Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Дискотека "Venus"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 140

ПисанеЗаглавие: Дискотека "Venus"   Вто Юли 19, 2011 7:45 am

Върнете се в началото Go down
http://rpworld.bulgarianforum.net
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Дискотека "Venus"   Съб Юли 23, 2011 12:45 pm

Защо портфейлът му беше пред заведението? Веждите ми за малко се повдигнаха от учудване, но реших, че какъвто е отнесен, едва ли нещо друго можеше да се очаква от негова милост, така че простичко вдигнах рамене и тръгнах напред. Пък и този път знаех къде отивах и не ми беше нужно такси или пък кола, всичко беше много просто, вероятно, защото и островът не беше кой знае колко голям.
- Е, господин Петерхоф, какво ново при Вас? - прочистих гърлото си преди това, като се опитах да изимитирам типичния английски акцент, с който говорят благородниците. Трябваше да звуча префърцунено и някак високомерно, но физиономията ми не издържа дълго на това и успях да се разхиля преди да дочакам отговорът на тъмнокоското, който вървеше до мен. Като гледам май се примиряваше с положението, което беше добре, но май всичко беше привидно. Все пак и аз се чувствах по подобен начин, а и можех да твърдя, че го познавах достатъчно добре, че да различавам и кога физиономиите му не са много искрени, но все още някак си, по много странни обстоятелства, реших да се въздържа, поне за този момент, да не му се ровя из главата, че да разбирам какво мисли.
- Така де, някоя нова няма ли? - отправих един несигурен поглед и след това преместих моментално очите си. Все пак може и да го приемах като приятел, да знаех, че не трябва да вършим нещата от преди, но все пак го ревнувах. При това едва ли можеше да се пренебрегне това чувство толкова лесно, особено щом до преди месеци бях лудо влюбена в него.
Върнете се в началото Go down
Дмитрий Петерхоф

avatar

Брой мнения : 48

ПисанеЗаглавие: Re: Дискотека "Venus"   Нед Юли 24, 2011 6:07 pm

Дмитрий вървеше някак мълчаливо до Дарая, прибрал ръцете си в джобовете на панталона си. Изглеждаше някак замислен, изражение, което определено не отиваше на неговото лице. Състаряваше го леко и го караше да изглежда като онези мъже на средна възраст, на които не им се прибираше вкъщи, просто защото знаеха, че ги очакват куп караници със съпругата и децата им... обвинения, че работят прекалено много и не обръщат внимание на семействата си... мъже, търсещи спасение в лицата на самотни, млади дами.
Само дето Дмитрий определено не беше на такава възраст и външно и по принцип, нямаше семейство, при което да се прибере, освен ако не решеше да говори с Хадес да въре умрелите му мамичка и татенце... или пък Анастасия, но не копнееше нито за Аня, нито за майка си, нито за баща си. В момента искаше съвсем друго нещо, което му беше отказано и му бе дадено да разбере, че нещата няма да станат така, както си ги представяше. Но пък му бе даден шанс да остане близо до своята самодива, нищо, че ставаше въпрос за близост в чисто приятелски аспект. Не можеше да се оплаква, защото можеше да не получи и това, и трябваше да се радва, че бе получил този шанс.
Гласът на Дарая го измъкна от умопомрачителните размисли. Богът вдигна глава и се заслуша в думите й, за да може да ги осмисли и да отговори на време. Мозъкът му разбра въпроса й с леко закъснение, но все пак го разбра. Трябваше му минута, за да формулира отговора си правилно.
- Имаше доста, но нищо особено. Просто... не ставаше или пък аз се дърпах, не знам- сви рамене Дмитрий и се ухили до ушите.- Аз няма да те питам същото, защото предполагам, че ще чуя неща, крайно нездравословни за сърцето ми.
Усмивката му стана леко унила. Но беше прав. Дарая бе безкрайно красива жена и едва ли бе останала сама. Страхуваше се от това, което ще чуе, не искаше да го чува... предпочиташе да остане глух и сляп за нейния свят, в който явно се бе настанил нов мъж. Предпочиташе да не знае какво изпитва към него, особено ако беше влюбена. Нямаше да го понесе особено добре... колкото и да му се искаше.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Дискотека "Venus"   Нед Юли 24, 2011 10:32 pm

Изглеждаше прекалено замислен, дори до толкова вглъбен в себе си, че едвам чу въпросът ми, а и докато му отговори.... Всъщност съжалявах, че съм го питала, защото не исках да гледам тази тъжна, кучешка, физиономия през целия път. Ако искаше да ме кара да се чувствам поне гузно. НЕ успя! Все пак той беше този, който ме нарани, този, който опитваше да ме заменя и да ми слага нови и нови чифтове рога, така че определено нямаше никакво право да ми се сърди и да се прави на Многострадална Геновева!
- Знаеш ли ... - спрях точно пред дискотеката и се обърнах към него, като веднага улових напрежението между двамата и тъгата, която беше основната емоция, която го бе завладява, но нямах намерение да търпя това. Или се примиряваше с това, което му предлагах, или не. - Виж сега, не си ти този, който трябва да се цупи и да се прави на страдащ, защото ако не помниш ти беше този, който прецака всичко. Ти и никой друг! И също така да ти припомня, О Велики Боже на разврата, ти дори не опита да ме спреш, да намериш пък било и някоя шибана причина, с която да опиташ да ме задържиш до себе си, защото повярвай ми, щеше да ми е нужна една твоя проклета дума, с която да ми покажеш, че съм важна за теб, а не съм поредния боклук в леглото ти и сигурно сега още щях да съм с теб, докато ти спиш хиляди други без да ти пука дори и малко за моите скапани чувства! Така че сега не ми прави фалшиви физиономии, защото много добре знам колко обичаш да преувеличаваш с това, че някой ти е разбил сърцето, защото съм почти сигурна, че дори и Аня не е била виновна за всичките ти неуспешни връзки, а ТЪПОТО ТИ ЕГО!! - цялата се тресях от яд, а и бях станала за сеир пред всичко, но пък поне си излях каквото имах да му кажа, поне щеше да знае какво ми е било и на мен, докато се е чудел коя да вмъкне под завивките си. Стиснах здраво зъби, защото само мисълта за това ме побъркваше и караше бледата ми кожа да почервенява все повече и повече, като приемаше почти цвета на косата ми, а всичко това беше породено от гневът, който бликаше в мен, като лава от току що изригнал вулкан.
Върнете се в началото Go down
Дмитрий Петерхоф

avatar

Брой мнения : 48

ПисанеЗаглавие: Re: Дискотека "Venus"   Пон Юли 25, 2011 7:43 am

-Анастасия не била виновна... - измърмори тихо Дмитрий и се засмя на думите й, ефектиран до висока степен от тях, но не и по начина, по- който се очакваше.
Може би сега беше момента той да млъкне, да я накара и тя да замълчи и да се вмъкнат заедно в заведението, продължавайки свадата си съвсем тихичко. но Дмитрий Петерхоф... същият Пресвети Бог на разврата нямаше това намерение. Дарбата му се разстла над улицата, обхващайки всяко същество на нея, включително и Дарая, карайки ги да съжаляват, че са постъпили така спрямо него. Изражението му обаче остана крайно спокойно и нетипично за ситуацията. Всеки в ситуацията на негово място може би щеше да бъде объркан от внезапната промяна на настроението на червенокоската... понеможеше да бъде страснат. Но не, той беше просто спокоен, решен, че няма да се даде в ръцете й.
- Анастасия беше най- големия ми кошмар.- просто каза Дмитрий и махна вяло с ръка, сякаш за да потвърди думите си, да покаже колко дълбоко бе убеден.- А ти си същата. Двете не можахте д превъзмогнете моите недостатъци, нали? Двете се опитвахте да ме промените, просто защото не ви изнасяше, че съм такъв... просто защото искахте различен Дмитрий. Нито ти, нито тя някога сте ме обичали наистина.
Противно на острите си думи, на които би отивало повече да крещи, Дмитрий се държеше на мястото си и не трепваше, докато редеше словата си спокойно и бавно.
Върнете се в началото Go down
Дарая дьо Лерт

avatar

Брой мнения : 80

ПисанеЗаглавие: Re: Дискотека "Venus"   Пон Юли 25, 2011 2:24 pm

Исках да бъда бясна, да му забия шамар да го накарам да усети поне болка какво е, но всичко замина на вятъра, защото чувството на вина ме удари. Не можех да повярвам, но беше истина, защото дълбоко съжалявах за думите си от преди малко. Съжалявам за всичко, за това, че му виках, че го обвинявах в неща, за които май винаги аз съм била виновна. Какво ли му е било? Едва ли е искал някога да се опитват постоянно до променят, действително не сме го обичали достатъчно с Аня, защото иначе щяхме да разберем това навреме.
- Съжалявам. - изхлипах тихичко и тъкмо да направя крачка, готова да го прегърна се заковах на място, защото усещах нещо съмнително в цялата работа и въпреки всичко това чувство на съжаление ме беше завладяло. - Съжалявам ли? Аз не трябваше ли да бъда бясна? - повдигнах въпросително едната си вежда, като се бях загледала в нищото, когато най - после ми просветна какво всъщност ставаше, но дори сега не можех да се ядосам. Можех да му призная поне едно - успяваше да си контролира дарбата добре.
- Слушай, моля те, спри да използваш дарбата си. - дори думите ми звучаха някак умолително и добродушно, а начина по който излязоха от устата ми определено звучеше така, че го молех наистина. Всъщност и така се чувствах, въпреки че по всеки един начин опитвах да съм бясна.
Върнете се в началото Go down
Дмитрий Петерхоф

avatar

Брой мнения : 48

ПисанеЗаглавие: Re: Дискотека "Venus"   Съб Юли 30, 2011 5:18 pm

Единственото, което направи Дмитрий бе да се врътне на пети и да закрачи в обратна посока с лека, сякаш безгрижна крачка. По лицето му не личеше, че скоро се е случило нещо, което би го наранило... да, Дарая го нарани, но в момента му запука толкова... колкото всъщност му пукаше. Е, в края на краищата щеше да му мине, нали? Рано или късно щеше да я превъзмогне и да се отдаде на друга любов, чужда любов, която по възможност нямаше да се опитва да го променя... ако пък се опиташе, е, щеше да стане поредния безполезен парцал в живота му, на когото е отдал незаслужена любов и щеше да я изхвърли от ежедневието си. Точно в момента се опитваше да изхвърли подобно... ала нещо все му пречеше, но знаеше, че някой ден, в скоро време ще успее да достигне кошчето за душевните си отпадъци и да запише Дарая дьо Лерт като ненужна вещ, която искаше да подари или по- скоро просто да хвърли без да се замисля много.
След няколко метра, които извървя с нормална крачка и през които водеше най- тежката вътрешна борба в живота си да се върне или не, се скри от погледа на всички в улицата. А след себе си остави същото съжаление, дори по- осезаемо, но то се смесваше с крайно недоумение, което нямаше скоро да се изкорени от обитателите на този район, смяташе скоро да не се мярка тук, а да се затвори някъде, докато му мине напълно и чак тогава да се покаже пред големия лош свят, обаче вече веднъж го бе правил, бе прекарал солиден период от време в пустинята и когато се завърна в Лондон отново не му бе минало... просто този път трябваше да си отиде и да приеме малко по- различна самоличност.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Дискотека "Venus"   

Върнете се в началото Go down
 
Дискотека "Venus"
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: Тук и сега (РП) :: Места за разходки, пийване, хапване и всичко останало-
Идете на: