Архив на Крайбрежното кафене

Мразеше брега. Действаше й крайно зле и нетипично от тази гледна точка, че самия мириз на морска вода караше стомаха й да се разбонтува и да се опита да се освободи от храната в него, въпреки че нямаше такава. Вече дори не си спомняше последния път, в който си позволи да погълне нещо, каквото и да бе то. О, може би беше едно парченце шоколад преди около две години, но беше сигурна, че отдавна не се намира в стомаха й, а сигурно бе изразходвано като енергия.
С огромно отвращение мина на пръсти по пясъка, запътила се към близкото кафене, което като че бе единственото обитаемо нещо по плажната ивица в момента докадето й стигаше погледа. Стъпи с облекчение на пода на кафенето и си отдъхна, доволна че е преминала пясъчното си препядствие, което определено затрудняваше живота й. Мразеше, мразеше, мразеше морето, океана или каквото беше там това около острова! Не знаеше с кой акъл се бе навила да се установи някъде толкова близо до вода, но щеше да свикне с нея, рано или късно. Хората са казали "по- добре късно, отколкото никога", ала в случая на Екатерина някак си й се прииска да е рано, отколкото късно или никога. Нямаше намерение да се връща в онази гадна Европа и да продължава да поддържа роботизираното си семейство. Не, че не я изкушаваше тази мисъл, но щеше да пропусне поне този път.
-Ехо?- провикна се Катето, забелязала отсъствието на каквото и да е присъствие в прохладното помещение на заведението.

Едно червенокосо миньонче се бе настанило на една от външните маси и викаше, май не бе забелязала, че заведението е на самообслужване ... Е, нищо де! Бармана нямаше нищо против да се поразтъпче малко. Без това нямаше никакви други клиенти, нямаше да се затрудни кой знае колко много, ако се направеше и на сервитьор. Взе една бяла кърпа и я метна върху ръката си, запътвайки се към масата, която момичето бе решило да заеме. Приближавайки се тихо, я огледа добре, приличаше на малко нацупено дете, на което света му е крив, защото примерно слънцето свети по-силно, от колкото на нея й се иска. На устните му се появи усмивка, нямаше да й прави проблеми, щом иска да се цупи, нека се цупи, нали заведението бе известно точно с това ... Всеки бе добре дошъл, в каквото и настроение на духа да се намира. Приближи се с лек реверанс и попита с най-спокойния глас:
- Какво ще желаете, млада госпожице? В заведението не се предлагат менюта, но за това пък, можете да си поръчате, каквото ви душа иска и то ще бъде доставено и поднесено, както подобава - усмихна се лъчезарно и се загледа право в очите й.

-Ъъ... - Екатерина зацепи още на първата думичка.
Първо- не бе очаквала да се държат толкова добре с нея, въпреки че нямаше да търпи обратното отношение. Кат държеше към нея да се отнасят подобаващо и една неправилна постъпка можеше да я подразни изключително много. Бармана като че знаеше това и определено се държеше подобаващо с червенокосата. Второ- да кажем, че бармана беше първото хубаво нещо, което намираше на този привидно безлюден остров. Не толкова безлюден, колкото може би факта, че Екатерина не се стараеше да намери кой да е на него, пък и точно на тази крайбрежна улица, толкова близо до морската вода не мислеше, че някой ще стъпи. Да не са луди? Да вземат да се натровят само от мириса й или пък да я пипнат? Ужас! Толкова недопустимо и противопоказателно за Екатерина.
- Предлагате ли места с по- малко мириз на солена вода и много по- далеч от океана?- попита Катя, сякаш питаше за нещо свръх секретно, което никой не трябваше да знае.

Бармана вдигна многозначително вежди, значи не беше слънцето, а водата ... Въпреки всичко беше близко с предположението си, че мъничето се е подразнило от нещо незначително. Постара се гласа му да звучи спокойно, без присмехулни и саркастични нотки и проговори.
- Нали разбирате, че сме на остров нищо не е кой знае колко далече от водата - Бармана се усмихна, но преди да се разсмее, прехапа долната си устна и бързо продължи - но все пак, можем да влезем вътре, ако седнете на бара, миризмата би трябвало да се смени с тази на кафе, алкохол и други подобни неща с които изобилства барплота. - мина леко зад стола й с идеята да й помогне да стане и да я въведе в леко сумрачното помещение, там бе доста по хладно и приятно през горещите часове на деня, какъвто бе и настоящия случай.

Бармана дръпна стола на Екатерина, подавайки й ръка, за да стане. Поведе я навътре, за да я спаси от жегата и непоносимите за нея обстоятелства. Когато жената с детинско поведение пое ръката му, а той тръгна пред нея в полезрението му попадна нещо не толкова обичайно. Дългото люспесто тяло се увиваше и разхождаше из кафенето не възпрепятствано от каквото и да е, карайки няколкото клиента да подскачат като попарени, но в края на краищата да не осъзнават станалото. Бе запознат с такива странни явления. Сякаш през целия остров минаваха някакви странни същества, непонятни за него самия.
Отвърна поглед от змията, която бе видял за секунди и се върна на вдетинената си клиентка, която очевидно не харесваше много- много острова като за начало.

Катя, не забелязала абсолютно нищо, се шмугна вътре в заведението и с надежда се затича с малки крачки към бара, където я очакваше нейната скъпочеценна миризма, която щеше да успокои сетивата й и да я накара да се отпусне напълно. Все пак, може би не беше лоша идея да си остане у дома и да играе със своите живи марионетки, които често забравяше да храни и може би затова баба й и дядо й често влизаха в болница със заболявания, водени от липсата на редовни хранения и някакъв здравословен живот. Знаеше, че й трябват още година и половина, за да ги вкара на два метра под земята без да й пука особено много за това. Ами, така де... щеше да си намери нови играчки, които да контролира и използва за собствено забавление, не й беше за два дърти индивида, които отказаха да я приемат и тя трябваше да действа насилствено спрямо тях, за да я заобичат. Такива хора заслужаваха единствено смърт!
Всичко вървеше добре, от прекрасния бар със скъпоценно ухаещото кафе я далехя четири метра, когато усети нещо крайно нетипично за обувките си. Беше сигурна, че не са с дебели каишки и определено не се плъзгаха по глезените й. Това я накара да спре и да погледне на долу. В следващия момент оглушителния й писък се разходи из стаята, сякаш удряйки се в стените и при първа възможност щеше да ги разруши. Вика й спря почти веднага, а паникьосаната й физиономия се смени с напълно спокойна.
- Не мислех, че в менюто Ви присъстват змии.- гласът й обаче трепереше, което караше думите й да се накъсват на места, а някои букви просто да бъдат пропуснати.

Бармана се бе наведен, замахнал с ръка, за да изгони змията, но тя изчезна преди той дори да се докосне до нея. Хвана червенокосата госпожица под ръка, разбрал, че може да не издържи да премине няколкото метра сама без чужда помощ. Олюляването й го притесни, затова реши, че е по- сигурно ако я заведе сам до там. Крачка по крачка и я доведе до най- близкия стол, помагайки й да седне. Извърна се на другата страна, където се намираше русокоса жена с добре сложено тяло, която бе изникнала сякаш от никъде, но точно с тези изниквания бе свикнал той.
- Мога ли да предложа на Вас нещо, госпожице?- попита учтиво той, заемайки се с лъскането на оставените зад плота чаши, за които не се бе погрижил, а имаше работа и нямаше намерения да се размотава много, много.

Екатерина се добра с триста зора до бара и се настани с още повече усилия на един от столовете. Адреналина й бе скочил неимоверно много, карайки сърцето й да забие лудо, искащо да изскочи от гърдите й. Предчувстваше, че този остров нямаше да е много по вкуса на й, обаче тя беше инат и щеше да се пригоди, ако ще това да й коства падане на косата, на която държеше изключително много. Нямаше никакво намерение да се отказва от търсенето на местоживеене тук. Както вече бе установила, няма нищо, за което да се върне вкъщи... освен може би за кученцето си Дейвид, обаче то беше вече толкова старо, че докато намери как да се върне и се върне, щеше да е ритнало попа отзад и наистина да няма за какво да се върне. Дейвид определено щеше да се оправи и без нея, въпреки че сигурно му беше скучно с дъртаците и проклетата й майчица, която също не долюбваше особено много.
До слуха й достигнаха думите на жената до нея. Накараха я да се извърне и да вдигне пръст, сякаш за да привлече вниманието й. Преглътна трудно преди да намери думи, с които да отговори, но след секунда те излетяха от устата й, звучейки някак напълно естествено и невъзпрепядствано от шока от станалото.
-Определено трябва да се направи нещо... нещо драстично, могат да докарат на човек сърдечен удар.- потресено отбеляза Катя и облегна лакти на плота, загледана в непознатата жена, която бе минала покрай тях преди секунди.

Бармана се зае с поръчката на дамата. Запъти се към кафе машината и пусна дългото и еспресо, докато подаваше ухо в разговора на жените, макар да не бе негова работа. Често чуваше интересни истории сред клиентите си, които после разказваше на други, изваждайки поуката от тях. В тази тук, обаче, нямаше абсолютно нищо толкова интересно.
Взе готовото кафе, намиращо се в елегантна, висока порцеланова чаша с тясно гърло, която бе взел от един от рафтовете с чаши, намиращ се точно зад него. Пресегна се за чинийка, която взе от същото място, положи я пред русокосата, а после постави и чашата.
- Заповядайте, ако искате още нещо съм на Ваше разположение.- учтиво каза бармана и се оттегли към другия край на бара, алавяйки се за работата си, оставил дамите на спокойствие.

- Просто смятам, че мястото им не е тук, иначе нямам против влечугите. Намирам ги за стряскащо красиви и някак прекрасни питомници.- обясни Екатери махвайки вяло, но и някак елегантно с ръка, демонстрирайки нежното си отношение към самият вид, но и факта, че определено я стряска от време на време.
Загледа се след бармана, който явно бе решил да ги остави на мира, връщайки се към предишната си работа. Замисли се дали всъщност мястото й наистина бе тук. Да, тук беше! Щом тя бе казала, значи щеше да бъде, ако това означаваше да преобърне целия остров и да го пренаправи по свой вкус, разбивайки представите на останалите същества. Смяташе, че ще се справи, каквото и да й костваше... всъщност, каквото и да костваше на останалите.
Въздъхна и се обърна отново към жената, на която преди минути бе поднесена поръчката. От чашата й се разнасяше приятен аромат на силно кафе с лека сладост, заради захарта. Кат предпочиташе кафето си чисто... макар да не успяваше да го изпива цялото, когато бе без захар, го предпочиташе силно, отровно и без примеси.
- Искате ли да се преместим на някое място, което не е толкова близо до водата?- попита Рина, потръпвайки при мисълта за водата.

-Екатерина Персивал- отговори сладко Катето, поемайки ръката на Клаудия, която се оказа доста по- топла от тази на Екатерина, която бе с някак мъртвешка телесна температура, поради липсата на приемане на енергия през последните няколко дни.- Вие сте първата, с която се запознавам на този остров и определно пребиваването ми започва добре.
Изправи се от мястото си и тръгна с бавна крачка към изхода. Нямаше ясна представа къде могат да отидат, но в последствие определено щеше да избере някое изключително подходящо място за тях. За сега сякаш поддържаха еднакви интереси и това допадаше на седем годишата пораснала, която бе навлязла с пълна скорост в света на големите. Прекоси половината помещение, а всяко потракване на токчетата й по пода, оповестяваше новата крачка. мина някак вяло покрай една от масите, заета от един единствен мъж, привлякъл вниманието й в последния момент. Спря се някак рязко, което може би предизвика странна реакция в новата й приятелка.
Наведе се леко напред, опирайки длани в повърхността на масата. Впи поглед в очите на дългокосия мъж с тъмна коса и същият цвят очи. Изглеждаше й смътно познат... или пък прекалено познат, за да не го забележи и въпреки това не беше сигурна в нищо.
- Извинете ме, господине... имам чувството, че съм Ви виждала и преди.- отчетливо, бавно и някак феерично каза Екатерина, обръщайки вниманието си към мъжа.

- Но, аз съм убедена, че Ви познавам от някъде.- настоя Екатерина и се настани на стола срещу него.
Напомняше й на някого, но дори не можеше да се сети на кого. Беше й смътно познат, сякаш го бе виждала веднъж или два пъти, но не го бе запомнила напълно, поради липсата му на постоянно присъствие... пък и тя бе едва на седем години, макар да изглеждаше поне на двадесет. Акъла й беше достатъчно не зрял, за да се припознае, но в момента Катето бе напълно убедена, че познава този мъж от някъде... не знаеше обаче от къде.
Загледа се в очите му изпитателно и зачака отговор, докато от време на време поглеждаше към Клаудия с молба за още пет минутки преди да тръгнат. Въпреки че бе отрязана веднъж от мъжа, нямаше да се откаже толкова лесно. Беше някак си убедена, че няма да го срещне само веднъж, колкото и да му се иска или пък на нея.

-Добра физиономистка съм.- възпротиви се тихичко Екатерина, но все пак се бе оставила на Клаудия да я повлече и въпреки това се спря рязко, когато мъжът се представи.
На лицето на малката пораснала се изписа очарователна усмивка, подсказваща колко доволна бе от развоя на събитията. Държа да отбележа, че когато не й се огаждаше, Катето оставаше изключително разочарована и сърдита. Затова в момента беше щастлива. Подаде ръката си като истинска дама от старите времена и остана още по- доволна, че ръката й бе целуната нежно от мъжа.
-Екатерина Джеймс Персивал.- представи се тя. Винаги използваше и трите си имена, беше горда с тях и ги харесваше неимоверно много, макар да й се искаше да ги промени на няколко пъти и все пак, държеше да задържи Джейм и Персивал, ако не Екатерина, което значеше пречистена май... е, нашата Кате определено не можеше да влезе в клуба на невинните същества, затова щеше да си помисли дали да не го смени това.

Екатерина плесна с ръце няколко пъти, обявявайки факта, колко й хареса. До някаква степен остана запленена от изпълнението и може би щеше да поиска то да се повтори още на момента, ако въздуха не бе донесъл мирис на морска вода, който я лъхна гадно и я накара да сбръчи нос. Обонянието й бе крайно подразнено от това морско ухание, което я влудяваше и я караше да се чувства отвратително зле. Усети как корема й се разбонтува, но стисна зъби и си придаде нормален вид, до колкото това бе възможно, преди да пребледнее още повече и да заприлича съвсем на мъртвец, излязъл от подземното царство без разрешение.
- Изпълнението беше прекрасно, но имам чувството, че ако не се разкара бързо от тук ще си изповръщам червата.- изтананика Катя.
Наистина нямаше какво друго да повръща, съмняваше се онзи шоколад от преди пет години да го имаше още в стомаха й... изключително невъзможно! Затова предпочиташе да си пази здравето и да не си играе с това коя поръчка ще върне и от преди колко време. Предпочиташе да бъде възможно най- далеч от водата.
-Не монасям мириса на морска вода!- поясни пред новите си познати, които я гледаха доста странно и неразбиращо.