нямах никакво намерение да позволявам на каквото и да било да ми разваля настроението като преди малко. Наклоних леко главата си в неговата посока, така че да се притисна повече към ръката му. Обичах топлината на кожата му, а и как ме докосваше.
- Синьо. - измърках аз и притворих очи, докато пръстите му се пуската по лицето ми. Вече се чувствах добре, а и не имитирах щастливо изражение, то просто си беше там, а сега значи, че трябваше да се забавлявам. Нямаше място за повече депресарски глупости. Щях да го измисля, но само още минутка или две да постоя и ад се порадвам на ласките на елфа.

- Син? - повдигна весело вежди - помислих си го като първи възможен, трябва повече да се доверявам на инстинкта си - изплези й се весело и долепи цялата си длан до бузата й, Харесваше му нежността на кожата й, и как се притиска, като гальовно коте. Надигна се още малко и опря устни в нейните, облизвайки ги съвсем бавно. После изведнъж скочи весело на крака и я дръпна за ръката.
- Сега точно инстинкта ми подсказва, че ако не идем там - махна по посока на дъщеря им - малката скоро ще се плюсне цялата във водата - разкикоти се и я дръпна рязко нагоре, прилепяйки тялото й към своето. Ръцете му не пропуснаха да обходят извивките й, определено никога нямаше да му омръзне да я докосва и усеща до себе си.
- Хайде де, защо си се заковала на едно място - подвикна й вече на две-три крачки ор нея, тичайки към вълните - и да знаеш, че и моя е син - смеха му се разнесе из целия плаж. Тичайки подмина Дафне и се гмурна във водата, направо с дрехите, влезна десетина метра навътре с плуване и им помаха от там, а после тръгна да се връща, право към Дафне, която вече пищеше, че и тя иска така, гледайки умолително майка си.

Прехапах устната си някак изкушена от всичко това, но не ми се искаше да си мокря дрехите, а след това и да полепва по мен гадния пясък. Звучеше гадно, но какво пък толкова. Майната му на всичко! Кимнах си одобрително и се затичах, а след това и гмунар във водата, а малката черевенокоска само това чакаше, аз да повтори това, което направих и аз. Май беше нещо като позволение за нея. То така си беше де, но все пак.
- Син казваш. - прехапах устната си отново и пресрещнах елфа, който идваше на плиткото, за да е по - близо към двете ни. - Май имам повече общо, от колкото съм си мислила. - изкисках се аз и след това му се метнах отгоре и увих карака около кръста му. Приличах на някоя маймуна, която се бе хванала за дърво, а малкото маймунче бързаше с писъци, за да се покатери и тя там, за това побързах да си открадна една целувка от таткото преди да са ми го взели.
Устните ми бавно обвиваха неговите, а езикът ми се пусна в устата му, за да намери неговият. Ръцете ми се бях сключили зад мускулестия му гръб, за да не падна, докато краката ми продължаваха да го притискат към мен. Нямаше да го пусна. Сега ми беше паднал да е толкова близо до мен, че да усещам аромата му, а тялото му да е толкова близо до моето. Сърцето ми бързо се разтуптя при мисълта какво можеше да последва, но новия писък на Дафне беше като шамар за мен. Бързо ме върна на земята и ме изкара от фантазиите ми, в които плажа пак е така усамотен, а аз започвах бавно да свалям дрехите на елфа, за да се докосна до мокрите му гърди, докато той пускаше ръце по тялото ми и късаше тениската си, която не бях свалила.
Тръснах бързо глава и се отдръпнах леко назад, прекъсвайки целувката ни, защото почнах да полудявам от факта, че това което си мислех не можеше да стане. Всъщност можеше, но ако дъщеря ни не беше тук. Ама тя беше, така че трябваше да се държа на положение и да премахна онзи поглед, който показваше обожание и желание и от всякъде му личеше, че собственичката му не мислеше трезво в момента.

Елфа пристисна Дарая към себе си, сключвайки ръце на гърба й, галейки я нежно, настоятелно. И неговите мисли се гмурнаха във фантазията, какво ли щеше да стане ако Дафне не бе на крачка от тях. Определено първото което щеше да направи е да се отърве от досадата на тези дрехи, които му пречиха да усеща нежността на кожата й. Спусна глава и устните му минаха по врата й и се спряха на меката възглавничка на ухото й, засмуквайки я нежно. Вдигна само очи нагоре, за да погледне Дар, явно и нейните мисли бяха в синхрон с неговите. Но две палави ръчички вече се вкопчваха в крака му, а писъците на Дафне не можеха да бъдат пренебрегнати.
- По-късно, мило ... по-късно - прошепна с устни все още прилепени до ухото й. Едната му ръка се спусна по гърба й, плесна я по дупето и я отдръпна съвсем от нея, подавайки я към дъщеря си, която със завидна бързина се покатери и се настани на лакътя му, стиснала здраво ръката му. Сега си имаше две истински червенокоси маймунчета вкопчени в него. Обичаше да ги усеща до себе си щастливи и смеещи се, целуна Дафне по челото и се отпусна назад във водата, оставяйки ги да потънат и тримата под кристално чистите вълни. Малките ръчички на Дафне започнаха да го бият за да я пусне и той се изправи смаейки се, а дъщеря му плюеше вода, докато му се караше за това, което бе направил.

Потапянето на чернокосия направо ми дойде като един голямо мокър парцал, който ми забиха през лицето. Беше някак освежаващо да ме потопят под водата, като моментално и ръцете ми и краката ми пуснаха елфа, защото до някъде бях изпаднала в паника и бързах да изляза на повърхността, че да си поема въздух. Водата беше толкова бистра, че когато отворих очите си виждах доста ясно силуетите на Ним и Дафне, а това ме наведе на мисълта, че мога да се престоря на някой звяр от дълбините и да изкарам акъла на малката червенокоска.
Тихо, бавно и сигурно се промъкнах, като въздухът ми започваше да свършва, но имах достатъчно, че да се хвърля към малката и да я вдигна рязко от водата. Писъците бързо изпълзяха от устата ѝ, а след това започна и да се мята преди да разбере, че аз я държа. Е, то не ѝ пречеше да си писка и да продължава да се мята като риба на сухо. Пръските от дрехите на малката мокреха лицето ми, а реакциите ме пробуждаха смях в мен, така че бяхме страшна картинка просто.
- Спокойно де. - казах през смях и ръцете ми бавно се пуснаха надолу, а червенокоската продължаваше да размята ръце и крака и ме пръскаше цялата, а това ме накара да я пусна най - после. Дафне цопна във водата и докато ми се правеше на нацупена се придвижваше към баща си. Бягаше ми, ама нямаше да се измъкне толкова лесно.
- Мама ме тормозии. - онова мънкашто гласче достигна до ушите ми, а малката трепереща долна устна ми направи силно впечатление. Добра актриса си беше, но също като майка си рядко и се получаваха нещата, така че кикота бързо излезе на яве.

Тези двечките можеха да се "тормозят" взаимно безкрайно, както и да забъркват и него в тази им дейност. Ним се разкикоти на физиономията на мъничето и й се изплези.
- Хайде да потопим мама, искаш ли!?! - не че дочака дъщеря му да отговори, хвана я и я вдигна високо - Ти си моето живо торпедоооо! - извика елфа и метна Дафне към Дарая. Малката се разпищя и заразмята ръце и крака във въздуха. Май детето не бе случило на много нормални родители, като се замислеше човек и най-вероятно след малко щеше да вика към самодивата "Мамооо, а тати ме тормози!". При тази мисъл Ним се запревива от смях и почти падна във водата. Ако съществуваше детска служба в свръх естествения свят, то неимоверно щяха да ги разследват и двамата за тормоз над дете. Гмурна се във бистрата вода и заплува под вода, за да атакува краката на самодивата, докато мъничето се бе вкопчило в горната част на тялото й и пищеше весело. Достигна я и хвана левия й крак и го дръпна рязко, за да я принуди да загуби равновесие. В момента, когато Дари се олюля, той получи ритник по главата от дъщеря си, която продължаваше да размахва крайниците си неориентирано, по главата. И точно в този момент тримата се превърнаха в невероятна живо кълбо, което се опитваш да се разплете, но единственото което постигаха е да се завъртят в невероятен вихър във водата, предизвиквайки водовъртеж около себе си.

Очите ми за секунди се отвориха. Червени кичури се плетяха около лицето ми, балончета хвърчаха от устата ми, докато Дафне и Ним ме дърпаха на различни страни, обаче на мен ми беше нужен въздух. Ръцете ми се увиха около малката, която продължаваше да бута баща си, който на свой ред тероризираше мен. Та, не беше никак лека задача да се отървеш от големия татко елф, макар и дъщеря му да помагаше.
- Ей, .... откачен народ. - закашлях се, като държах малкото същество в ръцете си, а то бе избухнало в смях и щастливо мяташе крайниците си. Май обичаше водата или по - скоро да бъде тероризирана във водата, ама на мен ми трябваше почивка. Те можеха да и издържат дълго време без въздух, ама това не важеше за мен. За съжаление. - Аз отивам на сушата, жаби такива. - лепнах една целувка върху главата на Дафне и я предадох на баща ѝ, а след това тръгнах към брега. Пльоснах се на пясъка, а той сякаш само това чакаше и моментално полепна по мен.

Елфа погледна след Дарая, като се наслади на пъргавата й походка и всяко движение се отчиташе от мозъка му, като покана да иде и да я обладае там на пясъка. Тръсна ядно глава защото една малка червенокоска, риташе с крака и пляскаше с ръце във водата до него, крещейки че иска още и още ... Така че тати вместо да си фантазира глупости спешно трябваше да се заеме с диването, което искаше внимание. Обърна се и изръмжа на Дафне, която пък се разпищя още повече и заподскача пръскайки го със солена вода. Ним се разхили и се пльосна по корем в плитчината до краката на дъщеря си. Дафне не се забави и се метна гърба му, като заръкомаха и започна да го скубе с боен вик "Дий, дий, напред, напред". Елфа нямаше избор и заплува с мъника на гърба си, а тя пък на свой ред махаше към пясъка.
- Мамо, мамо виж ме, виж ме - и удряше с всичка сила по рамената на баща си, карайки го да се движи по-бързо и по бързо. Накрая тати реши че този тормоз му е достатъчен и се изправи изсипвайки момиченцето във водата, наведе се и я дръпна нагоре, за да я накара да си стъпи на краката.
- Можеш да постоиш във водата още малко, но само тук където да те виждаме - каза със строг глас, на който не вярваше, че е способен, но този път му се получи и се запъти навън към топлия пясък и лежащата Дар. Стовари се мързеливо до нея, разпилявайки малка вихрушка от песъчинки върху нея и се отпусна блажено назад, без да му прави никакво впечатление, че заприлича на пясъчно чудовище.

Писнах толкова бързо, когато по цялото ми тяло полепна пясък. Лош елф!! Поизправих се и започнах да издавам странни звуци с уста, защото усещах как песъчинките хрускаха в устата ми, а от това се понацупих и започнах да чистя с ръка лицето си като приличах на някоя котка. Доста бясна, котка. Щом прокарах няколко пъти дланта си по лицето се обърнах към тъмнокосия и го изгледах злобно. Бързо се извъртях и се тупнах върху него, а след това почнах да го заривам с пясък.
- Сега ще видиш какво ми е! - това определено прозвуча като заплаха, а и ръцете ми доста бързо поднасяха шепите пясък към тялото на елфа. Май щях да го направя една голяма купчина, а когато почти успях да го затрупам най - после кротнах. Наместих се по - добре върху коремът му и за момент хвърлих поглед към Дафне, за да видя как е, а после отново се обърнах към Ним. - Искам да ме заведеш довечера на вечеря. - скръстих ръце пред гърдите си и очите ми се впиха в неговите. - Ще оставим малката на някоя бавачка, а ние ще излезем малко.

Ним си стоеше кротичко докато самодивата го затрупваше, всъщност му харесваше допира на топлия пясък до мократа му кожа. Отвори очи, когато Дари изрази гласно желанието си за интимна вечеря, усмихна се и разтърси пясъка от раменете и ръцете си, за да успее да ги сложи на гърба й и да я притисне към себе си.
- Нямаш проблем, мило, ей сега като се приберем ще проверим за детегледачки и ще си избереш ресторант, който пожелаеш - тръгна да се надига, за да я целуне, но осъзна че Дари едва ли щеше да приеме много добре една пясъчна целувка, така че се отказа ... изведнъж в мозъка му премина каратинка как Дафне прави на луда някоя никоя не подозираща персона и се разкикоти гръмогласно, на учудения поглед на Дар отвърна само с кимване към малката, която се бе заела да гони пасаж тропически рибки, които явно нямаха огромно желание да бъдат хванати от дребосъчето.
- Представи си какво ще се случи с детегледачката довечера - тялото му се тресеше от смях и това караше и самодивата да се поклаща в такт с него.

Премигнах няколко пъти, при това на високи обороти, след което просто въздъхнах. Бавачката, която щяхме да наемем едва ли щеше да стъпи отново в къщата ни след прекараната нощ с Дафне. Луда щеше да стане, но нямахме друг избор. Тя трябваше да се жертва за отбора, защото с Ним имахме малко нужда да си бъдем само двамата. Първо, защото имахме да говорим по едни особени теми и второ, мислете ни както винаги бяха доста сходни, а ако малката червенокоска бе наблизо, едва ли тези фантазии щяха да станат реалност.
- Хмм, мисля, че трябва да сложим камера и след това да гледаме "Влудяването на бавачката ... първа част". - кикотът ми се присъедини към този на елфа, като извърнах глава назад, за да гледам какво правеше червенокоската. Дъщеричката ми тичаше във водата, пискаше и се радваше на всичко, което я заобикаляше. Беше толкова малка и невинна, незнаеща нищо за нещата, което се случват през всичкото това време. Дори не познаваше родителите си, не знаеше какво са правили и що за същества са били преди да се намерят.
- Всъщност може да извикаме две бавачки. Едната ще наглежда Дафне, а другата ще наглежда първата, за да е всичко наред. - върнах бързо темата преди се съм се върнала към онези неприятни мисли. Та, усмивка се разля отново по лицето ми и леко се наклоних към Ним, като устните ми бяха само на сантиметри от неговите, но оставях дъхът му просто да гали кожата ми. Усещането беше приятно и ме караше да се чувствам добре. Някак в безопасност.