Далас, Тексас 1969 година.

Вентиш изписка, когато усети болката в гръдта си. Опита се да се дръпне, но това единствено я накара да я заболи още повече, отпусна се, отказала се от всякакво дърпане и тогава усети как мокрото езиче на Кристиян започна да я успокоява, доставяйки й удоволствие, което беше в пълен разрез с усещанията й от преди малко. Отново беше задъхана и не можещата да си поеме дъх нормално.
Движеше леко таза си в синхрон с движенията на пръстите на Кристиян. Устните й искаха да докосват отново неговите, но очевидно не й бе позволено и трябваше да се примири с това положение, в което получаваше толкова много всъщност..

- Искам те в себе си!- прошепна едва едва Вентиш.
Трите му пръста я влудяваха достатъчно, за да бъде на ръба на нов оргазъм, но нямаше да си позволи да свърши преди да усети набъбналия му член в себе си, който й обещаваше исканото удоволствие, заради което всъщност се бе оставила в ръцете му. Не й пукаше дали ще бъде вързана или не, просто искаше мъжеството му в себе си, искаше да почувства как я изпълва приятно и да я докара до върховното удоволствие, а после да пробват и още нещичко, след което, Вентиш беше сигурна, че щеше да е трудно да се задържи на краката си от умора, но нямаше никакво значение.

Едва издържаше вече, но смяташе да поиздържи още малко. Искаше да го усети в себе си и щеше да постигне това, колкото и да й костваше. Искаше да усети члена му, движещ се в нея. В момента би дала всичко за това.
Отърка тялото си в неговото, сякаш само за да загрее. Вентиш беше мъничка и гъвкава, беше способна да се извие по всевъзможни начини. Надигна таза си и после го натисна надолу, опитвайки се да накара члена на Кристиян да навлезе в нея, но краката й трепереха от възбудата и някак си просто изплъзна нещата, неуспяла.
- Моля те.- простена някак жално, сякаш беше ранено животно..

Изстена още по- жално, когато усети главичката му, притисната в себе си. Усети как сърцето й се бе разтупкало, пред чувствайки прекрасното чувство, което обаче разума й знаеше, че щеше да си получи след доста измъчвания тази вечер, обаче ако наистина го искаше трябваше да се съгласи.
- Прави с мен каквото поискаш, стига да те усетя в себе си поне веднъж тази вечер.- изстена Вентиш, задвижила таза си, което го караше отново да й доставя удоволствие, отърквайки се в нея.

Тялото й бе напрегнато, когато той проникна в нея и може би затова изпита съвсем лекичка болка от това, но гадното усещане изчезна още на второто му движение. Отпусна се и в следващия момент тялото й отново беше разтърсено от оргазъм, който я накара да се стегне заради конвулсиите. Изстена силно, а стона й се разнесе из цялата стая, докато се наслаждаваше на прекалено приятното усещане.
Кристиян обаче не смяташе да й дава почивка като продължаваше да се движи в нея, което едва никак не й помагаше да си поеме дъх. Трябваха й минута и малко за да се успокои и да успее да отговори.. Определено се падаше по горещите неща, студеното някак си я привличаше, но по доста по- различен начин..
- Топло..- прошепна в ухото му Вентиш и захапа лекичко меката му възглавничка.

Вентиш почти изпищя, когато мъчението й започна. Не си представяше точно това, когато й се каза горещо, но нямаше много против, макар да не бе давала чак така да си играят с тялото й, както си позволяваше демона... определено щеше да му го върне подобаващо, когато дойдеше неговия ред да бъде вързан.
Единственото, което направи беше да кимне в съгласие на последния му въпрос, не беше сигурна че почивката й беше достатъчна, но все пак беше вярно, че я остави за мъничко на мира... простена, опитвайки се да се дръпне или да стегне мускулите си, за да изкара металното тяло от себе си, което й причиняваше известна доза болка, която тя не харесваше по никакъв начин.

- Луд ли си?!!- извика Вентиш повече заради болката, отколкото от учудване.- Аз съм човек, не искам дете.
Изстена отново и отново.. Все още усещаше натрапчивата болка, смесваща се с удоволствие в някаква степен. Можеше да си признае, че до някаква степен й харесваше да бъде измъчвана, но определено можеше да пропусне болката, макар високия праг, който имаше спрямо нея.
- Точно това няма да ти дам!- категорично отказа Дармах, сигурна в думите си... Може би не беше готова на всичко, за да разкара вибратора от себе си.. Беше съгласна на нещо друго но не и да свърши в нея, това беше напълно изключеното от позволените неща. Нямаше никакво намерение да гледа деца е тем подобни..

- Каквото пожелаеш!- отвърня Вентиш някак успокоена от факта, че ще бъде пощадена от девет месечно тръпнене и целоживотни притеснения... преди всичко, тя беше просто малко по- надарен човек от обикновеното.
Отново се опита да се отдръпне, но и този път не се получи. Искаше да се освободи от това нещо в себе си, не го искаше по никакви обстоятелства, дори от това да зависеше живота й. Чувстваше още приятното навлизане на пениса на Крис в нея, това беше наистина идеалната част в момента, но винаги можеше по- добре от сега... щеше да си поиска по- добре, а в главата й вече се въртяха няколко идеи за подобаващото връщане на демона..само да дойдеше неговия ред и щеше да го влуди.

Във Вентиш се бе насадило някакво почти пълно чувство на нежелание, което беше нетипично за нея, но усещаше от колко нежни ласки имаше нужда в момента, корено различни от тези, които получаваше. Ръцете на Кристиян докосваха някак грубо кожата й, а члена му достигаше почти до устните й, но все пак не успяваше за милиметри.. Извърне глава непокорно, макар да нямаше търпение да я пусне и да я остави да си поиграе с него...щеше да бъде толкова сладичка игра, че може би щеше да й хареса също толкова..
- Напълно готова- промълви Вентиш.. Хайде, вече нямаше търпение за своя ред, който й с струваше толкова сладък и приятен..

Вентиш се изправи до седнало положение, а топлата течност започна да се стича от крайчеца на устата й на долу по брадичката, капейки по леглото. Ловецът разтри китките си, по които бяха останали червени следи и определено щяха да останат белези известно време, но щеше да го преживее все някак, нали? Два белега повече не бяха нищо толкова фрапиращо като други, които бе получила.
Остави течността да се излее извън устата й и се обърна към Кристиян, който на края не се бе държал много мило, което си спечели настървението си да му го върне. Пресегна се, подскачайки лека... мълчаливо улови белезниците и бутна назад демона. Прехвърли единия си крак през него и седна в скута му, а бялата течност вече капеше по неговото тяло. Ръцете му се оказаха закопчани по същия начин както нейните, дори по- стегнато. Ключа, който вървеше с белезниците остана в ръката на Вентиш, която моментално се изправи от леглото и стъпи здраво на краката си, оставяйки Крис самичък на леглото. Приближи се до прозореца. Отвори го леко и в следващия момент ключа полетя през него. Със самодоволна усмивка скръсти ръце пред гърдите си..
- Къде казваш, че е банята завързани ми господине?

- Добре, чакай ме.- засмя се Вентиш и изчезна зад вратата, озовавайки се в банята.
Имаше нужда от дълга вана, която да отпусне, или пък бърз със студена вода. Бегло оглда помещението, съдържащо мивка, душ, вана и всичко необходимо за една бяна. Шмугна се моментално под душа и пусна ледено студената вода, която някак си успокои цялото й тяло, карайки го да релаксира по особено не стандартен, но приятен начин...определено вече щеше да избира студено, а не топло, защото топлото й излезе доста соленичко и леко неприятно. Прокара пръсти през дългата си тъмна коса, разпилявайки я мокра по гърба си.
След около десет минути отново влезе в стаята при Кристиян с усмивка и му подари една въздушна целувка, оглеждайки се за дрехите се. Не намери много от бельото, но горните си дрехи определено ставаха за нещо и тя побърза да ги навлече..
- Как ти е вързан? - попита развеселена Вентиш..

Вентиш регистрира мълчанието от страна не мъчителя се и товя я озадачи, карайки я да се обърне предпазливо, за да провери дали не се беше измъкнал и след малко щеше да й скочи.
Обаче това, което видя нямаше нищо общо с картинката която очакваше. Изведнъж изпадна в първична ярост, която я обхвана при вида на спящия демон. Искаше да разкъса нещо, да счупи каквото и да е. Ръката й помете всичко от нощното шкафче, поваляйки нещата на пода. Вазата се разпиля на малки парченца, заедно с другите чупливи предмети..
- Да съм ти дала да заспиваш??- почти изпищя Вентиш, неспособна да укроти гнева си..