Дарая дьо Лерт

Брой мнения : 80

Име: Дарая Шавилие Моньор Сави дьо Лерт

Псевдоним: Дара, Дар, Ая, Шави

Години: Една дама, никога не казва своите години, но днес ще направя изключение - 656, така де ... изглеждам, като на 21, но това са просто подробности.

Начин на хранене: хмм ... ами вегитарианка, понякога обаче го минава и на фотосинтеза ;д

Вид: Самодива

Статус: зависимост от интересите си. Никога не оставам неутрална, но често си сменям мненията и докато бъда от добрите, свестни и мили чеда, изведнъж скромната ми личност преминава към страната на безсърдечните, лукави и зли създания. Често обаче да си призная, май клоня повече към лошичките. ;р

Свръхспособности: Стига ми само да осъществя зрителен контакт с някое същество, животно и т.н. и вече мога да се вмъкна в най - тъмните дебри на съзнанието на жертвата си. Мога да чуя мислите, които са му минали на момента през главата, а също така и някои от преди хиляди години, а и мога да втълпявам неща, които не са се случели никога през живота на това създание. Също така само да издам и най - малката заповед и тя ще бъде изпълнена на мига, без възражения без нищо. И да не забравя .... трудно ще му е на някой друг да ми се рови из главицата, защото имам нещо като щит, макар че аз му викам имунитет, та благодарение на него съм доста трудна за разнищване.

Професия: Напълно изненадващо, но какво да се прави - лекар.

Основни черти на характера: Винаги на кръстопът, а това може би се е дължи на трудното ми детство, но какво да се прави не мога да се променя. Доста често приятелите ми са намирали добри черти от характера ми, като например състраданието и нуждата да помагам на тези, които са се ранили, а също така и упоритостта ми не изостава. В тази категория май влиза и това, че съм доста смирена и проницателна личност. Последния фактор, доста често прави голямо впечатление у околните.
Лошите черти от характера ми .... дори и аз не ги знам всичките, но определено са доста. Като например факта, че докато съм добра изведнъж ставам безсърдечно същество, интересуващо се само и единствено от собствените си интереси и желания ... или по - точно - пълен егоист. Моята избухливост и често променяне на мненията карат околните да мразят това у мен. Лукавостта, това е черта, която неизменно присъства в мен. Това че доста често налагам мнението си, а също така манията ми за господство над всеки и всички. Не знам как да го убесня, но както хората не могат без да дишат, аз не мога без да съм лошичка. Дори още не съм открила, след толкова много време, какво още може да се прояви у мен, но кой знае - вечност е пред мен, има време да разбера.

История: Родена съм на 8ми март 1354 година във Франция, а именно по времето на стогодишната война. Представа си нямам как съм оцеляла, но факт, че сега съм в Лондон, жива и здрава. Та, по това време съм била оставена пред вратата на замъка принадлежащ на тогавашното благородническо семейство дьо Лерт. Тъй като дукесата не можела да има деца със съпругът си решили да ме осиновят и да ме сметнат за тяхна законна наследница. Няколко години по - късно осиновителят ми бил повикан да помогне във войната, за жалост не се върнал от там и оставил Амилия дьо Лерт да се грижи за мен. Жената обаче не можела да понесе да остане овдовяла. Когато съм навършила 5 години тя се оженила повторно. Доведеният ми баща не ме обичал много за това решил да ме изпрати в манастир с лъжата, за пред майка ми, че това е начин да ме предпазят от войната, за да не съм била пострадала.
И тя разбира се повярвала.
Та, бях изпратена в манастир.
Там меко казано беше ужасно. Храната беше ужасна. Леглото върху което спях бе ужасно. Дори тези с които опитвах да се сприятеля бяха ужасни. Въобще всичко се въртеше около думата "ужасно", при това с пълно основание. Поне едно от хубавите неща на това, че бях пратена там бе, че се научих да чета, пиша, а също така и да бродирам. Напълно скучни занимания, поне сега за мен са такива, но преди можех да ги върша с удоволствие и то без да спра и нямаше шанс да ми писне.
След време малко, по - малко започнах да откривам, че имам интересни и доста странни умения. Всичко започна веднъж, когато веднъж се бях скарала с едно от момичетата, което също бе пратено, като мен - не по собствена воля. В този момент, когато момичето започна да ми крещи аз се взрях в очите ѝ. Видях всичките спомени на жената, както и нещата, за които мислеше в този момент, но и нещо друго стана. В момента в който казах "Млъкни!",момичето ми се подчини безпрекословно.
Минаха доста години докато осавършенствам способностите си. По това време доста се интересувах от докторския занаят, макар че преди доста от нещата, които научих в последствие липсваха.
Та, вече след доста години практика, естественно ми писна да се занимавам с такива глупости и тъй като в Лондон достатъчно си работих, моя милост бе решила да се премести на този остров, вероятно за малко развлечение и почивка, защото вече беше време и за това. Все пак вече си имах и дъщеричка, която имаше нужда от мен, така че нямаше време да кълцам със скалпел разни хора.

Снимка:

клик

цък

Admin Брой мнения : 140

Добре дошла! Дива Самодива Laughing

» Историята на Дарая дьо Лерт
» Къщурката на Дарая, Ним и Дафне