Та в един прекрасен ден кървавия елф се озова в Лондон по поръчение на майка си (кралицата) да рабере какво по дяволите става в този град и защо всички тия същества се събират там. И така в прекрасния, слъчев ден (много нетипично за Лондон), когато пристигна веднага се сблъска с някаква богина на светлината, очорователна Барби имаше също така и очарователно надменно поведение и елфа бързо се отекчи... Изостави не много кавалерски русокосата богиня и тръгна да се разхожда, на десетата минута от тая разходка се сблъска с друга една надута, руса (о, как мрази руси жени, не е истина, съдбата явно му се подиграваше) Богиня, но този път надмеността бе покрита и със солидна доза озобление, това първично зло бе Артемида, богинята на гората, самодивите и всички горски създания. И въпреки, че Елфите се водят някакви пазители на горите, никога не бяха възпитали в него каквото и да е уважение към тази богиня, като се вземе предвид нейната злоба и арогантността на нашия кървав елф можете сами да предположите, че срещата им продължи с показ на бойните им умения по не особено приятелски начин ... в края на краищата, всичко приключи, когато Ним заряза Ада заровена до брадичка в земята и тръгна да търси болница, за да му наместят меко казано деформираната от богинята ръка ... И точно в тази болница, лекуващата му лекарска се оказа, най-красивото творение на Артемида, самодивата Дарая ... Ето, че най-накрая срещана червенокоса жена и след лудото му разочарование от всички блондинки-богини, Дари просто грабна вниманието му. Първата вечер в града бе очарователна за разлика от деня му, сготви романтична вечеря на самодивата и както се подразбира от само себе си вечерта им завърши в леглото ... всъщност точно тогава установи, че е придобил фетиш към късане на дрехи, просто не можеше да се стърпи да вижда дрехи по перфектното тяло на самодивата ... На следващата сутрин се случи това, което преобърна живота му, с Дар не внимаваха особено много и си създадоха отроче ... когато самодивата разбра, Ним вече имаше сигурни доказателства, че точно Артемида е нейната създателка, също като злобното си майче и Дарая можеше да удря силно и да побеснява точно от нищото ... Успя някак си да я убеди да роди детето, като й обеща, че щом роди нито той нито отрочето ще се появят в живота й повече, но по време на бремеността Дар размисли и сякаш се привърза към неродената им дъщеря, а елфа определено се привърза към самодивата, единствената му мисъл бе да защити нея и детето от всичко на този свят искаше тези две жени да живеят вечно и щастливо... Кръстиха дъщеря си Дафне, която имаше уникални дарби, но за тях ще ви разкажа друг път. Кървавия елф най-накрая реши, че Лондон с всички онези демони и други мрачни създания не е особено подходящ за тях като семейство, да не споменавам, че и Артемида се навърташе наоколо и рано или късно щеше да разбере за Дафне и тогава щяха да имат огромни проблеми с богинята ... Но от друга страна не можеше дори да си представи, Дарая затворена в елфическия дворец на родителите му, с всички онези досадни елфи кръжащи около нея и Дафне, щастието му се усмихна, когато случайно разбра за един остров предлагащ убежище на всякакви мистични същества, без да ги съди или да им се бърка в живота и ето така, се озова тук под тропическото слънце с двете най-важни жени в живота си.
