Къщурката на Дарая, Ним и Дафне

Питате се какъв дом построй принца на своите любими жени, е гледайте и се наслаждавайте:

След като си заминах от дискотеката, в която всъщност дори и не стъпих, се върнах обратно до новият си дом. Честно казано първият път, когато го видях цялата бях вцепенена, защото това нещо беше огромно, дори прекалено, но въпреки това адски много ми допадаше, защото сега определено нямаше да имам проблеми с гости, роднини и прочие, както по - рано в стария апартамент. Та, въпреки че тази сграда вече я бях обиколила, по - рано днес, отново ме беше възхитила, вероятно защото я наблюдавах в късния следобед, когато слънцето се бе почти скрило, а цялата къща блестеше от многото светлини, които бяха пуснати.
Пристъпвах бавно по алеята, като не спирах да оглеждам всичко бавно и старателно, като се опитвах да запаметя местата на всички предмети. Исках в съзнанието ми да остане перфектната ливада, която имахме, палмите, които ни заобграждаха и океанът, до който се намираше домът ни. Беше възхитително, като се имаше предвид, че никога не си и бях мечтал за нещо подобно, а сега го притежавах.
- Има ли някой? - отключих малко несигурно, като продължавах да се оглеждам и да се възхищавам на всичко, което ме заобикаляше. Та, това си беше чист и непоправим лукс, който с ръка на сърцето си признавах, че ми допадаше. Едва ли имаше някой на когото не би му харесало, така че поведението ми си беше напълно нормално. Пристъпих навътре, като помещението, в което се намирах беше огромно и празно и ако бях сега сама в къщата щях да си изкарам акъла. Добре, че лампите бяха цъкнати.
- Ехоу? - все още не бях получило отговор, а вече дори бях подминала невероятната дневна, която беше заобиколена от вода. Сигурно в скоро време щях да хвана морска болест, но пък не това трябваше да ме притеснява. Завъртях се още няколко пъти и все още не виждах никой,а това леко започваше да ме притеснява.

Ним и Дафне си играеха на дивана, по точно тати разказваше приказка на малката чаровница, когато изострения слух и на двамата доловиха стъпките на мама по алеята.
- Да я стреснем! - предложи малката и се разхили, на Ним не му трябваше втора покана, нищо че бе на повече от две хиляди години, хич не беше пораснал особено ... Усмихна се, пое ръката на дъщеря си и със светкавична скорост се озоваха под близката маса, затайли дъх и чакйки Дари да се окаже близко до тях, за да изкочат и да я стреснат. Добре че на малката й бе минала параноята, да вижда родителите си да се прегръщат и целуват, защото преди положението бе непоносимо. Но мъника растеше адски бързо и когато проходи и проговори хубаво, вече бе и по-разбрана и спря да иска постоянно внимание и да изпада в истерия всеки път, когато родителите й се целунат. Ним притисна малкото си съкровище към себе си, въпреки всички проблеми, които им създаваше, той си я обичаше много и не си представяше живота си без малката чаровница, която като се усмихнеше и сякаш осмисляше целия му хилядолетен живот. Замисли се за момен за влизащата в момента самодива, всъщност никога не бе мислил, че някоя жена ще има такова влиание върху него. Обожаваше я по всички възможни начини и по всички възможни причини. Надяваше се къщата наистина да й е харесала, така както бе споделила, но с Дар никога не бе напълно наясно... Тя бе излязла почти веднага след като видя къщата, дали не й идваше малко в повече това преместване ... Тръсна глава, от опит знаеше, че рано или късно ще му каже ако има някакъв проблем. Дарая вече бе точно до масата под, която се криеха. Той прошепна тихичко:
- Сега ... - и Дафне се хвърли на гърба на майка си, крещяща "ПААААААА", самодивата залитна леко, но Ним се оказа точно до тях и я прихвана в прегръдките си, тресящ се от смях ...

Тъкмо се канех да звънна на елфа, когато чух онзи звук, който така мразех, защото караше сърцето ми да прескача на пълни обороти, а дишането ми да се ускори на макс. Цялата се бях разтреперила, когато усетих как някой ми скача в гръб и малко ми беше останало да падна, когато се озовах в нечий прегръдки, но това по никакъв начин не спря писъкът, който долетя от устата ми. Успокояващо обаче беше, но само до някъде, като се намирах в прегръдките на двете си най - любими същества, но познавах тези смехове, а също така осъзнавах и колко бясна щях да съм само след секунди, така че трябваше бързо да се насладя на прегръдката преди да съм пребила двата разбойника, които ми изкараха ангелите.
- Вие двамцата! - измърморих тихо, като се измъкнах от менгемето в което бях притисната и всъщност не ми пречеше, но злобният ми поглед нямаше как да бъде видян, ако лицето ми стоеше притиснато към гърдите на Ним. - Комбината, май си просите наказанията. - изсъсках тихичко и пристъпих отново назад, така че да скръстя демонстративно ръце пред гърдите си. Трябваше да изглеждам заплашително, защото не исках отново да ми бъдат изкарвани ангелите от тези двамата, макар че много си обичах въпреки че на моменти аз им бях забавлението. Поне си имаха общо хоби - да ме дразнят. Само че това хич не ми се нравеше, въпреки че на тях им беше забавно, а аз доста често ставах жертва на измишльотините им. Лошотийки.
- Как си личи, че сте баща и дъщеря. - пребелих поглед и си метнах чантата на канапето, като си поех няколко пъти дълбоко въздух, защото сърчицето ми продължаваше да подскача като на подплашено зайче. На какви неща бях подложена не беше истина, ама вече беше време за спане, така че щях да се отърва поне от единия вредител, което не вярвах да се получи много лесно, но все пак трябваше да се опита, защото имах нужда от малко спокойствие, което едва ли щеше да ми бъде доставено в компанията и на двамата. - Дафне, време е за сън, така че край на игрите и марш в леглото. - казах възмутено аз и се проснах на канапето, като очаквах всеки момент малката да заприпка към стаята си и аз да си отдъхна от всичко.

Дафне изгледа майка си ухилена, тропна с крак променяйки физиономията си на напълно сериозна и извика "НЕ", слагайки демонстративно ръцете си на кръста, заприча точно на ядосана буквичка Ф. Ним едва сдържа разхилването си, но реши да не дразни любимата си дамодива повече и да не минава на страната на дъщеря си или поне не веднага. Отиде бавнико до дивана сядайки до Дар и премятайки ръка през рамото й, докосвайки я успокойтелно, запзвайки спокойната си физиономия, без да показва колко е развеселен от държанието на дъщеря си.
- Имаме си нова къщя, не може ли да отпразнувам със стоене до късно - продължи сериозно малаката след като няколко минути двете с майка си се гледаха право в очите, но никоя не отстъпи - тати, кажи йййййййййййййййй - провлаче мъника, когато видя, че самодивата май няма да си промени мнението. Затича се и се метна на колената на баща си, сякаш тъсеща неговата защита. Много добре знаеше как да му влиае на нервната система, достатъчно бе да се сгуши в него разтреперена и да го погледне с насълзени очи ... о, да не забравяме и треперещата й долна усничка, сякаш едва сдържа плача си ... Дафне знаеше, че това е достатъчно тате да я гушне и да започне да й угажда, макар че още не разбираше, как точно мама постига някой път той да бъде на страната на самодивата ... Или обще взето и двете жени си знаеха как да го привикват на своя страна. Ним усети, че всеки момент ще бъде въвлечен в безмислен спор и двете ще използват всички женски тактики, за да го маниполират и да изискват от него да застане зад едната или другата. С неумоверни усилия той отмести погледа от полуразплаканото лице на дъщеря си, вдигана я и я сложи на коленете на майка й.
- А, не този път няма да се получи, разбирайте се двете, аз ще си взема душ - бързо стана и се запъти към банята, чувайки зад себе си проплакване "татеееееееееееееее", знаеше че обърне ли се и няма да може да си тръгне, но нещо го накара да погледне през рамо ...

Ей, не беше честно тъкмо щях да го накарам да я прати да си ляга и той ми се изниза. Значи щях да се оправям сама, което улесняваше нещата, защото малката червенокоска щеше да е принудена да ме слуша. Крайчетата на устните ми малко се подвиха и я вдигнах на ръце, готова да тръгна към стаята ѝ, когато усетих колко примирена стана с положението, но въпреки това имах и едно странно предчувствие, че това спокойствие щеше да е придружено с една нацупена физиономия и мълчание докато не ѝ угодя. Добре че, за разлика от Ним, аз се владеех и можех да казвам думичката "не" на онези големи влажни очи, които се взират в моите.
- Не искам да си лягам. Рано е. - измърмори едно гласче точно до ухото ми, когато бутнах с крак вратата на една просторна стая, заобиколена от вода, която в средата си имаше едно голямо легло предназначено за малчугана в ръцете ми. Всъщност, съвсем скоро леглото щеше да ѝ бъде по мярка, та за това нямаше за какво да се притесняваме.
- Не е рано. Дори трябваше да си в леглото преди около половин час, но явно пак някъде сте се забляли с баща ти. - извъртях недоволно очи и поставих нежно Дафне на леглото, като измъкнах от шкафа ѝ нощницата, която едва ли скоро щеше да ѝ бъде по мярка. Та, с малко мрънканици от нейна страна успях да я облека за лягане и само за малко се бях обърнала, за да ѝ открия плюшената играчка без която не може да спи, когато тя изчезна.... Мразех тази хипер скорост, която имаха и двамата. - Дафне, връщай се обратно! - провикнах се аз, когато чух едно пискливо гласче да се кикоти, а това ме накара моментално да тръгна по тези следи.

Ним устоя на изкушението да отиде и да гушна Дафне при мрънкането й, пък и като я видя в прегръдките на Дарая, бе напълно убеден, че тя ще се погриже за маничката му дъщеричка и няма по какъвто й да е начин да я заплаши. Така че изплашената физиономия на дъщеря му не вършеше работа, когато бе в обятията на мама. Той се ухили на себе си, че е успял да се справи с конфронтацията, без да се намесва в нея и се запъти към банята. Изхлузи дрехите си в спалнята стигна гол до просторната баня, пусна душа и водата го обля с успокояващите се струи. Насапониса се набързо и остави водата да измие пяната, предвкусвайки приятното изкарване с Дар, през оставащите часове на нощта, дори в момента й бе благодарен, че приспива Дафне, защото така щяха да са си сами. Вече спираше водата, когато чу вика на Дари и осъзна, че малаката пак се е скрила някъде и дразнеше майка си. Изтри се набързо с един пешкир и си навлече боксерки и дънки, сметна че е достатъчно облеко да намери малаката и после да се заеме с игри с майка й, не му бе необходима тениска или риза ... Излезна в коридора и използвайки спосбността си да накара въздуха да повтаря думите му пророни:
- Мило, нуждаеш ли се от помощ? - гласа му се разнесе из цялата къща и той продължи - Хайде, Дафне, не дразни мама и се покажи - той застана тихо, надявайки се малаката да проговори и така да се издаде, къде точно се е скрила, но не идваше никакъв звук от никъде. Ним леко се смръщи, явно малката поумняваше и то доста бързо ...

Това същество се беше покрило в дън земя. Викнах още няколко пъти, дори и способностите на Ним долетяха до ушите ми, но въпреки това не се чуваше гласът на дребосъкът, а това хич не ми се нравеше, защото играта криеница определено не ми беше една от любимите, но явно на Дафне ѝ беше. Изпуфтях си тихичко, като си недоволствах с моето досадно мрънкане под носа, но това определено нямаше да ми помогне да намеря червенокоската, която кой знае къде се беше скатала.
- Дафне, покажи се. - изтананиках аз, но не се чу никакъв глас, което ме накара да присвия очи и да си размърдам задника, за да я намеря, защото със стоене на едно място и викане нямаше да се получи и въпреки че ми се искаше сама да се справя, това едва ли щеше да е възможно. Просто се примирих, че с помощта на елфа щеше да стане по - бързо, така че реших да се възползвам от възможността, която ми бе предоставена. - Дам. Нуждая се. - въздъхнах тихичко, като знаех, че ме чул, за това директно се заех да тършувам.
Легнах на пода и започнах да лазя, за да видя някои малки крачета, които да издават Дафне, но нямаше никакъв признак, че имам дъщеря наблизо. Намусих се още повече и ходенето ми на четири крака продължи, както и търсенето ми. Нямаше да се откажа така лесно, защото след това червенокосата щеше да бъде наказана, а аз най - после спокойна и легнала някъде да си почина.

Ним тръгна по коридора, използвайки въздуха да носи гласа му:
- Хайде, принцесо, покажи се и мама ще ти разкаже какво е видяла на острова и дали има интересни неща за теб - елфа използваше най-сладкия си глас, за да я убеди, но не пропусне да обещае от името на Дар, а не от свое собствено, после лесно щеше да може да се измъкне от това обещание с оправданието, че не може да накара мама да направи нещо, което не иска ... Ухили се, но и тази тактика не помогна, мислеше си че малката ще прояви любопитство, но уви, не му се получи. Опита се да намери духа на Дафне и този път успя, витаеше някъде в кухнята, мъника не бе дорасъл още, за да отделя духа си надалеч от физическото си тяло, така че и тя трябваше да е наблизо. Запъти се към кухнята, когато съзря пълзящата Дар и не се стърпя да я удари по вирнатото й дупе, ухили се на недоволната й физиономия и направи знак с пръст да пази тишина, после щеше да му излезе през носа, ама поне да хванеха първо Дафне преди да почне да му се кара, направи й знак да върви към кухнята, тръгвайки пред нея, стъпките му бяха почти безшумни, бе сигурен, че малката не го чува, влезна в помещението и започна да отваря долните шкафове, когато отвори и последния остана крайно озадачен, че нея я няма. Не му помагаше и физиономията на Дар която стоеше със скръстени пред гърдите си ръце, облегната на касата на врата и го наблюдаваше меко казано скептично. Ним протегна ръце и започна да отваря горните шкафове, макар че му се струваше невероятно Дафене да се е покатерила толкова високо безшумно, но ето че отваряйки третия шкаф, чу кискането на дъщеря си, която надничаше от вътре.
- Как се покатери чак там, принцесо? - протегна ръце към нея, но тя сякаш се сви назад, за да не я достигне - хайде слизай вече - Ним вече се ядосваше, не обичаше малката да ги прави на маймуни, което често й се случваше. Дафне поклати отрицателно глава и изцъка с език. Ним погледна безпомощно Дар и сви рамене, сякаш я питаше "и сега какво ще правим".

Наистина не вярвах, че Дафне би тръгнала да се крие из шкафовете в кухнята, а най - малко предполагах, че ще успее да се покатери на горните рафтове, но ето, че дребната бе пълна с изненади и .... инат. Защо трябваше и аз и чернокосия да бъдем винаги с рогата напред, че сега и дъщеря ни да е същата като нас. Мразех това нейно качество, а и това непокорство ме накараха още повече да се нацупя и да пристъпя напред.
- Миличка, слизай от там, защото е време да спиш. - изтананиках тихичко, като се стараех да не повишавам тон, поради простата причина, че не се повлияваше от това, а щеше да ми застане още повече на контра. Въпреки че сега като виждах намусената ѝ физиономия, едва ли изпитваше голямо желание да слезе и да влезе доброволно под завивките.
- Няма. - скръсти ръце точно като мен и присви заплашително очи, като доста напомняше моята физиономия. Повдигнах въпросително едната си вежда и бях на косъм да се разсмея като виждах колко много приличаше на мен, когато се цупеше. Беше сладка и ми идеше да ѝ нащипя бузите, но сега бе време да се мушка в леглото и да започне да слуша родители те си.
- Дафне, ще броя до три и ако не си в ръцете на баща си ще стоиш утре цял ден вкъщи, докато ние двамата сме на вън. - лицето ми стана може би малко студено и вдигнах бавно едната си рака, за да отброявам, а дъщеричката ми се нацупи. - Едно..... Две .... - двете ми тънки пръстчета се бяха вдигнали във въздуха и тъкмо бях готова да отброя три, когато червенокоската извъртя с недоволство очи и се хвърли в ръцете на баща си.
- Ето така се прави. - смигнах на Ним и победоносната усмивка лъсна на лицето ми, защото можеше да се каже, че му натрих носа. Дафне можеше да го върти на малкия си пръст, но тя имаше подобни на моите тактики, а те на мен не ми влияеха.

Ним гушна малката си хубавица и я притисна до себе си, сякаш го бе страх, че пак ще избяга и ще се покрие някъде. Не обърна много внимание на триумфалната физиономия на Дарая, повече го занимаваше мисълта къде да се покрие докато на самодивата й минеше лошото настроение, за което и той бе допринесъл. Така че реши, че може да разкаже доста дълга приказка на Дафне, така мамичка можеше и да се успокоила, когато той се прибереше най-накрая в спалнята им. С тези мисли в главата стигна до стаята на дъщеря си и я сложи да легне в голямото легло, приседна на ръба галейки главата й.
- Искаш ли да ти разкажа приказка - попита с надежда малката да го задържи за по-дълго и да си има оправдание, че се е забавил. Малката закима охотно и потупа мястото до себе си, за да покаже че иска баща й да легне до нея. Ним се изтегна над завивките и започна да й разказва обширно някаква приказка за феите, които тя така обичаше и обожаваше факта, че като половин елф има родствена връзка с тези същества. Дафне вече бе заспала, когато той се усети, че продължава да си дърдори нещо и да я гали успокоително по главата. Огледа се и се зачуди дали вече е безопасно да иде при Дарая или да я изчака тя да го намери. Тази вечер не му се водиха сякаш спорове искаше да е тихо и спокойно и просто да я гушне, инстинктивно придърпа Дафне към себе си, но тя не можеше да замести в никакъв случай прегръдката на Дарая, за която той копнееше. Точно да стане и чу стъпките й по коридора, затай дъх в очакване да види дали ще го потърси ...

Двамата се справяха достатъчно добре, така че аз щях да се отдам на малко време, което ми остана, за да си събера мислите преди Ним да се върне и да започне с въпросите "Какво ти има?" и прочие и прочие. Имах намерението да избегна тези разговори, защото рано или късно щях да се изпусна за преодоляната (до някаква степен) любов, с която се бях засякла по - рано. Опитвах се да отстраня този спомен от главата си, но тази мисъл щеше да ме гложди, защото щеше да се навърта на този остров, където си мислех, че ще избягам от всякакви проблеми. Май това беше голяма грешка.
Въздъхнах си тихичко и метнах дрехите си за пране, а след това се присламчих към душа, който сякаш ме викаше докато елфа разказваше приказка за лека нощ, която се надявах да усмири малката и най - после да заспи. Всъщност се отървах и от тази мисъл, когато се вмъкнах под топлите струи вода, които сякаш отмиха от мен всякакви тревоги и честно казано ме накараха да се почувствам много по - добре, дори усмивка се показа на лицето ми.
Подсуших се бързичко с една пухеста хавлия, която захвърлих на леглото и сложих една полупрозрачна нощница, а ако трябваше да съ ми честна не си направих труда да си слагам бельо. Лукавка усмивка се показа на лицето ми, когато се замислих за физиономията на Ним, когато ме види, но пък да си представям реакцията му нямаше да е така забавно както като го видя. Прокарах пръсти през косата си и опитах да пооправя нощницата, която беше полепнала по мен, защото все още тялото ми бе мокро.
В очичките ми се появи онова лукаво пламъче, което ме подтикна да мина по коридора, за да стигна до детската, където трябваше да е все още елфа, но вместо да бе в стаята, той стоеше на рамката на вратата. Май беше чул стъпките ми, което ме накара бавно да мина покрай него и само да пусна едната си длан да го погали, докато не го подминах, като дори не срещнах очите му.

Ним се вцепени като я видя сияеща, вървейки по коридора, меката светлина точно подчертаваше прозрачността на нощницата й, ако въобще това бе някакъв вид дреха, както и факта, че Дар не носеше нищо отдолу. Не беше така сякаш никога не я виждал гола, но имаше чувство, че никога не би се наситил на да я гледа така. Когато пръстите й го докоснаха, сякаш кожата му се наелектризира. Протегна ръка и хвана нейната, завъртайки я към себе си.
- На къде така, мило? - опита с примамващ глас, придърпвайки я плътно към себе си - не мислиш ли, че е малко късно за разходки и то с такова облекло? - пошегува се и недочакал отговор се наведе, за да обсипе лицето, врата й и деколтето й с целувки. Не бе забравил странното й излизане, но сега не му се водеше този разговор, предпочиташе да се наслади на аромата и тялото й, от колкото да разпитва, за излизането и за гадното настроение в което се бе прибрала. Пък и осъзнаваше, че тя не е създание, което да вържеш на едно място, нали точно за това бе предпочел острова пред двореца на родителите си. Самодивата в никакъв случай не би оцеляла вечно наблюдавана от елфите. Ръцете му се присламчиха към дупето й, притискайки крехкото й тяло към неговото.
По едно време се усети и отдръпна едната си ръка от нея, само за да дръпне вратата на детската след себе си, все пак дъщеря им не бе чак толкова голяма, че да гледа родителите си да си споделят нежности, май никога нямаше да бъде чак толкова голяма, че да понесе тази гледка ... Той се усмихна на налудничавите си мисли, вдигна Дар във въздуха и я отнесе в тяхната спалня, полагайки я нежно на леглото, сякаш е чуплива.

Той облекло ли каза? Ако тази нощница се смяташе за дреха ... Да кажем, че се направих на глуха и не казах нищо докато дишането ми не започна да се учестява под тялото на Ним. Все още не бяхме направили сефтето на тази спалня, така че трябваше да наваксаме с материала, което май щеше да се случва само вечер, защото денем Дафне щеше да е будна, което значеше без подобни занимания за мама и татко, за да не нанесем трай травма на малката червенокоска.
- Прекъсна ми разходката. - измърках тихичко галех нежното едната му ръка, а краката ми се плъзгаха по неговите, докато устните ми едвам докосваха врата му. Точно сега можеше да се каже, че наистина всякакви тревоги бяха изчезнали от главата ми, защото подложена на ласки не можех да мисля за нищо друго освен за чернокосият мъж, който се бе надвесил над мен. Вярно, че винаги съм обичала плътските удоволствия, но сякаш с него имаше нещо по - особено. По - специално, нещо, което караше стомахът ми да се свиваше на топка всеки път щом усещах допира му върху кожата си.
Прехапах предизвикателно устна и отпуснах главата си назад, така че да мога да видя очите му, докато едната ми ръка се плъзгаше по неговата и я преместваше върху гърдата ми. Кожата ми настръхна цялата, под огнената му длан, която сякаш прогаряше кожата ми, но нямаше болка, а просто една сладка нишка от удоволствие, което ме накара да потръпна в очакване.

Ним се качи на четири крака на леглото и се запромъква над нея, така като гладен котарак, усмихна се на тръпнещата самодива, всъщност единственото, над което можеше да се съсредоточи бе предстоящите ласки помежду им. Тялото му сякаш започна да мисли самостоятелно и той се приплъзна върху нея, без да му мисли, не се отпусна, за да не я смачка все пак, но се обтърка, достатъчно мръснишки ... Устните му намериха нейните и ги разтвори леко с език, за целува я жаден да поеме вкуса й. Определено никога не бе очаквал, че една жена ще успее да задържи вниманието му само за себе си, но от както бе с Дарая не бе и помислил за друга, нямаше дори желание да загледа някоя друга жена, може би Дар имаше най-добрата тактика, задоволяваше го напълно, така че не му беше нужно да търси ласки някъде другаде. Разсмя се на ум на умозаключението си и продължи да я целува. Пръстите му се сключиха около зърното й, което бе настръхнало под ръката му. Устните му се отключиха от нейните и той се надигна, за да я огледа. Харесваше му да вижда тялото й превъзбудено и тръпнещо за неговите ласки, така се чувстваше невероятно желан и обичан.
- Мило, обожавам те - прошепна, а въздуха поде шепота му и го разнесе из цялата стая, но реши да го ограничи само до спалнята им, за да не събуди малкото диване, точно в момента не му се разправя с малки стресирани момиченца, повече му харесваше да се занимава с майка й.

Начина по който ме гледаше ме караше да ставам все по - нетърпелива, защото дори без да му чета мислите знаех какво му се въртеше из главата, а въобще не действаше по въпроса. Само стоеше и ме гледаше с една доза обаяние и желание, което малко ме изнервяше, защото си умирах да го чувствам по - близо то преди, при това до толкова, че да разкара всякаква разсеяност от мен и да ме накара само да изпитвам. Без да мисля.
- Това го знам. - преглътнах някак жадно и протегнах ръце към него, за да ги спусна по тялото му. Бях като дете в сладкарница, което не може да каже какво иска за това само го посочваше, след което хапеше устни и пускаше жален поглед. Е, нещо такова представляваше и моята физиономия в момента, защото не исках да развалям момента като включвах прекалено много приказки, които да развалят обстановката, която Ним така грижливо бе създал. Топлото му тяло което се бе надвесило над мен, шепотът, който се разнасяше из стаята, онзи влюбен поглед, който следеше всяко едно мое движение.... Ето тези детайли бяха толкова мънички за някой, но на мен ми избиваха очите и ме караха да се чувствам като единствената, която може да е с него по този начин. Знаех, че за 2000 години е минавал от връзка във връзка и честно казано ми идеше да избода очите на всички, които някога са си мислели, че може да е техен, но пък и аз си имах доста връзки ... или по - скоро трупове зад гърба си.
- Късай. - измънках тихо, като пусках жалният си поглед да се стича по тялото му в опит да не мисля колко преди мен са били в същото положение, в което аз се намерих. Всъщност това не трябваше да има значение за мен, както и за елфа нямаше значение онзи бог, който бях срещнала по - рано днес. Оххх, не трябваше да мисля з него точно сега. Приклепах на няколко пъти и тръснах глава, защото започваха да се омешват емоции в мен и се разсейвах, а точно сега не ми трябваха мисли за Димтрий... Защо ми беше сега да се сещам за името му?! Ъгрр, стиснах здраво челюст и едната ми длан се плъзна по корема на Ним и започна да разкопчава дънките му. Да се надяваме, че това разсейване и мислите за бога щяха да изчезнат.

Очите на Дар се разсееха и Ним не пропусна да го отбележи, но реши че не е момента да пита. Сведе глава и зацелува рамото й, намирайки със зъби тънката й презрамка, дръпна я рязко с острите си като ками кучешки зъби и плата издаде онзи така познат и възбуждащ звук при скъсването си. Бе забравил колко обича този звук и как той наелектризира цялото му тяло. Езика му се разходи по нежната кожа на рамото й и слезе по надолу, там където между гърдите й се получаваше толкова сладко улейче. Зъбите му захванаха деколтето й и го дръпнаха, нещото подобно на нощница се разпокъса и оголи напълно гърдите й. Ним пое едното й зърно между устните и го погали с език, усещайки как дъха на Дарая се накъсва. Ръката му обви другата й гръд, галейки я нежно. Щом самодивата му се нуждаеше от това, за да се разсее и да успокой мислите си, то той щеше да и даде най-еротичната нощ и щеше да се постарае. Твърде много държеше на нея, за да й откаже каквото и да е, пък как да си изкриви душата и да каже, че и той не я желае толкова силно, колкото и тя него. Не го интересуваше колко мъже преди него се бяха чувствали така с нея, важното бе че сега тя е негова и той щеше да се погрижи за нея. Тръсна леко глава, за да спре да си мисли глупости и спусна устните си към коремчето й, езика му се напъха в пъпчето й и го облизва обстойно. Ръцете му се подпъхнаха под тялото й, надигайки го нежно, за да му е по удобно да продължи победоносния ход на устните си надолу, към съкровеното й тайно място. Най-накрая устните му с голяма нежност поеха клитора й, а езика му го загали по най-нежния възможен начин.

Цялото ми тяло изтръпна и дори не смеех да помръдна, когато усетих топлите му устни там долу, така подлудяващо меки и изкусителни каращи ме да застина на едно място, така че да се оставя да с мен каквото иска. Нямах никакво намерение да го прекъсвам, защото избиваше от главата ми всякакви неприятни мисли, които опитваха да се застояват за по - дълго в главата ми, добре че имаше кой да ги разкарва от там.
Пръстите на краката ми започваха да се свиват и отпускат, все едно през цялото ми тяло минаваха електрични импулси, които съкращаваха мускулите ми. Цялото ми тяло трепереше, но исках още и още, вероятно и заради това единият ми крак се премести бавно на рамото на Ним, че да му даде свободен достъп, а и аз да се отпусна още повече. Едната ми ръка бавно пропълзя по тялото ми, а след това се вплете в косата на елфа, докато аз се поизправях, че да се подпра на лакътя си, защото бях любопитна какво прави. Очи ми моментално се забиха в тъмнокоското, чиято коса галех, а нещата които ми правеше сега като гледах всичко сякаш ме възбуждаше още повече. Вероятно и заради това преглътнах на няколко пъти така жадно, а белите ми дробове се разширяваха все повече и повече от тежкото ми дишане.

Ним вдигна очи да погледне Дарая, когато чу рязкото й вдишване. Самите й очи излъчваха такава възбуда, че го накараха и той да поеме дълбоко дъх. Полуотворените й устни сякаш го канеха да вдигне глава и да ги опита, Ним не устоя на тази покана и устните му започнаха бавно да пъплят нагоре, не оставяйки нецелунато кътче по тялото на самодивата. Езика му чертаеше малки мокри пътечки от където минеше, а топлия му дъх се разхождаше по нежната й настръхнала кожа, карайки я да тръпне все повече и повече. Мина през коремчето й, отново се поспря на гърдите й, но се отдели от тях, за да нацелува нежната й шия. И в края на краищата стигна заветната си цел - устните с вкус на горски плодове, който вдишаха и издишаха на пресекулки. Долепи своите до тях и ги обходи с език и после го пъхна навътре, за да намери нейния ... Тялото му се притисна към това на самодивата, показвайки й колко е възбуден и колко много я желае в този момент. Учудващо дънките му се бяха застояли на него толкова дълго време, но знаеше, че скоро червенокоска ще се погрижи да го освободи от тях ... Тялото му потръпна в отговор на мръснишките му мисли и му се наложи да си поеме дълбоко въздух, за да успокой леко сърцебиенето си, защото макар че не бе сигурен, че кървавите елфи могат да получат инфаркт, той се чувстваше точно така, сякаш сърцето му желаеше да изскочи от гърдите му и да иде някъде на разходка ...

Устните му, начина по който ме докосваше, всъщност дори самото му присъствие ускоряваше все повече и повече дишането ми и ме караше да си оставам безмълвна отдадена на любимите ни занимания. Една невинна усмивка се появи на лицето ми, когато бях целуната и сега май беше моя ред за действия, та реших да не се бавя много, защото не исках да бъда единствената, която се размотава в стаята по "организъм" докато той най - нагло си стоеше по дънки, че и си имаше бельо отдолу. Тц тц, трябваше да се справим с този проблем.
Докато устните ми се занимаваха с тези на Ним, а езичетата ни се въртяха бавно и плавно, като караха сърцето ми да прескача някой друг удар, но какво пък. Та, ръцете ми се пуснаха бавно надолу по тялото на елфа, а да не споменавам колко ми беше приятно всеки пък да го докосвам и да усещам колко стегнати бяха мускулите под дланите ми и направо си караше пръстчетата ми да потрепват, докато се плъзгаха бавно. Това обаче не ме забави, всъщност направи онова сладко чувство на чакането още по ... сладко. Е, не колкото устните на Ним, но все пак беше нещо, което обичах в игричките си с него. Измъчвахме се взаимно и честно казано в това отношение и двамата си бяхме чисти "мазохисти", които можеха да играят доста дълго на възбуждащи игрички, които да ни докарват на ръба, но въпреки от това трудно се отказвахме от този ни навик да се дразним.
Е, това май нямаше да е от онези пъти, защото дръпнах рязко ципът на дънките и измърках тихичко, когато се отделих за малко от устните му, за да изхлузя дънките му до коленете. После той щеше да се справя. Та, аз дръпнах и боксерките му надолу, след което бързо се измъкнах от прегръдките и тихо се изкисках, докато се метнах на бюрото, което беше в стаята и кръстосах крака, като не го изпусках от поглед и хапех, някак нервно и превъзбудено, устната си.

Ним се огледа леко неориентирано, къде му изчезна самодивата, как може да си играе в този момент, примигна и без малко да падне и да се пребие, като се опита светкавично да я последва, но се оказа че смъкнатите панталони пречат не само на обикновените движения, но и на скоростните ... Чу се звука на скъсан дънков плат, но все пак тъпите дрехи успяха да го спънат за момент и той да се пльосне по лице на леглото. По дяволите, ето от къде малката бе наследила манията си да се измъква от леглото, трябваше да се сети че Дари ще му скрой някакъв номер, не е било до сега да не му върне лошото му държание. Обърна се по гръб и изрита остатъците от дънките и боксерките си на някъде, не го интересуваше особено къде ... Напомни си на ум, че трябва да намерят чистачка и бавачка ... Ей, елфе пак започна с разсеяността, съсредоточи се, а да Дари, чакаща на бюрото, гола ... мислите му бързо се върнаха в правилната посока и той я погледна леко сърдито извъртайки леко глава в нейна посока. Светкавичната скорост, която тя така мразеше му помогна за секунди да се озове седнал на бюрото с Дар в скута му.
- Върнахме равновесието в природата, не мислиш ли? - разкикоти се той, захапвайки врата почти до кръв, но се стърпя да пробие нежната й кожа, просто реши, че й е достатъчно наказанието да ходи със синка на вратлето за няколко дни. Ръцете му се спуснаха по тялото й, галейки я нежно, докато едната си проправи път между краката й и защипа леко клитора й ...

Тъкмо бях готова да му отвърна с нещо остроумно, когато усетих лека болка, която се разстла по врата ми и ме накара тихичко да изскимтя и да опитам да се отдръпна от елфа, който за секунди се бе появил на бюрото - гушнал ме. Та, тъкмо да опитам да се дръпна, когато ръката на чернокоското ме накара цялото ми тяло да замръзне на едно място и да не опитва да се съпротивлява. Този момент не траеше дълго, защото точно сега не ме свърташе много, а обичах да става на моето, така чеее ... щяхме май да си играем. Само да видим как щях да се измъкна от начина по който ме захапал за врата.
Всъщност исках ли да се измъквам? ... Едва ли. Всъщност, доста бързо плъзнах едната си ръка по неговата и оказах помощ на пръстите му, така че да потънат в мен и да ме накарат да извия леко гръб, като се притиснах към него. Точно в този момент сама си причинявах всичко, но пък ако отрека това щеше да е голяма лъжа, заради това със свободната си ръка пристиснах главата му още повече към врата си.
- Равновесието винаги ще си го има ... - измърках тихичко, като гласът ми едвам, едвам можеше да бъде доловен - ... искам да ме ухапеш. - гласът ми ставаше все по - тих, дишането все по - накъсано и честно казано желанието ми за всякакви игрички започна да се изпарява. Прекалено много го исках, за да си причинявах това, да се отдръпна от него за дълго време като така щях да тормозя и него и себе си. Е, него бих могла да го прежаля, ама това не исках да си го причинявам. Ним ми трябваше тук и и сега, така че след малко бях готова да прекратявам всякакви игрички и прочие.

Отмести зъби от врата й и се разкиска се силно и я дръпна още по силно към себе си.
- А, не, не, не мило, няма, знам какво мрънкане ще настана, ама ще ми остане ли белег, ама защо толкова дълбоко - изимитира раздразнения й глас и прокара пръст по нежната кожа на врата й, която бе зачервена от ухапването му - имам идея, ухапи ме ти - вдигна глава нагоре, за да оголи врата си и да й го предложи, като най-вкусния десерт на света - знаеш ли, мило, от онези вампири не съм позволявал на никой да ме хапе, даже като част от любовната игра, така че трябва да си поласкана, че искам да ме ухапеш - смигна й закачливо, чакайки да усети как самодивата впива зъби във врата му ...
Ръцете му се разхождаха по тялото, съвсем нежни, сякаш докосваха цвета на нежна орхидея и не искаха да наранят по никакъв начин кожата й, рисуваше всякакви фигурки от вътрешната страна на бедрата й премина през клиторчето й, докосвайки я по най-ефирния възможен начин, качи палавите си пръсти нагоре по корема и гърдите и ги спря под брадичката й, надигайки я леко нагоре. Потъна в очите й, напълно и се усмихна.
- Не се страхувай, мило, хаде направи го, опитай ме - наведе се и я целуна сякаш, за да й вдъхне кураж, не знаеше защо има желание тя да го ухапе, но чувстваше, че това е правилното в случая ...

Това беше малко странно. По принцип той се занимаваше с хапането, а аз с драскането, а сега щяхме да си разменяме ролите ли? .... Всъщност, нямаше нищо лошо в малко разнообразие, така че онази дяволита усмивка лъсна на лицето ми и бавно преместих единият си крак, така че да го възседна. Не знаех дали това щеше да е добра идея, а и Ним не изглеждаше много убеден в думите си, а като и прибавим, че не изгарях от желание да пия кръв. Не бях вампир! Ама така и така вече си бях с "привилегии", поне трябваше да пробвам какво е преди да откажа.
- Значи казваш да те ухапя, а? - повдигнах за момент вежди, докато спусках ръцете по корема му, сякаш го успокоявах. Е, предполагам, че беше преживял много неща, така че не на него, а на мен ми трябваше успокоение, защото за пръв път щях да правя такава вампирска глупост, каквато по принцип при никакви обстоятелства не бих сторила, но сега ми изглеждаше интересно. Любопитството надделяваше. Наклоних леко глава към елфа и се притиснах към него, така че да усеща дъха ми по кожата си и плъзнах леко зъби, но не го ухапах.
- Ей, да не започнеш да ми мрънкаш. Ама сега дали ще остане белег, ама защо толкова дълбоко. - изкисках се тихичко, като се сетих как ме имитираше до преди малко, когато аз чаках той да забие зъбите си в кожата ми. Прехапах за момент устната си, като се замислих за последно дали да го направя, но пък без експерименти нямаше да е интересно. Плъзнах едната си ръка нагоре и с пръстите си повдигнах брадичката му, така че да оголи още по - добре врата си, а аз отново доближих устните си до кожата му, затворих очи и без много да му мисля впих зъби, а алената течност започна, на тънки струйки, да се стича в устата ми.

Когато го възседна, Ним прокара ръце по дупето й придърпвайки я към себе си, пък и така ръцете му щяха да се наслаждават на тялото й вместо да мислят как да защитят врата му от нападението, което очакваше. Дарая се заприготвя, явно несигурна в това как и какво се очакваше от нея да направи. Ним не склони глава да предпази врата си, напротив дъха й сякаш го омайваше и той бе напълно спокоен за предложението си. Но въпреки спокойствието си се съсредоточи, не искаше да изгуби концентрация от болката, когато го ухапе и да я нарани по някакъв несъзнателен начин. Затвори очи повтаряйки се, че това е неговата любима самодива Дари и не трябва да се защитава по никакъв начин ... и точно когато бе готов да се пошегува "че е пуснал корени докато я чака" усети зъбите й ... но за разлика от това което очакваше дори не изпита болка, бе някак си сякаш се слива с нея ... Едната му ръка се вдигна от дупето й, нагоре по гръбнака и стигна до врата й, притискайки главата й все повече към себе си. Определено му харесваше, как езика й пробягваше между зъбите й и докосваше разранената му кожа. Определено не бе като вампирско ухапване, тя просто тя не се стремеше да източи кръвта му, а само леко го опитваше и на него му харесваше.
- Знаеш ли, че има поверие, че кръвта на елфите е като на еднорозите, дарява те с вечна младост, но пък ти си я имаш - той се разкиска, без да се опитва да отдръпне самодивата от себе си, можеше да стой цяла вечност така с нея на ръце ... докато тя го опитваше. Но тъй като Дар не прояви никакви признаци, че ще направи нещо друго освен да продължи да пие от кръвта му той отхлаби хватката върху врата й и прошепна полушеговито.
- Хей, мило да не се дрогира ...?