Къщурката на Дарая, Ним и Дафне

- Вие искате ли да дойда? - попита за първи път несигурен в отговора, който ще получи от нейна страна. Имаше чувството, че трябва да прекарва всяка минутка с двете, защото съвсем скоро щяха да му бъдат отнети и тази мисъл някак го стресираше до краен предел. За да остави Дари да си помисли върху възможността дали иска да излезе на спокойствие само с дъщеря си, влезе в банята и старателно изми лицето и зъбите си, облегна ръце на мивката и се вгледа в изражението си в огледалото. Тъмно сините кръгове вече бяха почти напълно избледнели, трябваше да се вгледаш в него, за да ги забележиш, но все пак лицето му имаше някакъв изморен нехарактерен вид. Огледа още веднъж изражението си и прокара ръце по леките бръчки до очите си, дали така се чувстваха хората, когато в един прекрасен ден установяха, че са остарели без да забележат как!?! Усмихна се някак разсеяно и най-накрая реши, че е време да излезе и да чуе решението на самодивата. По път си взе една тениска, реши, че ленения широк панталон, с който се бе навлякъл, е достатъчно добре изглеждащ, за да излезе с него на разходка.
- Е, каква е присъдата? - седна на крайчица на леглото и се загледа, как Дари се гримираше пред огромното огледало, макар че не разбираше за какво й е грим, при положение, че изглеждаше перфектно, но пък знаеше, че тя обича да се занимава с това и нямаше нищо против да я гледа, как сякаш се преселва в някакъв нейн си свят.

Докато той се бе заврял в банята ад реших, че трябва да се уплътня времето, та гримирането беше доста .... занимателно. Харесваше ми да подчертавам очите си, или пък устните си, а и също така ми допадаха погледите, които се насочваха към мен, особено щом вече не бях и бременна. Така че, определено обичах да се показвам в целия си блясък. Прокарах пръсти през косата си, когато забелязах Ним да стои на края на леглото и ме зяпаше. Очите ми на няколко пъти се засякоха с неговите, но да кажем, че се направих, че го няма, защото май трябваше да помисля дали наистина исках да дойде с мен, или пък ми трябваше почивка от присъствието му.
- Ако зависеше само от мен първо, щях да ти вдигна скандал заради снощи и второ, сигурно бих те отказала от идеята за излизането с мен и малката. - измърморих сякаш на себе си, но това беше напълно достатъчно, за да достигне до ушите на елфа. Поне имаше ползва от този развит слух, защото не се налагаше да повишавам глас, така че да ме чува и дъщеря ми, която очаквах всеки момент да дойде при нас и да започне да цирика кога сме щели да излизаме. - Има обаче едно малко същество заради което .... е хубаво да дойдеш. - въздъхнах за и прокарах за пореден път пръсти през косата си, а след това я вързах на един небрежен кок, от който изпадаха няколко кичура, които гъделичкаха бузите ми.
- Мамоооо, няма ли да тръгваме? - ето познатото мрънкане долетя от коридора и ме накара да пооправя отново шала си и да обуя бързичко някакви изключително неудобни, но пък хубави обувки, които да си пасват с облеклото ми. Завъртях се още веднъж преди огледалото и оставих едната си ръка на кръста, някак очаквателно, и вперих поглед в Ним.
- Размърдай си задните части.