Архив на Крайбрежното кафене

- Ти имаш ранчо?- учуди се Екатерина и очите й веднага светнаха.- Аз нямам дом, вземи ме да живея при теб, обещавам да храня кокошките, моля те!
Катя не харесваше животните, но нямаше къде да отиде на този етап, щеше да се примири с гледането на животните, пък тъкмо щеше да има и някаква елементарна дисциплина. Застана отново пред мъжа с една голяма, умолителна усмивка, на която трудно можеше да се откаже, пък и тя бе твърдо решена да се пробва в ранчото или акко тук не й се отвореше късмета можеше да пробва някъде другаде, където определено би трябвало да й излезе късмета.
Прокара пръсти през червената си коса, отмятайки назад няколко кичура, които обезателно пречеха на умолителния й поглед...
- Моля те, Крис!

След толкова много лутане из земята Алексис бе решила че Остворът ще остане неин постоянен дом. Вече бе твърдо решена да оправи живота си след цялата каша,която се стовари върху нея още преди да бъде превърната в това което е сега. Бе пуснала обяви че търси жилище,а за сега живееше в един от хотелите,но не се оплакваше и там не беше зле. Реши че е време да се разходи из Острова,които от пръв поглед й изглеждаше приказен. Облече една от роклите си и се запъти навън. Погледът й бе толкова любопитен,че цели три пъти се блъсна в няколко човека. Извиняваше се неловко и продължаваше да разглежда. Стигна до едно крайбрежно кафене и реши че едно питие ще й дойде добре. Седна на бара и се усмихна мило на бармана. Огледа се наоколо,до нея имаше едно момче придружен от една русокоска и червенокоска.

Ръката на бармана спря да се движи машинално по вече лъснатия бар плот, с който се занимаваше от сутринта. Нямаше нищо интересно в кафенето, почти нямаше клиенти по това време и появата на русокосата госпожица му подейства някак ободряващо като цяло. Усмихна се ведро и се приближи съвсем към нея, оставяйки кърпата на мивката зад бара.
- Добър ден, госпожице!- поздрави мъжът.- Добре дошли на Острова, какво ще обичате?
Беше негов дълг да я попита какво иска и да й го достави, щеше да бъде неучтиво, ако не й обърне никакво внимание.

Нов ден ново място,бе доста слънчево за предпочитанията му ,но какво да се прави.Лондон почти винаги времето бе такова каквото му харесваше на Хенри,но тук бе доста слънчево.
Той реши да се поразходи из града на този остров и да види що за хора или създания го обитават,пък и можеше да се случи нещо интересно кой знае.В този миг му звънна телефона той го вдигна и се огледа явно е някъде наблизо,явно денят нямаше да е чак толкова скучен,той продължи по малките улички и след няколко минути стигна до мястото и погледна там имаше един бандит и някакъв човек,Хенри стана незабележим за всички и продължи да наблюдава,ставащото,отново обир колко изтъркано вече,но той продължи да гледа и след малко бандита намушка с нож човека което бе доста смъртоносно и избяга.
След това бе ред и на Хенри той се приближи до умиращия човек
-Моля ви помогнете ми-каза той на Смъртта
-Да веднага.-каза той и му взе душата
След това се обърна и продължи към по оживената част на града.Стигна до една сладкарница и погледна през витрината и влезе вътре и седна на една маса
-Добър ден-каза той учтиво на едно момиче което бе седнало на съседната маса
Това че той е Смъртта не значи че не може да е учтив от време на време с хората,но това е доста рядко,той само ги наблюдава и нищо повече

Бармана надигна леко глава, когато чу звънчето на вратата, което известяваше влизането на нов клиент. Щеше да е интересно, с този клиент, въпреки че бе свикнал с какви ли не създания и ги разпознаваше от пръв поглед, кой какво може някак си не очакваше точно Смърт да ги навести ... но защо пък не и тук (въпреки, че повечето бяха безсмъртни) се случваше нечия душа да има нужда от създание, което да я препрати където трябва след като се освободи от физическото си тяло ... примигна няколко пъти, за да се отърси от тези мисли и излезе иззад бара, май трябваше да сложи огромна табела "ЗАВЕДЕНИЕТО Е НА САМООБСЛУЖВАНЕ", за да не го разхождат всички да им взема поръчките, но - Клиента винаги има право, нали така ... Приближи се с тихите си, почти безшумни стъпки до новодошлия и зарецетира познатата реч.
- Добър ден, господине. Заведението не предлага менюта, но си поръчайте всичко каквото ви се иска и аз ще се постарая да бъде доставено - усмихна се и погледна право в очите на Смърт, когато си се срещал с всевъзможни демони, вече не изпитваш страх просто някакво очарование да срещаш нови видове същества.

Определено с ръка на сърце можех да кажа, че мразя този остров.
Времето бе толкова слънчево и приятно... Преди 4000 хиляди години обичах слънцето...ако си спомням правилно разбира се.
Сега обаче не беше така. Дълбока въздишка се отдели от гърдите ми. Изведнъж ми хрумна, че мога да отида до крайбрежното кафене. Не бе от най-тихите и мрачни места, но пък ставаше за усамотение. Можех да си седя в ъгъла на някоя забутана маса и да си мисля самичка. Взех ключовете и излезнах от вкъщи. Реших че може би е по-добре да повървя пеша, а и ако трябваше да бързам си имах моята вампирска супер сила. Усмихнах се и леко поклатих глава. Наложи се дори една жена да ме упъти малко тъй като не бях идвала скоро тук. Щом стигнах се спрях пред кафенето и го огледах.
Със сигурност бе добре поддържано. Отново се спрях този път поглеждайки през прозореца
. Нямаше много хора. Беше просто идеално. Отворих вратата и се запътих към една масичка в ъгъла. Седнах и се заоглеждах. Всъщност не бе шумно както си го представях.
Единствените звуци бяха тези на вълните, чайките и от време на време на вятъра. Стоях загледана в ъгъла на помещението мислейки си за миналото и бъдещето ми.

Тъй като явно Смърт, нямаше да му обърне внимание скоро, Бармана се забля някъде през прозореца, не че имаше какво да гледа, само вода, безумно чист тропически океан до където погледа му стигаше, би се заклел, че дори от тук можеше да види пъстрите рибки, които плуваха под леките вълни. Звънчето звънна и той погледна с крайчето на окото си новодошлата вампирка, о, да отдавна не бе срещал вампир с такива способности, контролиращ елементите, та това си бе чисто елфическа дарба, как ли бе успяла да се сдобие с нея ... Това нямаше значение всъщност, изчака я да седне и се доближи до масата й, за да я попита за поръчката, май трябваше да си смени професията на сервитьор, за момент се разсея от тази мисъл, но бързо премигна, за да се върне в действителността. Застана прав с ръце зад гърба си, покашля се, за да накара дамата да му обърне внимание и се усмихна очарователно.
- Добър ден, госпожице, заведението не предлага менюта, но вие си поръчайте, какво искате и аз ще се постарая да ви го доставя - май трябваше да измисли нещо ново за поздрав на клиентите, това започваше да се изтърква ...

Повдигнах вежди когато бармана ме поздрави. Хъм...каквото исках значи. Д
али предлагаха прясно нулева отрицателна? Замислих се за момент, но после реших, че не е много добре да питам...веднага.
-Хъм... - тново се замислих: - Искам една чаша... - "нулева отрицателна": - ...вода и един фреш от портокал,. - довърших пропъждайки мислите си, които бяха направо нелепи в тази ситуация.
-И ако евентуално предлагате някакви десерти...? - с надежда попитах аз.
Всъщност мислех да си поръчам някаква шоколадова торта, в смисъл парче де.
Дори като вампир не съм способна да изям цяла торта. Е, може би щях да се опитам, но само заради шоколада.
-На пример някакви шоколадови торти. - с още по-голяма надежда попитах аз. Знаех, че тук идват свръхестествени същества и вероятно бармана вече е разбрал, че съм вампир.
А вероятно дори бе разбрал, че не съм обикновен, древен, зъл вампир. Точно обратното.
Даже сърказма и хумора ми бяха в повече. Погледа ми отново се зарея на някъде.

Бармана наблюдаваше съсредоточено дамата, докато на ум отбелязваше нещата от поръчката й. Не беше много сигурен, че вампирите приемат такива нещо, но щом тя го искаше- не можеше да й откаже, все пак работата му бе да обслужва клиентите и да ги дарява с желаните поръчки, а какво щяха да правят клиентите с тях си беше чисто тяхна работа. Мъжът кимаше при всяко нейно изречение в знак на разбиране. Запаметяваше поръчката й, докато я слушаше съсредоточено, загледан в очите й.
Когато жената спря той повтори на ум нещата, които бе запомнил и силно се надяваше да са всички неща. Започна да изброява на пръсти:
- Нека проверим, дали съм разбрал добре... вода, фреш от портокал и определено имаме шоколадова торта... ще искате ли?- попита с усмивка бармана.

До него се приближи бармана и го попита нещо,но Хенри не го слушаше много много и след това той го погледна в очите в очите,малцина са правили това и още по малко са успявали да разкажат какво са видели в тях,от чистия ужас който ги обхващаше веднага след това.
-Каквото и да е ,няма значение каза той без да му обръща каквото и да е било голямо внимание.
-А и между другото сменете си поздрава много е банален-каза кратко той без въобще да го е интересува реакцията на бармана.Той е Смърт и всички да внимават било смъртни или безсмъртни,защото всички един ден ще се срещнат за последно с него.Тази мисъл го развесели и той се усмихна със своята зловеща усмивка.

Усмивка грейна на лицето ми щом чух, че определено имат торта.
-Разбира се! - нетърпеливо казах аз. Да, аз бях 4000 годишен вампир пристрастен към шоколада, кученцата и нулевата отрицателна. Макар, че това последното определено бе по-скоро от нужда от колкото пристрастяване, но с времето свикнах.
След малко кимнах на бармана, сервитьора или там каквото беше, че правилно е запомнил поръчката ми.
Той се отправи на някъде вероятно за да приготви поръчката ми или нещо такова.
Този път вместо да се задълбочавам в миналото си започнах да оглеждам другите посетители на кафенето. Нямаше много посетители и доста от този малък брой хора бяха сами.
Днес за трети пореден път се отнесох на някъде само, че този път не мислех за себе си, а изучавах хората около мен до като чаках бармана да ми донесе поръчката.

До слуха му достигна неучтивия отговор на Смърт и той искрено полази по нервите на Бармана, който така учтиво се бе отнесъл към мъжът на средна възраст. Нямаше намерение да търпи подобно държание като неговото. Смяташе, че е на своя територия и бе прав. Живееше на Острова, откакто бе направен напълно годен за живеене и малко по- висш екземпляр на необикновеност нямаше да го изплаши ни най- малко.
Дори не се извърна. Не сметна за нужно да отдава цялото си внимание на Смърт, който винаги можеше да си държи езика зад зъбите и да по смъкне надолу неземно голямото си его, което скоро щеше да се удари в тавана.
- Извинете ме, господин Смърт, но определено не сте на ваша територия, затова ще Ви помоля да си замълчите.
Запъти се към бара, за да изпълни поръчката на клиентите си.

Хенри го погледна и се усмихна но не каза нищо все пак той щеше да дойде при него скоро,затова стана и се приближи към бара и остави една визитка на своя клуб и го погледна
-Всичко навсякъде е моя територия-отвърна той и отново се върна на мястото си и погледна през прозореца да види хората как се радват,никога не бе разбирал това нещо радостта,а и не се опитваше да го разбере само дето щеше да изпадне в дълги размисли а това вече не му се нравеше много.

Та както казах бях нова тук.Реших да се разходя малко и видях едно кафе на брега.Усмихнах се и се запътих на там.Когато влязох вътре беше спокойно макар,че беше почти пълно.Седнах на бара и се заоглеждах.Нямах позната тук,единственото което виждах бяха хора.Чуваше се морският бриз...беше толкова приятно.Докато чаках бармана не спирах да оглеждам хората.Как ми се искаше да познавам някой и да има с кой да си говоря.Беше ми скучно,като малко дете без игра.Чудех се само аз ли бях вампира тук,или имаше и други като мен.Притеснявах се,че може да съм сам аз и да ме усетят.Макар,че си бях доста стара и имах опит все пак трябваше да имам едно на ум.

След като бармана свърши и поредната поръчка и клиентите си платиха нужната сума, оставяйки щедър бакшиш за добре свържената работа. Той самия си знеше, че вършеше всичко перфектно дори понякога да имаше фалове. На мястото на дамата и кавалера седна една млада и красива девойка, която изглеждаше донякъде самотна. Той я проследи с поглед докато тя вървеше към бара гледайки и преценявайки хората по масите, а той чистеше или по-точно подсушаваше чашите. Момичето се настани на един от високите столове и заби поглед в плота. Той остави кърпата на плота и чашата и тръгна усмихнат гледайки настрани към младата госпожица. След малко стигна до нейното място, но от другата страна на бара и подпря лактите си на плота като привлече вниманието и с едно подсвиркване, което не искаше тя да приема по онзи начин. Чаровна усмивка се показа на лицето му.
- Здравей красавице, как сме?- усмихнато запита без да мисли дали тя е обвързана. Това бключваше работата му, а и искаше да промени малко емоцията и.
- Какво ще пием?- каза и се засмя като леко наведе глава. Погледна назад към многото бутилки с алкохол, а след това въпросителното му изражение се спря на лицето на мадамата.

Младият,мил и красив барман се приближи и ме попита как съм.Замислих се,как ли бях със сигурност не бях весела,но не бях и тъжна.
-Ами как да съм,горе долу добре.-а колкото до пиенето исках нещо силно и без това трудно се напивах и даже почти не се напивах.-Ами не знам дай нещо силно,ама като казвам силно да е силно.Не защото съм момиче да ми пробуташ нещо слабо.-засмях се аз и бармана отвърна,явно схвана какво имах предвид.Отново заоглеждах хората чудех,се няма ли да дойде някой секси мъж,необвързан търсещ дама..или момиче с което да си говоря и евентуално да станем приятелки.Е явно днес нямах късмет,само барманът беше човекът с който комуникирах. Изглеждаше забавен и мил.Загледах го как сипва напитката,винаги съм искала да усетя какво е да си барман и как понякога не изпускат чашата или каквото и да държат чупливо.

Mомичето отговори и на двата му въпроса, а той се чудеше какъв силен алкохол да налее в чашката, която той вече бе взел в ръка. Започна да оглевда рафтовете и след малко погледа му се спря на надписа "Flirt" усмихна се като си каза тази дума наум и след това взе шишето с водката и я размаха пред нея въпросително. След като получи съгласие чрез поклащане на глава започна да налива в чашката. Напълно се малко повече от половината, а той я слови на плота като взе едно от ледчетата и го слови в чашката приплъзвайки я към нея и отново гледайки я в очите с усмивка на лице.
- Заповядайте госпожице!- каза като наклони глава и я загледа чудейи се защо е сама в тази приятна вечер. мове би бе нова, а и не ч беше виждал тук преди.
- Сама си! - каза оглеждайки около нея. Засмя се и продължи: Не съм те виждал.. това сладко създание ново ли е на Острова?- попита мило и любезно катоотново се бе подпрял гледайки как пие от питието.

Ах,този барман беше голям сладур,но си беше и доста мил.Усмихнах се и отпих от питието си.След което започнах да говоря.
-Хах,как позна ами нова съм и търся някоя душица странстваща сама наоколо.-усмихнах се и въздъхнах разочаровано.Беше ми адски тъпо след като нямах познати тук.Дори гадже си нямах.Ох бях пълна драма,не беше за вярване.Никога не съм била толкова самотна.Отново отпих от питието си.
-А ти как така позна,че съм нова?Та тук всеки ден идват много хора как запомняш всички?-усмихнах се и го погледнах учудено.Поне той разговаряше с мен.Беше ми наистина тъпо,и ако той не ми говореше щях да се скапя още повече.Но пък беше забавен,а и ми наля водка "Flirt" любимата ми.Обожавах тази водка.Идваше ми да вдигна цялото шише и да опитам да се напия.

Личеше си, че на момичето и хареса алкохола, който бе наречен водка. Посегна да вземе шишето и да си налее още, а той хвана преди нея стъклената бутилка. Рката и прилепна до неговата и се засмя. Отвори с другата си ръка шишето, а техните седяха все още една до друга. Задно хванаха шишето и наляха в почти празната чашка. Тя дръпна ръката си, а той затвори водката и я слови на рафта зад него.
- Стига ти толкова!- усмихна се като каза загрижено да не и се случи нещо, а и изглеждаше много млада. Замисли се за това как позна, че е нова. поприницп бара си имаше редовни клиенти, а тя не бе такава дори в бъдеще зареди бармана да стане. Ехх това симпатично момче.
- За първи път си тук, не съм те виждал и помня абсолютно всички лица, които са стъпвали тук. По цял ден съм тук, Ставам за компания!- намигна и приятелски си наля чаша вода, колкото искаше да опита от тази водка бе невъзможно защото пиенето на алкохол през работно време бе забранео.