Архив на Крайбрежното кафене

Ех сега показа,че може да се държи загрижено наля ми водката и я отмести.Как ми се искаше да си я взема.Но не ми се искаше да се издавам,че съм вампир.Да наистина беше добра компания.Нямах търпения някой да ме заговори,да иска да говори с мен.Защо се чувствах се много самотна.Нямах си никои.Та какво ми ставаше не бях такава.Бях зла,безпощадна.Не трябваше да се размеквам толкова.Трябваше да се стегна.Усмихнах се и отново отпих от водката.
-Хей,ами ти отдавна ли живееш тук?-усмихнах се приятелски.И отново забих очи в плота пред себе си.Не бях имала гадже от много време и това ме убиваше.Нямах и добра приятелка след смъртта на момичето което ме превърна.Бях изцяло сама,нямах си никой.

Няколко души дойдоха до бара и платиха сметката си, за да му спестят малко работа като не го ангажира да отиде чак до тяхната маса, а и бара беше на самоуплслужване. Не че той ги бе забелязал с празните чаши пред тях чакайки някой на който да дадат нужните пари. А и в момента той бе зает като провеждаше разговор с девойката пред себе си, на кочто все още не знеше името.
Всъщност той беше тук от година преди създаването и откриването на бара, а той бе на почти две години. По изчисленията му това бяха три години.
- От три години!- отговори и просдъжи да търка чашите проследявайки с поглед хората, които си тръгнаха, но за щастие не влезе никой на тяхно място, а това успокояваше мъжът , защото пак щеше да се отдели малко от работното си място и да проведе един обикновен разговор.
- Ей госпожице мога ли да знам името ви?- каза възмпитано и се усмихна като забеляза, че свърши с подсушаването и лъскането на чашите. преметна кърпата през рамото си и се облегна на плота усмихвайки се чакащ отговор.

Той се усмихна мило и ме попита за името ми.Което не беше нещо особено.
-Ами името ми е Самър Робъртс.-усмихнах се отново.Когато чувах фамилията Робъртс се сещах за близките ми,но явно нямах късмета да ги видя повече.Но важното беше,че съм на ново място и трябва да поопозная това островче.Което изглеждаше много приветливо.Беше си доста оживено.Сигурно лесно щях да си намеря приятели тук.
-А,може ли един въпрос?-попитах аз и в знак на отговор бармана поклати глава.-Това място изглежда свежо и приветливо.А хората дружелюбни ли са?-попитах аз и леко се засмях.Този въпрос ми звучеше леко смахнато.

Тя отговори на въпроса му, а той си запемити поредното венско име в главата като беше сигурен, че няма да го забрави. Момичето от пръв поглед му изглеждаше много дружелюбно и моли, но попринцип тези лица криеха нещо, но не искаше да влиза в личния живот на девойката. Само се посмихна кръстосвайки ръце. От нейна страна бе зададен въпрос, а бармана бе готов да и отговори. Острова бе пълен с различни хора и може би преобладаваха милите, но имаше доста които се държаха уснизително и абсолютно невъзпитано. Може би бармънчето беше от втората група дори това в момента да не си личеше.
- Хората тук са всякакви. Според мен държанието им зависи от истроията и преживяванията в миналото. Има мноо мили хора като онези- каза и доказа чремз показване с поглед на две симпатични момичета придружени с стар мъж бащата на едното.- има доста невъзпитани и арогантни!- продължи и показа двама татуирани мъже които се наливаха с бира и опипваха някаква жена. Поклати глава и се засмя зяпайки онази сценка.

Започна да ми става още по скучно.А и тук имаше различни характери хора.Какво щях да правя като не познавах никой.Освен бармана.Но той си имаше работа нямаше цял ден да си говори с мен.Как ми се искаше някой да дойде и да ме заговори.Толкова ми се искаше да не съм сама.Но явно нямах късмета да намеря някой приятел тук.Беше ми адски сдухано.
-Хей как издържаш тук по цял ден?-попитах аз и се усмихнах приятелски.Та това си беше наказание,да стой по цял ден,да не може да пие а да искаш.Хората идват и си отиват и понякога оставя някой да си поговори теб.Просто ужасно.

Той я загледа и огледа целия бар. Харесваше си работата дори можеше да се каже, че я обужаваше дори да изглеждаше толкова нещтастно зад бара но наистина правеше всичко с удоволствие, а и парите които в края на месеца му даваха си беше доста добра и солидна сума, която му стигаше за всичко. А колкото до хората все някак се оравяше. Заговаряше хората и така излизаше от скуката. Не си бе спомнил ден в който да не е разговарчл с клиент.
- Всъщност обичам работата си. Дори да ме гледаш че мия и бърша през другото време сипвам някакви напитки и си контактувам с книентите. излизам от скуката, а и музиката ми харесва!- каза всичко на един дъх и се засмя като я загледа. Никой до сега не и бе задавал толкова въпроси. попринцип той бе любопитния, но за сега я бе питал само за името и.
- Защо се премести тук?- попита за да се поинтресува малко и да не се чувства тъпо.

Хах защо съм се преместила тук,и аз не знаех.
-Ами не знам.Трябваше да махна.Да ида някъде където ще се чувствам спокойна.А тук съм спокойна за сега.Винаги съм пътувала.-усмихнах се и леко се смутих.не се бях задържала на място повече от 4-5 години.Винаги трябваше да се местя за да не разберат,че съм вампир.До сега бях срещала много вампири и бях превърнала много хора.Но ми беше тъпо като не допусках никой до себе си.След смъртта на момичето,аз станах затворена.Вече не допусках никой до себе си.Но тук беше ново място.Бях решена да се променя и да си намеря приятели и надявам се гадже.Но засега щях да почакам,с надежда някой да ме заговори и да станем приятели.

Той се усмихна и се замисли за онези същества- вампирите. Не каза нищо защото подозренията му може и да не бяха факт затова си замълча като гледаше. Забеляза, че чашката и е празна. Усмихна и се и се обърн към рафта като взе един от конеците с вкус на банан. След водката щеше да и хареса. Тя му се усмихна, а той започна да налива в друга чашка която беше по-голяма. Другата я сложи на плота, за да я измие. Наля и и приплъзна чашата към нея.
- Ще ти хареса!- отново се появи умивка на лицето му като очите му зашариха по извивките на нейното.

Съкрушен и крайно неадекватен Дмитрий Петерхоф нямаше друга възможност освен да разпусне край прекрасния бряг на океана. Харесваше му да вдишва приятния аромат на солена вода, а океанския бриз да лъха в лицето му, карайки го да затваря очи, доволен от усещането, което получаваше. Беше успокояващо и приятно и спираше отвратително напиращите сълзи в очите му. Не можеше да си причини да плаче за жена, особено за Дарая, която беше Анастасия номер 2. В момента изпитваше странна ненавист и лека болка спрямо тях двете и двете се бяха опитали да пренастроят държанието му... сякаш да го възпитат, което на него не се харесваше. Дмитко не беше мъжът, за всяка жена, трябваше огромно търпение, за да го издържиш и да откажеш сълзите... да превъзмогнеш ревността и да преглътнеш изневерите му... защото колкото и добричък да беше, беше неверно копеле. Това, разбира се бе в природата му, нещото в природата му, което значими жени в живота му се опитваха да променят.
Влезе в крайбрежното заведение и се запъти към бара. Изчака бармана да се появи и някак вяло оглеждаше бутилките с алкохол. Вполезрението му попадна тъмнокоса жена, стилна според вкуса на Дмитрий и някак сладка, но в момента в главата му бе такава мешавица и толкова много го болеше, че нямаше никакво желание дори за флирт... искаше просто да се отърси от стреса, който бе преживял.

Отпих от питието си което ми сипа бармана.И когато се обърнах на бара стоеше млад на пръв поглед мъж.Беше красив,но някак си тъжен,нервен.Когато се опитах да прочета мислите му усетих,че в главата му е пълна бъркотия.Единственото което разбрах е,че все едно е наранен от две жени но имаше симпатии и към двете.Но пък може би не бях разбрала мислите му.След малко бармана дойде и аз му казах,че питието наистина ми е харесало.Обърнах се към момчето до мен и се усмихнах.
-Здравей.-усмихнах се приятелски.Трябваше да опитам да разбера дали ще има шанса да си намеря приятел,дали гадже,дали просто приятел трябваше да опитам.
-Аз съм Самър...-усмихнах се беше ми леко неловко,той дойде и аз веднага го заприказвах.Погледнах го в очите в очакване на отговор.Изглеждаше човек който обича да се забавлява но явно не му беше до това точно сега.

Хенри остави визитката на бара и се обърна да си тръгне когато до него седна някакво момиче.
Той я погледна
-Добър ден-каза той явно днес бе на вълна учтивости,макар че му се случваше рядко,също мит,чувал си го но не знаеш дали наистина се е случило това нещо.
Той не се усмихна само поздрави и се върна на масата си да си чака поръчката която явно щеше да позакъснее малко,като гледаше бармана,който се задяваше с момичетата.Той бе свикнал да чака,пак погледна към бара и видя момичето което поздрави да го гледа той само поклати леко глава в знак на поздрав и след малко бармана се сети за него и му донесе един сок и кафе,той не каза нищо и отпи само от сока си

Oще едно непознато лице за бармана жлезе ж зажедението и се настни на няколко стола от Самър, която си пиеше коняка. Усмихна и се и тръгна към мъжът, за да вземе поръчката му. Кърпата, която току що бършеше чашите с помоща на ръката на момчето беше преметната през рамото. Стигна до него и се изправи оглеждайки пресоната пред себе си. Незнайно защо се нацупи.

- Добър вечер, какво ще желаете?- попита и се обърна към рафта зад себе си, който беше с огледала и виждаше всичко зад себе си. Изчака мъжът и на огледалото забеляза млдо тъмноко и доста секси момиче, което се чудеше къде да седне. Обърна се към нея и самодожолна усмижка се плъзна като срещна лицето и.

Боже в днешно време да поздравиш някой и хоп той идва при теб.Днес бе ден на любезностите,а и тя бе човек,затова не знаеше кой е той,но и той си замълча не искаше да си разваля удоволствието
-Заповядай-каза той безразлично и посочи стола срещу себе си,след това се огледа наоколо и отново пи от кафето си и след това от сока си.
-Днес е натоварено-започна той просто така,все му бе едно какво щеше да се говори,така ли иначе знаеше коя е тя от до,но я се престори на незнаещ.

Той я погледна
-Едва ли,щеше да ме запомниш до края на живота си-каза той и се усмихна зловещо на тея си думи, напоследък все го избиваше на мъртвешки хумор.
След това я погледна и видя какво направи с косата си
-Какво точно се опитваш да направиш да покажеш че те хапал вампир,това е толкова отекчително и скучно че направо мога да заспя,тея неща само това могат да правят,вместо да си почиват в ковчезите както си му е реда,а не да ходят насам натам и да хапят хората това не е много редно,нали така момиче-каза той и погледна

-Едва ли,но аз не съм кретен,че отбелязвам очевидното-отвърна той с безизразен глас,хората ставаха за игра,но понякога бяха толкова темпераментни още едно нещо което той не разбираше и му бе интересно
-Ако мога да попитам,макар че не е моя работа просто така,защо сте се оставили да ви ухапят-каза той без изразно и пак я погледна.
Не го разбираше това някой човек доброволно да даде врата си за да го ухапят,но както и да е стига за това.Той си стоеше най спокойно и си пиеше кафето и я погледна с лек интерес чакай ги отговора и

Той я погледна и се усмихна леко зловещо по неговия си начин
-Но,дете,аз знам всичко за всички на този свят-отвърна той и я погледна
Това си бе истина той знаеше кога ще умре всяко едно създание било то смъртно или безсмъртно.
При безсмъртните е малко по сложно защото техния живот тече по съвсем други стандарти и смъртта им е доста далечна за тях,но и те умират в крайна сметка,защото смъртта е единственото сигурно нещо в тази вселена.
Той погледна момичето
-Трябва да пиеш чай с върбинка дете,билката е като отрова за вампирите-каза той и се учуди от къде дойде това,този съвет,явно започваше да прихваща малко от хората.
След това си пийна от сока.

Самър Робъртс написа:

...

Дмитрий се извърна отново към същата онази жена, която бе огледал съвсем вяло преди малко. Сексуалния му интерес към когото и да е в момента беше на минимално ниво, недостатъчно, че да обърне внимание по такъв начин на жената. Единственото, което направи беше да кимне в отговор на поздрава й и секунди по- късно да поръча алкохолната си напитка, която дори не беше сигурен че се казва така, но бармана се отдалечи и Дмитрий беше сигурен, че е останал разбран в крайна сметка.
Въздъхна, докато чакаше питието си. В себе си водеше поредната борба... дали да обърне внимание на тъмнокоската или в крайна сметка да си остане самичък и да оплаква злочастното си ежедневие, което така и така очевидно нямаше да се подобри колкото и да го мислеше нямаше да го оправи по никакъв начин, може би трябваше да се отпусне и да се отдаде на течението.
Извърна се отново към жената и се усмихна малко пресилено, но достатъчно, че да му личи че явно е размислил над отказа си да й отговори.
- Здравей, Самър, аз съм Дмитрий- представи се мъжът и подаде ръка.

Мъжът се обърна и се представи като подаде ръка.Аз я поех и се усмихнах мило.Поне успях да го заговоря,макар,че не ми изглеждаше на човек който му е до разговори.
-Приятно ми е.-усмихнах се мило.-Та как я караш,не изглеждаш много весел?-попитах аз леко несигурна.Едва се познавахме,а аз вече го разпитвах.Бях пълна драма.Но пък ми беше любопитно какво ли му имаше.Все едно не можеше да реши чувствата си.Усмихнах се.И реших да предложа помощта си.
-Хей,ако ти се говори с някой аз съм насреща макар и да не ме познаваш.-усмихнах се приятелски и сложих ръката си на рамото му.Исках да му покажа,че може да ми вярва.