Our Island

RPG for all
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Our Friends
winners

Share | 
 

 Клаудия Мари Вон Дитрих

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Клаудия Дитрих

avatar

Брой мнения : 14

ПисанеЗаглавие: Клаудия Мари Вон Дитрих   Сря Юли 20, 2011 2:43 pm


/Amanda Seyfried/

Колкото и да е странно никой не би могъл да каже кой е дал името на това момиче. Никой не познава родителите ѝ, не се знае къде е живяла преди, но пък името ѝ пасва идеално. Клаудия Мари Вон Дитрих. Толкова много националности само в четири думи и то съвсем достатъчни, за да загатнат за нейното далечно минало. Разбира се никой не се обръща към нея с цялото ѝ име, а просто с първото ѝ име или с няколко прякора - Кло, Мари, Дия и Клауд.
Хм, май същите въпроси ще бъдат задавани и за годините ѝ, които също са неясни като създателите ѝ или този, който я е отгледал. Никой не може да каже на колко точно е Клаудия, но всички предполагат, че е на около 20-21 години, но как би могла да е на толкова след като зад невинните черти на лицето ѝ се крие една толкова хитра дама?
Спорен е въпросът и за това, което е Клаудия.Има слухове, които я описват като дъщеря на ангел и демон, което автоматично я превръща в нефилим, но май те нямат силите, които тя има. Чувала е, че има зооморфи и това я кара да мисли, че принадлежи към тях, но не е. Все пак тя може да се превръща в повече от едно животно и определено е наследила това, а не го е придобила от раждането си.Така вида й си остава неуточнен, но висшите демони от Ада, винаги са твърдяли, че тя е като тях, поради това и всички останали същества я приемат за демон, колкото и нелогично да звучи.
Какво може да се каже за свръхспособостите ѝ? Клаудия е съвсем обикновено момиче и въпреки че бива приемана главно като демон, тя няма техните сили. Превръща се в змия и сова, но това не е достатъчно, за да бъде зооморф, а и повечето хора я приемат за покровителка на тези същества. В други случай ѝ се струва, че получава видения, но май единствената сила, която притежава е създаването на илюзии и контрола над всяка една мисъл или спомен било то на човек или друго същество.
Друго, което я различава от демоните, към които се предполага, че спада, е начинът на хранене. Докато те главно се хранят с жизнената енергия на обикновените хора, Клаудия предпочита обикновената храна, но често не може да спазва този си навик, особено когато е под формата на змия или сова.
На външен вид Клаудия не е нищо особено. Кой би предположил, че тя можеше да е нещо толкова силно от тази крехка външност? Тя не бе никак висока, не бе и ниска, но определено не можеше да претендира за модел или завидна височина. Но пък се харесваше точно такава, а и да станеш от нисък по-висок бе по-лесно от обратното, особено при жените... Е, поне в случая на Клаудия имаше какво да компенсира тази загуба. Всяка една извивка на тялото ѝ подсказваше нежност и женственост. Тя бе слабичка, не прекалено, но толкова крехка и невинна, че перфектно се вписваше в критериите за жива кукла. Кожата ѝ бе тънка и бледа, толкова бяла почти като мляко, но на слънце винаги придобиваше онзи семпъл прасковен загар. Странно, но факт, въпреки че не бе особено висока, тя можеше да се похвали с дълги и изключително прави крака. Като цяло стойката й бе изправена.А най-невинната част от нея бе лицето. Толкова лъчезарно, с меки черти и толкова невинно излъчване. Сините ѝ очи бяха като разполовен океан, но вместо да бъдат посърнали, те бяха весели, закачливи и готови за предизвикателства.Често лицето ѝ бе скрито под буйния златен водопад, водещ началото си от платиненорусата ѝ коса, която се спускаше волно надолу по раменете и гърба ѝ и някой нейни приятели се шегуваха, че това бе нейния кожух за зимата, тъй като косата й наистина бе доста гъста и без проблем се спускаше свободно около тялото ѝ.
Освен детинското излъчване и онази нейна непринуденост, които са като нейната отличителна черта, Клаудия има и белег от нокти на дясната си китка, за също и следа от изгаряне на левия глезен. Не е ясно от какво са ѝ останали тези белези, но сякаш те са нейната връзка към животните, в които се превръща.
По характер обаче Клаудия не е толкова невинна. За начало нека споменем, че тя е голям инат. Спори за всичко и с всеки и никога не отстъпва.Също така е и своенравна. Да я накараш да направи нещо, което не желае, е непосилна задача. Никога не слуша какво й се казва. Дори да ѝ дадеш съвет, който след време ще ѝ бъде от полза, тя няма да те послуша. В общи линии Клаудия е доста хитра и винаги се измъква от всяка ситуация, а странното е че винаги взима правилните решения, без да създава велики планове, а просто следва инстинктите си.
Положителни черти: Какво може да се каже в нейна полза? Въпреки че Клаудия може да изглежда изключително гадна по характер, все пак в нея има и хубави черти. Например, тя винаги е вярна, щом получиш доверието ѝ, а на моменти тя може да бъде доста доверчива. Обича да говори и обикновени винаги може да те накара да поговориш с нея по някоя непрунудена тема. Има добре изградено мнение за всичко и никога не би променила рязко решението си. Клаудия е изключително интелигентна и остроумна, както се казва „има остър като бръснач ум”.
Отрицателни черти: Липсва ѝ тактичност. Винаги казва това, което мисли и обикновено го казва в най-неподходящия момент. Случва се да бъде ужасна манипулаторка и да очаква всичко на готово, но това не означава, че е мързел. Просто обича да кара другите да направят нещо вместо нея, а и така често спестява време и има повече свободни минути. Често използва сарказъм в думите си, което е нещо като нейния вреден навик, от който след толкова години все още не се е отървала.
Вредни навици: Обича да се присмива на по-слабите от нея.Естествено прави го с мярка, но понякога наистина се чувства ужасно, защото те наистина не го заслужават. Когато е нервна, а това не е рядкост, или притеснена започва да си гризе ноктите на ръцете или по-главно само ноктите на палците.
Историята на Клаудия започва от градче в Западна Германия. Тогава момичето е на 13 години. Както и по-рано казах, никой не знае кога точно е родена, къде точно е родена или кои са родителите ѝ. Тя е съвсем сама сред този град. Винаги е знаела, че не е обикновена. Винаги е била по-различна от другите, чувствала го е дълбоко в себе си, но никога не е открива това, което я отличава от околните. И така историята ѝ започва от една сива сграда. Вътре всичко бе сиво. Посивели, покрити с мухъл, панелени стени, които подсказваха за славните дни, в които са били бели. Прозорците бяха мръсни, а въздъхът задушлив. Дворът бе пуст и с нищо не подсказваше, че това бе детски пансион. Пансион за деца без родителите. Клаудия нямаше представа как бе попаднала тук, но това бе мястото, което можеше да нарече свой дом, въпреки че никога не бе изпитвала толкова топли чувства към това място. Дори обратното, презираше го до мозъка на костите си, но нямаше как просто да събере багажа си и да напусне. Къде щеше да отиде? Какво щеше да прави едно дете из улиците на Германия, където гъмжеше от убийства и кражби? Дори и сега Клаудия все още помни как тежкия и застоял въздух тормозеше белите ѝ дробове, караше я да има чувството, че всяка секунда е последната ѝ, как на моменти мислеше, че ще припадне и как ѝ се налагаше да се изкашля, за да прочисти тялото си от тази бавна отрова. И точно, когато тя се бе предала и очакваше смъртта да я сподели, се появи нейното спасение. На 19 октомври Клаудия Мари Вон Дитрих бива осиновена. Тя напуска пансиона заедно с млад мъж на около 22-23 години. Така и не узнава името му, докато не стигат до една не много луксозна, но изключително уютна къща сред полето. В началото Клаудия отказва да му се довери и го смята за някой от престъпниците, вилнеещи из Германия, но какъв избор има? Да тръгне с него и да намери бърза смърт или да продължи да се мъчи в онзи пансион, чийто въздух я задушаваше всеки ден? Но очакванията ѝ се оказват погрешни...
- Как се казваш? – попита я младежът, щом затвори входната врата зад нея.
Клаудия не очаква подобен въпрос, но отговаря без да се замисли. Това и осиновителят ѝ се представя.
Името му бе Ноа. Ноа Джефесън Младши. Англичанин. Какво ли търсеше един англичанин в Германия? Какво очаква от мен? Да се грижа за дома му?
Точно тези въпроси се зараждат в главата на Клаудия, но истината е, че Ноа се оказва вампир. Разбрал по някаква странна причина за нейното съществуване и решил да я предпази от суровостта на живота. Самият той знае какво е да си различен и да не се приемат и това го кара да смята, че може би и Клаудия се чувства толкова ужасно, колкото него. Постепенно Ноа я приема като своя родна сестра и я защитава от всичко и всеки. Клаудия също се привързва към него, защото той е единствения, който се грижи и дръжи на нея. За първи път някой и показва какво е да обичаш и да бъдеш обичан и най-трудната постъпка за Клаудия е да изостави Ноа, но го прави. Една дъждовна, юлска вечер, когато Ноа и Клаудия, която вече е на 19 години, се прибират, когато биват нападнати от ловци на вампири. Ноа се впуска да защити Клаудия, но изведнъж нещата се объркват и той бива ранен тежко. С последни сили моли Клаудия да избяга надалеч, защото се страхува, че ловците може да помислят и нея за вампир. До последно Клаудия отказва да го остави, но щом вижда, че няма как да му помогне, за последен път поглежда към бездиханното му тяло и се изгубва сред тъмнината и поройния дъжд. След тази трагедия Клаудия дълги години обикаля из Европа, търсейки някой, който да замести Ноа, но никой не я приема така, както той я е приемал. Всички се отнасят към нея с пренебрежение, докато не открива майка си в Гърция.
Бе толкова млада. Със сини очи и кестеневи коси, спускащи се по слабото й тяло. Ръцете й трепереха, когато ме видя. Очите й се насълзиха, но изведнъж тя се съвзе и ме погледна без интерес.
- Какво ще обичате? – попита с машинален тон и измести поглед от мен. Знам, че не ѝ бях безразлична, но защо ме отбягваше? Погледнах я още веднъж и след това си тръгнах.
Дори собствената ѝ майка не се интересува от нея, така както един напълно непознат вампир. Въпреки че Клаудия не е сигурна дали това наистина е била майка ѝ, а дори и да е била, тя така и не е успяла да я опознае, така че я приема за една непозната. Накрая Клаудия напуска Европа и тръгва без посока, качайки се нелегално на един круизен кораб.
Върнете се в началото Go down
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 140

ПисанеЗаглавие: Re: Клаудия Мари Вон Дитрих   Сря Юли 20, 2011 3:00 pm

Одобрена! Добре дошла!
Върнете се в началото Go down
http://rpworld.bulgarianforum.net
 
Клаудия Мари Вон Дитрих
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Our Island :: В началото :: Герои-
Идете на: