Увеселителен парк

- Имам идея, вместо атракция, да идем на някой отдалечен плаж само тримата, без никой да ни притеснява ... - Ним погледна дъщеря си, която ясно копнееше да е сред тълпата и да се забавлява за разлика от майка си, която пък всячески търсеше спокойствието, реши че плажа е добро решение, за да угоди и на двете и за да направи идеята си по примамлива за малкия бръмбъзък добави - ще ти построя, голяяяяяяяяма пясъчен замък - каза уж въодушевено и описа с ръцете си голям полукръг във въздуха. На Дафне очите светнаха, явно представяйки си големия замък и възможността да скача и тича на воля по плажа. Елфа се усмихна и я погали по главата, но не посегна да я вземе от прегръдките на майка й, явно Дарая се успокояваше гушкайки я и не искаше да й отнема това.
- Мило искаш ли да се преоблечеш? - погледна я, сякаш я питаше нещо съвсем обикновено, без помен от паника или неодобрение от това, което бе направила. Не искаше да я разстройва сега, когато се успокоеше и музата да говори я навестеше, знаеше че ще си каже всичко. Протегна ръка към нея, държейки къса лятна рокличка, която бе докопал наслуки от гардероба й в бързината.
Не му харесваше, че в очите й още имаше паника и страх, но се надяваше под яркото тропическо слънце и успокояващия звук на океана на плажа тя да намери вътрешния си мир ....

Идеята на Ним беше хубава. Аз щях да си почина малко, а и те щяха да се забавляват. Определено една доста добра комбинация, а и беше по - добър вариант, от колкото да стоя вкъщи, защото там сигурно щях да се депресирам, а така на свеж въздух тъкмо щях да мога да обмисля всичко, което се беше случило и най - накрая да реша какво да правя с Дмитрий, Артемида и прочие.
- Добре. - поех си дълбоко въздух и тръгнах напред, по - далеч от този парк. Исках да се махна от това място възможно най - бързо, защото сега само ми беше до припомняне на такива гадости, които съм вършела в миналото си. Не можех да понасям старото си "АЗ", а сега сякаш то опитваше да се завърне, но нямах намерение да му го позволя. Нямаше да отнемам още невинни животи само, защото има едно странно желание в мен, което ме подтиква към такива непристойни неща.
Сега дори не можех да погледна Ним в очите. Как да му обясня защо направих тази простотия?! Всъщност той не знаеше нищо за старата Дарая, а като се замисля никой не знаеше нищо за нея освен .... Дмитрий Петерхоф. Дали заради него не исках да се разкривам напълно или пък просто ме беше страх да не остана отново сама. Като се замисля, май не исках да зная, защото и в двата случая щях да се чувствам наранена, а това не е никак хубаво, защото щях да се върна в назад, преди да бях срещнала Ним.
- Мисля, че трябва да поговорим после. - измърморих тихо, докато продължавах да ходя напред. Исках да се разкарам, а и знаех, че елфът ме бе чул, така че нямаше смисъл да се обръщам и да виждам пак това място.