Бенефикс

Брой мнения : 36

Име:
Бенефикс

Раса:
демон

Способност:
Предизвикване на страхове и показването им пред противниците й.

Желана способност (такава, която мислите, че героя Ви иска да има):
Покровителство над петте елемента (въздух, вода, огън, земя, дух)

Най-голям страх:
Гленофобия, болестен страх от погледа на кукла

Любима ситуация, в която героя Ви се чувства най-способен да пише РП:
Тормоз над друг герой.

Ситуация в която имате най-малко опит в писането на РП:
Масовки

Какво желаете да постигнете посещавайки това училище:
Вдигане нивото на роуплей постовете.

Брой мнения : 22

Бенефикс Immortal%20Flight%20by%20Anne%20Stokes

Представи си, че ти си тази зла Фея и в любимия си РП стил

Цитат :: Тормоз над друг герой

ни разкажи, какво е станало и как скелета се е оказал в езерцето.

(Имаш време - два дни след края на записването или иначе казано до 27.08.2011 г 00.00 h)

Успех! Надявам се да се забавляваш!

Брой мнения : 36

За провинцията Ленстър сутринта започна изключително спокойно. Утринното слънце огря зелените поля, карайки ги да изглеждат толкова приятни, че чак да ти се прииска да потичаш рано сутрин, да потанцуваш в росната трева... или просто да си останеш в леглото и да си ги мечтаеш тези неща без да ги правиш, защото те обхваща един страхотен мързел в момента, в който лъчите подразнят лицето ти. Небето бе кристално синьо и не предполагаше, че някой там, отчаяно влюбен ще поиска помощта на висш демон или поне такава твърдеше, че е Бенефикс.
Дезмънд чертаеше кръг със сол около странният пентаграм, върху който бе изобразил петте елемента, които уж щяха да заключат Бенефикс. Или поне се надяваше да стане така, защото ако не успееше да я подчини, нещата щяха да отидат на зле за него. Беш прекрачил границата на договора, който бе имал с нея и знаеше, че сега го търси, а определено нямаше да й отнеме много време да стигне до Ашборн, щеше лесно да се сети къде е поради простата причина, че съзнанието й бе свързано с нейното и именно така бе прекрачил границата.
Сега имаше нужда от закрилата на някого, но този някого не съществуваше, затова неволята дойде на помощ и той започна да окупира цялата си къща в опит да се скрие от Бенефикс, но още докато чертаеше кръга някой потропа на вратата на старата постройка. Сърцето му прескочи няколко удара, а тялото му замръзна. Рижавата му коса сякаш се изправи, когато си представи как умира. Богове, този демон щеше да види сметката му без да му мигне окото, а това хич не беше добре, знаеше че няма да успее да я накара да го остави на мира да доживее до дълбоки старини и въобще не се надяваше на подобни екстри в момента.

Коня й нервно и някак с досада пръхтеше и ровеше с копита в земята. Също като нея, Паскал мразеше да чака и да бъде разиграван. Очите му бяха кърваво червени и кръвясали на всичкото отгоре, а черната му грива бе сплетена по изключитлено изискан, но и странен начин. Бенефикс потупа Паскал по врата и тихо зашепна, което сякаш накара коня да спре да тъпче изнервено като пенсионерка пред мястото, от където си взимаше пенсията.
-Хайде, Дезмънд, аз и приятелите знаем, че си вътре.- изтананика Бенефикс, кикотейки се неудържимо.
О, да, нейните приятели бяха същите онези петима грозници, които водеше и в тронната зала на Ада. Също толкова грозни и отблъскващи както и тогава. Демонката бе превърнала от безмозъчните им тела и глави своя охрана и макар също да не ги харесваше особено много й вършеха достатъчно работа, за окраса, която плашеше околните. Конете им едва не подвиваха крак под тежината на грозните туловища, които най- нахално се бяха настанили върху жребците, които определено имаха против да ги яздят миризливковците, но не можеха дори да помръднат без да положат огромни усилия.
- Дезмънд! Отвори преди да стоваря небето върху главата ти!- изпищя ядосана Бенефикс.
Всъщност беше по-вероятно да зарови главата му в земята, но това не й се наложи поради простата причина, че докато слизаше разярена от Паскал вратата се отвори, а от вътре се показа червенокосата глава на Дезмънд, лицето му изглеждаше уморено и изплашено в същото време, а очите му моментално се заковаха на Бенефикс, която вечебе на метър от него, избутвайки го на страни най- безцеремонно. Ръцете й бяха толкова силни, че й бе достатъчо да наложи лек натиск на рамото му, за да залитне назад, пропускайки я. Малките токчета на обувките йзатропаха по дървения под, докато обикаляше помещенията в търсене на нещо, което й бе нужно, но погледа йвсе не попадаше на него, а това я караше да изпада в подобаваща за една капризна принцеса ярост, а когато отново се приближи към Дезмънд ръката й се стовари с такава мощ върху лицето му, че главата му се завъртя на сто и осемдесет градуса.
- Рамона я няма!- изпищя Бенефикс и го хвана за яката, забивайки тялото му в близката стена.- Къде е?!
Лицето й бе на сантиметри от неговото, смразявайки го напълно от страх. Мразеше, когато обещанията останат неизпълнени, а тук не бе просто обещание... беше сделка, който Дезмънд, очевидно не смяташе да изпълни до край. Демонка повлече мъжа след себе си отново навън, заслушана в молбите на мъжът, продал дъщеря си в замяна на свободата на жена си и очевидно бе смятал, че Бенефикс ще забрави, но уви... тя не забравяше и бе дошла да вземе полагаемото. Завлече мъжа до дълбокия кладенце на двора и опря тялото му в каменните стени на кладенеца.
- Горанееее, донеси ми го, а после тръгвайте из града и я намерете.- заповяда Бенефикс, протегнала едната си ръка назад към огромните си приятели, а миг по- късно странният прах бе посипан по дланта й.
Побърза да я стисне и разтвори над гърлото на кладенеца.
С другата си ръка продължаваше да придържа Дезмънд за врата, ограничавайки всичките му движения. Водата в кладенеца започна да се надига бълбукайки по особено противен начин, изглеждаше толкова черна, че човек би си помислил, че ще потъва с векове, ако случайно падне вътре, но Дезмънд нямаше да има честта да разбере колко точно.
- Беше ми приятно да работим заедно, Дезмънд.- изтананика отново демонката и в следващия миг и двете й ръце го хванаха и прехвърлиха, потапяйки го бавно и методично вътре, а всеки милиметър от тялото му, потъващ надолу, изгаряше, карайкичовекът да издава ужасяващи писъци, докато пръста йне потопи и последният милиметър от него, а кожата от лицето му не изчезна, изгоряла, оставяйки само и единствено черепа му непокътнат.
Бенефикс извади пръста си от водата и го избърса с бялата кърпичка, закачена на колана на дрехите й, докато с бавна крачка скъсяваше разстоянието до Паскал.

Брой мнения : 22

*1. Дължина и смисленост - 10
*2. Правопис - 9 (има леки правописни и пунктуационни грешки)
*3. Описание, тази оценка ще следи за повторения и богатството на речника Ви, както и дали описвате мястото и героя си, достатъчно добре - 9 (тук таме има употреба на думи, които не са съвсем смислово свързани с цялата случка )
*4. Изпълнение на задачата - 30

Обща оценка: 58 т.

Брой мнения : 12

*1. Дължина и смисленост: 8 (Забелязва се груба грешка в началото, когато се преминава от една гледна точка в друга.)

*2. Правопис: 9 (Пропуснати букви, правописни и пунктуационни грешки)
*3.
Описание, тази оценка ще следи за повторения и богатството на речника
Ви, както и дали описвате мястото и героя си, достатъчно добре: 8 (повторения и неточности)
*4. Изпълнение на задачата: 30

Общ брой точки: 55

Брой мнения : 22

Има предоставена задача в "Магичната зала"!

» Бенефикс