Жаклин беше готова да извади отново пръчката си, когато чу, че е вампир. Всъщност не бе имала контакт до сега с такива същества, но вече бе чувала ужасяващи истории с тях и имаше повече едно на ум от хората, които вече ги бяха срещали, обаче още преди да е успяла да направи каквото и да е, предвидливо бе осведомена, че няма от какво да се притеснява.
В главата й вече излезе образа на един огромен, апетитен сандвич, а себе си оприличи именно на него, кой знае колко вкусна беше за него, както прасковата за нея.
Съблече дрехите си и ги метна на пясъка. Изведнъж се почувства толкова освободена, толкова летяща и имаща нужда от забавления, сякаш забрави, че е на непознато място.
- Нека отпускащия ден започне!- извика Жаклин и се метна с главата напред във водата, гмуркайки се почти до дъно. - Хъмм, не се чувствам заплашена от изяждане.- засмя се ведро, когато излезе на повърхността и изтръска косата си.
- Ами ти, от къде си Джо? От тук ли си? Къде всъщност се намира това?