Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Магична зала

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Директорката

avatar

Брой мнения : 12

ПисанеЗаглавие: Магична зала   Нед Авг 21, 2011 6:50 pm

Когато влезнеш в тази стая героя ти придобива различни способности или пък направо нова самоличност, тук задачите ще са особено весели и объркващи, следете добре, защото най-накрая, няма да знаете вие ли сте или не сте Smile
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Нед Авг 28, 2011 9:40 am

Строгия учител влезна в магическата стая и се огледа, стая като стая, масите бяха подредени в полукръг.

Разликата бе, че когато някой от учениците застанеше в средата веднага заминаваше в един магически свят, които учителя поддържаше и управляваше съществата в него. И което бе най-странно учениците, когато попаднеха там придобиваха нови способности или пък направо нова самоличност. За днешната задача учителя се бе подготвил да даде на учащите желаните от тях способности и да види дали биха се справяли така добре, както биха искали с тях. Обърна се към дъската и изписа с четлив почерк:
Цитат :
Име:Бенефикс
Желана способност:Покровителство над петте елемента (въздух, вода, огън, земя, дух)

Име:Неро Ровиан
Желана способност:Силата да комбинираш на бялата и черната магия

Име: Дом Аманте
Желана способност: Да умее да материализира всичко, което му е необходимо в дадения момент.

Име: Скарлет О'Хара
Желана способност: Да чува мисли на околните

Това бе напомняне и на него и на тези, които щяха да изпълняват задачата какви способности владеят в света, в който ще попаднат.

Задачата щеше да постави отборния им дух на изпитание, днес самите студенти трябваше да решат кой с коя част от изпитанието щеше да се пребори. Самото изпитание бе добре замислено "Древен пергамент трябваше да стигне от т. А до т. Б, без да бъде намокрен, изгорен или повреден по какъвто и да е начин", но в тази малка проста задача имаше четири уловки:
Първо: Пергамента трябваше да бъде отнето от един много силен маг, който бе отседнал в хан пълен с всякакви зли същества, които хич не бяха добронамерени, към новодошлите.
Второ: След като първия участник успееше да открадне пергамента, трябваше да го предаде на втория, който пък да премине през мътното езеро по време на гръмотевична буря и силен порой.
Трето: На брега на езерото, третия взема пергамента и препуска през мрачната омагьосана гора, където дърветата и храстите оживяват през нощта и правят всякакви пакости на преминаващите през гората.
Четвърто: В края на мрачната гора, четвъртия се сдобива с пергамента и трябва да го занесе в центъра на драконовата пещера, но както се очаква в тази пещера живеят всякакви дракони, дали ще успее да различи добрите от лошите, зависи само от участника и способностите му.

Когато учениците изберат кой с кое изпитание ще се бори, първия щеше да застане в кръга от маси и щеше да попадне в този измислен свят, където учителя щеше да играе негов противник, а той само с три рп- поста трябваше да премине трудностите и да подаде пергамента на следващия, за всичко това щеше да му е предоставено, едно денонощие време ...

Всичко това бе изписано в упътванията към задачата, които учителя постави на четирите маси и се усмихна. Надяваше се, че за един ден децата ще се разберат, кой с коя трудност ще се бори и ще се разберат помежду си в общата стая, а после ще уведомят и него, за да могат да започнат тяхната история за спасение на пергамента.
Върнете се в началото Go down
Дом Аманте

avatar

Брой мнения : 33

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Пон Авг 29, 2011 12:05 pm

Дом влезна в залата и погледна към учителя, стоящ прав в центъра между масите.
- Е, тъй като другите явно са заети, ще трябва да започнете с мен, учительо! – Ама се поклони тривиално и се запъти към мъжа със строго изражение.
- Да започваме, че да свършваме по-бързо – все още си личеше раздранението на Аманте, все пак мразеше да му се напомня, че отдавна не е най-добрия сред най-добрите, а точно това бяха направили учителя и директорката, сега бога бе раздразнен и ако можеше да напердаши един от двамата дори в сявят на фантазии, то нямаше как да не се възползва.
Върнете се в началото Go down
Бенефикс

avatar

Брой мнения : 36

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Пон Авг 29, 2011 12:10 pm

- Спрете сватбата, спрете сватба,аз имам против!- разписка се Бенефикс и нахлу в залата с гръм и трясък секунди след Дом.
И тогава всъщност осъзна, че трябваше да крещи съвсем различно нещо от това, което крещя по коридорите до тук. На лицето й,от напълно паникьосано изражение се появи спокойна физиономия, или поне за такава трябваше да мине. Приглади косата си назад, за да не стои разрошена и се заразхожда из помещението, което не бешеособено голямо. Стигна до Дом и се облегна на рамото му, задъхана, че беше търчала чак до тук и то толкова много стълби и коридори.
Всичкия никотин, който бе употребила внезапно я бе накарал да не може да бъде в същата форма както преди.
-Аз имам възражения... реших, че искам да си поговоря с магьосник.- задъхано заобяснява демонката с ръка на гърдите си и извинителна усмивка.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Пон Авг 29, 2011 12:39 pm

Учителя точно разперваше ръце, за да създаде въображаемия свят, когато Бенефикс влетя в стаята и се разкрещя. За момент строгия мъж се усмихна полуготов да се разсмее, но успя да превъзмогне този тъй детински порив.
- Е, май не сте много наясно, кой ще ходи в кръчмата, така че се разберете, ей там на една маса - той махна неопределено - и когато се решите, моля избраника да престъпи във кръга и да се заеме със своето изпитание - той начерта кръг около себе си с голяма показалка, застана в средата и разпери ръце ... около него се издигна разноцветен дим и той се скри от погледите на Дом и Бенефикс.
Учителя вече седеше на една маса в ъгъла на стара опушена кръчма бе заел ролята на магьосника пазещ "древния свитък" и като такъв създаде два циклопа, които охраняваха входа на хана, те щяха да са първото от трите препятствия до Свитъка, които трябваха да бъдат преминати в това изпитание. Циклопите не бяха от най-умните създания, но бяха въоръжени с големи боздугани, които размятаха на всички посоки ... Ако ученика успееше да се отърве от оръжията им, щеше да премине безопасно нататък. Уловката беше, че боздуганите не можеха да бъдат разрушени нито с огън, нито с вода. Учителя облегна уморено глава на ръцете си и зачака да види, кой ще влезне през входа. Въображението му за миг нарисува фасадата отвън, това което, който и да дойдеше щеше да види - стара порутена постройка с тежки дървени врати. А, отсам вратата, двата циклопа ... почти беше убеден, че участника щеше да се откаже още щом престъпи прага ...
Върнете се в началото Go down
Дом Аманте

avatar

Брой мнения : 33

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Пон Авг 29, 2011 12:42 pm

Дом гледаше ту разноцветния дим, тук Бенефикс ... беше му любопитно, какво се крие в дима, но винаги бе кавалер и ако дамата, било то и демонка, настояваше че иска тази задача, щеше да й е предостави.
- Е, ако толкова искаш заповядай, аз ще взема втората част - махна към дима Ама и приседна на един от столовете, край масите ...
Върнете се в началото Go down
Бенефикс

avatar

Брой мнения : 36

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Пон Авг 29, 2011 5:03 pm

Бенефикс прокара ръка почелото си драматично, сякаш бършеше избила пот от челото си, която всъщност не съществуваше. Изправи се, спряла да се обляга на рамото на Дом и му се усмихна някак драматично, сякаш разиграваше театър по някое Шекспирово произведение на голяма сцена и в момента бе обвзета от странна сценична треска, когато сцена очевидно не съществуваше камо ли публика и добре заучени реплики.
- Вярвах в теб и знаех, че няма да се ожениш... такова де, ще ми дадеш прекрасната част да бъда първа и да разказвам после на внуците си, че съм спряла сватбата.- започна да бръщолеви глупости демонката усетила видното си притеснение, но побърза да пристъпи към кръга от чинове, преди Дом Аманте да е размислил и да я е изпреварил.
Крачката й бе уверена, но увереността й бъро спадна, когато приближи мъглата. Преглътна шумно и отметна назад плаща на дрехата си, погледна към Дом и му махна сякаш за последно:
- Пожелай ми късмет Любовнико на Слънцето!- гордо изрече Бенефикс и се извърна към целта си.
Още с прекрачването на границата на нереалното измерение, създадено от учителя моментално я обхвана пълната паника, но когато се обърна назад, съзря само и единствено дълга горска пътечка, водеща незнайно къде, но нещо просто отказваше Бенефикс да тръгне натам. Обърна се отново напред, където положението не беше по- цветущо от предишното. Отново я приветстваше пътечка, но с едната разлика, че няколко метра натам я приветстваше стара, дървена постройка с пушещ комин. Това трябваше да е, просто нямаше друга опция, а и беше сигурна, че на където и да тръгне, пътят щеше да я отведе пак натам. Затича се към целта си, защото бе наясно, че имаше определено време да вземе свитъка и да го предаде на Дом Аманте, който да се отправи към втората част, която внезапно бе затруднила Бени и я бе отказала от изпълнението й.
Обувките й сякаш бяха специално пригодени за такъв терен, харесваше високите си ботуши, направени от змейска плът и макар да отнемаха заветните 10 сантиметра от ръста й, когато беше с токчета, даваха свобода на стъпалото й, може би затова и не се спъваше често, когато беше с тях. Та въпросните обувки почти не оставяха следи в калта, която не беше много ясно откъде се появи. Стигна за отрицателно време до въпросния леко порутен хан, който от километри миришеше не особено добре.
Отвори вратата, а в мига, в който погледа й попадна върху грозните същества й се прииска да се обърне и да побегне, но не успя. Тя просто стоеше закована на прага с поглед вперен в гигантските циклопи. Вече определено й се искаше да се върне на онази измислена своя сцена и да се прави на Шекспиров персонаж, скромно да се изчерви и да отстъпи все пак, давайки му да изпълни първата част.
Пое си дълбоко въздух и закрачи през западналото заведение с особена грация, приближавайки се към сигурна смърт, или поне тя определяше идването си тук така. Когато се изправи пред смърдящите мъже сви рамене някак нехайно и проговори, но глъсът й така трепереше, че всеки би й се смял:
- Извинете ме, миризливи грозници, ама мможе ли да мина?- попита Бенефикс почти учтиво, новеднага разбра, че е грешен ход, когато рева на двете грозилища задра привидната не особено тиха тишина.
Замахнаха с оръжията си, а боздуганите се насочиха заплашително към Бенефикс. Инстинктивно вдигна ръце пред себе си, затвори очи, а да не гледа нелепата си смърт. Пода пред краката й се разтресе и пред нея се издигна огромна каменна стена... всъщност по- скоро бяха буци кал, но достатъчни, за да възпрат ударите и да я предпазят от тях.
Демонката зазяпа калта пред себе си смаяно и тогава си спомни какво беше изпитанието всъщност. В момента тя владееше петте елемента. Богове! Какъв дар точно в момента. Отпусна ръцете си, което накара калната стена пред нея да се върне на мястото си, ръцете й отново се вдигнаха във въздуха, сякаш по тях протичаше ток, дланите и китките й се завъртяха под странен ъгъл, а после се върнаха отново в предишното си положение. Въздухът в помещението се раздвижи, а след малко задуха толкова силен вятър, че той накара боздуганите им да се върнат назад и да ударят собствениците си по главите. Двете огромни туловища се залюляха и едно върху друго изпопадаха по пода.
Бенефикс изпищя и самодоволно мина направо през телата им, приближавайки се към магьосника със свитъка.
- Е, не беше зле, Бенефикс, не си изгубила форма.- хвалебствено си каза тя на глас.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Пон Авг 29, 2011 5:37 pm

Учителя не издаде по никакъв начин заинтересоваността си от случващото се в другия край на помещението, макар че по едно време му идеше да стане на крака и да заръкопляска с викове "браво", просто обичаше талантливи ученици, а най-много обичаше такива, които успяваха да го изненадат, а Бенефикс явно беше изключително талантлива. Все още стоеше с лице облегнато на дланите му, пръстите му машинално галеха дългата брада, която бе част от облика му на зъл магьосник. Устните му незабележимо се задвижиха и огъня от камината в средата на помещението сякаш оживя. Огромни огнени кълба се задвижиха към Бенефикс, а останалите в кръчмата сякаш не ги забелязваха, какво се случва около тях. Огнените езици вече достигаха демоката пълзейки около нея, обгръщайки я в плътен кръг. Усмивката на "Мага" засия при мисълта, как тя би се опитала по най-логичния начин да убие огъня с вода и тогава, да тогава усмивката й ще замръзне, този магичен огън се захранваше с вода ... Учителя в него се блазнеше от мисълта, че ученичката ще успее да се сети, че огън убива огън, но щеше да види какво ще се случи, само след минутка ... Облегна се назад в стола си и се загърна в дългата си мантия, сякаш изведнъж го втресе, а той просто се подготви за последното препятствие, което бе намислил за Бенефикс, но сега, сега трябваше да се съсредоточи и да оцени действията на демона в огнената ситуация, за по-драматично, "мага" пророни отново някакво заклинание и огнените езици се плъзнаха към дългата пола на Бенефикс подпалвайки краищата й.
Върнете се в началото Go down
Бенефикс

avatar

Брой мнения : 36

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Пон Авг 29, 2011 6:38 pm

- Ей, чшш!- ядоса му се демонката и постави ръце на кръста си, норъкавите й също запушиха и това я ядоса.- Брадатия там,прибери си огъня, защото ме ядосваш и ще ти видя сметката, ей!- развика се ядосано Бенефикс и моментално предизвика не знайно от къде дошла вода, с която се опита да изгаси първо дрехите си, но полата й пламна още повече и това я накара да се ядоса още повече.
- Господин Много- ми- знае- брадата, ядосвате ме и няма да съм добра вече.-закани се отново Бенефикс.
За миг спря да прави каквото и да е и се замисли над възможностите си, които не бяха особено много. Вече разбра, че водата няма да й помогне, какви бяха тея пламъци, че реагираха толкова противоестествено на нормалната реакция на огъня към водата. Сега осъзна, че цяла вечност бе живяла със заблуждението, че всеки огън се гаси с вода, но уви, явно не беше така и в момента изпитваше огромни затруднения в измислянето на план "изгаси огъня, преди да ти опърли хубавите лилави гащички".
Протегна ръка с мисълта, че сигурно имаше уловка и огънят всъщност не пареше. Грешката излезе на яве веднага щом пръста й беше опарен, а собственичката му веднага го пъхна в устата си и го засмука жално и тогава в главата й просветна... нямаше да гополива с вода, просто щеше да го настъпи, е не буквално и не с крак, но щеше да го настъпи. Подът отново се раздвижи, а през вратата връхлетяха няколко скални къса и пръст, които се стовариха с такъв трясък, че пробиха дъсчения под, а около нея се вдигна такава пушилка, че я накара да се закашля сериозно, докато се измъкваше от димната завеса.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Вто Авг 30, 2011 9:43 am

Това не бе толкова находчиво, като решението за циклопите, но все пак учителя отбеляза, че Бенефикс не загуби духа си и се справи със задачата, значително по-лесно би й било, ако просто беше овладяла огъня, но какво да се направи, момичето не бе свикнало да борави изключително добре с елементите, но успя, това бе важното в случая. Докато демонката се бореше да излезе от димното кълбо, в което сама се постави, бе идеалния момент "мага" да постави началото на третото последно препятствие. Вдигна мантията си пред лицето и в миг изчезна от мястото си. Все още бе в кръчмата, но бе придобил съвсем обикновен образ, изглеждащ като всички прошляци в това помещение. Одърпани дрехи, брадясало лице и поглед замаен уж от алкохол. Целта на задачата бе Бенефикс да го разпознае, хванеше ли го за ръката, той щеше да й връчи прословутия свитък и тя по магичен начин щеше да се озове на брега на езерото, където трябваше да предаде парчето пергамент на следващия.
Дали щеше да използва новопридобитите си способности или щеше да търси по най-обикновен човешки начин, зависеше изцяло от Бени, учителя бе тук да оценява и да наблюдава, как учениците се справяха, за сега демонката му бе фаворитка, но може би защото не бе видял другите в действие все още.
Върнете се в началото Go down
Бенефикс

avatar

Брой мнения : 36

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Вто Авг 30, 2011 12:46 pm

Бенефикс се измъкна от задупливата пелена, която обвиваше мястото, където бе стояла до сега. Имаше странното предчувствие,че не се е справила съвсем добре, но се радваше, че поне бе успяла да се измъкне без да се стига до пърлена Бенефикс на огън. Оу, дори това не успя да го измисли и тъкмо когато беше готова да се разкрещи на онзи дъртак, когато забеляза, че той простобеше изчезнал... нямаше го!
Макар да изглеждаше прекалено спокойна за ситуацията, в действителност не беше такава. Погледа й недоволно се спря на масата, където контакта вече го нямаше. Ах, този как я ядосваше. Приближи се до масата, оглеждайки я хубаво за някоя уловка, но такава нямаше, а това я ядоса. Ръцете й хванаха ръба на масата и я преобърнаха, карайки я да се поразглоби, което разгневи и някои от посетителите на хана. Демонката се обърна към тях с вдигнати ръце, така както правеше когато нямаше представа какво да прави и единственото, което й хрумна беше същата идея, която и преди малко, докато се опитваше да се справи с циклопите. Ако при тях не вървеше метода с паричното възнаграждение, то при тези вонящи, пропаднали мъже трябваше да има.
Затърси из джобовете на дрехите си някакви пари, но единственото, което успя да намери беше едва една лира, която май не й вършеше работа за друго освен да ги метне на някъде, както и направи де, а въпросната монета удари мъжът зад бара, а той изръмжа не особено доволно, Бенефикс му хвърлли смразяващ поглед и му направи знак да мълчи, защото определено не й допадаше отношението му. Извърна се към пияниците и заговори:
- Някой от вас, пияндета такива има нещо, от което моя милост се нуждае и се надявам да ми го дадете.- почти заповяда Бенефикс, а заповедта й предизвика единствено бурен смях.
Бузите й почервеняха от яд. Сякаш сто на брой невидими пипала се вкопчиха в съзнанията на всички присъстващи в долнопробния хан, а по тях протече странната енергия, която сякаш накара мозъците им да се сгърчат под действието на разярения й дух. Виковете и странните им молби, които Бенефикс не разбираше огласяваха сградата без викът на един. Седеше някак централно на една от масите, съвсем сам, изражението му беше също толкова пияно, но на него невлияеха силите й, сякаш беше недосегаем за Бенефикс и това я наведе на онази мисъл, която й трябваше.
Със смирение седна срещу непознатия пиян и се усмихна, протягайки ръка към него.
- Свитъка, учителю!- кимна демонката, а миг по- късно в ръката й се озова, това, за което беше дошла.
Изправи се, кимна благодарствено и на бегом излезе от порутината, със същатаскорост продължи и по пътеката, докато мъглата на езерото не започна да я обвива, а скоро краката й стигнаха почти до водата.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Сря Авг 31, 2011 1:45 pm

Езерото притежаваше своята магия, кактовсяко друго езеро... водите му, черни като каран отблъкваха всички живи същества,карайки ги да изпитват страх от него. От край до край, брега му бе скалист, а камъните сякаш нарочно препречваха пътя на всички желаещи смелчаги да достигнат водите му.
Учителят последва Бенефикс, скривайки се из скалистия бряг, докато измагьосваше препядствието, което щеше да посрещне Дом Аманте. Беше замислил всичко прецизно. Съвсем малките, но опасни същества, наречени леприкони изникнаха поскалите, близо край водата, въоръжени с малки камъчета и копия, търсещи съкровището си и определено смятаха, че всеки, който се опита да припари при езерото бе откраднал делвата им със злато или се опитва да я намери. С тях не се преговаря, затова на бога щеше да му се наложи да ги заплени с нещо толкова материално и скъпо, че да успее да разсее малките разбойници и да премине миниатюрната им стена.
Върнете се в началото Go down
Дом Аманте

avatar

Брой мнения : 33

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Сря Авг 31, 2011 4:08 pm

Дом седеше спокойно на една от масите в магичната зала, дори помаха на Бнефикс, когато тя влизаше в мъглата. За известно време бе тихо и спокойно и изведнъж сякаш разноцветния дим се разтвори и той можеше да види всичко, което се случваше в онази кръчма, все едно наблюдаваше 3Д филм, което го забавляваше изключително и дори съжали, че не си е взел карамелизирани пуканки. Зачуди се за момент дали ако извика на Бени да забави за момент, за да изтича за лакомства тя би го чула, дори се опита, но демонката явно не чуваше гласа му. Както и да е и така ставаше да наблюдава, настина се по-удобно на стола си и вдигна крака върху масата облягайки се назад и залюлявайки се на само на задните крака на стола. От време на време викаше от възмущение или пък ръкопляскаше на смелите постъпки на Бени и тогава тя стигна до езерото. Ама така се бе зазяпал, че малко трудно се сети, че от тук нататък той трябваше да продължи със свитъка. Изведнъж му просветна и почти не се преобърна през глава с люлеешия се стол, когато побърза да стане и да смени демонката.
Престъпи малко плахо към мъглата, сега изобщо не приличаше на бог, по скоро на изплашено дете, което са викнали в кабинета на директорката, заради пакостта, която е направил на обяд в училищния стол. Както вървеше между масите, така и се оказа точно до Бени на брега на езерото.
- Добра работа - усмихна й се Дом, за да прикрие нервността си до някъде. Протегна ръка, която леко трепереше, демонката му подаде свитъка и преди да успее да каже каквото й да е изчезна. Явно не бе позволено да си дърдорят по време на упражнението. Дом за първи път успя да огледа добре скалистия бряг и точно да стигне до заключението, че няма друго живо същество в околността един малък камък го цапардоса право в челото. Огледа се отново и видя подскачащите между камъните леприкони, които крещяха неистово "НЯМА ДА ПОЛУЧИШ ЗЛАТОТО, НЯМА ДА ПОЛУЧИШ ЗЛАТОТО". Винаги бе ненавиждал малките палави същества, опита се да мине между тях, но порой от малки камъни се стовари върху него и му се наложи да залегне, зад един по-голям камък. Гадното бе, цялото му тяло се чувстваше като нажилено от пчели, не че някога бе жилен, но предполагаше че усещането е нещо подобно. Облегна гръб на голата скала и се опита да усети настроението на мънице, но ... какво ставаше по-дяволите!?! Там нямаше нищо, почти се паникьоса, че е загубил способностите си, когато му просветна, че сега имаше друг талант винаги да получава предмета, от който се нуждаеше ... Аманте се замисли как ли работи точно това и в главата му пребяга мисълта, че един дъжд от златни монети и скъпоценни камъни, би разсял леприконите и той би успял да премине покрай тях и още щом мисълта просветна в съзнанието му от небето заваля точно този златен дъжд. Малчовците заподскачаха въодушевено с писъци "ЗЛАТОООО, ЗЛАТОООО, НАШЕЕЕЕ, НАШЕЕЕЕ" и започнаха бързо да събират скъпоценностите на купчинки, дори не обърнаха внимание на Дом, който мина покрай тях и започна да се спуска по отвесната скала към черните води на езерото. Вече бе до сами водата, когато в съзнанието му премина мисълта, че хубаво би било да има лодка, с която да стигне до другия бряг и ето че лодката се появи точно под него. Дом се усмихна, определено му харесваше тази му нова способност, всичко изглеждаше изключително лесно така, разсъждаваше бога докато вече гребеше към отсрещния бряг.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Чет Сеп 01, 2011 9:30 am

Учителят хареса изпълнението на Дом и вече знаеше, че Бенефикс си има сериозна конкуренция, ако не в друго то поне в досетливостта и бързината. Прецизното изпълнение, което демонстрира Любовникът на Слънцето накара учителя да се замисли за нещо по- сложно.
Някъде навътре, не много по- навътре започна да се разразява буря. Толкова силна, че светкавиците й осветяваха цялата равнина около езерото, заслепявайки бога, дъждът се сипеше проливно над водите му, които преобръщат лодката на Дом Аманте, а съществстава вътре нямат търпение да го схрускат, учителят се надяваше Дом да не забрави, че свитъка трябваше да остане сух, каквото и да се случи.
Върнете се в началото Go down
Дом Аманте

avatar

Брой мнения : 33

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Чет Сеп 01, 2011 9:59 am

Когато една мълния удари лодката му и я направи на парчета, Дом със съжаление отбеляза на ум, че преди няколко хилядолетия той бе този, който заповядваше на светкавиците и никоя от тях не би се държала по този начин с върховния бог, но тези времена бяха безвъзвратно отминали, така че нямаше защо да го мисли точно сега. Вдигна високо едната си ръка със свитъка в нея и се опита да плува използвайки само другата, беше му трудно да остане на повърхността на черната вода, само с една ръка, камо ли да се движи напред... а на всичкото отгоре и валеше, като из ведро и свитъка скоро щеше да се намокри, още преди да си го помисли и древния пергамент се уви в найлон. доволен Ама се усмихна, но пък проблема с плуването оставаше, материализира набързо още една лодка, но още преди да се качи и тя стана на малки трески от поредната мълния, разбила се в нея. Докато шляпаше неистово с крака във водата, опитвайки се да остане на повърхността се замисли над това дали може или не може да се удави и дали, учителя наблюдаваше и би ли го спасил от нелепата смърт в езерото, накрая реши че не би трябвало да изпробва тази възможност до край ... Бог или не, нямаше никакво намерение да се нагълтва с тази мизерна черна вода. Запляска три пъти по усилено с крака и тогава се случи, нещо го дръпна за крака надолу към дъното на езерото, зарита паникьосано, мислейки си, че се е заплел в някакво подводно растение, но тогава ясно усети пръстите, които се впиваха в крака му и го дърпаха надолу ... още преди да разбере какво става, главата му се бе потопила под водата и устата му бързо се пълнеше с вода. За известно време на фона на проблясващите светкавици не се виждаше нищо друго освен ръката на Дом здраво стискаща загърнатия пергамент здраво, сякаш от това зависеше живота му ... точно през тези мигове, очите на Аманте се отвориха под водата и той видя няколко нереално красиви жени, които го дърпаха, сякаш го канеха да им иде на гости, в началото бе така запленен от русалките, че ръката му се протегна и той докосна лицето на едната, бе готов да ги последва и да направи всичко, което те желаеха от него ... но в следващия миг необятния му мозък на бог, проблесна и той се сети за задачата, това определено бе номер на учителя, но тук бе сбъркал, виж ако не бяха жени, а големи вкусни еклери бе по-вероятно Ама да ги последва ... усмихна се на идеята за огромни еклери, ама трябваше да направи нещо за влизащата в устата му вода, защото тя бе много далеч от вкуса на сладкишите, които си представяше. Изведнъж Дом се озова в акваланг с бутилка кислород на гърба си и очила за подводно плуване, така вече можеше спокойно да стигне до брега, без да се притеснява, че ще се удави или че свитъка ще се намокри. Докосна още веднъж лицето на русалката и й помаха за довиждане, явно че след като веднъж го потопиха те загубиха интерес към него и спряха да го дърпат на всички посоки. Бога спокойно се отправи по посока на твърдата земя, вече предвкусвайки победата от успешно преминатото изпитание.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Чет Сеп 01, 2011 12:31 pm

Учителят
вече берешил последното изпитание за Дом да не бъде съвсем свързано със
способността му, поне не само с нея. На отсрещния бряг вече го чакаше и
последната стъпка. Старата вещица, която дебнеше там бе голяма
измамница, готова на всичко, за да получи свитъка от чисто любопитство.
Вече
беше подготвила табла с еклерчета и всякакви сладкиши за Дом, както и
пътят му към славата, стига да й остави свитъка. Ако успееше да не се
изкуши към славата си на велик бог и решеше да премине, то тогава щеше
да му се наложи да я подкупи или да измами старицата с огромна брадавица
на челото, сбръчкано лице и кокалести ръце.
Върнете се в началото Go down
Дом Аманте

avatar

Брой мнения : 33

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Чет Сеп 01, 2011 12:54 pm

Дом изшляпа от водата на скалистия бряг, покатери се на един заоблен камък и с доста зор започна да се измъква от стегнатия акваланг. Огледа краката си и размаха плавниците на сухо и се разхили, изглеждаха меко казано смешно, най-накрая успя да се отърве от оборудването за плуване под вода. Изкара свитъка от джоба си и го стисна здраво в ръка, заподскачайки от камък на камък към безопасността на твърдата земя под краката му. В момента в който се намери на брега и съзря дамата с подноса със сладкиши, сякаш бе отговор на молитвите му, затича се на там, спешно имаше нужда от нещо сладко, езерото го бе изтощило и той вече губеше силите си или поне така би се чувствал човек, който губеше силите си, той все пак бе бог и всичко това бе в главата му, тялото му нямаше особена потребност от храна в действителност, но Ама си бе пристрастен към сладкото и трудно му устояваше в какъвто и да е момент ... Протегна ръка към подноса без въобще да забелязва, кой го държи и точно да сключи пръсти около един еклер, подноса изчезна, грачещ глас го уведоми:
"Няма свитък, няма сладко!"
Дом подскочи, толкова зловещ звук не си бе спомнял да е чувал през целия си хилядолетен живот, какво искаше тази стара, грозна ... ВЕЩИЦА, да най-накрая забеляза Баба Яга и погнусено отдръпна ръката си назад. Какво искаше тази жена от него, защо му бе отнела сладкишите, устата му се нацупи и горната му устна сякаш се разтрепери, като на малко дете, на което са взели биберона и то аха, аха ще ревне.
- Искам сладкиш! - гласа му хич не бе детски и не търпеше противоречие, пролича си че бе свикнал хората да му се подчиняват.
- Свитъка първо! - старицата не трепна срещу него и напротив изкара дори по-строг глас от неговия.
Дом се замисли, стискайки свитъка здраво в юмрука си и се замисли, искаше сладкиш, много искаше сладкиш, особено еклери, мнооооооооого еклери с шоколадов пълнеж, еклерииииииии и някак си пред него се появи цяла купчина еклерчета, тарталети и всякакви видове сладкишчета, той се затича и започна лакомо да набутва изкушенията едно след друго в устата си ... разхили се с глас и се обърна към старицата, която само сви рамене и се изпари във въздуха. Дом приседна до купчинката си от наслади, която бе точно до пътечката водеща към една много тъмна гора и зачака да види, кой от съучениците му ще дойде, да поеме свитъка от него.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Чет Сеп 01, 2011 1:17 pm

Учителя почти се засмя на ловкото и несъзнателно измъкване на Аманте от вещицата и за малко да протегне ръка, за да си вземе шоколадова тарталета, но не бе сега момента да се тъпче със сладко. Набързо скалъпи една огромна омагьосана гора, до колкото бе разбрал Неро щеше да е следващия, така че се замисли над това какво препятствие би подхождало на веселия демон. Той мечтаеше да може да комбинира черна и бяла магия, но за тази цел трябваше да познава и двата вида, за това днес Учителя бе решил да му даде тези знания. И за да изпробва дали Неро ще се справи добре с цялата нахлула в главата му информация, той реши да проправи пътека през гората, но всъщност тази пътека нямаше да го заведе на правилното място, демона имаше подсказка около пътеката растяха единствено и само Беладона, а всички магьосници знаеха че въпреки красотата си това растение се използваше предимно в черната магия, бе известно със способността си да успива тези които го вдишват, така че Неро би трябвало да се досети, че пътеката не е най-безопасното място в гората. В противоположната посока на пътеката учителя постави храст Лавандула, целебното растение би трябвало да подскаже пътя на демона в мрака ...
Върнете се в началото Go down
Неро Ровиан

avatar

Брой мнения : 102

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Съб Сеп 03, 2011 6:39 pm

Леко объркан Неро прекрачи бляскавата мъглявина и се озова до Дом. Без да се замисля той взима свитъка от ръката му и се отправя към гората. На входа на гората имаше няколко пътеки. От жокера, който му бе дал учителя той знаеше, че по пътеката растат само Беладони. На демона му бе познато това растение, все пак през тая вечност не веднъж бе изкарал училище и колко пъти бе оставал на поправка по билкология.
Познаването на растението бе най-лесната част от задачата, но в същия момент видя как по една от другите пътеки учителят вървеше с бърза крачка и мантията му се вееше след него. Леко объркан той подръпна своята гривна амулет предпазваща го от физически наранявания. Можи и да си сменяше тялото, но това му бе харесало и нямаше намерение да го разрушава толкова бързо. Заставайки пред пътеката, по която бе минал учителя му се прийска да го последва, но веднага му зазвуча бележката, която бе прочел точно преди да премине през мъглевината "Правилната пътечка ще намериш ти, когато цветето Беладона последваш ти". Без да се колебае повече Неро се отправи по пътеката следващ цветето, но след около 10 минути за малко да размаже едно от хубавите цветчета. Чувстваше се пиян, не по-зле дрогиран, не още по-зле и двете едновременно. Цялото му тяло тежеше и му се спеше. В един момент той се строполи на земята на колене и нещо му просветна. На последната поправка по билкология точно този въпрос бе последния в изпита- " Какъв страничен ефект предизвиква Беладоната?". Точно това беше! Тя предизвикваше унес! С треперещи крака той си проправи път до единственото растение, което не бе Беладона. Помирисвайки Лавандулата веднага се осъзна. За да е стигнал до това растение е преминал огромно разтояние и то не в пълно съзнание. Явно инстинктивно той веднага се бе ориентирал в мрака. Е това беше добре."Записвам-НИКОГА не минавай покрай Беладони или КАКВОТО и да е друго растение без да му знаеш страничните ефекти и противоотровата." отбеляза демона докато откъсяваше едно клонче Лавандула и слагайки го пред носа си премина на бегом опасната пътека.
Върнете се в началото Go down
Строгия учител

avatar

Брой мнения : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   Нед Сеп 04, 2011 8:11 am

Учителя се усмихна находчивия Демон бе намерил начин да мине по кратката пътека въпреки беладоната, която той бе измагьосал. Явно бе, че трябва да измисли нещо по-сложно за Неро, за да го затрудни поне малко. Оказа се че на тази сесия всички ученици бяха много талантливи. Седна на един голям камък и се загледа в притъмнялото небе, вече се мръкваше, а това означаваше, че учителя щеше да получи помощ от немирните растения в омагьосаната гора. Дърветата щяха да се опитат да хванат Демона и да го задържат в прегръдките си до настъпването на утрото, ако успееха щяха цяла вечер да го тормозят и да го закачат до пълната му умора ... Тъй като дърветата бяха омагьосани от зла Вещица с много черна магия, то ученика трябваше да се досети, че ако си направи пентаграм от клонки на трепетлика, който бе символ на бялата магия, то щеше да е защитен от всякакви пакости на тъмната гора и "живите" й растения. А, имаше и възможност да използва всякакви бели заклинания, за да се спаси от черната магия на гората, стига разбира се те да изплуваха в съзнанието му ... Доволен от препятствието, което бе замислил учителя се оттегли на една поляна в края на гората, за да подготви последното изпитания за веселия Демон.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Магична зала   

Върнете се в началото Go down
 
Магична зала
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Задачки закачки (планирано РП) :: Даскалото :: I Семестър-
Идете на: