Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Ресторант

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 140

ПисанеЗаглавие: Ресторант    Вто Юли 19, 2011 8:30 am

Върнете се в началото Go down
http://rpworld.bulgarianforum.net
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Пон Авг 22, 2011 9:47 am

Деня на плажа премина в игри и закачки, Ним в крайна сметка построй огромен замък на Дафне, който малката обожаваше. След цялото това забавление и изразходване на енергия, елфа се надяваше малката тази вечер да не буйства и да не създава огромни проблеми на бавачката, защото хич не му се водеха безкрайни телефонни разговори, в които някоя жена се жалваше от държанието на дъщеря му, нали в крайна сметка за това се плащаше на детегледачките - да се справят с малките чудовища, докато родителите им си почиват от тях, а не да се обаждат за всеки малък възникнал проблем и да се жалват ... Тръсна глава, не бе в този изискан ресторант, за да мисли за Дафне, тази вечер трябваше да се съсредоточи върху Дарая, тя имаше нужда от внимание и нежност. Стигна до предназначената им маса и дръпна кавалерски стола, за да се настани Дар на него. Поне обноските му бяха добре излъскане, ако не друго, опита в дворцовите балове и официални вечери си казваха думата. Ето, че пак се разсея, наистина страдаше от адска липса на концентрация и то се проявяваше все в такива важни моменти, когато ума му уж трябваше да е бистър ...
- Заповядай, мило - подкани самодивата да седне той - бих казал, че избора ти на ресторант е перфектен - оценяващо огледа обстановката и поклати одобряващо глава.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 23, 2011 8:11 am

Бяхме само двамата, в един красив ресторант, в който бях направила по - рано резервация. Всъщност на острова нямаше много места, така че днес щяхме да вечеряме тук, а и по - интересното беше, че за пръв път оставяхме Дафне с чужд човек. Преди бяхме оставяли червенокоската само при леля ѝ, а те двете се разбираха, а и малката бе просто едно парче месо, което не можеше чак толкова да протестира, но сега беше направо .... животно. Ръмжеше като баща си, бягаше постоянно и когато се разбеснявах, тя само ми се хилеше, докато баща ѝ не се скараше.
- Мхм. - измърморих и вдигнах краищата на дългата си черна рокля, за да мога да седна на стола си. За пръв път от толкова време обличах нещо толкова тъмно на цвят. Като не се брои бельото де. Та, дългата сатенена рокля - която не само допираше земята, а и се влачеше след мен - бе плътно по тялото ми, като не отриваше нищо освен ръцете и гърбът ми. Лъскавата черна материя подчертаваше бялата ми като мляко кожа, дългите ми червени коси и алените ми устни. - Може би си прав.
Бавно завъртях главата си назад и го дарих с една прекрасна усмивка, докато прокарвах ръка по оголеният си врат, на който само едно бижу и малко плат, който закрепеше роклята към мен. Харесваше ми обаянието, с което винаги ме наблюдаваше, макар сега да оглеждаше просто ресторанта, но това не ми попречи да се изчервя. Бързо се завъртях напред и единствените червени нюанси, които можеха да се наблюдават, бяха на алената ми коса, която бе вдигната на един стегнат кок.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 23, 2011 9:27 am

Елфа, настани самодивата по възможно най-галантния начин, но се сдържа и напълно в разрез с общоприетото поведение, преди да се отдалечи и да заеме стола срещу нея спусна ръка по голото й рамо. Няма нужда да обяснявам колко Ним обожаваше да я докосва и да усеща копринената й кожа под пръстите си. Мина му през ума да си тръгнат и да идат в хотела, намиращ се в съседство с ресторанта. Определено там щеше да им е къде, къде по забавно. Премигна, за да изчисти главата си от тези мисли, бяха тук да си поговорят. Дари имаше нужда да говори, а не постоянно той да й натрапва развратното си държание и еротичните си мисли. Най-накрая зае мястото си срещу нея и впери поглед в прекрасното й лице. Дарая сияеше, както винаги, едва ли имаше по-прекрасна жена на света, а тя бе избрала да бъде с него. В гърдите му се надигна онова чувство на самодоволство и той крадешком погледна останалите посетители, особено тези от мъжки пол, които бяха извърнали глави, за да огледат по-добре самодивата, без малко да им изръмжи насреща, но в последния момент се отказа и единственото, което направи бе да се усмихне широко, толкова широко, че да му се видят удължените кучешки зъби, които проблеснаха под приглушените светлини на ресторанта. Всъщност тази тъй наречена усмивка си бе почти толкова заплашителна, колкото и ръмженето му. Отвори менюто и погледа му само премина по страниците разсеяно, затвори го със замах и вдигна поглед към Дари.
- Всъщност, мило да направим експеримент поръчай ти и за двама ни - гласа му бе толкова примамлив и сладък, че човек би помислил, че всеки момент ще започне да разказва приказка за далечни царства и господарства.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 23, 2011 9:59 am

Интересно. Първо ресторанта, сега яденето. Хмм, май не знаеше какво си пожелава, защото като се имаше впредвид аз какво предпочитах да ям щях да го накарам и той да ми оцелява само на треволяци. Е, не се оплаквах де, ама не беше кой знае колко вкусно. Предпочитах си тортите, сладкишите .... на моменти ми липсва проклетата бременност, защото тогава можех да си позволя много неща и си имах оправдание, а сега не беше така. Нямах с какво да се оправдавам, ако надебелея, така че любимите ми плодове и зеленчуци ми бяха постоянното меню.
- Днес бая избор ми даваш .... усещам, че ще ядеш здравословно с мен.- за момент поставих показалеца на устната си и надникнах над менюто, за да срещна очите му. - А ако продължаваме с тази серия да ме оставяш да правя какво си искам ще се окажеш вързан с белезници за леглото. - веждите ми се вдигнаха два ... три пъти, последователно, а едновременно с това се вия и онова преминаващо плъмъче, което доста лесно можеше да бъде разпознато от Ним. Отново забодох поглед в менюто и очите ми започнаха да се разхождат по ястията, а през това време до нас се приближи сервитьорът, който застана от страната на елфа, като чакаше да чуе какво е избрал.
- Ъмм ... една зелена салата с риба тон и Рататуй, а за господина салата Ница и .... специалитета на готвача. - момчето в черните дрехи гледаше малко учудено двамани, но сякаш бързо се окопити. Примигна някак объркано и записа всичко, а след това подаде на тъмнокосия менюто с вината и се завъртя, за да занесе поръчката ни.
- Имах намерението да те оставя само на зеленчуци, но като като се замисля .... после ще ти е нужна повече енергия. - прехапах леко устната си и се надвесих напред, като предположих под брадичката си опакото на дланите ми и се загледах в очите на Ним.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 23, 2011 10:19 am


Ним се ухили като тинейджър, който за първи път вижда гола жена на живо и се изплези на Дарая, май държанието му хич не отиваше на изисканата обстановката, но пък той се забавляваше искрено.
- Мога да извлека достатъчно енергия и от зеленчуците и плодовете, не забравяй, че съм роден елф - намигна заговорнически на Дарая - но да, права си предпочитам месото, макар че не ми е необходимо, но съм разглезен и предпочитам да имам това, което искам - замълча за мъничко, наведе се напред и заговорнически прошепна - а, нали знаеш какво искам най-много!?! - и за да не остава никакво съмнение, какво точно има предвид я посочи с пръста си, усмихвайки й се мило. Вдигна листа с вината и го подаде към Дари ...
- Като си започнала да избираш, избери и вино - смигна й той, самодивата обожаваше да избира, а той нямаше нищо против да я оставя да си прави каквото си иска, стига той да бе част от плановете й. - И да ти кажа нямам нищо против да се окажа с белезници с твоето легло ... само се чудя, какво ли ще правя там завързан, нали разбираш, че така ръцете ми няма да могат да се разхождат по теб и да те докосват по онези места, които толкова обичаш!?! - последното бе изречено изключително невинно, сякаш говореше за времето и не става въпрос за нищо кой знае какво, но прехапването на долната му устна и палавия пламък в очите му подсказваха, че си представя съвсем точно ситуацията, за която говори.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 23, 2011 10:58 am

Пръстите на краката ми се свиха и започнах нервно да барабаня по масата, докато не взех листа с вината и не скрих лицето си. Усещах как нямаше да имам нужда от руж, защото бузите ми започнаха да почервеняват, а дишането ми стана малко затруднено заради мислите, които се въртяха като един голям ураган в главата ми. Стоях и наблюдавах изброените имена, но не четях, дори си личеше колко отнесена бях, а и като се имаше впредвид, че не разбирах нищо от вина.
- Госпожо, избрахте ли вино? - сервитьорът се беше приближил до мен, а дори не го бях забелязала, докато не прочисти гърлото си, за да му обърна внимание. Та, тръсна глава и бързо плъзнах очи по листа и общо взето избрах това с най - много цифрички там, където пишеше "цена". Е, елфът обичаше да се изръсва за мен, така че едва ли сега щеше да има проблем. Мъжът взе менюто от ръцете ми и тръгна на някъде, като невинния ми поглед и червените бузи излязоха на показ.
- Не си честен. - измърморих тихо и извърнах главата си на една страна, като се правех, че търся някого, за да мога да скрия лицето си, за да приеме нормалният си вид. Не исках да изглеждам като някоя ... дори нямаше дума за мен. Беше странно, че след всички тези години имаше двама човека на този проклет свят, които постигаха тази реакция у мен.
Дмитрий Петерхоф - мъжът, който старателно избивах от главата си, макар че имах все още чувства към него и за това толкова много се мразех, че не бе истина. Е, поне по нищо не му показвах, че се интересувах от него.
Така, а другия мъж, който всъщност обожавах бе .... Ним Арвен - елфът, от когото имах дъщеря и обожавах и толкова много си приличах с него, че сигурно бях една негова женска версия.
Та, точно тези два индивида предизвикваха изчервяването по бузите ми всеки път, когато ми говореха по някакъв мръсен, перверзен начин.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Сря Авг 24, 2011 11:08 am

- Не се смущавай, мило, за нищо лошо не говорим - усмихна се елфа и протегна ръка, за да прокара пръст по зачервената й буза - човек би казал, че си някоя невинна девойка, а не самодива, ако види как се изчервяваш - пошегува се Ним и се разсмя по сдържано от обикновено, не искаше всички в ресторанта да се обърнат и да започнат да ги зяпат ... В главата му нахлуха мисли, които биха накарали дори и него, саркастичния елф, да се изчерви, а не мислеше кой знае какво, само си спомняше как точно се сдобиха с малката сладка Дафне. Тръсна глава и прочисти ума си от тези мисли, все пак им предстоеше романтична вечеря преди да се стигне до тези им занимания, но пък после щяха да си наваксат ... Съсредоточи се елфче, стига толкова ... Виж самодивата се замисли за нещо, очите й отново се отнесоха на някъде, така както имаше навика да прави, когато не искаше да споделя мислите си ... може би се страхуваше, че и някой има нейната способност и като се притеснеше от мислите си, криеше очите си ... Тази мисъл го накара да се усмихне, протегна ръка, хващайки брадичката й и извъртайки лицето й към себе си.
- Спокойно мило, може да ме гледаш в очите, няма опасност да проникна в мислите ти - усмивката му беше съвсем реална, просто обичаше да я гледа в очите и искаше да й напомни, че съзнанието й в пълна безопасност пред него, никога нямаше да си позволи да й повлияе с някоя от способностите си, без нейното съгласие. Събра устните си, давайки й въображаема целувка и й смигна закачливо.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Сря Авг 24, 2011 12:52 pm

Очите ми бавно се вдигнаха към неговите, като го зениците ми проследяваха всяка една черта от лицето му, докато тършувах из главата си някоя остроумна реплика, но нищо не ми изникваше. Пфф, трябваше да си написвам на листче предварително какво да казвам, когато ме оставяше безмълвна за по - дълго време. Или пък просто трябваше да му кажа истината? Е, така и така за това бяхме дошли.
- Знам, че не трябва да се страхувам, но може и да не четеш мислите ми, но физиономиите ми, езика на тялото ми доста красноречиво ти казват всичко, което ти е нужно. - свих невинно рамене и леко стиснах между зъбите си долната си устна и за момент отново отклоних погледа си, но не можах да се извъртя, защото пръстите на елфа придържаха брадичката ми. Нямаше къде да бягам, а колко пъти ми се е искало да се скривам в точно такива моменти. Невъзможно. Както казах, Ним можеше да разбере, че нещо ме мъчи само по това, че откланям очите си от неговите, а сигурно си имаше и други начини. Кой знае, може би наистина ме познаваше.
- А за изчервяването .... това, че съм самодива не значи, че не мога да се изчервявам, когато определени хора ми горвоят за "нещата", които няма да могат да ми направят, ако ръцете им са вързани. - за момент дъхът ми секна и ме накара шумно да преглътна, а след това и да поразмърдам нервно крака и да захапя по - силно устната си. Предполагах, че ако продължавах така една тъничка вадичка кръв щеше да се стече по брадичката ми. Нервността ме правеше мазохист.
- И да знаеш, че само двама човека до сега са ме карали да се изчервявам. - реших да си замълча за името на другата личност, която предизвиква червенината по бузите ми, защото не ми трябваше още лошо настроение днес, макар че елфът сигурно щеше да се досети, а това нямаше да е много приятно. Май трябваше да си замълча.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Сря Авг 24, 2011 1:14 pm

Ним прокара палец по прехапаните й устни, надявайки се така да я накара да отпусне захапката си, не искаше да си причинява болка дори по несъзнателен начин. Всъщност добре знаеш, кой е другия мъж, който я е карал да се изчервява или поне предполагаше. Все пак още в началото му бе признала, че се е влюбвала само веднъж и сто на сто точно той й е действал по този начин. Не знаеше как да изрази мислите си гласно, но се радваше че все пак заемаше място до този конкретен мъж, защото в съзнанието му това означаваше, че Дарая се е влюбила и в него самия. Май дори на ум не можеше да изрази правилно чувствата си, камо ли да ги изрази на глас. Чувстваше опиянение, че е един вид е настигнал бога на разврата, но някакъв порив и желание за победа, мозъка му веднага започна да измисля как да се постарае повече, така че да победи в крайна сметка и този да бъде напълно и тотално забравен от Дари. Погледна я право в очите, както винаги не го бе страх тя да надникне в главата му, нямаше какво да крие, всъщност би се зарадвал тя сама да види, че цялото му елфическо съзнание е тотално и безгранично влюбено в червенокосата самодива и би направило всичко, за да и докаже тази любов. Напълно в другия спектър от устата му излезнаха думите:
- Сега искам да видя как се изчервяваш, като си представиш какво би направил този кървав елф когато успее да си освободи ръцете - пръстите му все още държаха брадичката й, а очите му с наслада поглъщаха руменината по бузите й.
И точно в този момент келнера реши, че трябва да поднесе виното ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Сря Авг 24, 2011 1:43 pm

Зъбите ми моментално отпуснаха долната ми устна, като я накара да се снижи и да разтвори устата ми. Дъхът ми бе вече забързан, само от мисълта как Ним прокарва ръцете си по гърбът ми, а след това бавно ги спуска надолу, докато не обхване в шепи дупето ми. Спрях да дишам. Сърцето ми заби по - бързо от нормалното и усетих как бузите ми започнаха да пламтят, а подобно нещо се случваше и с интимните ми части. Цялото ми тяло започна да трепва лекичко, докато по открития ми гръб и ръцете ми можеше да се види колко настръхнала бях от нещата, които исках да ми причинят, а някой от тях дори не можех да ги формулирам в мислите си. Просто ги знаех, че ги исках, а очите ми не се отделяха от тези на елфа все едно бях изпаднала в някакъв транс, от който не можех да изляза. Картините как е надвесен над мен и тялото му покрива моето, как краката ми са увити около кръста му, а той движеше таза си бързо, като ме караше да стена, а след това и да викам. Ръцете ми приклещени с белезници на главата, докато елфа правеше какво си поиска с тялото ми.
Не можех да спра това, което прескачаше из главата ми, макар че дробовете ми напомняха, че трябва да се спра преди да ми се е замаяла главата окончателно от липса на въздух. Всичко това беше като дрога, а същевременно с това усещах болка по устните си, които жадуваха да бъдат целунати.
Кръстосах краката си и ги притиснах силно, за да спре паренето, което от своя страна продължаваше да подклажда мислите ми. По дяволите, дори не мигах! Клепачите ми опитваха да падат над очите ми, но биваха възпирани, защото не исках да го изпускам от поглед. Искаше да гледа как се изчервявам, като си мислех за нещата, които би ми сторил, сега щеше да получи и разширените ми от възбуда очи, които се бяха вперили в него.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Сря Авг 24, 2011 2:43 pm

Елфа успя да откъсне очи от нейните, чак на петото покашляне от страна на сервитьора. Този тъпак пък какво искаше сега, честно казано хич не му беше нито до вино, нито до храна ... разширените зеници на Дари сякаш му разказваха в картинки, какво си представяш любимата му, а и неговите мисли бяха съвсем в синхрон с нейните. Голата Дарая лежеше на леглото под него, а той разхождаше устните си по всяко кътче на тялото й, изследвайки го с език, карайки я да стене и настръхва от докосванията му. Ръцете му помагаха в тази изследователска дейност и усещаха всеки трепет на нейното нежно тяло... но ето че досадния сервитьор прекъсна общата им фантазия, кашляйки точно до ухото му. Елфа се извърна показвайки онази не съвсем усмивка на устата си и почти изсъска:
- Какво? - келнера видимо потрепери, явно физиономията си му бе достатъчно заплашителна и без да съска насреща му, опита се да оправи физиономията си в нещо по-приемливо, но май не му се получи съвсем ...
- Господина ще опита ли виното? - сервитьора най-накрая намери гласа си и възпитано го попита избягвайки да го поглежда.
- Не! Оставете бутилката, аз ще налея - Ним макар че се стараеше да избегне ръмженето и съскането не му се получи особено добре, гласа му звучеше сякаш изричаше смъртна заплаха, а не отговаряше на съвсем обикновен въпрос. Както и да е момчето разбра намека и бързо остави бутилката и се отдалечи с бързи крачки. Елфа си пое дълбоко въздух, май трябваше да спре да кара Дари да се изчервява, защото този цвят на лицето й предизвикваше само мръснишки мисли в главата му, което хич не му помагаше да се държи като изискан джентълмен, какъвто се очакваше да бъде на такова място. Взе бутилката от масата и наля първо в чашата на Дар после и в собствената си, когато проговори гласа му бе просто дрезгав без нищо заплашително в него, по скоро звучеше нежно.
- Виждаш ли мило, само с един поглед ме накара да изплаша до смърт келнера, после ми напомни да му оставя голям бакшиш - ухили се срещу нея и вдигна чашата си за наздравица.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Сря Авг 24, 2011 10:17 pm

Дори не забелязах келнера, докато Ним не се обърна към него и ме накара най - после да си поема въздух, а след това и за момент поне да затворя очи, за да мога да се съсредоточа върху нещо, което нямаше толкова да разсейва и двама ни. Все пак за това, което се въртеше в главата ми щяхме да имаме достатъчно време по- късно, така че сега трябваше да мисля за нещо друго преди да го завлека извън това място. Прочистих гърлото си, а след това пригладих косата си, все едно можеше да се развали след толкова лак.
- Ти го поиска. - вдигнах простичко рамене и взех чашата си, а след това я докоснах до неговата, така че да се чуе едно познато "дзъън", което бе знак, че вече мога да отпия. - Нали знаеш ... внимавай какво си пожелаваш. - все още ми беше малко трудно да не си накъсвам речта, но скоро и това щях да направя, та нямах търпение да усетя как червената течност се разля по езика ми, а след това се стече по гърлото ми. Беше някак освежаващо, а и като се съсредоточих върху това как е правено виното сякаш стана по - лесно да охладя страстите и да спра да мисля за неща, чието място не им бе сега.
- А за бакшиша не се притеснявай, знаеш, че мога да го накарам да ни мисли за клиенти номер едно. - оставих чашата на масата и най - невинно смигнах на елфа. Поне успях да си нормализирам дишането, да спра да мисля развратно и да .... вече не гледах втренчено.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Чет Авг 25, 2011 5:06 pm

- Имаме достатъчно средства да му дадем желания бакшиш, не му мъти мозъка, ще вземе да му хареса и да започне да те преследва за още и тогава вече ще трябва да го убия. - Ним отпи голяма глътка вино и се усмихна на познатото чувство на леко загряване в гърлото му, но май ще трябваше да си поръча нещо доста по силно, за да може да прочисти мръсните мисли от главата му. Все още пред погледа му се движеха голите им тела в най-различни пози и той затвори за момент очи опитвайки се да се съсредоточи... След няколко неуспешни опита, най-накрая намери правилното решение, замисли се за Дафне и всички еротични мисли изчезнаха от главата му, само гледаше да не се връща към спомена за зачеването й, защото ставаше пак неловко, опита се да се фокосира върху малкото усмихнато личице и накрая отвори очи, доволен от себе си, че е успял да обуздае мислите си, до някаква степен. Вгледа се вече в по-спокойното лице на Дарая, всичко в нея бе прекрасно изглеждаше като нарисувана, толкова съвършено красива. Преди да отпие втората си глътка тихо промълви, почти само на себе си, но знаеше, че самодивата ще го чуе.
- Пия за неочакваните срещи! - нещо подобно бе първия им тост, който доведе до цялата тази промяна в живота им ...
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Пет Авг 26, 2011 9:58 am

Приклепах няколко пъти, като се опитвах да се сетя от къде тази фразичка ми бе толкова позната, но не ми отне много време да се сетя и да изникне една невинна усмивка на лицето ми. Успях да си припомня как за пръв път бе вечерял у нас и тогава това беше тостът, който бяхме вдигнали. Харесваше ми да си припомням такива неща, защото ми изглеждаха толкова назад във времето, а всъщност от тези събития дори не бе минала година. Въпреки всичко се сещах за тях с такава наслада, че винаги ме караше да се усмихвам.
- За неочакваните срещи. - вдигнах леко чашата си и отново отпих, този път достатъчно голяма глътка, че да пресуша чашата. Ммм да, имах навика да отпивам по много, а също така и да се напивам бързо, което беше нещо много, ама много лошо, защото не усещах от къде ми идваше, а когато го осъзная вече щеше да е късно. Кофти. Ама оставих чашата на масата и очаквах отново да ми я напълнят.
- Не е добра идея да пия на гладно нали? - въпросът сякаш бе зададен повече към мен от колкото към елфа, ама пък още ми я нямаше салата, така че обстоятелствата бяха такива. Надигнах глава, като се опитвах да потърся сервитьора, ама него го нямаше, а това ме накара да се нацупя точно като някое малко детенце, на което не му даваха да яде сладко преди вечеря. - Гладна съм. - измърморих някак недоволно и отправих умолителен поглед към чернокоското, който не отлепеше очи от мен. Беше малко необичайно точно аз да мрънкам да ям, обаче какво да се прави, все пак не исках да се връщам вкъщи пияна като кирка при това само от една - две чаши вино.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Съб Авг 27, 2011 9:04 am

Ним се огледа, не че видя сервитьор някъде, но това не му попречи да махне отривисто с ръка, все някой от персонала трябваше да го забележи, е ако не искаха да им опустоши хубавия луксозен ресторант де ... Докато обмисляше как да иде до кухнята и да вдигне скандал за забавянето на поръчката им ... все пак Дар рядко проявяваше желание за храна и той бе длъжен да задоволи апетита й, когато изпиташе такъв, не искаше самодивата му да се отреже наистина от една две чаши вино, не му бе необходимо да се напива, знаеше че човешките мъже използваха тази тактика, за да вкарат жените в леглото си, но на Дарая не й бе необходимо опиянение от алкохол, за да се наслаждава на секса ... тръсна глава, защото мислите му пак отиваха на където не трябва в този момент. Докато разсъждаваше над ето такива тривиални за него неща, келнера им се появи със салатите и ги поднесе с лек поклон.
- Съжалявам за забавянето, но останах с впечатлението, че искате да останете насаме за известно време - заоправдава се младото момче, несмеейки да ги погледне в очите или по-точно не поглеждаше Ним, но всеки страничен наблюдател би забелязал, как обхожда цялото тяло и лице на самодивата с поглед, наслаждавайки се на това което вижда. Дори посмя да я погледне в очите и да й намигне. Разбира се това остана скрито от погледа на елфа, защото ако беше видял определено момчето в момента щеше да лежи мъртво насред ресторант, вместо да продължава да зяпа Дарая.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Съб Авг 27, 2011 7:20 pm

Проследих с поглед как момчето остави чинията ми със салата пред мен и тъкмо, когато вдигнах очи забелязах как той ме наблюдаваше. Черните точки в очите му, или по - просто зениците, проследяваха тялото ми, макар всичко да бе закрито, а столът криеше открития ми гръб и въпреки това келнерчето ме оглеждаше. Харесваше ми да привличам внимание, но мисля, че бе малко прекалено когато .... ми намигна с онези прелъстяваше усмивка и пламъче в погледа. Май очакваше да му отвърна по някакъв начин. Приклепах някак изненадано на настоятелния му поглед.
- Има ли нещо? - измрънаках, като се вгледах в Ним, защото сега ми трябваше точно да забелязва как някакъв сервитьор се опитва да ме сваля. Щеше да изперка. Като го знам колко е уравновесен що се отнася някой да се доближи до мен и Дафне. Всъщност, няма да коментирам, защото картинката, която изниква в съзнанието ми винаги е на налягали по земята невинни хорица, които са се пробвали да се доближат.
- Не, просто се чудя как са Ви пуснали да паднете от Рая. - наглата усмивка се разля по лицето ми, а аз започнах нервно да кърша глезените си, като първата мисъл, която ми мина през главата бе да се разкрещя на момчето да бяга. Другата идея, която ми беше дошла, бе да му промия мозъка, но когато се поогледах дали някой не ни зяпа забелязах, че доста погледи бяха насочени я към мен, я към Ним, а други просто наблюдаваха сценката, която се развиваше в момента.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Нед Авг 28, 2011 10:14 am

Може и момчето да стоеше с гръб към Ним и елфа да не забелязваше с какъв похотлив поглед келнера оглежда Дарая, но тъпия човек допусна грешката да проговори и дори шепота му да бе недоловим за другите уши, то кървавия бе надарен с остър слух и чу всяка думичка от сладострастните му думи към самодивата. И точно това преля чашата. Ним хвана ръката на момчето, когато то стреснато го погледна едничката думичка излязла от устата на елфа бе:
- Навън! - гласа му не търпеше възражение, нито пък неподчинение. Ним стана и за неопитните очи походката му, можеше да се каже дори спокойна и лежерна, но погледа на познавачите, би забелязал стегнатите му рамене и леденото изражение на лицето му. Дори не се обърна да види дали момчето ще го последва, знаеше че ще го направи, влачеше духа му със себе си, а обикновените хора не можеха да стоят далеч от духовете си. Това определено причиняваше доста неудобство на келнерчето, сигурно бе адски неловко, тялото ти да върви на някъде, без съвсем да осъзнаваш защо.
Едва ли някой би посмял да опише какво се случи навън, но в края на краищата резултата бе мъртво момче с липсващо сърце, което незнайно как се бе оказало захвърлено някъде в океана, докато трупа бе заровен някъде ... С Дарая трябваше да спрат да избиват беззащитните хора, защото скоро, острова щеше да се превърне в едно голямо гробище.
Елфа се бе забавил десет минути навън, едва ли някой би се усъмнил че е направил кой знае какво на момчето, скоростта все пак му даваше преимущество. Сядайки на масата огледа ръцете си, нямаше и капчица кръв някъде по себе си. Усмихна се на Дар и махна на оберкелнера.
- Мисля че имаме нужда от нов сервитьор, по възможност жена ако обичате - гласа му бе любезен.
- Е, мило, до къде бяхме стигнали? - усмихна се към самодивата, сякаш въобще не бяха прекъсвали разговора си.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Пон Авг 29, 2011 8:41 pm

Не знаех какво да направя през времето, в което бях останала сама. Сториха ми се часове, които се точеха толкова бавно като някои локуми и всичкото това бе заради погледите на хората. Всички ме зяпаха. По някое време се обръщаха и към вратата, за да видят дали Ним не се връща победоносно или пък келнерчето.Всъщност те може и да не знаеха кой ще влезе пръв през вратата, но аз бях сигурна. Чернокоското. Единственото нещо за което се молех бе това момчето да не е умряло в ръцете на елфа, защото този ден определено щеше да стане кървав.
Цялото ми тяло потръпваше и усетих как дори ме обливаше и студена пот, която ме правеше още по - нервна и от преди. Не исках да продължа това, което правехме. И двамата имахме някаква странна нужда от това да убиваме невинни граждани, които дори не ни бяха предизвикали. Е, добре де Ним си имаше до някъде оправдание, защото и двамата знаехме колко ревнив беше що се отнася до двете му червенокоси същества, които той обожаваше.
Точно тогава го видях как профучаваше край масите и бързо зае мястото си. Физиономията му все още беше някак плашеща, но момента, в който очите му се засякоха с моите блесна усмивка.
- Кажи ми, че не си му видял сметката. - беше единственото нещо, което казах, а след това се загледах в чинията си, в която ровех от няколко минути без дори да сложа залък в устата си. За сметка на това бях пресушила бутилката вино. Беше останало количество за още една чаша, но още няколко минути да се бе забавил и сигурно напитката вече щеше да се стича по хранопровода ми. Всъщност вече алкохолът започваше да си казва думата, но пък малко притъпяваше емоциите ми. Така поне знаех, че едва ли щеше да има опасност от това да стана тъжна, депресирана или да ме обземе каквото и да е друго неприятно настроение.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 30, 2011 9:58 am

- Приеми го така, взех му едно посочен билет за Рая, нали толкова искаше да види съществата там, сега сигурно се забавлява - Ним се усмихна, някак разсеяно ... Всъщност наистина трябваше да спре да се отдава на убийствената си наклонност, мислеше че е успял да овладее тази част от характера си, но явно невъзможността да отмъсти на Ада или пък да фрасне по носа оня развратен бог, де бе само в акъла на Дарая, та тази безпомощност го караше да си излива гнева върху нищо неподозиращите хора. Трябваше да се стегне и да спре да избива всеки погледнал Дарая, това не бе начина да я запази, знаеше го, но ... Тръсна глава и махна с ръка, неопределено към кой от сервитьорите, една келнерка изтича и той си поръча двойно уиски, имаше нужда да изпие нещо силно и сгряващо. Тогава погледна към бутилката вино и се усети, че за има няма десет минути самодивата бе изпила почти цялото съдържание на бутилката и не бе вкусила и хапка от салатата си. Ним пое разсеяно бутилката и й сипа последната чаша.
- Мило хапни нещо иначе после няма да имаш сили за това, което съм намислил - смени темата, сякаш оня келнер никога не бе съществувал, а гласа му звучеше толкова загадъчно нежен, че човек би си помислил, че до преди секунди се е обяснявал в любов, а не е извършвал кърваво убийство.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 30, 2011 12:14 pm

- В цикъл ли си, или си бременен? - повдигнах озадачено едната си вежда, а след това не можех ад се сдържа и се разкикотих. Така де, настроенията му се променяха адски бързо, а когато моята глава бе под, дори и лекото,влияние на алкохол почвах да ръся нелогични глупости. Сега имаше логика, ама това бе друг въпрос. Интересното и май хубавото в случая е, че вместо да си скапя изцяло настроението, моя милост просто си пои дълбоко дъх и се остави на течението, което подсказваше само хубави неща тази вечер.
- И защо трябва да ям? - измърморих малко след това точно като някое детенце и вилицата ми отново започна да ровичка из чинията с треволяци. Не бях гладна, ама за сметка на това бях жадна. Протегнах ръката си и вдигнах чашата с вино, като изпих цялото и съдържание, а след това смигнах на Ним и облизах лакомо устните си. Така познатото чувство на топлина се разля из тялото ми и ме накара за момент да затворя очи. Усещането беше приятно. Дори ме накара да се усмихна, като покажа блаженството в което бях попаднала.
Върнете се в началото Go down
Ним Арвен

avatar

Брой мнения : 110

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Авг 30, 2011 12:42 pm

- Хей, пианде, по-полека - разсмя се Ним и в противоположно настроение на думите си, гаврътна цялото съдържание на чашата, която му донесе сервитьорката. Дам, топлината беше отпускаща, какво пък им пречеше да се натряскат двамата и да пеят под звездите пиянски песни, докато се къпят голи в нощните води на океана ... Ама и той имаше една фантазия, направо нямам думи. Честно казано предпочиташе да се приберат и да палуват в леглото, не че не можеха да направят интересни неща и на някой самотен плаж, ама винаги имаше вероятност да ги хване някой, но пък и нали в това бе тръпката за правене на секс на обществени места ... В главата му изникна спомена за летището и онези малоумни охранители. Разкиска се гръмогласно и я изгледа смигайки й по най-мръснишкия начин.
- Какво ще кажеш да се позабавляваме навън тази вечер, обещавам да не останеше незадоволена - пое си въздух и направи драматична пауза - всъщност обещавам да задоволя всеки твой каприз, който изразиш гласно пред мен тази вечер - май алкохола го хващаше определено, такива глупости не беше вършил отдавна, но щеше да е приятно да се поотпусне и да се държи невъзпитано и детински отново. Точно това държание го бе събрало с Дари, може би това бе разковничето за добрите им взаимоотношения. Хм, елфа пак се расея и мисълта му за препуска от тема в тема, даже и той трудно успяваше да я проследи, но като всеки егоцентрик се съгласяваше с всяко свое хрумване.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    Вто Сеп 06, 2011 12:58 pm

Това, което направих бе крайно нелогично, защото забих вилицата си в салата и поднесох една голяма хапка към устните си, които бавно се извиха в една перверзна усмивка. Всъщност си бе доста типично за мен изражение, но странното сега бе, че преди малко бе убит човек, а аз сякаш се радвах и това дори не ми бе направило впечатление. Не трябваше да е така и го знаех, но въпреки този факт аз продължавах да се взирам в очите на елфа, като през главата ми единственото нещо, което прехвърчаше беше мисълта за нещата, които исках да ми стори.
- Съгласна съм. - казах тихичко, а след това го изгледах изпод миглите си и приклепах бързо след което ръката ми сграбчи чашата с виното. Бях жадна и исках отново да вкуся алкохола, въпреки да знаех, че след малко щях да бъда толкова нафиркана, че на Ним щеше да му се налага да ме подпира, ако не и да ме носи, за да можем да отидем където и да било.
Това не беше желателно. Забодох вилицата си отново в салатата си и започнах да се храня, че да има къде да попива алкохола преди да ми е замаял до краен предел главата. Исках да зная къде се намирам, а и ако бях в това състояние нямаше да е толкова интересно, когато отидем на интересната ни "разходка."
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант    

Върнете се в началото Go down
 
Ресторант
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Тук и сега (РП) :: Места за разходки, пийване, хапване и всичко останало-
Идете на: