Приказната къщичка на дърво

Екатерина беше удивенаа от изписването на думите и още по- удивена беше от факта, че Александър бе запомнил цялото й име, а не го бъркаше както много други или такива, които въобще не си го спомняха... дори Екатерина не можеха да запомнят... ама какво сложно имаше в това име? На всичкото отгоре не ги затрудняваше цялото, а една единствена буквичка, едно единствено Е, но нейното си. Прочете поне пет пъти думите докато повярва, че бяха изписани от перото, което очевидно беше достатъчно умно, за да пише само домашните й, които всъщност нямаше.
Извърна се към Александър с усмивка и му се хвърли, обвивайки с ръце врата му, гушвайки го колкото силно може. Беше изключително щастлива, че имаше поне едно същество, което доброволно желаеше да се грижи за нея и дори да я обучава... нещо, което друг не бе пожелавал и не й бе давал преди..
- Запомнил си името ми, Алекс, това е толкова мило, ще бъда толкова старателна ученичка, обещавам, обещавам... какво ще учим първо?- започна разпалено да пита Екатерина.- О, но ти трябва да починеш, но после ще учим, нали?

Алекс е разсмя И я гушна, така както се гушка малко дете, за да се успокой.
- Дам, първо и двамата ще поспим - пророни, галейки я по косата нежно. Катенцето имаше способността, точно като малките деца да се впечатляват и превъзбуждат от на вид елементарни и нормални неща, но Алекс усещаше, че и за нея деня е бил дълъг и уморителен, така че трябваше да я успокой и да я преспи.
- Сега ще си легнем, но обещавам утре да те науча да правиш дракон от искрите на огъня, звучи ли ти интересно!?! - Алекс се чудеше, коя от магиите би й харесала най-много, за да я заинтригува още повече, накрая стигна до заключението, че мъничката красива магия, да се изобразяват фигурки от пламъците и искрите на огъня ще и хареса, най-много. Все пак тя бе огнено и експлозивно същество също, като огъня.
Загледа се с интерес в замислената физиономия на Катето, явно обмисляше предложението му и то доста сериозно, което някак си му се стори забавно, защото въпреки замислеността си имаше детско изражение. Изглеждаше точно като дете замислено над въпроса, дали обича повече червените или зелените бонбони. Дам, това същество бе напълно невинно и чисто, така вдъхващо доверие и определено имаше нужда някой да я закриля и обича. И този някой щеше да е той. Усмихна се, чакайки отговора й ...

Екатерина обмисли предложението му добре, беше прав, магията можеше да е лоша само когато бъде използвана за лоши действия, но пък един дракон от искрите на огъня не можеше да бъде нещо толкова лошо, а и определено в галвата й излезе образа на малък по размери огнен дракон, а не адски огромен и опасен за дърветата и горските животни. Щеше да е съвсем мъничък и не опасен. Моментално закима одобрително с глава, сигурна, че иска да се научи да прави така каквото и да й коства, а едва ли щеше да й коства много... вече й се бе случвало, когато е прекалено развълнувана да кара малки пеперудки да се появяват за секунди, сякаш пуснати от невидими малки комфети, както по анимационните филмчета, когато героят е щастлив или развълнуван от някакво специално събитие.
-Тогава трябва да си легнем веднага, за да дойде много по- бързо сутринта и да станем рано, рано и да се учим и да закусваме, и да се забавляваме, и да направим всииичкоо- разприказва се отново Катето така, сякаш никой не можеше да я спре.

- Добре, добре ще правим всичкооооооооооооо, но утре, а сега ще спим - Алекс я гушна по силно, сякаш да я успокой и се усмихна на детския й ентусиазъм. Знаеше, че ако я остави, още сега щеше да хукне да се учи да прави огнени дракони и други такива, докато не заспи просто от изтощение, така както си бъбри.
- Сама ли искаш да спиш или да остана тук? - попита Алекс, не сигурен дали не е свикнала да бъде самичка, все пак си имаше много плюшки и сигрно предпочиташе да си гушка тях вместо някой, почти непознат ... макар че се бяха сближили изключително бързо, сякаш съдбата ги бе събрала, за да се грижат един за друг. Мислите му станаха леко объркани, но това се дължеше на изтощението му и сякаш мозъка му заспиваше преди тялото му. Прозя се широко и се накани да стане от леглото, но изчакваше все пак да чуе какво иска мъничето. Нямаше нищо против да остане тук, ако тя имаше нужда да се чувства закрилена и защитена. Щеше да се погрижи за това мъниче, каквото и да му костваше в това бе убеден. Чувстваше се сякаш си имаше мъничка сестричка, която го възприемаше за големия и умен батко. Мислите му май наистина се объркаха съвсем и той примигана, за да се разсъни поне мъничко ...

Екатерина се прозя сънено, слагайки ръка пред устата си, както като малка я бяха учили... всъщност ще да е било преди няколко години, но й изглеждаха толкова далечни в момента, че нямаше как да си ги спомня всичко така, както бе било. В момента се чувстваше толкова добре и сякаш напълно на мястото си, за разлика от родният си дом. Александър й предлагаше присъствието, което й бе липсвало и което се опита да пресъздаде, превръщайки близките си в кукли, управлявани от самата нея.
Мислеше доста време над отговора си, а със сигурност това не й бе любимо занимание. Смяташе, че мисленето разваля момента на изненадата дори за създателя на изненадата, хората правеха толкова по- прекрасни неща, когато действаха напълно импулсивно, но и със същият успех разваляха въпросните случки. Докато бе изпаднала в свои размишления, толкова далечни и несвързани с питането на Алекс тялото й малко по малко отпусна тежестта си върху Алекс, известявайки го за внезапното заспиване на малката пораснала. Дишането на Катето стана напълно равномерно, а прегръдката й се отпусна леко, но ръцете й все още обвиваха Александър в прегръдката, в която бяха останали.

Мъничето заспа почти не усетно и не му даде никакъв отговор на въпроса, но все пак реши, че би я събудил ако тръгне да става и затвори най-накрая доволно очи. Замисли се за изминалия ден, но както си мислеше така и пред очите му се занизаха картини на огнени дракони гонещи Катето, а тя бяга боса по зелената трева на гората и крещи весело, че само да пипне дракона и ще й стане само на дракони. Странни сънища имат хората понякога, сънуват толкова откачени и нереални неща, а в същото време мозъка им ги приема за реални и случващи се в действителност. Алекс се усмихна в съня си, наблюдаващ, как мъничето се заканва с пръст на дракона срещу нея и колко сериозна изглеждаше малката пораснала ... Нещо го дразнеше, ръката му се вдигна и се стовари върху очите му. Дракона му светеше право в очите, толкова неприятно. Опита се да премигне, но не успя ... Отвори объркано очи, един слънчев лъч се процеждаше между, малките сладки перденца на пеперудки ... Пеперудки? Алекс си примигна доста объркано и се подпря на лакти оглеждайки стаята, докато вчерашния ден му изплува в съзнанието и той разбра къде се намира.

Измънка недоволно, когато усети как някой се надига до нея. В първия момент не можа да се сети кой е и щеше да се стресне, но уви- домързя я и реши, че й се спи прекалено много, за да се уплаши и да стане мигновено от леглото. Щеше да остави въпросния някой, за който в момента не можешеда се сети. Извъртя се недоволно на другата страна, пускайки Алекс от прегръдката си и в следващия момент- ТУП!
Едната й ръка и крак увиснаха през ръба на леглото, а секунди след това тялото й срещна пода доста болезнено и фатално. Но дори не успя да изпищи, когато се чу и гадния звук от счупването на кост, нито болката можеше да я изкара от съненото й състояние, но все пак се насили да се изправи. Надигна глава и срещна притесненият и объркан поглед. Направи кисела физиономия и се опита да се изправи без обаче да се опира на дясната си ръка, ограничавайки някак несъзнателно движенията й. Тялото й бе изпаднало в някакъв странен шок, който не й позволяваше да изпитва болката от счупването на ръката си.
- Много е раноо.- измрънка Екатерина недоволно и се понацупи.

Алекс прекара ръце през косата си, сякаш за да я преглади и да проясни мислите си, но единственото, което постигна бе да се разроши още повече и кичурите му да щръкнат на всички посоки. Очите му се фокусираха върху червнокоската, а мозъка му бързо искаше да намери решение какво да направи. Някак инстинктивно подаде ръце към нея и я придърпа на леглото, галейки я нежно. Явно малката пораснала бе в някакъв шок и не усещаше болката от деформираната си ръка. Седна на леглото и я настани в скута си с гръб към него. Хвана ръката й и я опъна леко, галейки я същевременно.
- Май ще трябва да ти сложим детски прегради на леглото, за да не се случва това отново - пошегува се, още сънено Алекс, галейки все още малката й ръчичка, за да усети точно къде е счупването - Внимавай сега ще те погъделичка - предупреди я с нисък глас и започна да шепти нещо. Около ръката й се появи някаква светлина и магията бързо започна да намества и заздравява счупената й кост. Явно не бе сериозно счупване, защото само след миг, ръчичката й изглеждаше досущ, като другата.
- Е, мисля че сме готови с този проблем, сега трябва да разрешим проблема със закуската, нали ... Какво ти се яде - погледана я любопитно в очите, които изглеждаха все още сънени.

Екатерина все още не беше съвсем наясно какво й е, но си замълча, решила да не пита. Щом Алекс смяташе, че ръката й има проблем беше напълно съгласна да се остави в ръцете му, както направи и определено след това не чувстваше онози липса на движение в ръката й, което всъщност съвсем съзнателно отлагаше. Въздъхна някак все още сънена и се извърна напълно към Алекс, който явно беше доста по- бодър от нея, а тя скоро нямаше да се събуди качествено.
Наклони се на една страна, облягайки глава на гърдите на Александър и отново затвори очи, измрънквайки недоволно, както преди малко. Затвори очи и почна отново да се унася, но понеже знаеше, че е малко вероятно да я оставят да си доспи въздъхна и отговори съвсем тихо на Алекс:
- Аз не ям такава храна.- измърмори Катето.- Храня се с енергия, не съм гладна точно сегаа.
Беше малко недоволна от факта, че е събудена толкова рано, но щеше да свикне съвсем скоро и да не мрънка толкова. И в три след обяд да заспеше си беше нещо като правило да не се буди преди 12 на обяд. Просто не се наспиваше преди толкова часа.

Алекс за известно време постоя така без да мърда и усети как малчото пак се унесе в съня си. Реши че може да я изненада малко и я вдигна на ръце изнасяйки я неусетно навън в гората. За няколко секунди едно платнище послушно се завърза между две дървета и се преобрази в красив шарен хамак. АлексВлади се усмихна и положи червенокската в него, залюлявайки го леко. Катенцето се усмихна във съня си, а той се отдалечи, за да набере необходимите му билки ... докато разглеждаше тревичките и листенцата, няколко камъка се наредиха в кръг в близост до хамака, а съчки от гората се стъкнаха в кипро огънче, голям черен казан излетя от вътрешността на къщичката и се натъкми върху червените пламъци. АлексВлади се върна със снопче зелени растения и ги пусна в бълбукащия казан. Промърмори си нещо и от къщата долетя голям дървен куфар, който се разположи точно до сами краката му, отвори си капака ... Цялото му съдържани се състоеше от стотици стъкленици пълни с какви ли не неща, като люспи от различен вид дракони, пера от феникси, лунен прах, нокти и зъби от най-страните същества пребивавали някога на земята. АлексВлади разгледа подробно съдържанието на няколко стъкленици и си избра капки роса от магическата гора и люспа от златокрил дракон, тези две неща се водеха, като най-големите енергоносители и той реши, че е напълно достатъчно да направи закуска на Катето. Добави ги в къкрещия казан и започна да бърка, повтарящ едни и същи странни думички, от казана като дим започна да се издига златиста мъгла, Мага я погледна доволно и се почеса по главата, чудейки се как да я оформи изведнъж лицето му грейна и той промърви нещо неразбрано, златистата мъгла се преобразува като захарен памук и се настани точно до лицето на спящата червенокоска, сякаш примамваща я да я опита. Толкова енергия би трябвало да й стигне за доста време ... АлексВлади седна на тревата и протегна ръка, в която се появи една ябълка, той отхапа някак разсеяно и се вгледа в спящото мъниче ....

До обонянието й достигна странна миризма, но определено приятна миризма на нещо вкусно или вкусно поне за нея... сякаш беше топъл шоколад, но не напълно, а притежаваше нещо друго. И всъщност не миришеше изобщо на топъл шоколад, просто това беше първото обяснение, което изплува в ума на малката пораснала, а той определено вече беше разсънен достатъчно от мисълта за храна или същество от което да се нахрани, защото можеше и да е това, а не огромна чаша с шоколад.
Отвори очи и първото което видя доста я озадачи. Огромно нещо със златист цвят и вид на захарен памук бе виснало над главата й, а тя определено не беше в стаята си в къщурката, За миг си помисли, че бе сънувала срещата с Александър Владимир, но дочу сладкото му хрупане на ябълка. Взе захарния памук и се изправи до седнало положение в хамака. Прозя се сънено и разтърка очи с едната си ръка, защото другата бе заета да държи закуската й. Усмихна се на Алек и скочи на земята от външното си легло. Приближи се до магьосника, сядайки на земята до него и облегна глава на краката му, загледана в спокойното му лице по детски заинтересувана от нещо необяснимо.
-Толкова е мило, че си го направил за меен!- възкликна изведнъж Катето сякаш от нищото.- Какво има в негоо?- прояви любопитството си тя.

АлексВлади се ухили и я погали по главата приглаждайки немирните й кичури, сякаш искаха да се отделят от главата й и да заподскачат наоколо сами. Разсмя се на идеята за подскачащи буклички по полянката и й се изплези.
- Какво има ли, ами има хиляди неща, но най-важните май че са ... - той се почеса по брадичката, сякаш измисляше точно определение на това, което бе сложил - да речем, люспа от златокрил дракон, за да си силна и смела като него и капка, роса от магическата гора, за да си все така загадъчна и тайнствена - смигна й с видимо доволна физиономия. Наистина обичаше да украсява думите си с такива малки красиви и завъртени епитечета.
- Не знаех каква форма предпочиташ, ако искаш мога да го сложа в чаша и да го пиеш като шейк - той боцна "памука" с пръст и няколко златисти искри енергия се посипаха по лицето на малката пораснала - хайде, папай малчо, ще ти трябват сили за днешния ден - АлексВлади промърмори нещо и от къщата долетя един апетитен сандвич, той го хвана още във въздуха и отхапа лакомо сякаш, за да й покаже как се прави.
Погледна към огъня и зарецетира умерено и спокойно някаква старокелстска поема, изведнъж пламъците излезе малко симпатично драконче и допълзя до нея, разглеждайки с интерес лицето й ...

Екатерина някак предпазливо, за да не се омаже цялата, заяде захарното изкушение, приготвено от нейният защитник Акелс, който в интерес на истината и се грижеше за нея, а това я караше да се чувства по- специална от когато и да е. Беше помислил дори за нейната закуска, която едва ли беше толкова важна, след като можеше да излезе по- късно и да си хване някой нищо не подозиращ човек и да изпие енергията му до последната капка, оставяйки го да поспи в някой ъгъл или на някоя пейка.
Когато дракончето се приближи, Катето се наведе напред протягайки ръка към него съвсем непредпазливо и сякаш забравила, че то е просто огън и да го погали не би било най- умного, което може да направи, но тя си беше такава... не се замисляше много и поставяше ръце в огъня, а момента, това се случи съвсем буквално. Дори не искаше да го погали. С два пръста се опита да хване опашката му и да го вдигне, поставяйки го на другата си длан, но в момента, в който пръстите й попаднаха в малките пламъчета Катето изписка и дръпна ръката си, приближавайки опарените си пръсти към устните си, издишайки студен въздух по тях.
- То ме опарииии!- зажалва се тя, гледайки жално Алекс.

Мага се разхили с гръмогласния си смях, протегна се и хвана малката й длан и я вдигна към устните си и целуна опарените пръстчета.
- Сега ще мине по-бързо, не се притеснявай, то е просто любопитно като теб, но щом те ядосва не се притеснявай, ей сега дракончето ще си замине - АлексВлади зарицитира отново и от близкото поточе се надигна голям воден Змей. За пристъпя към тях с големите си крака вперил поглед в малкото огнено драконче, което започна лекичко да трепери сякаш от страх и се опита да се скрие някъде между АлексВлади и Катенцето, но мага му махна разсеяно с ръка и това образува някакъв щит около тях, за да не могат драконите да ги докосват. Големия воден змей ги достигна пръскайки навсякъде водни капки. Вдигна високо единия си огромен крак и настъпи със злоба малкото огнено драконче, което изчезна с писъци, които по скоро приличаха на свистена на загасен огън. Водното туловеще се огледа, като не видя други огнени заплахи, се излегна на земята доволно, като голям санбернар и затвори лениво очи.
- Видя ли, вече го няма и няма да те пари - каза някак замислено АлексВлади продължавайки да издухва струйки студен въздух върху малките пръстчета на Кантецето.

Гледаше с някакъв ужас в очите си как малкото драконче се опитва да се скрие от огромния змей и остана още по- учудена и натъжена, че Александър остави лошото водно чудовище да убие или по- скоро изгаси, по- малкото. Сърцето на Катето заби толкова бързо, сякаш беше сърчице на птичка, когато дима се вдигна във въздуха, известявайки изчезването на малкото огнено същество, което бе проявило просто малко любопитство, а събрано с нейното я бе опарило и сега го нямаше вече. А Алекс Влади говореше толкова спокойно за това, сякаш току що не бе дал на голямото водно нещо да убие малкото огнено драконче.
Долната й устна се разтрепери, нацупвайки се лекичко, а очите й се напълниха със сълзи, наводнявайки рекрасния им кафяв цвят, карайки го да изглежда толкова размит, а първата сълзичка се търкулна секунди по- късно, известявайки Алекс, че Екатерина не бе искала това и в момента тъжеше за мъничкото същество. Скри лицето си в длани изпускайки памука от ръцете си и захлипа в тях неудържимо. Понякога имаше подобни изблици и макар това да зомбираш семейството си да беше много по- лошо от случилото се току що, някои неща я травмираха много повече.

АлексВлади излезе от унеса си, когато чу хлипащите звуци и малката си дръпна ръчичката, за да скрие с нея лицето си. Погледан я учудено и я погали по рошавата главица.
- Хей, хей мъник, защо плачеш? - гласа му звучеше толкова тъжно загрижен ... - не плачи Катенце, ей сега ще се научиш да си го правиш и то пак ще дойде да те разглежда, просто това пламъче угасна, но виж там в огъня има още много от тях могат да станат цяло ято дракончета, които да те парят ... колко си ми мъчничко и сладичко, не е истина, дракончето не го заболя наистина, давам ти честна дума, пък и ако го бяхме оставили не загасено все някога щеше да подпали нещо. Това е урок, който трябва да научиш, колкото и да ти харесва дадена магия в края на краищата трябва да успееш да й сложиш край, защото иначе можеш да си навлечеш неприятности. - АлексВлади говореше тихо и спокойно спомняйки си, как той на 4-5 годишна възраст бе плакал за първия си създаден дракон, който баба му бе ударила с метлата и той се бе разхвърчал на хиляди изкрици из въздуха загубвайки формата си. Май наистина първо трябваше да предупреди дребчото какво смята да прави, за да не се разстройва толкова.

Катето вдигна глава и впи тъжния си, но и някак обнадежден поглед, че отново ще го има малкото драконче и на него нищо няма да му има, а големия змей няма да го унищожава пак. Изведнъж стана толкова нетърпелива и щастлива, че ще може самичка да си направи дракончето и то да живее повече от минута и няколко секунди, преди да бъде обито от огромна, ходеща топка, с крака и криле, вода.
Избърса сълзите си набързо, погледна на кръв големия змей и демонстративно му врътна глава, показвайки неодобрението си към постъпката му, както и към тази на Алекс, но в момента не можеше да му се сърди, щом разбра че дракончето не го е боляло и ще могат да го създадат пак от огъня.
- И ще направим много дракончета, нали? Поне за известно време и няма да ги убиваме толкова жестоко, налиии?- започна да претенциозничи в известна степен Катето, както когато нещо й се струваше прекалено неправилно.- Варварско е да се държим така с живи същества.- допълни съвсем тихичко малката пораснала.
Придвижи се на колене до огъня и се загледа в него очаквателно и с някакъв вид странно любопитство, което трудно можеше да бъде определено.

Водния змей се разсмя или по-точно отвори уста и показа, големи водни зъби и от някъде от там започна да излиза клокочещ звук, наподобяващ кънтящ водопад, но и странно приличащ на смях. Тръсна глава и няколко капки се посипаха по червенокоската и по огъня пред нея, изпарявайки се от там със свистене. Мага махна с ръка и змея се отдалечи на около десетина големи крачки и пак се сви лениво, покривайки главата си с крило. Да се начуди човек как една огромна водна топка може да изглежда толкова мързеливо. АлексВлади се приближи зад гърба на Катенцето и седна и той на колене, зад нея, обви раменете й с ръце, прошепна успокоително:
- Ще направиш колкото искаш, но ако случайно изпуснеш някое в гората, водния ще го последва и ще го загаси, за да не изпепелим всичко живо на острова, а и не се притеснявай, те не са живи, някой ден може да те заведа в шотландските планини, там има истински дракони, ще ти харесат - целуна я по върха на главата и попита - сега готова ли си, да започваме ... съсредоточи се в огъня, представи си как искаш да изглеждат пламъците, ама си го представи детайлно, не затваряй очи, гледай в пламъците и повтаряй след мен - от устата му започнаха много бавно да излизат странни думи, но ги произнасяше отчетливо, за да може мъника да повтаря точно и на него му бе интересно какво ще се получи накрая ...

Екатерина някак си остана учудена, някои думи й бяха познати, но беше сигурна, че майка й използваше съвсем различен език от този и въпреки това успяваше да произнася думите доста по- отчетливо, отколкото се предполагаше, че ще може. ИЗговаряше ги бавно, но ясно, вперила погледа си в пламъците, съсредоточено, а те се отразяваха, карайки кафявото им да изглежда не достатъчно приветливо, но пък примамващо. Сякаш очакваше своите мухи, да се вплетат в мрежите й.
Тази мисъл успя да я разсее и без мъничко да изгуби концентрация, но отново насочи вниманието си изцяло към това, което си представяше. В ума й бе изплувало ято огнени пеперуди, които само чакат да бъдат създадени и освободени от ума й, превръщайки се в някакъв вид реалност, която би изглеждала прекалено сюреалистична за нормален човек. Малко по малко от искрите на пламъците започнаха да се оформят съвсем малки фигурки с крилца, малко по малко превръщайки се в пеперуди с размера на врабче, доста големи, красиви, но и определено опасни.
В мига, в който изрече и последната дума, Катето беше толкова радостна, че изгуби всякаква концентрация, отмествайки вниманието си към самият факт, че бе успяла. Пеперудите се стрелнаха във въдуха със свистене сякаш нарочно в противоположни посоки, забивайки се една в друга, пръскайки искрите си над главите на Алекс и Катето. Тя моментално се сгуши в него и скри лицето си от огненото фиаско, което си спретнаха пеперудите й.

Алекс моментално разпери ръце над червенокосото мъниче, а водния змей с немислима на пръв поглед ловкост разпери огромните си криле и с един замах вече бе над тях двамата, а зиналата му уста улавяш огнените пеперудки с точността на изкусен ловджия. От самия змей се носеха свистящи звуци на изгаснали искри придружени със завидно количество пара, огъня бързо отнемаше и от неговата маса, но не достатъчно че да успее да го пребори. Водния с привидна лежерност долетя до старото си място и се сви отново на кълбо, но опитния поглед на АлексВлади, забеляза, че големия воден змей вече имаше дупчици по тялото си от изпарената от него вода, е няма нищо, ако беше необходимо щеше да създаде друг.
- Браво, много добър първи опит, мъниче - похвали той Катенцето - не се притеснявай ще успееш и да ги овладееш, не е необходимо да мислиш непрекъснато за тях, просто отдели едно кътче от мозъка си, което да си представя какво правят те, докато ти се занимаваш с нещо друго, така както моя мозък или по-точно едно малко кътче от него си представя, че водния змей си лежи и си почива без да пречи на никой, разбра ли ме!?! Ще опиташ ли отново, запомни ли думите или да помагам!? - Мага говореше меко и сладко сякаш говори на някое изключително мъничко дете, на което всичко трябва да му бъде надлежно обяснено.

- Ще подпаля цялата гора- първоначално някак плахо констатира Екатерина, а секунди по- късно се разсмя някак щастлива.
Измъкна се от ръцете на Алекс и се изправи на крака, разпери ръце и започна да се върти в кръг, танцувайки някакъв собствен, току що измислен танц на щастието, предизвикан от доста необясними причини. Не спря до последно, не можа да овладее нито смеха си, нито прилива на някаква странна и необяснима магичност, съпровождаща всичките й силни емоции без значение какви са. Около тялото й се въртяха цветове, проблясващи за части от секундата, колкото да известят, че са там и миг по- късно изчезваха напълно от поглед, сякаш никога не са съществували.
- И всичко ще притежава огнен отблясък, ще бъде красиво, красиво и топло!- викаше Катето, щастлива сякаш от самата представа за горящата околна среда, която харесваше, но въпреки това обожаваше блестящи нещица и отбляскващия огън през нощта. Смяташе тези неща за толкова нежни и красиви... някак първично прекрасни и нужни на ежедневието й.
Приближи се с подскоците на червената шапчица към Алекс и се наведе, облягайки за секунди брадичка на рамото му, само колкодо да изпее:
-Ауу, от глад умирам!

Мага гледаше някак объркано, не можеше да схване тази рязка смяна на настроението. Това дете страдаше от липса на концентрация определено. Какво и ставаше така изведнъж и каква беше тази мания да подпали гората. АлексВлади вдигна леко глава усмихвайки се на припева й и провлачи:
- Вземи огън запали ме, направи ме пепел - след като Катенцето премигна срещу него, той обясни - ако не внимаваш това ще стане действителност, нали не искаш да се превърнем в пепел и ние и нашата хубава къщичка!?! - погледна и поклати глава, големия воден змей поклати своята в синхрон с него и той като мага впери големите си водни очи в малкото развихрило се червенокосо вихърче, от полуотворената му уста започна отново да излиза онзи клокочещ звук приличащ на смях, а един голям воден език се показа и сякаш й се изплези, показвайки й че той няма да допусне тя да подпали и унищожи гората.
- Хайде, Катенце ще се опиташ ли да направиш нещо друго блестящо!?! - мага й подаде ръка, за да й помогне да седне и я зачака търпеливо.

Екатерина пое ръката му и се строполи на земята с особена радост и маниакалност в очите, която отново бе трудно обяснима за сегашното й положение. Намести се на земята, сявайки по турси пред огъня, а после се замисли, прехвърляйки на ум всичките думички, които бе запомнила от заклинанието и осъзна, че пет- шест думи бяха избягали от ума й, а може би и доста повече, отколкото си мислеше, затова реши, че е най- удачно да помоли Алекс Влади за помощ в изричането и запомнянето им.
- Не ги запомних всичките, ще ми помогнеш ли?- попита го някак жално, сякаш не бе научила най- важното и беше разочарована от себе си и от своите умствении способности.
Не откъсна очи от Алекс, докато не видя одобрението в тях, а миг по- късно една крайно налудничева идея се завъртя в ума й.
Ами, вероятно можеше да успее и без да ползва думи, просто с ума си. Често бе виждала майка й да прави магии без да изрича каквото и да е. Значи, все пак имаше шанс да постигне същия ефект, но без да изрича сложните заклинания, от които не разбираше особено много или поне достатъчно. Извърна се отново към огъня и се загледа в пламъците, напрягайки всяка една от мозъчните си клетки в създаването на огнени лияни, изникнали като красива пареща картина в мозъка й.

АлексВлади обгърна раменете й и затвори, както преди очи, за да не проектира собствените си мисли в огъня и започна бавно да изговаря думите, но на третата осъзна, че Катето не повтаря и отвори объркано очи. Големия воден змей пак се засмя, явно някоя част на съзнанието му намираше всичко това за доста забавно, а не за объркващо и точно тази част проектираше чувствата си върху водния, който вече се тресеше от неистов смях, клатейки глава по посока на червенокоската, която май си вярваше, че може да произведе фантазия без заклинание, но пък бе супер съсредоточена. Водния издаваше страховити бълбукащи звуци, докато подскачаше от крак на крак и се хилеше. Мага стисна рамото на Катето и я раздруса лекичко:
- Хей, мъниче, какво се опитваш да постигнеш ... така няма да стане, повярвай ми - АлексВлади се разсмя в съзвучие със змея и я разтърси още веднъж, за да я изкара от концентрацията й ... това дете го учудваше или беше супер разсеяно или изпадаше в нещо като транс от концентрация, все някога трябваше да намери средното положение, така не бе особено удобно да се общува с нея.
- Хайде де, дребчо, събуди се - разсмя се мага до ухото й ...

Катето отвори очи и се взря в Александър. Веднага се намръщи като разбра, че просто не може без думички и ще са й нужни години на практика, за да се научи, ако успее въобще, да прави безсловесните заклинания на майка си... или може би трябваше да се върне във Франция и да я накара да прехвърли всичките си способности върху нея, ако това въобще беше възможно, но предполагаше, че би трябвало да има магия за прехвърляне на способности.
-Защо не става? Мама хич не изричаше заклинания и правеше всико... аз защо не могаааа?- провлачи някак ядосана Катето.- Не ми се смей!
Изгледа ядосано водния змей и се извърна към огъня, скръсти ръце пред гърдите си, нацупвайки устни като малко дете, каквото всъщност беше, но в облика на доста по- голяма дама, отколкото всъщност беше. Беше много ядосана на лошия огън и смеещия се змей, който май си умираше да й се подигрва, а това лекичко я дразнеше до някаква степен.